Защото съм Българин!

[БоЕВ-ски]

Качеството не е много добро, но пък много ми хареса.
Нещо ме бодна под лъжичката! Българин съм и българин ще си умра, друг не мога да бъда!
А това, това е съдба, орис, предопределение...

http://www.youtube.com/watch?v=cdLzrBrP ... ed&search=

Лек ден!

[БОЙКО БОРИСОВ]

Качеството не е много добро, но пък много ми хареса.
Нещо ме бодна под лъжичката! Българин съм и българин ще си умра, друг не мога да бъда!
А това, това е съдба, орис, предопределение...

http://www.youtube.com/watch?v=cdLzrBrP ... ed&search=

Лек ден!

слушам, слушам, слушам! кеф!
страхотно начало за деня!

[latrevw]

Благодаря, Боев!

всичко е много хубаво, мен песента ме жегна.

а иначе се зачудих, редно ли е да се гордея с природата на България, в смисъл - мога да се хваля, че сме на тази географска ширина, но природата е даденост. Би следвало да се гордея с българската култура, постижения в тази и онази област. Бъркам ли?

[Stranniche]

Качеството не е много добро, но пък много ми хареса.
Нещо ме бодна под лъжичката! Българин съм и българин ще си умра, друг не мога да бъда!
А това, това е съдба, орис, предопределение...

http://www.youtube.com/watch?v=cdLzrBrP ... ed&search=

Лек ден!

Не можах да го догледам - ревнах още на Мальовица...

Последния път се качих на Рила сама - ноември, дъжд, хлъзгаво, между заслон "Еверест" и вр. Мусала по "въжето" ръцете ми лепнаха, не се виждаше на 10 метра... Обаче сякаш усещах рая и имах чувството, че нищо там лошо не може да ми се случи...

[Kent]

Качеството не е много добро, но пък много ми хареса.
Нещо ме бодна под лъжичката! Българин съм и българин ще си умра, друг не мога да бъда!
А това, това е съдба, орис, предопределение...

http://www.youtube.com/watch?v=cdLzrBrP ... ed&search=

Лек ден!

Благодаря Боев, Чудесно е като замисъл....качеството няма значение, почти навсякъде съм бил и вси това с песента като фон, събуди едни спомени8)......и ще катализира изпълнението на ени планове.....

[Stranniche]

Благодаря, Боев!

всичко е много хубаво, мен песента ме жегна.

а иначе се зачудих, редно ли е да се гордея с природата на България, в смисъл - мога да се хваля, че сме на тази географска ширина, но природата е даденост. Би следвало да се гордея с българската култура, постижения в тази и онази област. Бъркам ли?

С природата не можем да се гордеем - можем да се гордеем само от това, което ние сме и сме направили - индивидуално.

Не се гордея и че съм българка - така съм се родила и нямам нито заслуги, нито вина за това. Приобщили са ме към българската култура, обожавам много неща в нея, помня наизуст Дебелянов, Яворов... Но не се гордея с техните стихотворения - да не съм ги писала аз!

И с постиженията на Котоошу - българския сумист - не се гордея. Евала му на тоя човек, но аз нямам заслуги в неговия път.

Гордея с други неща - с две неща, за които имам заслуга, но не мога да ги кажа, защото са ми гласували доверие.

А за срама - неудобно ми е от разни политици, които ходят по света и представят страната ни, от разни престъпници, пренасящи дрога и момичета... от толкова много неща. Разумът ми казва, че няма за какво да се срамувам, че съм българка, защото пак нямам общо с това...

[4avdar4e]

А за срама - неудобно ми е от разни политици, които ходят по света и представят страната ни, от разни престъпници, пренасящи дрога и момичета... от толкова много неща. Разумът ми казва, че няма за какво да се срамувам, че съм българка, защото пак нямам общо с това...

