а не съм го гледала.
И си чакам..
лека вечер
Semiramis написа:след половин час
а не съм го гледала.
И си чакам..
Снощи - "Горчива луна", за пореден пътSemiramis написа:след половин час
а не съм го гледала.
И си чакам..
лека вечер
Чавееееееееееееее4avdar4e написа:Снощи - "Горчива луна", за пореден пътSemiramis написа:след половин час
а не съм го гледала.
И си чакам..
лека вечер
Един от най-любимите ми филмиSemiramis написа: Чавееееееееееееее
нямам думи..............
И аз го гледах.
Прибрали сме се по едно и също време значи.
Полански ме уби. Бавно.
4avdar4e написа:Един от най-любимите ми филмиSemiramis написа: Чавееееееееееееее
нямам думи..............
И аз го гледах.
Прибрали сме се по едно и също време значи.
Полански ме уби. Бавно.
А това, дето го казваш за филмите, дето те намират, за мен важи с пълна сила. Оня ден се ядосах нещо на Зв. и такава, ядосана, реших, че е крайно време да гледам "Животът е прекрасен". Вярваш ли ми, не помня края, всичко пред мен беше пелена от сълзи
Е те така се ядосвам аз
Веднъж гледах интервю с бивш СС офицер. Говореше, че понякога, много рядко, се случвало да мине цял ден без да си спомня за ужасите от войната. И това са били най- щастливите му дни...Semiramis написа:след половин час
а не съм го гледала.
И си чакам..
лека вечер

Аз пък много плача на филми, голяма съм ревла.Semiramis написа:
:-):-) знам...знам....
а аз на филми не плача. уж. на Животът....ревах ..и ревах...
гениални
Отивам.
Добре разказана приказка, но къде подяволите остана щастливият край.esti написа:Не си пропуснал много - имаше тук-там разни внушения типично по хамерикански и тва беше.БоЕВ написа:Нищо не разбрах от филма!:shy:
Иначе онова огромно мъжище беше голям сладур.
Сигурно е бил кечист, който е започнал и филми да снима - и други го правят.
Това си мислех, докато го гледах....
Животът има ли щастлив край??БоЕВ написа: Добре разказана приказка, но къде подяволите остана щастливият край.
Тоя тип съм го гледал и в други филми, не знам дали е кечист.
На мен ми прозвуча като - няма не наказано добро - и ми стана криво.4avdar4e написа:Животът има ли щастлив край??БоЕВ написа: Добре разказана приказка, но къде подяволите остана щастливият край.
Тоя тип съм го гледал и в други филми, не знам дали е кечист.
Смисълът беше в обърнатата представа за добро и лошо, за характеристиките, с които "окичваме" хората, за тъмнината и светлината..
А Майкъл Кларк Дънкан си е актьор, играе в "Армагедон" и в "Девет ярда" (с моя любим!!) примерно..
П.П. Ся като се замислих, не е ли щастлив край, че мишокът живя 109 години??
Туй кат Съветския съюз, бе Звеневи! Ако не го посетите, ще дойде той у вас...Звеневия написа:Ако ти немож, накарай го да те следва той!Мнемозина написа:Дано успея поне за него да поседна пред телевизора.![]()
Водафон-лайф...
О, един от най-хубавите филми, които съм гледал...Semiramis написа:след половин час
а не съм го гледала.
И си чакам..
лека вечер
Щастлив край най-често има по приказките. В живота има малки, щастливи завършъци на някои периоди на живота, на някои усилия, които полагаме. Като цяло има повече болка и мъка (друг е въпросът на кое обръщаме внимание и с кое живеем) от щастие.БоЕВ написа:...Добре разказана приказка, но къде подяволите остана щастливият край.
Тоя тип съм го гледал и в други филми, не знам дали е кечист.
Да, актьорите се справиха добре. За мен поне, филма си е една приказка и въпреки препратките които прави, събитията и героите са поляризирани от едната крайност в другата - демонично зло/божествена доброта, а по средата заблудени души които може да убиват човешки същества, но в същото време са способни да плачат за една мишка.ELBI написа:Щастлив край най-често има по приказките. В живота има малки, щастливи завършъци на някои периоди на живота, на някои усилия, които полагаме. Като цяло има повече болка и мъка (друг е въпросът на кое обръщаме внимание и с кое живеем) от щастие.БоЕВ написа:...Добре разказана приказка, но къде подяволите остана щастливият край.
Тоя тип съм го гледал и в други филми, не знам дали е кечист.
Играта на актьорите е фантастична. Както и режисурата и ... всичко.
