Е, ако и сега не ме изгоните ...

[сър Айвънхоу]

не, аз предлагам като се шегува някой да си казва, щото ...ей на! виде ли сега! и аз съм си отбелязала че "онова" не приличаше на хумор

начи ще помоля за яснота и гласност, ако обичате
не се шегувам.

Не бъркай сарказма с хумора!

[Semiramis]

не, аз предлагам като се шегува някой да си казва, щото ...ей на! виде ли сега! и аз съм си отбелязала че "онова" не приличаше на хумор

начи ще помоля за яснота и гласност, ако обичате
не се шегувам.

Не бъркай сарказма с хумора!

в такъв случай като сееш сарказъм жънеш..нали виждаш.

[Дядо Капинчо]

...

[Мнемозина]

Начи, аз понеже и защото днес ви чета по диагонал, направо у чудо се видех. Една Мнемозина съща:winkw: Почвайте с линковете, че вече упущих сите нишки..

Ха, да видиш на мен кфо ми е напоследък. Мнемозин приемате ли в компанията?

Хихи, ей това е - да станеш нарицателно с два постинга.

Очевидно резюме няма да дочакаме...

[сър Айвънхоу]

в такъв случай като сееш сарказъм жънеш..нали виждаш.

Готов съмда си жъна, каквото посея....
Имай съм го доказал?

[Remmivs]

От това се страхувам я, Зайче (как да ти кажа Пенчо, като знам, че си момиченце?)

Страхувам се когато/ако стана безполезен и за себе си да не св копча в този живот със зъби и нокти и да скъся живота на близките си. Това няма нищо общо с въпросната леля. Тя е войник и винаги се е старала да не е в тежест.

Това е съвсем друга бира, друже. Повечето чувствителни хора го имат този страх. Но пък, от друга страна, стигне ли се дотам наистина, ти рядко държиш асата в ръка (вече).

[4avdar4e]

"Как масло, бе, то е саде холестерол, вие искате да ме убиете!". Така и не прояде, не искаше и да пие. Към края спря да ни разпознава. Така си и отиде - с нисък холестерол.

Та, мисълта ми, Капинчо, е, че колкото и да си живял, колкото и да не ти се живее вече, животът е страшна сила. Понякога се налага чрез смърт.

Пенчо, ти си уникален Заек И явно и свекърва ти е била такава, лека й пръст!

Бе що се смея на тъжна уж история

Защото това май е важното, с какво ще ни помнят и споменават поне едно известно време.

Което моменталически ме фърля у паралел с другата тема, на Семи...

[Semiramis]

От това се страхувам я, Зайче (как да ти кажа Пенчо, като знам, че си момиченце?)

Страхувам се когато/ако стана безполезен и за себе си да не св копча в този живот със зъби и нокти и да скъся живота на близките си. Това няма нищо общо с въпросната леля. Тя е войник и винаги се е старала да не е в тежест.

Това е съвсем друга бира, друже. Повечето чувствителни хора го имат този страх. Но пък, от друга страна, стигне ли се дотам наистина, ти рядко държиш асата в ръка (вече).

Много добре казано, сър. Все ми се струва, че хората, които и в не толкова напреднала възръст са били тип "подпри ме" и "дръжен си ми" стават най-тежкото бреме за околните.

[Quid]

Та питам се аз - защо тази възрастна жена е решила, че трябва да се излекува от рака на всяка цена, за да живее по-дълго. Моят избор би бил друг - обезболяващи (ако се наложи) и колкото-толкова.

Има ли възраст, от която нагоре човек трябва да приеме, че пътят му е към вечните ловни полета и да престане да стиска със зъби душата си?

Хм, провокира ме да разкажа за моята свекърва, която се спомина на 96 години в петък. За последно водих смислен разговор с нея миналия понеделник. А седмица преди това тя все още преподаваше уроци по математика на сина ми. Но да се върна на понеделника. Тя ме посрещна с думите, че иска да се самоубие, защото не можела да понася здравословното си състояние (беше изкарала грип). Говорихме надълго и нашироко за хубавите неща в живота й, за прекрасния й мозък и прочее, после дойде лекар, прегледа я и й каза, че вече не е болна, но е доста отслабнала, затова да яде силни храни. Например, филия с масло и мед за закуска. На което тя реагира като ужилена :"Как масло, бе, то е саде холестерол, вие искате да ме убиете!". Така и не прояде, не искаше и да пие. Към края спря да ни разпознава. Така си и отиде - с нисък холестерол.

