Капинчо написа:
Та питам се аз - защо тази възрастна жена е решила, че трябва да се излекува от рака на всяка цена, за да живее по-дълго. Моят избор би бил друг - обезболяващи (ако се наложи) и колкото-толкова.
Има ли възраст, от която нагоре човек трябва да приеме, че пътят му е към вечните ловни полета и да престане да стиска със зъби душата си?
Хм, провокира ме да разкажа за моята свекърва, която се спомина на 96 години в петък. За последно водих смислен разговор с нея миналия понеделник. А седмица преди това тя все още преподаваше уроци по математика на сина ми. Но да се върна на понеделника. Тя ме посрещна с думите, че иска да се самоубие, защото не можела да понася здравословното си състояние (беше изкарала грип). Говорихме надълго и нашироко за хубавите неща в живота й, за прекрасния й мозък и прочее, после дойде лекар, прегледа я и й каза, че вече не е болна, но е доста отслабнала, затова да яде силни храни. Например, филия с масло и мед за закуска. На което тя реагира като ужилена :"Как масло, бе, то е саде холестерол, вие искате да ме убиете!". Така и не прояде, не искаше и да пие. Към края спря да ни разпознава. Така си и отиде - с нисък холестерол.
Та, мисълта ми, Капинчо, е, че колкото и да си живял, колкото и да не ти се живее вече, животът е страшна сила. Понякога се налага чрез смърт.
Ако се разболееш и до два месеца не умреш, значи ще живееш.