Знаеш ли, и аз така мислех преди години.... Докато... На един пловдивски панаир придружавам един чех. Отвсякъде дъни "Радка пиратка", която той дори ме накара да му преведа, щото в една дискотека в София видял, как всички скочили да танцуват и много се радвали (само да вметна, че превеждането на "дънките шти цепна" не е хич лесна работа). Та така... Първи повод за срам с тая чалгаджийница... После. Има среща с най-големия директор на един крупен завод. Отиваме ние и какво да видим: в 3 и половина следобед оня пиян, кьоркютук:shock: Потънах в земята от срам... После с чеха седнахме в едно прекрасно заведение под едни разкошни смокини. Тогава той ми каза: Не се срамувай, че някой като оня е българин. Гордей се, че ти си българка. Огледай се и виж каква красота. Върши си работата достойно, живей достойно и се гордей. Много хубаво ми стана. Та така...

[latrevw]

Не се гордея и че съм българка - така съм се родила и нямам нито заслуги, нито вина за това. Приобщили са ме към българската култура, обожавам много неща в нея, помня наизуст Дебелянов, Яворов... Но не се гордея с техните стихотворения - да не съм ги писала аз!

да, нещо такова ми се върти и на мен в главата, въпреки че с поети, писатели мисля, че можем да се гордеем, ако разсъждаваме от гледна точка на отва, че сме една нация, с културни традиции, все пак само талант не е достатъчен.

но е много странно като се съберат хора от различни националности как всеки започва да се гордее със своята страна. чак на 10-тата чаша се стига до грандиозния извод, че все пак най-важното е да сме хора-човеци, а не кой от къде е. от друга страна, не знам как ще прозвучи, но изпитвам огромно възхищение към скандинавските страни, германия донякъде също и по-точно към начина им на работа. Влизаш в един офис и 8 от 10-те стаи са "research" отдели - голям кеф! според мен могат да се гордеят, защото експлоатират максимално мисловната дейност и наистина постигат нещо.

[Гост]

Ей тая част с гордеенето и не гордеенето не я разбирам!:shock:

Аз съм такъв какъвто съм! Аз съм частица от балкана, капчица от морето, песъчинка в планинското езеро, аромат на билка носен от вятъра...Природата е това което прави от различните хора, народи, нации. Защо испанците са такива, а скандинавците, холандците...?

Както е казал поета: ...силно да любя и мразя... Гордея се и се срамувам при всеки повод ...и мисля че имам право на това!

Това е моята страна
Това е моят народ
Аз съм прашинка от всичко това и ще живея така, че поколенията идващи след мен да не се срамуват!

[БоЕВ-ски]

Ей тая част с гордеенето и не гордеенето не я разбирам!:shock:

Аз съм такъв какъвто съм! Аз съм частица от балкана, капчица от морето, песъчинка в планинското езеро, аромат на билка носен от вятъра...Природата е това което прави от различните хора, народи, нации. Защо испанците са такива, а скандинавците, холандците...?

Както е казал поета: ...силно да любя и мразя... Гордея се и се срамувам при всеки повод ...и мисля че имам право на това!

Това е моята страна
Това е моят народ
Аз съм прашинка от всичко това и ще живея така, че поколенията идващи след мен да не се срамуват!

Пак съм аз!

пп Не съм бил на нито едно от тния места, но това не ми пречи да ги чувствам близки и да им се възхищавам. Достатъчно ми е да знам, че ги има, че са там, били са и ще бъдат.

[latrevw]

Ей тая част с гордеенето и не гордеенето не я разбирам!:shock:

Аз съм такъв какъвто съм! Аз съм частица от балкана, капчица от морето, песъчинка в планинското езеро, аромат на билка носен от вятъра...Природата е това което прави от различните хора, народи, нации. Защо испанците са такива, а скандинавците, холандците...?

Както е казал поета: ...силно да любя и мразя... Гордея се и се срамувам при всеки повод ...и мисля че имам право на това!

Това е моята страна
Това е моят народ
Аз съм прашинка от всичко това и ще живея така, че поколенията идващи след мен да не се срамуват!

ами не говорим ли едни и също? ти си го изказал по-красиво просто.

[ELBI]

Благодаря, Боев!

всичко е много хубаво, мен песента ме жегна.

а иначе се зачудих, редно ли е да се гордея с природата на България, в смисъл - мога да се хваля, че сме на тази географска ширина, но природата е даденост. Би следвало да се гордея с българската култура, постижения в тази и онази област. Бъркам ли?

