Тука моя милост говори за дзен.

[Green Light]

Някое от момичетата тука беше казала, че много и е харесал "Златния храм". И на мене ми хареса. Там известната дзен молитва е в такава транскрипция:
"Ако срещнеш приятел по пътя си, убий го! Ако по пътя си срещнеш брамин убий го! Ако по пътя си срещнеш Буда, убий го! Ако срещнеш брат си, убий го! Ако срещнеш майка си и баща си, убий ги! Само тогава ще бъдеш свободен!" Верно е, винаги съм казвал че тия хора се хабят да казват елементарни неща с апломб, ама ти ги вкарват в главата. Предполагам че всеки от нас е открил относителноста на свободата по един или друг начин. Ние ще бъдем абсолютно свободни само ако се лишим от цялата си омраза и цялата си любов. Невъзможно, но все пак игра за ума. Аз питам и друго- тогава ли ще бъдем себе си? Когато престанем да се виждаме в очите на любимите си хора? Защото аз един ден задълбах по въпроса. Аз съм този, който децата ми очакват от мен да бъда и този, който жена ми очаква от мен да бъда(обичам те не защото си такава, а защото аз съм такъв до тебе). Такъв съм какъвто ме вижда майка ми, сестра ми, приятелите...схванахте. Но аз ли съм това?

[bead_]

НЕ

[4avdar4e]

И после какво ще я правиш тая свобода сам-самин на тоя свят??

[Semiramis]

обичам защото съм нужен?
помня ти разсъжденията там.

Ами имам да питам същото като Чавето- за какво ти е тогава.

[Житената Питка]

...

Дзен-мен... искаш ли да ти опраим влагата?

[Semiramis]

...

Дзен-мен... искаш ли да ти опраим влагата?

бе не те ли е страх да прекарваш топла връзка? виж какво чете човека...

[esti]

Ако се чувстваш добре така - ти си значи.
Ако нещо ти тежи, ама много ти тежи и тормози - не си ти.
Ако това е само моментно - време е за почивка, но САМ!

[сър Айвънхоу]

Е, сега.. извадки от контекста!
И друго казва дзен:
Стани отново онова дете, което си бил - чисто, непокварено, без илюзии и ограничения.
Само чрез отърсването от клишетата, с които ни е напълнил живота, ще получим свободата, а от там и безграничната любов към всичко...

П.П. Казвал ли съм скоро, че ви обичам?

[сър Айвънхоу]

Ако се чувстваш добре така - ти си значи.
Ако нещо ти тежи, ама много ти тежи и тормози - не си ти.
Ако това е само моментно - време е за почивка, но САМ!

Супер! Това прозвуча много дзен!

[Semiramis]

Е, сега.. извадки от контекста!
И друго казва дзен:
Стани отново онова дете, което си бил - чисто, непокварено, без илюзии и ограничения.
Само чрез отърсването от клишетата, с които ни е напълнил живота, ще получим свободата, а от там и безграничната любов към всичко...

П.П. Казвал ли съм скоро, че ви обичам?

моите наблюдения са, че хората са дали адски отклонения от такава литература. особено чете във възръстта на формиране на характера.
и въобще не се извинявам.

[Green Light]

Не, не, ама да! Аз мисля, че - да аз съм, понеже кой ще съм. Не се майтапя. Това е човека - тоя, в очите на другите. Няма начин да се разбере, освен да ги итрепа верно.

П.П. Я си дайте адресите за всеки случай!

[esti]

а от там и безграничната любов към всичко...

Потрес направо.

[4avdar4e]

П.П. Я си дайте адресите за всеки случай!

егати, а аз мислех топлата ви връзка да мине през нашия климатик

[Semiramis]

Не, не, ама да! Аз мисля, че - да аз съм, понеже кой ще съм. Не се майтапя. Това е човека - тоя, в очите на другите. Няма начин да се разбере, освен да ги итрепа верно.

