3o4o.net

Кой, кога и защо е написал това?

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо...
Как ръце сега да разгърнем?

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко -
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим( не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.

За този кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
като нас да живейте и мрете!

До колкото знам - Иван Вазов... 1916 г. Първа световна война, ген. Колев... друго да допълвам ли?

На руските воини

част от стихосбирката "Нови екове"

Написано е от Светльо Витков според мен. Преди да стане политик.

сър Айвънхоу написа:До колкото знам - Иван Вазов... 1916 г. Първа световна война, ген. Колев... друго да допълвам ли?

Ти утепА темата в зародиш!
Да! Продължи, ще ми е интересно твоето виждане около събитията и написването на стих. ПСВ, па русняци?!:-)

Авторът написа:Написано е от Светльо Витков според мен. Преди да стане политик.

Ако би било така, то ще да е изпяно.

Ивайло написа:

Авторът написа:Написано е от Светльо Витков според мен. Преди да стане политик.

Ако би било така, то ще да е изпяно.

Тук грешиш! Светльо Витков е поет и не се ебавам - имам негова стихосбирка, купена от книжарница. Много малка част от стиховете му са ползвани като текстове за песни на Хиподил.

Авторът написа:

Ивайло написа:

Авторът написа:Написано е от Светльо Витков според мен. Преди да стане политик.

Ако би било така, то ще да е изпяно.

Тук грешиш! Светльо Витков е поет и не се ебавам - имам негова стихосбирка, купена от книжарница. Много малка част от стиховете му са ползвани като текстове за песни на Хиподил.

Тенкс!

Ивайло написа:

сър Айвънхоу написа:До колкото знам - Иван Вазов... 1916 г. Първа световна война, ген. Колев... друго да допълвам ли?

Ти утепА темата в зародиш!
Да! Продължи, ще ми е интересно твоето виждане около събитията и написването на стих. ПСВ, па русняци?!:-)

какво има да се обяснява. първата световна война. Добруджа. руски и български войски се сблъскват вследствие на това, че са в два различни военни пакта.
навремето учехме как нашите и руските войници не искали да се бият и се прегръщали в окопите... комунистическа пропаганда...
всъщност под ръководството на ген. Колев, наречен още Белия генерал българите здраво пердашат руските войски.
мисля, че разказът "Белият ескадрон" (уф, не съм сигурен за името) на Йовков описва точно една атака на българската кавалерия, водена лично от генерала. е, не съм напълно сигурен в твърденията си.

п.п. препоръчвам на всички да отидат във Военно-историческия музей. има какво да се види там... просто бях изумен и щастлив, докато го обикалях... прекрасни сбирки и отлично представяне на експонати и събития.

сър Айвънхоу написа:
какво има да се обяснява....

Ми според мен има, защото, изглежда, това ни е много яко насаден комплекс(за Русия само добро или нищо) дори и днес - порови в и-нет да видиш какво пише...едно голямо нищо, а руските войски се споменават мимоходом.
Запознати твърдят, че с това стихотворение Вазов скъсва с русофилството си - баси метаморфозата, но все пак е по-добре късно, отколкото никога.
Не е само ген. Колев и битката не е само една, а северният фронт се ръководи и доминира от Русия, като подкрепа получава тук-там от румънци и сърби - спорадично.

Няколко факта:

Това стихотворение е публикувано на 11 ноември 1916г, след появата на 32 ескадрона руска кавалерия, 6 пеши ескадрона и 3 конни батареи край Добрич на 5 септември 1916г.
Не напразно необременени и неизкушени изследователи наричат тия събития руско-българска война.

