Верке, подходящата дума в случая изобщо не е "приятелство".vyara написа:Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Аз съм спокойна, че дори да не изкажа нещо, има кой да го напишеesti написа:Много, ама качествено!Stranniche написа: Много се разприказвах.
Тъкмо и аз мислях да кажа на Верчето, нещо подобно.
И сега да не вземеш само на това да разчиташ и да чакаш някой друг да свърши работата?Stranniche написа:
Аз съм спокойна, че дори да не изкажа нещо, има кой да го напише
ти казваш същото, което и аз4avdar4e написа:
Пък и знаеш ли, приятелите ми (ни) някак избягват да ни занимават с тия неща.
Това не е правило.snowprincess написа:ти казваш същото, което и аз4avdar4e написа:
Пък и знаеш ли, приятелите ми (ни) някак избягват да ни занимават с тия неща.
в началото на темата вяра каза, че хората избягват тези, които са нещастни и самотни, а аз отговорих, че те сами се изолират и не искат компания/свидетели на проблемите си
аз и не съм казала, че е правилоStranniche написа:Това не е правило.snowprincess написа:ти казваш същото, което и аз4avdar4e написа:
Пък и знаеш ли, приятелите ми (ни) някак избягват да ни занимават с тия неща.
в началото на темата вяра каза, че хората избягват тези, които са нещастни и самотни, а аз отговорих, че те сами се изолират и не искат компания/свидетели на проблемите си
Абе не знам... На мен, като ми е зле не търся подкрепа и компания. Не за друго, не ми става по-добре, като си споделя, а после ми е тъпо, като знам че някой знае и пак ще трябва да се обяснявам. Иначе на мен често ми споделят тягостни мисли и напоследък усещам, че това започва да ме дестабилизира. Доколко ме бива за приятелка, също не знам.vyara написа:Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.
Трябва ли да крием за себе си мрачните си чувства, ако държим на някого и да не ги разкриваме, щом така не му е приятно?
Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...
не е глупав въпроса. Обаче кого да цениш и кога си взимаш на базата на вътрешна оценка. За мен може да е една, за тебе - друга. Ако това, което пишеш е редовно (да страни, когато ти е кофти), тогава ще знаеш, че на него може да се разчита само в други моменти. Обаче има и други хора - не само искащи и изсмукващи силите ти и емоциите ти. Има и хора, които не те обвиняват, не търсят само кофтито в тебе и да развяват знамето на егоизма, а са готови и да ти подадат ръка в труден момент, да направят жестове подобни или сходни на тези, които ти си правил. Та - гледай да не си само в тъжната и самотна версия. Като си уморена - почивка (може би и самотата е добре за малко), малко оптимизъм и след това - усмивки и нови хора. Или погледни отново някой човек, който все още не е окончателно зачеркнат (поради гадни постъпки) в твоя списък. В таблицата на приятели и хора, на които разчиташ винаги ще откриеш такива, с които ще имаш добри моменти. Не гледай само миналото (пак казвам - има си хора, които си зачеркнала, ако случайно те могат да се отчеркнат - ОК), а ще видиш как в бъдещето идват нови, готини запознанства и приятели, много от тях доста по-качествени и стойностни от някои, за които изпитваш носталгия от миналото.vyara написа:Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.
Трябва ли да крием за себе си мрачните си чувства, ако държим на някого и да не ги разкриваме, щом така не му е приятно?
Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...
Ама само в нас ли трябва да си търсим опората. За мене въпроса седи така: Ако съм на мястото на Максим Ставински, кой ще ме подкрепи? Подкрепата на семейството не се брои, от тях това се очаква задължитено, даже да искат друго, нямат избор. Ще има ли приятел с мене срещу света или сам аз, лично давам газ и излизам от дупката?ELBI написа:не е глупав въпроса. Обаче кого да цениш и кога си взимаш на базата на вътрешна оценка. За мен може да е една, за тебе - друга. Ако това, което пишеш е редовно (да страни, когато ти е кофти), тогава ще знаеш, че на него може да се разчита само в други моменти. Обаче има и други хора - не само искащи и изсмукващи силите ти и емоциите ти. Има и хора, които не те обвиняват, не търсят само кофтито в тебе и да развяват знамето на егоизма, а са готови и да ти подадат ръка в труден момент, да направят жестове подобни или сходни на тези, които ти си правил. Та - гледай да не си само в тъжната и самотна версия. Като си уморена - почивка (може би и самотата е добре за малко), малко оптимизъм и след това - усмивки и нови хора. Или погледни отново някой човек, който все още не е окончателно зачеркнат (поради гадни постъпки) в твоя списък. В таблицата на приятели и хора, на които разчиташ винаги ще откриеш такива, с които ще имаш добри моменти. Не гледай само миналото (пак казвам - има си хора, които си зачеркнала, ако случайно те могат да се отчеркнат - ОК), а ще видиш как в бъдещето идват нови, готини запознанства и приятели, много от тях доста по-качествени и стойностни от някои, за които изпитваш носталгия от миналото.vyara написа:Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.
Трябва ли да крием за себе си мрачните си чувства, ако държим на някого и да не ги разкриваме, щом така не му е приятно?
Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...
Пълен газ напред и излизаш от кръга/дупката!
vyara написа:Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.
Трябва ли да крием за себе си мрачните си чувства, ако държим на някого и да не ги разкриваме, щом така не му е приятно?
Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...
Не знам какво са ти отговаряли дотук.vyara написа: Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...
Благодаря!esti написа:И сега да не вземеш само на това да разчиташ и да чакаш някой друг да свърши работата?Stranniche написа:
Аз съм спокойна, че дори да не изкажа нещо, има кой да го напише
Обичам да те чета, затова да не си посмяла да мързелуваш!:lol:
Хм. И аз си мислих скоро за същото. Не, че го оправдавам или подобно, но кат се сетя, че стотици в подобна ситуация го правят не само веднъж, но и по няколко пъти (убиват хора) и не само не се чува за това, ами нагло избягвам правосъдието. Което пък е друга тема.Green Light написа:...
Ама само в нас ли трябва да си търсим опората. За мене въпроса седи така: Ако съм на мястото на Максим Ставински, кой ще ме подкрепи? Подкрепата на семейството не се брои, от тях това се очаква задължитено, даже да искат друго, нямат избор. Ще има ли приятел с мене срещу света или сам аз, лично давам газ и излизам от дупката?
въпросът бе много ясно зададен. КОето не пречи да четеш едно, мислиш друго и т.н. и т.н. Това се случва често. По хората ходиQuid написа:аз не разбрах въпроса
вероятно или не е зададен добре или се изисква човек да е на тези вълни или ...
може и да съм тъп и за това да не ми е ясен
защото четеш едно
мислиш друго
то е трето
а всъщност е някакво четвърто
а може и да си спрял да мислиш:-) е баш сега:-)
такива работи:-)
да не би да живеем на разни планети? 