Та, мисълта ми, Капинчо, е, че колкото и да си живял, колкото и да не ти се живее вече, животът е страшна сила. Понякога се налага чрез смърт.

От това се страхувам я, Зайче (как да ти кажа Пенчо, като знам, че си момиченце?)

Страхувам се когато/ако стана безполезен и за себе си да не св копча в този живот със зъби и нокти и да скъся живота на близките си. Това няма нищо общо с въпросната леля. Тя е войник и винаги се е старала да не е в тежест.

дядо ми преди да умре /той умря на 92 г/ поиска да му увелича 2 снимки за да си ги гледа. не виждаше добре накрая.
на снимките на едната беше с баба ми а на другата с баба ми и двете си дъщери като малки. на 4-5 годинки.
и идва въпроса.
защо точно тези снимки мамка му?!
преполагам че това са годините които иска да си спомня и е бил щастлив ли или нещо друго подобно.
ни внуци ни зетове ни къщи ни нищо дръго не поиска да гледа....
баба ми почина преди него и след по малко от година почина и той.
заеби.
едно е какво и що си мислиме сега и кво ще е тогава.
но аз това видях. не всичко ми е ясно но и не си задавам много въпроси....

[4avdar4e]

Хихи, ей това е - да станеш нарицателно с два постинга.

По-добре нарицателно, отколкото - диагноза

[Semiramis]

"Как масло, бе, то е саде холестерол, вие искате да ме убиете!". Така и не прояде, не искаше и да пие. Към края спря да ни разпознава. Така си и отиде - с нисък холестерол.

Та, мисълта ми, Капинчо, е, че колкото и да си живял, колкото и да не ти се живее вече, животът е страшна сила. Понякога се налага чрез смърт.

Пенчо, ти си уникален Заек И явно и свекърва ти е била такава, лека й пръст!

и аз така го усетих!
лека и пръст, на жената!

[Пенчо Заека]

От това се страхувам я, Зайче (как да ти кажа Пенчо, като знам, че си момиченце?)

Страхувам се когато/ако стана безполезен и за себе си да не св копча в този живот със зъби и нокти и да скъся живота на близките си. Това няма нищо общо с въпросната леля. Тя е войник и винаги се е старала да не е в тежест.

Според мен, достатъчно е да си полезен на себе си. Ако от нещо трябва да те е страх, то е сам да не знаеш какво да се правиш. С това отговарям на въпроса ти за твоята леля. Ашколсун на жената!

[Мнемозина]

Хихи, ей това е - да станеш нарицателно с два постинга.

По-добре нарицателно, отколкото - диагноза

Бе то... не знам дали е голяма разликата.
Край, край, млъквам.

[Пенчо Заека]

Пенчо, ти си уникален Заек И явно и свекърва ти е била такава, лека й пръст!

Бе що се смея на тъжна уж история

Защото това май е важното, с какво ще ни помнят и споменават поне едно известно време.

Което моменталически ме фърля у паралел с другата тема, на Семи...

Тя наистина беше уникална. Рецитираше ми наизуст стихове от Станка Пенчева. Редовно ме биеше на дама. Решаваше задачи за гимнастика на мозъка. Имаше и чувство за хумор. Единственото, което нямаше, е способност да приеме възрастта си и да се радва на дълголетието си. Амин, Бог да я прости.

[TerE]

Та питам се аз - защо тази възрастна жена е решила, че трябва да се излекува от рака на всяка цена, за да живее по-дълго. Моят избор би бил друг - обезболяващи (ако се наложи) и колкото-толкова.

Има ли възраст, от която нагоре човек трябва да приеме, че пътят му е към вечните ловни полета и да престане да стиска със зъби душата си?

Явно все още не е приела, че е моментът да поеме пътя към вечните ловни полета....
Едва ли може да се говори за възраст в случая, гледната точка е различна - казваш си - вече си е поживяла достатъчно и т.н., но когато станеш на нейните години - дали ще мислиш така? Не знам..... сложно е.... аз лично не искам да се заричам - бих направила едно или друго...
Всъщност, защо пък да се предава - надеждата умира последна.... пожелавам й здраве и борбен дух, и колкото и години да й остават (дано са повече), да ги изживее пълноценно и щастливо - както тя си избере ....