Още при първия сблъсък между налитащите руснаци и малобройната защита на Добрич русите губят 6 ескадрона, а след като българските защитници се вдигат в атака "на нож" 61-ва пехотна руска дивизия е разбита и дава големи жертви побягвайки назад. Само в битката на 6-ти септември(денят на съединението) в ръкопашен бой на бойното поле загиват 600 руски войници В критичния момент при мощна контраатака на руски войски подкрепени от румънски, изтощените и малобройни части на 6-та Бдинска дивизия, при съотношение едно към десет спрямо превъзхождащия противник, се принуждава да отстъпи, но тогава се намесва кавалерията на генерал Колев. Разгромените противници отстъпват, а 61-ва руска дивизия губи половината от състава си.

Много по-комплексни са следващите сражения срещу руските войски при Кубадин които продължават и през октомври. След тежки боеве срещу укрепените позиции на руснаците българската 4-та дивизия пленява на 21 октомври 24 руски офицери и 2 800 руски войници, а два дни по-късно, след умела кавалерийска маневра край Кюстенджа българите буквално разгромяват руските части, пленяват 1 300 войници и офицери, а заедно с тях и знамето на Оренбургския опълченски полк. На по-нататъшните успехи на българите не успяват да попречат дори и хвърлените прототипи на танковете, бронирани руски автомобили, прикриващи настъпващата руска пехота. Наблюдателите отбелязват "необикновеното настървение", с което се бият българите от Трета българска армия. След форсирането на река Дунав край Свищов българите се бият на два фронта срещу руснаците, докато отблъскват окончателно агресията им и на 5 декември 1916г маршируват победоносно в Букурещ, докато отстъпващите руснаци започват да мародерстват румънските села по обратния път на проваления си завоевателен поход. Но това не е краят на руско-българската война, за която десетилетия наред в България беше забранено да се споменава. Българската армия преминава в общо настъпление по целия добруджански фронт и помита руските позиции, включително пленява знамената на казашките полкове от известната "дива" дивизия, смятана до тогава за непобедима. Според изследователи руските загуби остават неизвестни, защото настъпващите победоносни българи освобождават руските пленници масово, смятайки, че войниците са обикновени хора и не носят вина за агресията. Каква доблест!
Вазов пише второ стихотворение с което казва сбогом на своята любов - русофилството:

(...)
-От Добруджа гърмеж топовен
пристига, мамо, като зов
за плач, ох, тъй е той тъжовен!
-Мъртвец един заравят нов.
-Ах, кой ще бъде там заровен?
-Една любов!

ноември 1916 г.

Ивайло написа: Ми според мен има, защото, изглежда, това ни е много яко насаден комплекс(за Русия само добро или нищо) дори и днес - порови в и-нет да видиш какво пише...едно голямо нищо, а руските войски се споменават мимоходом.
Запознати твърдят, че с това стихотворение Вазов скъсва с русофилството си - баси метаморфозата, но все пак е по-добре късно, отколкото никога.
Не е само ген. Колев и битката не е само една, а северният фронт се ръководи и доминира от Русия, като подкрепа получава тук-там от румънци и сърби - спорадично.

Няколко факта:

Това стихотворение е публикувано на 11 ноември 1916г, след появата на 32 ескадрона руска кавалерия, 6 пеши ескадрона и 3 конни батареи край Добрич на 5 септември 1916г.
Не напразно необременени и неизкушени изследователи наричат тия събития руско-българска война.

Още при първия сблъсък между налитащите руснаци и малобройната защита на Добрич русите губят 6 ескадрона, а след като българските защитници се вдигат в атака "на нож" 61-ва пехотна руска дивизия е разбита и дава големи жертви побягвайки назад. Само в битката на 6-ти септември(денят на съединението) в ръкопашен бой на бойното поле загиват 600 руски войници В критичния момент при мощна контраатака на руски войски подкрепени от румънски, изтощените и малобройни части на 6-та Бдинска дивизия, при съотношение едно към десет спрямо превъзхождащия противник, се принуждава да отстъпи, но тогава се намесва кавалерията на генерал Колев. Разгромените противници отстъпват, а 61-ва руска дивизия губи половината от състава си.