С природата не можем да се гордеем - можем да се гордеем само от това, което ние сме и сме направили - индивидуално.

Не се гордея и че съм българка - така съм се родила и нямам нито заслуги, нито вина за това. Приобщили са ме към българската култура, обожавам много неща в нея, помня наизуст Дебелянов, Яворов... Но не се гордея с техните стихотворения - да не съм ги писала аз!

И с постиженията на Котоошу - българския сумист - не се гордея. Евала му на тоя човек, но аз нямам заслуги в неговия път.

Гордея с други неща - с две неща, за които имам заслуга, но не мога да ги кажа, защото са ми гласували доверие.

А за срама - неудобно ми е от разни политици, които ходят по света и представят страната ни, от разни престъпници, пренасящи дрога и момичета... от толкова много неща. Разумът ми казва, че няма за какво да се срамувам, че съм българка, защото пак нямам общо с това...

Така ги виждам и аз нещата. Роден съм и съм възпитан като българин и затова съм българин. Родителите ми са ме възпитали да съм такъв и това е. В годините съм се привързал много емоционално към страната си и културата си и не ги намирам нито за някакви 'супер превъзходни', нито за някакви 'загубени и достойни за срам'.

Малко е смешно човек да се гордее с някой връх или някое езеро, защото по стечение на съдбата се е родил на дадено географско място, в даден период, когато страната му по политически причини включва в границите този връх или езеро. Да си ги опознал и да ги харесваш - да - това е друго. Инак швейцарците, калифорнийците или колорадчани - да се побъркват от гордост...Имаме късмет, че сме в наистина живописна и красива страна - има и по-впечатляващи места в свете - както от към природа, така и от към исторически ценности, но е истина, че ние сме късметлии - просто сме късметлии с даденостите по нашите земи.

За срама - и аз го гледам както гледам и на гордостта - нито пренасям дрога, нито проститутки, нито правя далавери и т.н. (от което трябва да се срамуват хората). Едно, обаче си дадох зор да науча по-добре - нашата история и природни дадености, а и чуждата, че ми е писнало от разни дето се "гордеят" или "олюват" (други народи) по горните причини (едните уж били със супер култура и постижения, другите - "боклуци"). За жалост, забелязва се и у нас разни криворазбрани гордости...обаче това не е най-големият кусур - ако станем законова, цивилизована държава, всичко ще си дойде по местата.

[Stranniche]

но е много странно като се съберат хора от различни националности как всеки започва да се гордее със своята страна. чак на 10-тата чаша се стига до грандиозния извод, че все пак най-важното е да сме хора-човеци, а не кой от къде е.

Странно е, че нямам точно такива наблюдения - от много години живея в интернационална среда - общежития за чуждестранни студенти, сгради, давани под наем главно на чужденци - невероятна смесица от нации. Почти единствените, които все изтъкваха откъде са и се гордееха, бяха българите... И българи са ми казвали: "Ама ти защо дружиш с тези китайци /или тайландци/!" Имаше и други "горди" европейци тук-там, но рядкост.

[БоЕВ-ски]

Де да знам, можеби по различен начин тълкуваме гордостта.
Аз в никакъв случай не я приемам като гордостта на бай Ганьо в басейна - изпъчил гърди, блъскащ с юмруци и викащ:Булгар-Булгар..., не я приемам и като шопа: от Витоша по-високо нема..., никога няма да посоча някого с пръст и да му се присмея само защото е от друг произход. По-скоро я приемам като вътрешно състояние, състояние на духа, като чувство за принадлежност, като част от нещо по-общо и по-голямо...Интересно ми е дали в нашите условия е възможно човек да бъде възпитан като Германец, Французин или пък като някакъв друг...
Де да знам...убеден съм, че природата, миналото/историята, колективната памет на народа към който принадлежа ме правят такъв, какъвто съм - Българин!
А за срама, да срамувам се, срамувам се, че допускаме да има и такива индивиди.
Де да знам...

[Lenny]

Качеството не е много добро, но пък много ми хареса.
Нещо ме бодна под лъжичката! Българин съм и българин ще си умра, друг не мога да бъда!
А това, това е съдба, орис, предопределение...

http://www.youtube.com/watch?v=cdLzrBrP ... ed&search=

Лек ден!

Не можах да го догледам - ревнах още на Мальовица...

Последния път се качих на Рила сама - ноември, дъжд, хлъзгаво, между заслон "Еверест" и вр. Мусала по "въжето" ръцете ми лепнаха, не се виждаше на 10 метра... Обаче сякаш усещах рая и имах чувството, че нищо там лошо не може да ми се случи...

Страхотно е,
И аз така се разревах - а като пуснах и каба гайдите - вечееее....
Дано и ние можем да оставим на децата си това, което заварихме от родителите си!

[Stranniche]

Де да знам, можеби по различен начин тълкуваме гордостта.
Аз в никакъв случай не я приемам като гордостта на бай Ганьо в басейна - изпъчил гърди, блъскащ с юмруци и викащ:Булгар-Булгар..., не я приемам и като шопа: от Витоша по-високо нема..., никога няма да посоча някого с пръст и да му се присмея само защото е от друг произход. По-скоро я приемам като вътрешно състояние, състояние на духа, като чувство за принадлежност, като част от нещо по-общо и по-голямо...Интересно ми е дали в нашите условия е възможно човек да бъде възпитан като Германец, Французин или пък като някакъв друг...
Де да знам...убеден съм, че природата, миналото/историята, колективната памет на народа към който принадлежа ме правят такъв, какъвто съм - Българин!
А за срама, да срамувам се, срамувам се, че допускаме да има и такива индивиди.
Де да знам...

Вярно че опира до терминология. Това, за което говориш е едно чувство, което ми обърна сърцето като гледах клипа... Но за мен то не е точно "гордост".

[latrevw]

но е много странно като се съберат хора от различни националности как всеки започва да се гордее със своята страна. чак на 10-тата чаша се стига до грандиозния извод, че все пак най-важното е да сме хора-човеци, а не кой от къде е.

Странно е, че нямам точно такива наблюдения - от много години живея в интернационална среда - общежития за чуждестранни студенти, сгради, давани под наем главно на чужденци - невероятна смесица от нации. Почти единствените, които все изтъкваха откъде са и се гордееха, бяха българите... И българи са ми казвали: "Ама ти защо дружиш с тези китайци /или тайландци/!" Имаше и други "горди" европейци тук-там, но рядкост.

моето мнение се базира на много скромна извадка от такива контакти, случаите, за които говоря са били бизнес срещи и конференции; там различните нации се годееха, че са шведи, германции и т.н., които са имат такива и такива постижения, в тяхната страна това и това е по еди-какъв-си начин. това имах предвид. а ние, българите, бяхме поставени в позиция да трябва да се възхищаваме от тях.

[Green Light]

Така ги виждам и аз нещата. Роден съм и съм възпитан като българин и затова съм българин. Родителите ми са ме възпитали да съм такъв и това е. В годините съм се привързал много емоционално към страната си и културата си и не ги намирам нито за някакви 'супер превъзходни', нито за някакви 'загубени и достойни за срам'.

Малко е смешно човек да се гордее с някой връх или някое езеро, защото по стечение на съдбата се е родил на дадено географско място, в даден период, когато страната му по политически причини включва в границите този връх или езеро. Да си ги опознал и да ги харесваш - да - това е друго. Инак швейцарците, калифорнийците или колорадчани - да се побъркват от гордост...Имаме късмет, че сме в наистина живописна и красива страна - има и по-впечатляващи места в свете - както от към природа, така и от към исторически ценности, но е истина, че ние сме късметлии - просто сме късметлии с даденостите по нашите земи.

За срама - и аз го гледам както гледам и на гордостта - нито пренасям дрога, нито проститутки, нито правя далавери и т.н. (от което трябва да се срамуват хората). Едно, обаче си дадох зор да науча по-добре - нашата история и природни дадености, а и чуждата, че ми е писнало от разни дето се "гордеят" или "олюват" (други народи) по горните причини (едните уж били със супер култура и постижения, другите - "боклуци"). За жалост, забелязва се и у нас разни криворазбрани гордости...обаче това не е най-големият кусур - ако станем законова, цивилизована държава, всичко ще си дойде по местата.