[Dark Angel]

питай възрастната жена

що питаш нас....

а тва какво би било ако.....аре стига...кой те знае като чукнеш 80 дали няма да откачиш да се подмладяваш, подменяш органи и т.н.

[Дядо Капинчо]

...

[Dark Angel]

I love you too, Darky!

аре стига лигавщини

ти са кво си се разгукал?

[Дядо Капинчо]

...

[Амаранта]

Та питам се аз - защо тази възрастна жена е решила, че трябва да се излекува от рака на всяка цена, за да живее по-дълго. Моят избор би бил друг - обезболяващи (ако се наложи) и колкото-толкова.

Има ли възраст, от която нагоре човек трябва да приеме, че пътят му е към вечните ловни полета и да престане да стиска със зъби душата си?

Хм, провокира ме да разкажа за моята свекърва, която се спомина на 96 години в петък. За последно водих смислен разговор с нея миналия понеделник. А седмица преди това тя все още преподаваше уроци по математика на сина ми. Но да се върна на понеделника. Тя ме посрещна с думите, че иска да се самоубие, защото не можела да понася здравословното си състояние (беше изкарала грип). Говорихме надълго и нашироко за хубавите неща в живота й, за прекрасния й мозък и прочее, после дойде лекар, прегледа я и й каза, че вече не е болна, но е доста отслабнала, затова да яде силни храни. Например, филия с масло и мед за закуска. На което тя реагира като ужилена :"Как масло, бе, то е саде холестерол, вие искате да ме убиете!". Така и не прояде, не искаше и да пие. Към края спря да ни разпознава. Така си и отиде - с нисък холестерол.

Та, мисълта ми, Капинчо, е, че колкото и да си живял, колкото и да не ти се живее вече, животът е страшна сила. Понякога се налага чрез смърт.

От това се страхувам я, Зайче (как да ти кажа Пенчо, като знам, че си момиченце?)

Страхувам се когато/ако стана безполезен и за себе си да не св копча в този живот със зъби и нокти и да скъся живота на близките си. Това няма нищо общо с въпросната леля. Тя е войник и винаги се е старала да не е в тежест.

Нещо тази тема все ми приковава вниманието.

Да, "някаква възраст" със сигурност има, но за всеки е различна, и това се дължи на факта, че имаме някаква универсална мярка за време.

Другия въпрос - дали няма да си в тяжест - със сигурност знам, че понякога хора, които са в апогея на силите си и успеха си, тежат на близките си несравнимо повече, отколкото ако бяха слаби, болни и не можеха да се обслужват сами. Живота е многопластов. Трудно ги преценяваме тези неща от собствената си гледна точка. И смисълът му е твърде условен. Това мъжете по-трудно го разбирате, защото се ръководите главно от идеи за полезност, битки, победи и т.н. Затова и на стари години изведнъж изгубвате смисъла и умирате по-рано.

Вече казах и по-рано. Смисълът е да си жив. В нашето село имаше една баба - умря на 106г., след като погреба деца, внуци - всички. Остана си съвсем сама. Всеки ден стоеше пред къщата си и гледаше кой къде отива, какво прави, говореше с всеки, който иска. Не можех да си представя селото без дребната й фигурка в черно на пейката. Винаги тя, винаги там. Не ми е била особено близка, но когато родих децата си ме повика, и ми даде 4лв. - нещо да им купя от нея - по 2лв. на дете. Трудно ми е да го обясня, но това бяха най-скъпоценните 4лв., които някога съм държала в ръката си...
Питала съм се, защо живее, така упорито, и сега, като умря виждам, че мястото й е празно - няма никой точно на тази пейка - това е. Няма обяснение...

[doktorka]

вие хабер си нямате ( особено Капинчо) за какво става дума.
ама хабер.
да живееш е привилегия за някои, за други е бреме.
да умреш е привилегия за някои ,за други трагедия.


аз се въздържах досега..
най -обичам да ми се философства на такива теми.
забелязахте ли как и Кента замълча?
има една дума дето се вика "dignity" ...
в тези ситуации...правото да си болен,да се пребориш или да се предадеш...,без някой да ти направи разбор на поведенческия модел...

най-красивото мнение в една така грозна тема?
на Мила.
после - на Куид-а
и толкова.