П.П. Я си дайте адресите за всеки случай!

мдам

[esti]

Ако се чувстваш добре така - ти си значи.
Ако нещо ти тежи, ама много ти тежи и тормози - не си ти.
Ако това е само моментно - време е за почивка, но САМ!

Супер! Това прозвуча много дзен!

Не го приемам като комплимент това, но съм сигурна, че ти с добри чувства....

[сър Айвънхоу]

моите наблюдения са, че хората са дали адски отклонения от такава литература. особено чете във възръстта на формиране на характера.
и въобще не се извинявам.

Мдаааам... ние тука в Дома за душевно болни сме си една групичка от дзен будисти. Доктора много ни обича, щото и ние го обичаме. Нищо, че ни бие постоянно...



П.П. Достатъчноясен ли бях?

[сър Айвънхоу]

че ти с добри чувства....

Още един цитат от дзен:
И постъпвайки така, прави го все едно, че я обичаш...
(Казал един рибар (не помня кой) закачвайки жабката на куката навъдицата)



П.П. Ку-ку! Ку-ку! Ля-ляля-ля-ля!

[Глас в пустиня]

Не, не, ама да! Аз мисля, че - да аз съм, понеже кой ще съм. Не се майтапя. Това е човека - тоя, в очите на другите. Няма начин да се разбере, освен да ги итрепа верно.

П.П. Я си дайте адресите за всеки случай!

Абе ти не си ли купи пистолет наскоро?
Вземаш да ме страхуваш с тия мисли.
После се чудим как ставали сакатлъците на битова основа...а, то тоя Дзен бил виновен. Няма ли кой да го опандизи питам аз! Ама ха с ха.

[Semiramis]

моите наблюдения са, че хората са дали адски отклонения от такава литература. особено чете във възръстта на формиране на характера.
и въобще не се извинявам.

Мдаааам... ние тука в Дома за душевно болни сме си една групичка от дзен будисти. Доктора много ни обича, щото и ние го обичаме. Нищо, че ни бие постоянно...



П.П. Достатъчноясен ли бях?

Това са хора, които са пълни егоцентрици, ма това е най-малкото, което мога да кажа. Изграждат си толкова сериозно сбъркани възгледи за живота, че не са в състояние да намерят щастие освен когато са сами със себе си. И тогава се чувстват изключително извисени. За мен това е ПРАЗНО. И не защото няма истини. Напротив, има ужасно много. Но те могат да бъдат разбрани едва когато си с достатъчно опит, като Грийна и нас, останалите естествено, за да видиш отвъд повърхността. И когато си в състояние да мислиш разнопосочно. Тези знания умишлено не са за ширпотреба. Бай дъ уей.

[4avdar4e]

И когато си в състояние да мислиш разнопосочно. Тези знания умишлено не са за ширпотреба. Бай дъ уей.

И когато си готов да те намери будизма

[Green Light]

Това са хора, които са пълни егоцентрици, ма това е най-малкото, което мога да кажа. Изграждат си толкова сериозно сбъркани възгледи за живота, че не са в състояние да намерят щастие освен когато са сами със себе си. И тогава се чувстват изключително извисени. За мен това е ПРАЗНО. И не защото няма истини. Напротив, има ужасно много. Но те могат да бъдат разбрани едва когато си с достатъчно опит, като Грийна и нас, останалите естествено, за да видиш отвъд повърхността. И когато си в състояние да мислиш разнопосочно. Тези знания умишлено не са за ширпотреба. Бай дъ уей.

Хъм, хъм, хъм. Май, да. Исках да кажа точно това. Или поне подобно, де. Ако разделиш живота си на елементарни частици и го изследваш под микроскоп, май няма да научиш нищо. Знание, без стойност. Тва сега пак дзен изказване ли е?

[snowprincess]

верно ли това е дзен или е от някой наръчник - как да се превърне човек в килър

[Житената Питка]

...

Дзен-мен... искаш ли да ти опраим влагата?

