3o4o.net

призванието

и има ли място в днешно време?

Има!
Но много хора не го осъзнават.

е, защо да няма място?

за мен това е нещо, което много ми наподобява таланта. носиш го вътре в себе си и ако попаднеш на мястото и при необходимите условия ставаш дъ бест. супер е да имаш призвание
сещам се веднага за двама души покрай мен - единият е лекар по призвание и с това се занимава; другият също е лекар по призвание според мен, но за съжаление се е разминал с лекарската професия.

призванието не зависи от място и време, по-интересното е дали успяваш да го реализираш

Мнемозина написа:призванието

и има ли място в днешно време?

Не. Изобщо. Никакво място няма. Така сме се разбързали, че изобщо не му обръщаме внимание.

Мнемозина написа:призванието

и има ли място в днешно време?

има едно мааааалко, свряно местенце, незабележимо и в кюшето под парадната стълба. и затова е още по-готино, когато някой го намери.

п.п. освен когато не говорим за родителство

Мнемозина написа:призванието

и има ли място в днешно време?

ми...
"мнозина са звани,
малцина - призвани"....

както се пееше в песента, или нещу такова...
глупости - библията цитирам - няма тън - пън.

апропо - какво му е на днешното време - се същото - 1 час = 60 минути.

latrevw написа:е, защо да няма място?

за мен това е нещо, което много ми наподобява таланта. носиш го вътре в себе си и ако попаднеш на мястото и при необходимите условия ставаш дъ бест. супер е да имаш призвание
сещам се веднага за двама души покрай мен - единият е лекар по призвание и с това се занимава; другият също е лекар по призвание според мен, но за съжаление се е разминал с лекарската професия.

призванието не зависи от място и време, по-интересното е дали успяваш да го реализираш

Призванието не зависи, но реализацията му - да.
Затова и се чудя.
Виждаме само реализираното призвание обикновено.

Green Light написа:
Не. Изобщо. Никакво място няма. Така сме се разбързали, че изобщо не му обръщаме внимание.

Освен ако бързаме заради него.

bead_ написа:

Мнемозина написа:призванието

и има ли място в днешно време?

има едно мааааалко, свряно местенце, незабележимо и в кюшето под парадната стълба. и затова е още по-готино, когато някой го намери.

п.п. освен когато не говорим за родителство

Не, не говорим за родителство.

Би било хубаво, ако поне там го има, но понякога и в това се съмнявам. Затова и питам.
Както и какво изобщо е "призвание".
И дали днес не му казват консерватизъм, липса на адаптивност и други такива подобни.

Амаранта написа: апропо - какво му е на днешното време - се същото - 1 час = 60 минути.

Ами например това, че в днешното време 1 час не е равен на минути изобщо.

Няма да пускам нова тема, макар че тук става дума за нещо съвсем различно.

Едно интервю на Иван Кръстев, което е правено преди онова другото, което ви пусках наскоро. За някои неща казва същото, но тук акцентът е в поколенията. В картината на новото поколение.

http://www.capital.bg/light/lica/2011/0 ... lenieto_e/

И се замислих: като дете, пък и някъде докъм 25-тата си година аз самата не съм имала почти никакъв интерес към историите и разказите на възрастните. И към историята, към миналото. Също и към старите неща - стари филми, стари... е, стари книги четяхме, да.
Сложните изречения не ги обичат и голяма част от моите връстници.
В отношението към политиката и държавата също наблюдавам у доста хора от нашето БДС-поколение точно същото, което Кръстев пише за сегашното поколение.

Понеже се смяхме вкъщи, че това, което се прави в един МОЛ трябва да се казва МОЛЕНЕ и че да МОЛиш в МОЛ-а ти е възможно повече часове в денонощието, отколкото да се помолиш в една църква - та това си е и на нашето поколение религия.

И за усещането за граници и преместване също не забелязвам разлика между тях и нас.

Странна работа.

Мнемозина написа:
Понеже се смяхме вкъщи, че това, което се прави в един МОЛ трябва да се казва МОЛЕНЕ и че да МОЛиш в МОЛ-а ти е възможно повече часове в денонощието, отколкото да се помолиш в една църква - та това си е и на нашето поколение религия.

.

и като всяка религия прави богатите по-богати, бедните по-бедни, а заблудените по-заблудени...

Мнемозина написа:
Сложните изречения...
...