[jazz]

аз се въздържах досега..
най -обичам да ми се философства на такива теми.
забелязахте ли как и Кента замълча?

само докторите ли ги 'разбират' тези неща?

[doktorka]

аз се въздържах досега..
най -обичам да ми се философства на такива теми.
забелязахте ли как и Кента замълча?

само докторите ли ги 'разбират' тези неща?

не ,
само докторите си мълчат...( изумително,но е така)

[Дядо Капинчо]

...

[doktorka]

вие хабер си нямате ( особено Капинчо) за какво става дума.
ама хабер.

Е, Докторке, няма начин вие докторите да сте на едно мнение с простосмъртните (имам трима приятели от ученическите години и им се радвам на божествеността). За вас смъртта на един човек е просто още един изгоряла платка за мен. Бориш се да я възстановиш, понякога цели нощи, ама като не става я хвърляш в коша (моргата), отиваш си в къщи "ох, страшно се уморих днес, а тъпата платка пак изгоря", вечеряш, гледаш филма, лягаш и СПИШ. Няма как да е другояче. Ако е иначе, ако преживявате всяка смърт, ще се побъркате. В това отношение вие не сте нормални (и слава Богу). А аз попитах нормалните какво мислят. Много добре разбирам защо леля ми се бори, много добре знам защо аз не искам да се боря (казал съм го и друг път - запазването на собствения животец с всички средства за мен не е признак на достойнство).

Хабер си нямаме (хеле пък Капинчо). От какво бе Докторке? От живота ли? Мислиш ли, че на 50 не съм погребал достатъчно близки за да се позамисля над неизбежния изход и да имам собствено мнение?

Хабер си нямам? Ами обясни на по-тъпото си другарче, какво не е разбрало - това че някои хора се борят за безмисления си живот, а други се самоубиват заобиколени от близки и приятели? Или съм невменяем и не разбирам какво мисля.

Кент се бил отдръпнал. Ами не му е интересно. За много хора тази тема е безинтересна и досадна и какво? Всяка тема е интересна за едни и скучна за други. Кент отсече "Питай лелята". Какво да я питем бе доктори, защо иска да живее ли? Не искам да питам нея. Нея я знам. И себе си знам. Питам клуба. Ако тук не е мястото за питане, то къде?

пич,
верно хабер си нямаш.
нали си учил английски?
преведи си dignity,приложи го към лелята.
разгледай ситуацията с "чесането на езиците"
и после ми се радвай на божествеността.

[jazz]

[quote="doktorka
не ,
само докторите си мълчат...( изумително,но е така)[/quote]
значи и аз съм доктор

[Rain]

Имам едни клиенти - периодично носят разни телефони за бг и разкодиране.
В по-късен период разбрах, че мъжа е болен от рак.
Заговорих се с жена му. Хора поне на по 40. Имали 12 годишно дете. Каката пращала телефони отвън и нашия с любопитство и интерес чака всеки следващ да е на български, че да може да го пробва.
Доколко разбирам, темата е ... защо да се борим за живота? Защо да се борим със смъртта? НЯмам време да я чета цялата, която много се извинявам, страшну мъ е срам
Та на тоя човек ич не му личи, че е раково болен. Толкова е жизнен и с такъв хъс контактува с всеки срещнат, че сякаш се мъчи да изстиска сока от лимон. Чак изморява с непрестанното си търсене на информация. Явно иска да е готов, да има защо да си каже, че живота му е имал смисъл.
Аз съм млада, доста, но в рамките на две години, си отидоха двама души от къщата. Целия си живот съм прекарала с тях, единия ми е чел приказки като дете, а другия си беше като стара стая за игра, с която си свикнал и с която трудно можеш да се разделиш.
И все пак ... ми останаха още четирима близки хора. Но дори и тях да ги няма, надявам се един ден да има защо да очаквам с нетърпение живота да ме изненада. Както каза един напълно непознат човек "вечните ловни полета" все някога ще дойдат, а през тоя период хората се подменят - някои си отиват, други се появяват, в разни моменти всеки си е имал или ще има централно място в битието ти. Не само на нас са ни необходими, в един момент и ние сме необходими някому. Дали ще се вкопчиш в края, когато той дойде, за да си отидеш спокойно, или ще се вкопчиш в живота, защото на някого си нужен, ми се струва като избор между егоизъм и благородство. Сложна дилема. Едното е за тебе си, другото е за хората. Сигурно човек си казва ... мой си е живота, имам право да си отида, когато му дойде времето, и да намеря покой, но от друга страна ...
Ама вие сте младоци. Защо мислите за това?