бе не те ли е страх да прекарваш топла връзка? виж какво чете човека...

Аз съм му обещал да му пусна един отвес. Да не чука като дизел де, той шсе сети.

[Мнемозина]

Някое от момичетата тука беше казала, че много и е харесал "Златния храм". И на мене ми хареса. Там известната дзен молитва е в такава транскрипция:
"Ако срещнеш приятел по пътя си, убий го! Ако по пътя си срещнеш брамин убий го! Ако по пътя си срещнеш Буда, убий го! Ако срещнеш брат си, убий го! Ако срещнеш майка си и баща си, убий ги! Само тогава ще бъдеш свободен!" Верно е, винаги съм казвал че тия хора се хабят да казват елементарни неща с апломб, ама ти ги вкарват в главата. Предполагам че всеки от нас е открил относителноста на свободата по един или друг начин. Ние ще бъдем абсолютно свободни само ако се лишим от цялата си омраза и цялата си любов. Невъзможно, но все пак игра за ума. Аз питам и друго- тогава ли ще бъдем себе си? Когато престанем да се виждаме в очите на любимите си хора? Защото аз един ден задълбах по въпроса. Аз съм този, който децата ми очакват от мен да бъда и този, който жена ми очаква от мен да бъда(обичам те не защото си такава, а защото аз съм такъв до тебе). Такъв съм какъвто ме вижда майка ми, сестра ми, приятелите...схванахте. Но аз ли съм това?

Ти си, но не целият ти. Всеки от любимите ти хора вижда у теб и себе си по някакъв начин. Но сборът от техните представи и очаквания не дава цялото "ти" - то е нещо по-различно и си е твое.

А освобождаването от емоции сигурно е абсолютната свобода, но по-добре без нея.

[vyara]

Някое от момичетата тука беше казала, че много и е харесал "Златния храм". И на мене ми хареса. Там известната дзен молитва е в такава транскрипция:
"Ако срещнеш приятел по пътя си, убий го! Ако по пътя си срещнеш брамин убий го! Ако по пътя си срещнеш Буда, убий го! Ако срещнеш брат си, убий го! Ако срещнеш майка си и баща си, убий ги! Само тогава ще бъдеш свободен!"

Според мен се има превид ако усетиш, че си огледало на другите или си взел/копирал нещо от тях, да го премахнеш. Но тогава какво ли би останало
"Какво ще остане от мене тогава, миг след разстрела...", както казва поетът.
Поне е някакъв стремеж да бъдеш независим и да не следваш и повтаряш сляпо тези по пътя ти. Но така или иначе, това е невъзможно. Поне имаме избор какво да приемем като част от себе си. Имаме ли наистина?

Ето на, казах едно друго, пък нищо от казаното не е мое Даже и думите друг ми е измислил. Не мога да съм си аз и това е. Не мога да бъда свободна.

[Semiramis]

...

Дзен-мен... искаш ли да ти опраим влагата?

бе не те ли е страх да прекарваш топла връзка? виж какво чете човека...

Аз съм му обещал да му пусна един отвес. Да не чука като дизел де, той шсе сети.

това ми се струва, че е по-добре само той да си го разбира

[ELBI]

Някое от момичетата тука беше казала, че много и е харесал "Златния храм". И на мене ми хареса. Там известната дзен молитва е в такава транскрипция:
"Ако срещнеш приятел по пътя си, убий го! Ако по пътя си срещнеш брамин убий го! Ако по пътя си срещнеш Буда, убий го! Ако срещнеш брат си, убий го! Ако срещнеш майка си и баща си, убий ги! Само тогава ще бъдеш свободен!" Верно е, винаги съм казвал че тия хора се хабят да казват елементарни неща с апломб, ама ти ги вкарват в главата. Предполагам че всеки от нас е открил относителноста на свободата по един или друг начин. Ние ще бъдем абсолютно свободни само ако се лишим от цялата си омраза и цялата си любов. Невъзможно, но все пак игра за ума. Аз питам и друго- тогава ли ще бъдем себе си? Когато престанем да се виждаме в очите на любимите си хора? Защото аз един ден задълбах по въпроса. Аз съм този, който децата ми очакват от мен да бъда и този, който жена ми очаква от мен да бъда(обичам те не защото си такава, а защото аз съм такъв до тебе). Такъв съм какъвто ме вижда майка ми, сестра ми, приятелите...схванахте. Но аз ли съм това?