Много рядко, направо са единици случаите, когато си пиша нещо на самия мене си в тефтерче. Скоро четох едно такова. Бележките съм ги водил по повод на Степния вълк на Хесе(Е, и какъв е соса на чироза, който много ми е харесал, и късното откритие че чироз с масло е страшно мезе за УИСКИ!, но това са ъ битовизми презрени на фона на Хесе.)
1во- съм записал - 1во езика който използва. Не съкращава, не спестява нищо и не прави никакъ компромис с мисълта, която трябва изясни до последната поанта. По този начин всичката му идея, включително и чувствата които я предизвикват става кристално ясна и не е никак трудно да си зададеш същите въпроси и да пучувстваш същото, което Хесе чувства. Отговорите са си твоя работа

2ро - отново езика. "Гълбини - гълбинни бури" или "Лъх - оня лъх от есенна песен на Ницше"

Има и трето, и така нататък. Но зависимостта между сложното изречение и лесното разбиране е това, което ми стана интересно. Колкото по- кратко се изразяваме, толкова по- неясни ставаме.

Извинявам се за извънтемието

ми има
всеки път, когато работя извън призванието си, се чувствам ограбен
всеки път, когато работя по призванието си, се чувствам раздал се

bead_ написа:
и като всяка религия прави богатите по-богати, бедните по-бедни, а заблудените по-заблудени...

Това с религиите и заблудите е много особено.

Напоследък няколко пъти ми се случва да присъствам на дискусии на хора, които са като вманиачени в разни богословски теми. Не знам колко са заблудени, но са много убедени. Сигурни - за разлика от нас, вечно скептичните.

В това число попаднах и на изказване на един много странен човек - към 60-годишен, с посребрени коси и едни блестящи и вдъхновени сини очи, точно като някакъв Ралф де Брикасар. Дори и облеклото му беше като на католически свещеник, а говореше по православному. Не попитах кой е и какъв е, но такова екстатично и вдъхновено присъствие е рядкост в наши дни.
За съжаление човекът говореше, с извинение, глупости.

Green Light написа: Много рядко, направо са единици случаите, когато си пиша нещо на самия мене си в тефтерче. Скоро четох едно такова. Бележките съм ги водил по повод на Степния вълк на Хесе(Е, и какъв е соса на чироза, който много ми е харесал, и късното откритие че чироз с масло е страшно мезе за УИСКИ!, но това са ъ битовизми презрени на фона на Хесе.)
1во- съм записал - 1во езика който използва. Не съкращава, не спестява нищо и не прави никакъ компромис с мисълта, която трябва изясни до последната поанта. По този начин всичката му идея, включително и чувствата които я предизвикват става кристално ясна и не е никак трудно да си зададеш същите въпроси и да пучувстваш същото, което Хесе чувства. Отговорите са си твоя работа

2ро - отново езика. "Гълбини - гълбинни бури" или "Лъх - оня лъх от есенна песен на Ницше"

Има и трето, и така нататък. Но зависимостта между сложното изречение и лесното разбиране е това, което ми стана интересно. Колкото по- кратко се изразяваме, толкова по- неясни ставаме.

Извинявам се за извънтемието

Да, но и общо взето немците са пословични в това отношение, на тях дългите изречения са им в костния мозък. И то сигурно не е случайно.

Обаче пък при нас има случаи, когато дългото изречение хич и даже никак не е плод на дълбока мисъл. А всъщност точно в нейното възприемане е проблемът.

WALL-E написа:ми има
всеки път, когато работя извън призванието си, се чувствам ограбен
всеки път, когато работя по призванието си, се чувствам раздал се

Като направим музей на сегашната епоха, ще те сложим във витрина.

Мнемозина написа: В това число попаднах и на изказване на един много странен човек - към 60-годишен, с посребрени коси и едни блестящи и вдъхновени сини очи, точно като някакъв Ралф де Брикасар. Дори и облеклото му беше като на католически свещеник, а говореше по православному. Не попитах кой е и какъв е, но такова екстатично и вдъхновено присъствие е рядкост в наши дни.
За съжаление човекът говореше, с извинение, глупости.

Хората обичат да заемат поза в живота. Роля или все едно как ще го наречем. Обаче имат нужда, за да се чувстват смислени и значими. И се занимават с други позьори. Играят си на нещо, и аз не знам какво точно. Но позата и атрибутите, аксесоарите, са много важни.
Абе всички сме кухи и безсмислени, но пък да се напълни човек с някаква глупава роля и да се обкичи за целта... де да знам.

Извън темата си размишлявам, извинявай.

vyara написа:

Мнемозина написа: В това число попаднах и на изказване на един много странен човек - към 60-годишен, с посребрени коси и едни блестящи и вдъхновени сини очи, точно като някакъв Ралф де Брикасар. Дори и облеклото му беше като на католически свещеник, а говореше по православному. Не попитах кой е и какъв е, но такова екстатично и вдъхновено присъствие е рядкост в наши дни.
За съжаление човекът говореше, с извинение, глупости.

Хората обичат да заемат поза в живота. Роля или все едно как ще го наречем. Обаче имат нужда, за да се чувстват смислени и значими. И се занимават с други позьори. Играят си на нещо, и аз не знам какво точно. Но позата и атрибутите, аксесоарите, са много важни.
Абе всички сме кухи и безсмислени, но пък да се напълни човек с някаква глупава роля и да се обкичи за целта... де да знам.