БоЕВ написа:Да, актьорите се справиха добре. За мен поне, филма си е една приказка и въпреки препратките които прави, събитията и героите са поляризирани от едната крайност в другата - демонично зло/божествена доброта, а по средата заблудени души които може да убиват човешки същества, но в същото време са способни да плачат за една мишка.ELBI написа:Щастлив край най-често има по приказките. В живота има малки, щастливи завършъци на някои периоди на живота, на някои усилия, които полагаме. Като цяло има повече болка и мъка (друг е въпросът на кое обръщаме внимание и с кое живеем) от щастие.БоЕВ написа:...Добре разказана приказка, но къде подяволите остана щастливият край.
Тоя тип съм го гледал и в други филми, не знам дали е кечист.
Играта на актьорите е фантастична. Както и режисурата и ... всичко.
Филма е хубав - определено, но нещо не ми се връзва.
Ква е вързката със "Зеленият път" не разбрах.[unknown] написа:Веднъж гледах интервю с бивш СС офицер. Говореше, че понякога, много рядко, се случвало да мине цял ден без да си спомня за ужасите от войната. И това са били най- щастливите му дни...Semiramis написа:след половин час
а не съм го гледала.
И си чакам..
лека вечер
Точно - много неща са преплетени и правят от филма притча с приказно звучене. Какво и е на депресията? 99,999 от надзирателите в затворите са копие на Пърси, а другите отсъстват или поне не се задържат по много.Semiramis написа:
да, Боев, обаче... по времето на Голямата депресия ...
въобще има ужасно много преплетени линии, според мен.
Да не говорим за избора - Пърси имаше избор да отиде в психиатричната клиника. По един или друг начин ...
няма ми я музата. Или прекалено дълбоко ме жегна.
а теи, които работят в затворите?
Аз не го разбирам този филм като такъв с "приказно звучене". Обратното - много е тежък и посланията му не са приказни. Аз не забелязах, че Депресията е важен момент за този филм, между другото. Историята е "универсална" от към гл. точка на време и място. Става въпрос за хората, за вярата, за доброто и злото, за носещите добро в душата си (макар и работещи на гадно място) и за носещите злоба и лошо в себе си. Както каза Кофи на едно място - уморен е от болките и страданията (и не може да помогне на всички) и поради това не иска да живее. В това не виждам нищо приказно, както и в края, където Т Ханкс вижда живота като тежко бреме, а не като дар и щастие.БоЕВ написа:Точно - много неща са преплетени и правят от филма притча с приказно звучене. Какво и е на депресията? 99,999 от надзирателите в затворите са копие на Пърси, а другите отсъстват или поне не се задържат по много.Semiramis написа:
да, Боев, обаче... по времето на Голямата депресия ...
въобще има ужасно много преплетени линии, според мен.
Да не говорим за избора - Пърси имаше избор да отиде в психиатричната клиника. По един или друг начин ...
няма ми я музата. Или прекалено дълбоко ме жегна.
а теи, които работят в затворите?
Не е лошо понякога да се вижда само черно и бяло, защото от наслагването на много краски може да се получи радостна дъга.
ELBI написа:Аз не го разбирам този филм като такъв с "приказно звучене". Обратното - много е тежък и посланията му не са приказни. Аз не забелязах, че Депресията е важен момент за този филм, между другото. Историята е "универсална" от към гл. точка на време и място. Става въпрос за хората, за вярата, за доброто и злото, за носещите добро в душата си (макар и работещи на гадно място) и за носещите злоба и лошо в себе си. Както каза Кофи на едно място - уморен е от болките и страданията (и не може да помогне на всички) и поради това не иска да живее. В това не виждам нищо приказно, както и в края, където Т Ханкс вижда живота като тежко бреме, а не като дар и щастие.БоЕВ написа:Точно - много неща са преплетени и правят от филма притча с приказно звучене. Какво и е на депресията? 99,999 от надзирателите в затворите са копие на Пърси, а другите отсъстват или поне не се задържат по много.Semiramis написа:
да, Боев, обаче... по времето на Голямата депресия ...
въобще има ужасно много преплетени линии, според мен.
Да не говорим за избора - Пърси имаше избор да отиде в психиатричната клиника. По един или друг начин ...
няма ми я музата. Или прекалено дълбоко ме жегна.
а теи, които работят в затворите?
Не е лошо понякога да се вижда само черно и бяло, защото от наслагването на много краски може да се получи радостна дъга.
Разбира се, всеки може да има собствено мнение и гл. т., но според мен в този филм имаше неща, за които всеки, носещ човещина и разум може да се замисли и да погледне животът още веднъж през погледа на различните герои, погледи, които понякога са и наши...