надали. в добрината на намерението си, човек иска да помогне, не рядко да угоди на другиго. В този момент ставаш такъв, какъвто искат да те видят близките ти и надали съжаляваш (освен ако не правиш нещо срещу някои твои големи принципи) за това. И т.н. и т.н.

Може би ще престанеш да си ти (ако случайно правиш анкетка по въпроса, макар че се намериха нови Дарки-та - Дарк - нищо лично), ако не правиш неща, които ти очакваш да правиш, ако не бъдеш такъв, какъвто ти искаш да бъдеш. Че правиш И други неща не е проблем.

Такива ми ти работи.

[doktorka]

Някое от момичетата тука беше казала, че много и е харесал "Златния храм". И на мене ми хареса. Там известната дзен молитва е в такава транскрипция:
"Ако срещнеш приятел по пътя си, убий го! Ако по пътя си срещнеш брамин убий го! Ако по пътя си срещнеш Буда, убий го! Ако срещнеш брат си, убий го! Ако срещнеш майка си и баща си, убий ги! Само тогава ще бъдеш свободен!" Верно е, винаги съм казвал че тия хора се хабят да казват елементарни неща с апломб, ама ти ги вкарват в главата. Предполагам че всеки от нас е открил относителноста на свободата по един или друг начин. Ние ще бъдем абсолютно свободни само ако се лишим от цялата си омраза и цялата си любов. Невъзможно, но все пак игра за ума. Аз питам и друго- тогава ли ще бъдем себе си? Когато престанем да се виждаме в очите на любимите си хора? Защото аз един ден задълбах по въпроса. Аз съм този, който децата ми очакват от мен да бъда и този, който жена ми очаква от мен да бъда(обичам те не защото си такава, а защото аз съм такъв до тебе). Такъв съм какъвто ме вижда майка ми, сестра ми, приятелите...схванахте. Но аз ли съм това?

Грийни,ти ще ставащ Jedi knight май...

[annonymus]

"Ако срещнеш приятел по пътя си, убий го! Ако по пътя си срещнеш брамин убий го! Ако по пътя си срещнеш Буда, убий го! Ако срещнеш брат си, убий го! Ако срещнеш майка си и баща си, убий ги! Само тогава ще бъдеш свободен!"

Е, но това не е общоприета и общозадължтелна постановка.
Тя касе желаещите да постигнат Нирвана.
Ти това ли целиш?
Между другото, на своите ученици (в последствие апостоли) Христос е поставил сходно усливие - да се откажат от родители, братя, сестри, жени, коли, имоти и т.н. ако ще крачат с него.

[Амаранта]

"Ако срещнеш приятел по пътя си, убий го! Ако по пътя си срещнеш брамин убий го! Ако по пътя си срещнеш Буда, убий го! Ако срещнеш брат си, убий го! Ако срещнеш майка си и баща си, убий ги! Само тогава ще бъдеш свободен!"

Е, но това не е общоприета и общозадължтелна постановка.
Тя касе желаещите да постигнат Нирвана.
Ти това ли целиш?
Между другото, на своите ученици (в последствие апостоли) Христос е поставил сходно усливие - да се откажат от родители, братя, сестри, жени, коли, имоти и т.н. ако ще крачат с него.

Да, в повечето религии го има в някаква форма.