[doktorka]

[quote="doktorka
не ,
само докторите си мълчат...( изумително,но е така)

значи и аз съм доктор [/quote]

амчи то кой не е!
:blum::twisted:

[latrevw]

пич,
верно хабер си нямаш.
нали си учил английски?
преведи си dignity,приложи го към лелята.
разгледай ситуацията с "чесането на езиците"
и после ми се радвай на божествеността.

ами и аз ти се радвам на божествеността...

говорим си, темата е трудно, но поне е интересна, блъскаме си главите и се мъчим да видим другата гледна точка; ако в случая си по-компетентна, плс кажи си мението и виж как ще го приемем, не ни карай да ходим да учим английски

[Quid]

трябваше да бъде изгонен капинчо
:-)
ми да
човека сам си каза

[сър Айвънхоу]

трябваше да бъде изгонен капинчо
:-)
ми да
човека сам си каза

Ама и ти си един!

[Dark Angel]

да видиш чуждата гледна точка - мноооого трудно

да "влезнеш" в чужди обувки - мноооого трудно

като те е докосвала смъртта няколко пъти и искаш да живееш, осъзнаваш че топлината на слънцето върху лицето е прекрасна......дърветата са прекрасни......младите хора са прекрасни, децата са божествени.....

да.....такива ми ти работи

на кой му пука, че някой си смята че ти нямаш повече място в този живот щото си на Х години, имаш Х болести и имаш 0 (Х) близки.....

[doktorka]

ами и аз ти се радвам на божествеността...

и така трябва
но...

говорим си, темата е трудно, но поне е интересна, блъскаме си главите и се мъчим да видим другата гледна точка; ако в случая си по-компетентна, плс кажи си мението и виж как ще го приемем, не ни карай да ходим да учим английски[/quote]

цялата идея е,че не се говори ..
няма друга гледна точка.
уважавай правото на избор ...
кажи твоят какъв ще бъде,не ми философствай напразно ( не ти-използвам 2 л.мн.ч. за по лесно)

тва е идеята.
ма кой да ти разбира...

[Quid]

е да де
и повече кинти трябва да има:-)

[сър Айвънхоу]

да видиш чуждата гледна точка - мноооого трудно

да "влезнеш" в чужди обувки - мноооого трудно

като те е докосвала смъртта няколко пъти и искаш да живееш, осъзнаваш че топлината на слънцето върху лицето е прекрасна......дърветата са прекрасни......младите хора са прекрасни, децата са божествени.....

да.....такива ми ти работи

на кой му пука, че някой си смята че ти нямаш повече място в този живот щото си на Х години, имаш Х болести и имаш 0 (Х) близки.....

Те това исках да намекна и аз...
Дари, ти си поет!

[Quid]

ако си свалите розовите цайси
друга песен ще запеете:-)

[Dark Angel]

Те това исках да намекна и аз...
Дари, ти си поет!

не рицарю, аз не съм поет....аз просто така мисля

и се вбесявам да чета как някой определя, че на нечии жизнен път следва да се сложи край щото няма смисъл

хич не обичам да чета или слушам приказки "Аз ако бях на твое място...., "Аз ако бях на негово място..... - няма такива филми....като стигнеш до някое кофти място накрай света разбираш че всякакви дървени философи могат спокойно да идат да се шибат....

[latrevw]

няма друга гледна точка.
уважавай правото на избор ...
кажи твоят какъв ще бъде,не ми философствай напразно ( не ти-използвам 2 л.мн.ч. за по лесно)

тва е идеята.
ма кой да ти разбира...

ами това ми беше и първото мнение по темата - казах аз какво ще направя

а защо идеята е да не се говори, не разбрах

[Dark Angel]

щото е тъпо да говориш какво би направил ако си на смъртно легло

[latrevw]

щото е тъпо да говориш какво би направил ако си на смъртно легло

ами на вас ви е тъпо, на мен ми е интересно, макар да ми е ясно, че докато не ми се случи не мога да им и бегла представа какво всъщност ще чувствам и мисля