Много по-комплексни са следващите сражения срещу руските войски при Кубадин които продължават и през октомври. След тежки боеве срещу укрепените позиции на руснаците българската 4-та дивизия пленява на 21 октомври 24 руски офицери и 2 800 руски войници, а два дни по-късно, след умела кавалерийска маневра край Кюстенджа българите буквално разгромяват руските части, пленяват 1 300 войници и офицери, а заедно с тях и знамето на Оренбургския опълченски полк. На по-нататъшните успехи на българите не успяват да попречат дори и хвърлените прототипи на танковете, бронирани руски автомобили, прикриващи настъпващата руска пехота. Наблюдателите отбелязват "необикновеното настървение", с което се бият българите от Трета българска армия. След форсирането на река Дунав край Свищов българите се бият на два фронта срещу руснаците, докато отблъскват окончателно агресията им и на 5 декември 1916г маршируват победоносно в Букурещ, докато отстъпващите руснаци започват да мародерстват румънските села по обратния път на проваления си завоевателен поход. Но това не е краят на руско-българската война, за която десетилетия наред в България беше забранено да се споменава. Българската армия преминава в общо настъпление по целия добруджански фронт и помита руските позиции, включително пленява знамената на казашките полкове от известната "дива" дивизия, смятана до тогава за непобедима. Според изследователи руските загуби остават неизвестни, защото настъпващите победоносни българи освобождават руските пленници масово, смятайки, че войниците са обикновени хора и не носят вина за агресията. Каква доблест!
Вазов пише второ стихотворение с което казва сбогом на своята любов - русофилството:

(...)
-От Добруджа гърмеж топовен
пристига, мамо, като зов
за плач, ох, тъй е той тъжовен!
-Мъртвец един заравят нов.
-Ах, кой ще бъде там заровен?
-Една любов!

ноември 1916 г.

благодаря... отдавна не се бях сещал за тази част от славната ни история... бях я позабравил...

Ивайло написа:

сър Айвънхоу написа:
какво има да се обяснява....

Ми според мен има, защото, изглежда, това ни е много яко насаден комплекс(за Русия само добро или нищо) дори и днес - порови в и-нет да видиш какво пише...едно голямо нищо, а руските войски се споменават мимоходом.
Запознати твърдят, че с това стихотворение Вазов скъсва с русофилството си - баси метаморфозата, но все пак е по-добре късно, отколкото никога.
Не е само ген. Колев и битката не е само една, а северният фронт се ръководи и доминира от Русия, като подкрепа получава тук-там от румънци и сърби - спорадично.

Няколко факта:

Това стихотворение е публикувано на 11 ноември 1916г, след появата на 32 ескадрона руска кавалерия, 6 пеши ескадрона и 3 конни батареи край Добрич на 5 септември 1916г.
Не напразно необременени и неизкушени изследователи наричат тия събития руско-българска война.

Още при първия сблъсък между налитащите руснаци и малобройната защита на Добрич русите губят 6 ескадрона, а след като българските защитници се вдигат в атака "на нож" 61-ва пехотна руска дивизия е разбита и дава големи жертви побягвайки назад. Само в битката на 6-ти септември(денят на съединението) в ръкопашен бой на бойното поле загиват 600 руски войници В критичния момент при мощна контраатака на руски войски подкрепени от румънски, изтощените и малобройни части на 6-та Бдинска дивизия, при съотношение едно към десет спрямо превъзхождащия противник, се принуждава да отстъпи, но тогава се намесва кавалерията на генерал Колев. Разгромените противници отстъпват, а 61-ва руска дивизия губи половината от състава си.