Но има едно принципно положение - човек рядко се насочва доброволно към религията, духовността и т.н. Обикновено, когато живеем добре и чувстваме удовлетворение, ние не търсим промяна. Изобщо, желанието за трансформация се появява, когато някои реалности са прекалено потискащи, и съответния човек иска да се освободи от тях. Голяма част от тези обстоятелства се дължат на някакви конкретни особености на личността. И, доколкото схващам, идеята е да се освободиш първо от себе си, а след това "обстоятелствата" сами се променят. Такава е идеята с "трепането" наред - махаш всички, които те поддържат в тази форма по някакъв начин, след това формата изчезва, и .... уелкъм ню лайф.:winkw:

[ELBI]

...Но има едно принципно положение - човек рядко се насочва доброволно към религията, духовността и т.н. Обикновено, когато живеем добре и чувстваме удовлетворение, ние не търсим промяна. Изобщо, желанието за трансформация се появява, когато някои реалности са прекалено потискащи, и съответния човек иска да се освободи от тях. Голяма част от тези обстоятелства се дължат на някакви конкретни особености на личността. И, доколкото схващам, идеята е да се освободиш първо от себе си, а след това "обстоятелствата" сами се променят. Такава е идеята с "трепането" наред - махаш всички, които те поддържат в тази форма по някакъв начин, след това формата изчезва, и .... уелкъм ню лайф.:winkw:

Религията най-вероятно е възникнала поради незнание - не знаеш природните закони и процеси, не знаеш заобикалящата те среда, не знаеш за почти всичко... и религията дава обяснения (кой е създал света, как, кога, какво е станало и т.н. и т.н.).

Иначе това с премахването на формата и всичко наново - изглежда като безкраен процес, ако не се закотви някъде нещо "вечно" (религията, като необяснима и недоказуема е точно това - или вярваш, че има нещо абсолютно и вечно, или не).

[annonymus]

Да, в повечето религии го има в някаква форма.

Но има едно принципно положение - човек рядко се насочва доброволно към религията, духовността и т.н. Обикновено, когато живеем добре и чувстваме удовлетворение, ние не търсим промяна. Изобщо, желанието за трансформация се появява, когато някои реалности са прекалено потискащи, и съответния човек иска да се освободи от тях. Голяма част от тези обстоятелства се дължат на някакви конкретни особености на личността. И, доколкото схващам, идеята е да се освободиш първо от себе си, а след това "обстоятелствата" сами се променят. Такава е идеята с "трепането" наред - махаш всички, които те поддържат в тази форма по някакъв начин, след това формата изчезва, и .... уелкъм ню лайф.:winkw:

Ама не можем атка да генерализираме, струва ми се.
Има форми и форми на религиозност. Можеш да влизаш в църкна от време на вреем да запалиш свещ; можеш да се опитваш да спазваш някакви норми; можеш и да се замонашиш.
"Терпането" наред и отстраняването на всякакви пречки, може да е и в много светски аспект - ако се юрнеш да правиш кариера, отебаваш всичко и всички и бласкаш само тази посока без да подбираш средствата.

Един познат е така - изведнъж се замонаши. Пиеше, пушеше, по жени ходеше, всичко си беше "наред" и изведнъж взе, че се замонаши. Мноо странно.

[Баба Яга]

Някое от момичетата тука беше казала, че много и е харесал "Златния храм". И на мене ми хареса. Там известната дзен молитва е в такава транскрипция:
"Ако срещнеш приятел по пътя си, убий го! Ако по пътя си срещнеш брамин убий го! Ако по пътя си срещнеш Буда, убий го! Ако срещнеш брат си, убий го! Ако срещнеш майка си и баща си, убий ги! Само тогава ще бъдеш свободен!" Верно е, винаги съм казвал че тия хора се хабят да казват елементарни неща с апломб, ама ти ги вкарват в главата. Предполагам че всеки от нас е открил относителноста на свободата по един или друг начин. Ние ще бъдем абсолютно свободни само ако се лишим от цялата си омраза и цялата си любов. Невъзможно, но все пак игра за ума. Аз питам и друго- тогава ли ще бъдем себе си? Когато престанем да се виждаме в очите на любимите си хора? Защото аз един ден задълбах по въпроса. Аз съм този, който децата ми очакват от мен да бъда и този, който жена ми очаква от мен да бъда(обичам те не защото си такава, а защото аз съм такъв до тебе). Такъв съм какъвто ме вижда майка ми, сестра ми, приятелите...схванахте. Но аз ли съм това?

