3o4o.net

Сблъсък на поколенията? Май няма такова нещо...

да, хареса ми, но не съм много сигурна дали е съвсем прав
не знам дали и аз на 20 г. съм знаела за Солженицин, а и днешните 20-годишни израстнаха в едно ужасно време. Не знаят не само защото не искат, но и защото нямаше кой да ги насочи, предизвика, покаже...
от известно време 3 пъти в седмицата по 3 часа съм в компанията точно на 20 - 25 годишни. Честно казано и аз бях шокирана и възмутена, и все още съм донякъде. Но все се убеждавам, че просто са малки и човек учи постоянно, помъдрява с времето, но трябва да "навлезе в живота", трябва си опит, опит в живота като възрастен.

latrevw написа: Но все се убеждавам, че просто са малки и човек учи постоянно, помъдрява с времето, но трябва да "навлезе в живота", трябва си опит, опит в живота като възрастен.

супер... на 20-25 години били малки... браво бе... я, си спомни на техните години как си била и какво си правила... дай да вдигнем тогава пълнолетието на 25 години, а? щото сме създали поколение от инфантили...

latrevw написа:да, хареса ми, но не съм много сигурна дали е съвсем прав
не знам дали и аз на 20 г. съм знаела за Солженицин, а и днешните 20-годишни израстнаха в едно ужасно време. Не знаят не само защото не искат, но и защото нямаше кой да ги насочи, предизвика, покаже...
от известно време 3 пъти в седмицата по 3 часа съм в компанията точно на 20 - 25 годишни. Честно казано и аз бях шокирана и възмутена, и все още съм донякъде. Но все се убеждавам, че просто са малки и човек учи постоянно, помъдрява с времето, но трябва да "навлезе в живота", трябва си опит, опит в живота като възрастен.

Не е въпросът в Солженицин, това е само пример. Марин Бодаков преподава в журналистическия факултет и ако си отишъл да учиш там, се предполага, че имаш съответните интереси.

Не знам.
На мен ми харесва статията, но не съм изцяло съгласна с нея.

От една страна:
Синът ми онзи ден ми каза, че не харесва Стив Джобс, по-скоро не харесва политиката на компанията му. Защото от години не били давали нищо за благотворителност - и защото прекалено ревниво, та чак свирепо охранявали технологиите си. Аз тия две неща не ги знам доколко са верни, но фактът, че човек от това поколение може да не харесва една такава политика ми беше много интересен, особено по отношение на интелектуалната собственост.
За мен например е много важно да се знае кой кое е измислил, сътворил, открил - защото това е уважение към самия творчески акт и към човека зад него. Признание.
Според едни други виждания авторът трябва да се знае и признава, за да има финансови права над откритието или творбата си.
А ето, че за тия малките което е измислено, се ползва от всички - и е неморално хората да бъдат ограничавани в това отношение. И се оказва, че възгледите ни се срещат по странен начин в някакво нефинансово виждане за идеите.

От друга страна. Не, не е от друга, от същата е:
Да, конфликт между нашите две поколения няма и ние си отглеждаме чувство за вина към тях. И диалогът изглежда невъзможен едва ли не, защото културните ни бази са коренно различни.
Но - но! Оказа се, че паметникът на СА е изрисуван от 20-годишни, а най-големият цвилеж на удоволствие дойде от 40-годишните. Още им се радвам... Ами сега? Защо те го нарисуваха това нашето?

Та ми се ще да мисля, че тия малките са много надеждни; по-проблематично е поколението, което е между 40 и 20-годишните.
Но знам ли...

Много може да се пише по тая тема и сигурно ще продължа.

Май няма конфликт, да.

Аз пък съм изненадана от политическата ангажираност на 20 годишните.
Организирали се, подали декларации и ще ходят да гласуват студентите в чужбинско:shocked:
А ние възрасните - не. Както стана ясно като се сбрахме на една софра.
Странно се чувствам от това и малко ми е неудобно. Но или не споделям оптимизма им или нямам мнение и това е положението.

shshtt написа:Май няма конфликт, да.