Много по-комплексни са следващите сражения срещу руските войски при Кубадин които продължават и през октомври. След тежки боеве срещу укрепените позиции на руснаците българската 4-та дивизия пленява на 21 октомври 24 руски офицери и 2 800 руски войници, а два дни по-късно, след умела кавалерийска маневра край Кюстенджа българите буквално разгромяват руските части, пленяват 1 300 войници и офицери, а заедно с тях и знамето на Оренбургския опълченски полк. На по-нататъшните успехи на българите не успяват да попречат дори и хвърлените прототипи на танковете, бронирани руски автомобили, прикриващи настъпващата руска пехота. Наблюдателите отбелязват "необикновеното настървение", с което се бият българите от Трета българска армия. След форсирането на река Дунав край Свищов българите се бият на два фронта срещу руснаците, докато отблъскват окончателно агресията им и на 5 декември 1916г маршируват победоносно в Букурещ, докато отстъпващите руснаци започват да мародерстват румънските села по обратния път на проваления си завоевателен поход. Но това не е краят на руско-българската война, за която десетилетия наред в България беше забранено да се споменава. Българската армия преминава в общо настъпление по целия добруджански фронт и помита руските позиции, включително пленява знамената на казашките полкове от известната "дива" дивизия, смятана до тогава за непобедима. Според изследователи руските загуби остават неизвестни, защото настъпващите победоносни българи освобождават руските пленници масово, смятайки, че войниците са обикновени хора и не носят вина за агресията. Каква доблест!
Вазов пише второ стихотворение с което казва сбогом на своята любов - русофилството:

(...)
-От Добруджа гърмеж топовен
пристига, мамо, като зов
за плач, ох, тъй е той тъжовен!
-Мъртвец един заравят нов.
-Ах, кой ще бъде там заровен?
-Една любов!

ноември 1916 г.

Ами в училище се учеше за българските победи през първата световна. Защо да се е мълчало? Не се мълчеше по тоя въпрос. Естесвено е в уроците да се обръща внимание на малшанса на Тройния съюз и малшанса на България във връзка с него. Като се има предвид, че сме имали възможност да се присъединим към Антантата, тези победи са пирови и водят до катастрофа.
Аз помня част от уроците с дупки. Ако не съм се объркал тотално, ние влизаме във война със Сърбия и с Румъния. Като ние се сражаваме срещу сърбите. И в други бойни действия(може би тези за които пишеш) ние и турците се сражаваме срещу румънците и руснаците. Бием навсякъде. Освен накрая при подписите в Солун.
Не знам дали непредубедения наблюдател би нарекал войната руско-българска. Има бая нации. За непредубедения става въпрос. Мен лично си ме боли за наште.

Green Light написа:
Ами в училище се учеше за българските победи през първата световна. Защо да се е мълчало? Не се мълчеше по тоя въпрос. Естесвено е в уроците да се обръща внимание на малшанса на Тройния съюз и малшанса на България във връзка с него. Като се има предвид, че сме имали възможност да се присъединим към Антантата, тези победи са пирови и водят до катастрофа.
Аз помня част от уроците с дупки. Ако не съм се объркал тотално, ние влизаме във война със Сърбия и с Румъния. Като ние се сражаваме срещу сърбите. И в други бойни действия(може би тези за които пишеш) ние и турците се сражаваме срещу румънците и руснаците. Бием навсякъде. Освен накрая при подписите в Солун.
Не знам дали непредубедения наблюдател би нарекал войната руско-българска. Има бая нации. За непредубедения става въпрос. Мен лично си ме боли за наште.

Добре, но имаш ли спомен да се е говорело открито за прекия сблъсък м/у двете армии, респективно държави? Защото, лично аз, си спомням рефрена, че, видите ли, български и руски войски никога не са срещали на фронта защото щели да гърмят във въздуха и да се прегръщат братски.

„По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава.

Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла.

Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села.

Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!“
Захарий Стоянов

То и от Левски има едно леко писание дето никой не смее да спомене, в писмо до Каравелов:
“Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгарско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ В. Лъвский

maggot написа:...

То и от Левски има едно леко писание дето никой не смее да спомене, в писмо до Каравелов:
“Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгарско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ В. Лъвский

А също и: Който ни освободи - той ще ни пороби!

Ивайло написа:

Green Light написа:
Ами в училище се учеше за българските победи през първата световна. Защо да се е мълчало? Не се мълчеше по тоя въпрос. Естесвено е в уроците да се обръща внимание на малшанса на Тройния съюз и малшанса на България във връзка с него. Като се има предвид, че сме имали възможност да се присъединим към Антантата, тези победи са пирови и водят до катастрофа.
Аз помня част от уроците с дупки. Ако не съм се объркал тотално, ние влизаме във война със Сърбия и с Румъния. Като ние се сражаваме срещу сърбите. И в други бойни действия(може би тези за които пишеш) ние и турците се сражаваме срещу румънците и руснаците. Бием навсякъде. Освен накрая при подписите в Солун.
Не знам дали непредубедения наблюдател би нарекал войната руско-българска. Има бая нации. За непредубедения става въпрос. Мен лично си ме боли за наште.

Добре, но имаш ли спомен да се е говорело открито за прекия сблъсък м/у двете армии, респективно държави? Защото, лично аз, си спомням рефрена, че, видите ли, български и руски войски никога не са срещали на фронта защото щели да гърмят във въздуха и да се прегръщат братски.

Така беше, няма да споря.
Аз имах учител, който казваше нещата и си спомням за доска скандални приказки, но иначе идеята на образованието ни беше че всичко светло, добро и чисто е дело на руските братушки. От толко сладко да ти се догади.
Заради това сега пък ми е трудно да повярвам че руснаците носят само зло, чернота и поквара. Истината ще да е по средата.

Генерал Колев ли беше героя на пробивите в Румъния? Тва име го помня от оня учител. Той едва ли се е интересувал про ли е или е анти руснак, румънец или англичанин. Той си е българин човека и му дреме за другите. Тва е и моята позиция. Никой не ми пречи докато не вземе да стреля по мене. Пием и пеем и с турци и с немци, и с руснаци. (С руснаците полека) Като гръмне, обаче прегръдки да не чака ако ще не браушка, ми братушечка да е.

другияБоев дига гири срещу политиката на Руската империя ко не се лъжа тогава /сори ако греша Боев/...срещу управляващата клика. 200 милиона руснаци останали ко?
199 хала хабер са си нямала де е България:lol:
Грийне не сички са злобни, само моята половина понякога
п.п. те и ся дават - нефт, газ, вируси от иначе безценния рунет:lol::lol:
и дългокраки руси /ама и с руси ... вежди, а
не руси по....сръбски маниер,
горе русо, останалото навсякъде ... тъмна индия:lol::lol:/
от другия пол лятото,
дето потниците им ги издуват не твърдите чашки
п.п. чувал съм неква легенда, че ботевградчанки се славели с големи...очи...така де, заради разкваритируването на некъф казашки полк там по времето на реско-турската война:rotfl24:

Kent написа:другияБоев дига гири срещу политиката на Руската империя ко не се лъжа тогава /сори ако греша Боев/...срещу управляващата клика. 200 милиона руснаци останали ко?
199 хала хабер са си нямала де е България:lol:
Грийне не сички са злобни, само моята половина понякога
п.п. те и ся дават - нефт, газ, вируси от иначе безценния рунет:lol::lol:
и дългокраки руси /ама и с руси ... вежди, а
не руси по....сръбски маниер,
горе русо, останалото навсякъде ... тъмна индия:lol::lol:/
от другия пол лятото,
дето потниците им ги издуват не твърдите чашки
п.п. чувал съм неква легенда, че ботевградчанки се славели с големи...очи...така де, заради разкваритируването на некъф казашки полк там по времето на реско-турската война:rotfl24:

Тва половините, Кенте... Запознаеш се, риш, огледаш я, помиришеш, опиташ дет се вика на вкус, на цвят, на чашки, бе всякак пробваш и всичко изглежда доброта и радост.
Пък после "ботушки ми трябват"
Бе, кви ботушки, националите падат, аайде моля ти се.
И - злоооба!