дзенска притча
Умирайки дзенският монах Бокудзю помолил учениците си да му донесат всички книги, които написал, и всичко, което бил казъл. Те донесли всичко, неразбиращи какво иска да прави той. А той започнал да прави огън от тях.
Учениците започнали да крещят.
Бокудзю, виждайки какво правят, казал:

-Аз си отивам и не искам да оставям нищо след себе си. Аз не трябва да оставя дори отпечатък от крака си. Отсега този, който иска да ме следва, ще трябва да следва себе си. Този, който поиска да ме разбере, ще трябва да разбере себе си. Ето защо унищожавам всички тези книги.

И да искам по добре не мога да го кажа.

[Дядо Капинчо]

...

[сър Айвънхоу]

Един познат е така - изведнъж се замонаши. Пиеше, пушеше, по жени ходеше, всичко си беше "наред" и изведнъж взе, че се замонаши. Мноо странно.

Ми то ако се вярва на приказките за монасите (съвсем не безпочвени), всичко си е логично. Просто човекът е минал към следващия етап - мъжеловство

Взе ми го изпод пръстите, значииии!
Тъкмомислех да пиша, че явно е обърнал резбата човека и ме изпревАри...

[annonymus]

Един познат е така - изведнъж се замонаши. Пиеше, пушеше, по жени ходеше, всичко си беше "наред" и изведнъж взе, че се замонаши. Мноо странно.

Ми то ако се вярва на приказките за монасите (съвсем не безпочвени), всичко си е логично. Просто човекът е минал към следващия етап - мъжеложство

Ба май не е съвсем така. Много изведнъж и рязко стана някак си.

[Дядо Капинчо]

...

[сър Айвънхоу]

Радвай се, че не съм си го взел от устата ти:rotfl24:

Муууу

[Амаранта]

Религията най-вероятно е възникнала поради незнание - не знаеш природните закони и процеси, не знаеш заобикалящата те среда, не знаеш за почти всичко... и религията дава обяснения (кой е създал света, как, кога, какво е станало и т.н. и т.н.).

Иначе това с премахването на формата и всичко наново - изглежда като безкраен процес, ако не се закотви някъде нещо "вечно" (религията, като необяснима и недоказуема е точно това - или вярваш, че има нещо абсолютно и вечно, или не).

На тези въпроси - за създаването на света, защо и как - продължава да няма отговор.

А за формата - да, на практика се получава едно безкрайно формообразуване, докато човек не стигне "Просветлението"
- поне така твърдят запознати, аз тук нямам компетентност. Но доколкото самият живот може да се разглежда като някаква религиозна практика, във всеки следващ цикъл, "нещата" стават все по-малко.

[frisky lioness]

Е, сега.. извадки от контекста!
И друго казва дзен:
Стани отново онова дете, което си бил - чисто, непокварено, без илюзии и ограничения.
Само чрез отърсването от клишетата, с които ни е напълнил живота, ще получим свободата, а от там и безграничната любов към всичко...

П.П. Казвал ли съм скоро, че ви обичам?

моите наблюдения са, че хората са дали адски отклонения от такава литература. особено чете във възръстта на формиране на характера.
и въобще не се извинявам.

Интересно...

Това предисзиква едни мисли в мен

Как собствено съм се отклонила/деформирала, четейки през така посочените от теб години философия.....

Дзен откривам в зрелите си години, като изключим разбира се онзи за мотоциклета, който четох като малка:winkw: