Да си дойдем на сумата, или храни внуче да те лае

[ELBI]

И така - новите нашенски поговорки - намерени в архива, но са актуални...

Търкулнало се гърнето, та си намерило тъпака.
Блага сума железни врати отваря.
Сговорна дружина, планина задига.
Когато лактите говорят и боговете мълчат.
Кучетата си траят, а кервана си върви.
В затворена фуста муха не влиза.
Две жени под една мишница не се носят.
Храни внуче да те лае.
Празни хора, празни идеали.
Каквото повикало — с такова се облажило.
Прекаления спец и Богу не е драг.
Всяка баба да си знае гьола.
Борд дал — борд взел.
Да бе мирно седяло, не би джудо видяло.
На харизан Мерцедес педалите не се гледат.
Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на кмет.
Голям залък лапни, голяма сума не казвай.
Всяко стадо си има червена овца.
Един сви тъпана, друг обра парсата.
Властите накрая /на Дунава / се давят.
Беше разведен под щастлива звезда.
Бит на гаден вяра не хваща.
Много ум за нищо.
От трън, та на влог.
Пие водка от извора.
Да си дойдем на сумата.
От устата му сума не излиза.
Между краката лъснат — в главата блъснат.
Празен кавал прав не стои.
Хванал една за главата, друга за краката.
Не питай старо, ами платило.
Вода гази — кален ходи.
Рано пие, рано пее.
Врат брата не храни, но тежко му който го няма.
Всеки замък си тежи на мястото.
Управник и за сламка се хваща.
Бито — платено.