Аз пък съм изненадана от политическата ангажираност на 20 годишните.
Организирали се, подали декларации и ще ходят да гласуват студентите в чужбинско:shocked:
А ние възрасните - не. Както стана ясно като се сбрахме на една софра.
Странно се чувствам от това и малко ми е неудобно. Но или не споделям оптимизма им или нямам мнение и това е положението.

наблегни на думата "студенти"... тия, дето са в чужбина са тези, които искаме да виждаме в нашите висши учебни заведения...
само че на тяхно място са шкартото... това, което не е успяло да се класира нейде на Запад...
твърде малко са тези, дето става нещо от тях от студентите, учещи в България... от опит знам (пиша го, за да не ме питаш откъде знаеш)...

а възрастните... те, повечето дори и не искат да чуят за България... за какво им е? да не би да им осигури достойно заплащане на труда? щото сега работят много по-ниско престижна работа, например в Испания, и взимат много повече от това, което са взимали тук, в милата си рОдина... та, за какво да гласуват?

погледа ми върху студентите не е толкова обширен като твоя - само върху моите 2 и десетина близки дечица
въобще не съм съгласна да правиш такава разлика между децата
от умните и амбициозни деца дето са приети в бг университетите, в чужбина отиват само тези които намерят пари, а не които са най-най-кадърните
дано да успеят и да завършат успешно, защото това никак ама никак не е лесно за разлика от тук
има разлика в качеството на обучение, а не в децата
и пак зависи от специалността много

честно, не мога да разбера какво си се набрал толкоз
в унсс по твоята специалност влизат с космически бал, може пък програмите ви да не са направени като хората
и да са прекалено усложнени

shshtt написа: има разлика в качеството на обучение, а не в децата

мдааам... що ли не се сетих, че даскалите сме виновни...

виновни сме, че:
- децата ходят само там, където е задължително
- трябва здраво да ги стреснеш, че нямат лесен шанс да минат, за да седнат да учат, и пак не учат
- интересуват ги само дискотеките (пардон чалготеките), пиене, ядене, тия три работи...
- въпреки, че се правя на клоун, само и само да им е интересно в час и да им го обясня така, че и най-тъпите да го разберат, после на изпита пак не са се справили...

п.п. последното ти изречение относно унсс и катедрата, все едно, че не съм го чел и ти не си го писала...

харни са си децата /повечето/, и за къф чеп им е солженицин. на сериозните изучватели на историята на комунизма в ссср няма да свърши много работа. иначе има и полезни четива.

човека доклкото видях в линка констатираше че са различни поколенията а не едното да е нещо повече било от другото

Всъщност по повод на това в статията

Поколението на 20-годишните и поколението на 40-годишните нямат общи културни препратки. А това е предизвикателство към нас, ако приемаме, че паметта е причината за културното обновление. Условията, в които съм възпитаван аз самият, са изисквали да познавам живота преди моята собствена поява на този свят. Преди мен е градена традиция, на която да се противопоставям. И която да обичам. Условията, които са възпитавали 20-годишните днес, обаче не само са разколебали доверието в близкото и недотам минало - те са унищожили усета им за историческа дълбочина. Светът започва с тях - и завършва с тях. И понеже сечението на паметта, сечението на културните ни символи стига санитарния минимум, все повече се убеждавам, че сражението между 20- и 40-годишните е слабо възможно. Здравословният сблъсък, в който и двете поколения да се утвърдят взаимно и с уважение, става невъзможен. Ние нямаме обща памет.

си мисля, че липсата на усет за историческа дълбочина, също и другото, за което говори той по-нататък - те, 20-годишните, живеят в утопично настояще, диктувано от призраците на пазара, шоуто и популярността - е проблем и на нашето поколение, даже много повече на нашето. Даже твърдя, че това е грехът на нашето поколение, ние ги докарахме нещата дотук. Тръгна се с невинното и прекрасно "Ку-ку" и после... стана време за шоу.

И си мисля, че разминаването, за което Бодаков говори, е не между поколения, него го има и вътре в самите поколения.