И аз се подписвам тука за пестене на време.
Гепи Елби! Липсваше ми бе човек, стига си бачкал. От бач се гърбавее

[Dark Angel]

Качеството не е много добро, но пък много ми хареса.
Нещо ме бодна под лъжичката! Българин съм и българин ще си умра, друг не мога да бъда!
А това, това е съдба, орис, предопределение...

http://www.youtube.com/watch?v=cdLzrBrP ... ed&search=

Лек ден!

музиката ми стига, картинките - може и без тях

музиката най-докосва човешката душа

[Stranniche]

но е много странно като се съберат хора от различни националности как всеки започва да се гордее със своята страна. чак на 10-тата чаша се стига до грандиозния извод, че все пак най-важното е да сме хора-човеци, а не кой от къде е.

Странно е, че нямам точно такива наблюдения - от много години живея в интернационална среда - общежития за чуждестранни студенти, сгради, давани под наем главно на чужденци - невероятна смесица от нации. Почти единствените, които все изтъкваха откъде са и се гордееха, бяха българите... И българи са ми казвали: "Ама ти защо дружиш с тези китайци /или тайландци/!" Имаше и други "горди" европейци тук-там, но рядкост.

моето мнение се базира на много скромна извадка от такива контакти, случаите, за които говоря са били бизнес срещи и конференции; там различните нации се годееха, че са шведи, германции и т.н., които са имат такива и такива постижения, в тяхната страна това и това е по еди-какъв-си начин. това имах предвид. а ние, българите, бяхме поставени в позиция да трябва да се възхищаваме от тях.

Това е друго - в бизнеса всеки се опитва да се изкара по-добър и да си "продаде стоката" /казано в най-широкия смисъл/. Като в рекламата.
Аз имах предвид междучовешките отношения.

[Niya]

Дааа, обичам си я аз Българията. Не се опитвам да описвам чувството, то ме изпълва. Бях трети клас, връщаме се в България, пътуваме с влак. Влизаме на територията на страната ни. Аз съм залепила нос на прозореца и гледам. Минава влак, Български влак и аз викам: " Мамооо, мамо, български вагони". :love:
Наздраве, българи!

[Ън]

Качеството не е много добро, но пък много ми хареса.
Нещо ме бодна под лъжичката! Българин съм и българин ще си умра, друг не мога да бъда!
А това, това е съдба, орис, предопределение...

http://www.youtube.com/watch?v=cdLzrBrP ... ed&search=

Лек ден!

Боев, разплака ме бе, човеко!8)
Как да не се гордея, че съм българин?!! Ами нали същата кръв като моята е текла и в Левски и Ботев 8) (не в Първанов и Сидеров:twisted:) Достатъчно е човек само в Копривщица да отиде, за да усети величието!
Музиката е НЕВЕРОЯТНА!!! Чудо е тя!
Ести, трябва да чуеш това!8)

[esti]

Музиката е НЕВЕРОЯТНА!!! Чудо е тя!
Ести, трябва да чуеш това!8)

Ех, Незнайко...
Музиката е като любовта - или я усещаш, или не.
Не може да кажеш на някой - ей тази е с мерки 90/60/90 перфектна е отвсякъде и няма как да не я обичаш.
Не става така.
С конкретната музика също.
Това от линка ми звучи като кавала на Теодосий (като глас не мога да го позная дали е той), от който аз получавам обриви.
Не мога да го слушам.
Пък и ако ми кажеш, че това е български фолклор.....
Преработено и рафинирано отвсякъде.
Това е просто музика.

Съжалявам ако пак разстройвам някого с това си мнение.
Но не мога да се насилвам да харесвам нещо, само за да съм в общото звучене.
Аз си имам свой усет - не само за музиката.

[Stranniche]

Боев, разплака ме бе, човеко!8)
Как да не се гордея, че съм българин?!! Ами нали същата кръв като моята е текла и в Левски и Ботев 8) (не в Първанов и Сидеров:twisted:)

Вече си признах, че и на мен ми се потиха очите, когато гледах клипа на БоЕВ - защото ми липсват тези места, които обичам, атмосферата...

Обаче относно гордостта и кръвта ще дам един пример.
Мисля, че дядо ми е бил велик човек - градил е, направил е много за страната, учил е по Европа и се е върнал да приложи знанията си в България... Един от първите, донесли учението на Фройд /не си падам по Фройд, но за времето си е бил прогресивен/. Идеалист, помагал е на много хора безвъзмездно, които го помнеха, говореха за него като за светец...

Мисълта ми е - по вените ми НАИСТИНА тече неговата кръв - генетично, биологично, директно /не говоря за Левски и Ботев/ - но аз НЕ МОГА ДА ГОРДЕЯ С НЕГО - защото нямам нито неговите заслуги, нито интелекта и ерудицията му, нито характера му... Починал е и много преди да се родя - след 9ти септември са го "очистили".

Аз самата имам много недостатъци, още не съм направила нещо съществено в този живот. И деца още не съм създала - с какво да се гордея? Защо да си приписвам заслугите на някой, който не е АЗ и е живял много преди мен?

Като котаракът, който се хвалел, че бил братовчед на лъва... Ама си е котарак ... Малко на комплекси прилича...



Моля те, не го приемай лично, Незнайни - това е просто "друга" изказана позиция, различна от твоята - няма връзка с теб :) Просто така се случи . Моите искрени почитания !

[опърничава]

Човек може да изпитва чувство на гордост не само от собствените си постижения, но и от заслугите на хора, към които той по един или друг начин се чувства принадлежен.

Странниче, ако си представиш достолепен мъж с характеристиките на дядо си, какво би изпитвала към него, ако той не е твоя дядо и какви чувства питаеш към твоя дядо, такъв какъвто ти е бил обрисуван от близките ти? Каква е разликата? Няма ли някъде скътана тиха, кротка, непъчеща се гордост?

Обезгордиха ни. На модерния унифициран свят по му прилягат хора, неизпитващи гордост.

[Ън]

Музиката е НЕВЕРОЯТНА!!! Чудо е тя!
Ести, трябва да чуеш това!8)

Ех, Незнайко...
Музиката е като любовта - или я усещаш, или не.
Не може да кажеш на някой - ей тази е с мерки 90/60/90 перфектна е отвсякъде и няма как да не я обичаш.
Не става така.
С конкретната музика също.
Това от линка ми звучи като кавала на Теодосий (като глас не мога да го позная дали е той), от който аз получавам обриви.
Не мога да го слушам.
Пък и ако ми кажеш, че това е български фолклор.....
Преработено и рафинирано отвсякъде.
Това е просто музика.

Съжалявам ако пак разстройвам някого с това си мнение.
Но не мога да се насилвам да харесвам нещо, само за да съм в общото звучене.
Аз си имам свой усет - не само за музиката.

ОК. Аз само предложих да я чуеш. Мислех, че ще ти хареса. Няма проблем, че не ти. Поне за мен. И аз 90% от народната музика не харесвам. Но това ми хареса. Теодоси Спасов също харесвам.:)

[Ън]

Боев, разплака ме бе, човеко!8)
Как да не се гордея, че съм българин?!! Ами нали същата кръв като моята е текла и в Левски и Ботев 8) (не в Първанов и Сидеров:twisted:)

Вече си признах, че и на мен ми се потиха очите, когато гледах клипа на БоЕВ - защото ми липсват тези места, които обичам, атмосферата...

Обаче относно гордостта и кръвта ще дам един пример.
Мисля, че дядо ми е бил велик човек - градил е, направил е много за страната, учил е по Европа и се е върнал да приложи знанията си в България... Един от първите, донесли учението на Фройд /не си падам по Фройд, но за времето си е бил прогресивен/. Идеалист, помагал е на много хора безвъзмездно, които го помнеха, говореха за него като за светец...

Мисълта ми е - по вените ми НАИСТИНА тече неговата кръв - генетично, биологично, директно /не говоря за Левски и Ботев/ - но аз НЕ МОГА ДА ГОРДЕЯ С НЕГО - защото нямам нито неговите заслуги, нито интелекта и ерудицията му, нито характера му... Починал е и много преди да се родя - след 9ти септември са го "очистили".

Аз самата имам много недостатъци, още не съм направила нещо съществено в този живот. И деца още не съм създала - с какво да се гордея? Защо да си приписвам заслугите на някой, който не е АЗ и е живял много преди мен?

Като котаракът, който се хвалел, че бил братовчед на лъва... Ама си е котарак ... Малко на комплекси прилича...



Моля те, не го приемай лично, Незнайни - това е просто "друга" изказана позиция, различна от твоята - няма връзка с теб :) Просто така се случи . Моите искрени почитания !

Ами къде тогава остават понятия като род и потекло? И какво е родината? Не е ли И ТОВА- всички нас, праотците ни, тяхната история и нашата памет за тях. Защо да не можем да се гордеем с прародителите си? Аз мисля, че трябва да се гордеем с това.

П.П.
Тц, тц, тц... Сега, като написах оня постинг и кво??? Ще ме приемате за по- различен от вас ли? Знаех си, че не трябваше да го пиша! Говори си с мен най- спокойно! Аз хора не ям!:mad::D:lol:

[Stranniche]

Човек може да изпитва чувство на гордост не само от собствените си постижения, но и от заслугите на хора, към които той по един или друг начин се чувства принадлежен.

Странниче, ако си представиш достолепен мъж с характеристиките на дядо си, какво би изпитвала към него, ако той не е твоя дядо и какви чувства питаеш към твоя дядо, такъв какъвто ти е бил обрисуван от близките ти? Каква е разликата? Няма ли някъде скътана тиха, кротка, непъчеща се гордост?

Обезгордиха ни. На модерния унифициран свят по му прилягат хора, неизпитващи гордост.

Възхищавам се по принцип от достолепните мъже с тези характеристики. Разбира се, вълнува ме, като гледам портрета на стената и знам, че това е Моят дядо - родът ми - искам да зная всичко, свързано с него, обичам го, защото е създал майка ми толкова съвършена и човечна /мама е най-добрата на света /, мисля си какъв е бил и ми се ще генетиката да не е празна работа - ех, да имах мъничко от него - нямам предвид физически /и физически не приличам на него, нямам мустаци / Обаче досега няма признаци да съм като него.

Не е точно гордост, но не мога да го изразя...

Не сме обезгордени - просто да търсим в себе си.

Ох, нещо не ми идват думите... Спи ми се, та 2 не виждам! Но мисля, че схвана идеята. :)

[esti]

ОК. Аз само предложих да я чуеш. Мислех, че ще ти хареса. Няма проблем, че не ти. Поне за мен. И аз 90% от народната музика не харесвам. Но това ми хареса. Теодоси Спасов също харесвам.:)

Той е много добър музикант.
И много ми харесва по разни интервюта - остроумен е, интелигентен и т.н.
Винаги го слушам с удоволствие - но само когато говори.
За свиренето - професионалист и наистина талантлив музикант.
Владее инструмента. Усеща го.
Но звукът на пустия кавал не мога да го понасям.
Когато го забърка с джаз, някак по лесно го преглъщам, особено ако основния инструмент в пиесата не е кавала.
Абе въпрос на вкус.....както казват кучетата.
Както и да е...
Пак се отплеснах.

Извинения, че разводних темата.

[опърничава]

Не е точно гордост, но не мога да го изразя...

Точно това, което си описала, имах предвид. И то според мен е гордост - ненатрапваща се, непарадираща, нефукаща се, примесена с много любов.

И аз съм за това да търсим себе си и да се намираме.

Лека!:D

[Глас в пустиня]

Не е точно гордост, но не мога да го изразя...

Точно това, което си описала, имах предвид. И то според мен е гордост - ненатрапваща се, непарадираща, нефукаща се, примесена с много любов.

И аз съм за това да търсим себе си и да се намираме.

Лека!:D

Бих добавил и щипка възхищение, и ето ти готов пример за подражание. Не точно копиране, а по скоро ориентир, отправна точка, морален желон от който да тръгнем и ако не да станем по-добри, то поне да бъдем поне мъничко като тях в това което правим.