Извън темата си размишлявам, извинявай.

Ами ако наистина вярва? Ако е убеден?
Харизмата е убеденост, собствената и направената видима убеденост. Плюс способностите да я показваш.

Мнемозина написа:

vyara написа:

Мнемозина написа: В това число попаднах и на изказване на един много странен човек - към 60-годишен, с посребрени коси и едни блестящи и вдъхновени сини очи, точно като някакъв Ралф де Брикасар. Дори и облеклото му беше като на католически свещеник, а говореше по православному. Не попитах кой е и какъв е, но такова екстатично и вдъхновено присъствие е рядкост в наши дни.
За съжаление човекът говореше, с извинение, глупости.

Хората обичат да заемат поза в живота. Роля или все едно как ще го наречем. Обаче имат нужда, за да се чувстват смислени и значими. И се занимават с други позьори. Играят си на нещо, и аз не знам какво точно. Но позата и атрибутите, аксесоарите, са много важни.
Абе всички сме кухи и безсмислени, но пък да се напълни човек с някаква глупава роля и да се обкичи за целта... де да знам.

Извън темата си размишлявам, извинявай.

Ами ако наистина вярва? Ако е убеден?
Харизмата е убеденост, собствената и направената видима убеденост. Плюс способностите да я показваш.

Той задължително си вярва. Ако се виждаше отстрани с чужди очи, веднага би се отказал.
И Хитлер е бил харизматичен и си е вярвал. Според мен си е вярвал.
Хората не си казват един ден - абе ще заема тази поза аз, отива ми. Те полека-лека го правят. Несъзнателно. Но пък убедено. А де!

Мнемозина написа:призванието

и има ли място в днешно време?

аре сега - нас ни питаш - виж във вики, гугългвай го и дай резултатите :)

Мнемозина написа:

WALL-E написа:ми има
всеки път, когато работя извън призванието си, се чувствам ограбен
всеки път, когато работя по призванието си, се чувствам раздал се

Като направим музей на сегашната епоха, ще те сложим във витрина.

еми...то и аз така го усещам и разбирам живота, но определено не съм за витрина,
защото искам и да ми плащат ...навремето не исках, ама откак видях, че по магазините и за най-дребното нещо искат пари,
се комерсиализирах и аз.

майтапа настрана, ама наистина не мога да си представя,
някой да има призвание, и да не го следва -
всички хора следват призванието си във възможно най-голяма степен, друг е въпроса за какво точно са призвани, де...
е, понякога не е възможно по обективни причини - напр., някой, роден за ядрен физик по време на родовообщинния строй, ще срещне някакви трудности, нали...

vyara написа:

Мнемозина написа: Ами ако наистина вярва? Ако е убеден?
Харизмата е убеденост, собствената и направената видима убеденост. Плюс способностите да я показваш.

Той задължително си вярва. Ако се виждаше отстрани с чужди очи, веднага би се отказал.
И Хитлер е бил харизматичен и си е вярвал. Според мен си е вярвал.
Хората не си казват един ден - абе ще заема тази поза аз, отива ми. Те полека-лека го правят. Несъзнателно. Но пък убедено. А де!

Така е. Само дето не съм убедена аз пък, че постоянното виждане с чужди очи е докрай полезно. Като коректив - да, но не и като абсолютен критерий.

Защото иначе можеш да станеш разноглед направо и всякак ще се чувстваш кух. И дори и смислени каузи няма да можеш да отстояваш.

ELBI написа:

Мнемозина написа:призванието

и има ли място в днешно време?

аре сега - нас ни питаш - виж във вики, гугългвай го и дай резултатите :)

Четох едни неща за гугъл, че ти давал да четеш само неща, които искаш да прочетеш. Та затова.

Амаранта написа:

еми...то и аз така го усещам и разбирам живота, но определено не съм за витрина,
защото искам и да ми плащат ...навремето не исках, ама откак видях, че по магазините и за най-дребното нещо искат пари,
се комерсиализирах и аз.

майтапа настрана, ама наистина не мога да си представя,
някой да има призвание, и да не го следва -
всички хора следват призванието си във възможно най-голяма степен, друг е въпроса за какво точно са призвани, де...
е, понякога не е възможно по обективни причини - напр., някой, роден за ядрен физик по време на родовообщинния строй, ще срещне някакви трудности, нали...

Както се разбрахме току-що с Вяра, няма значение ти какво мислиш. Щом и ти си така - влизаш във витрината и край.

На ядрените физици им е лесно - изчакват да им дойде времето и действат, какво толкова.
Обратната посока е по-интересна, защото тя е свързана с повече въпроси.

Между другото вчера научих, че ако за повечето култури бъдещето било "напред", а миналото - "назад", за китайците било обратното: всъщност миналото било пред нас, защото можем да го видим.