4avdar4e написа:Gaspode написа:
Нов служител - жена. Същите качества, способности и прочие. Три месеца инвестираш в нея докато започне да работи ефективно. Работи 1г. и излиза по майчинство. Стои в отпуск 6 месеца. Връща се и отново 1 месец наваксва. В рамките на двете години колко време си я използвала ефективно? 14 месеца.
Пример от моя живот: В петък съм на интервю по обява във вестника, следобед ми се обаждат, в понеделник почвам работа, във вторник пристигат чехите и шефката ме фърля в най-дълбокото. Уча се в движение, детето кара шарка, гледаме го на смени със Звеневия, работя от вкъщи. Всеки месец шефката ми увеличава с по малко заплатата, защото работя добре. Идвам 5 минути преди началото на работния ден и си тръгвам на секундата (това беше моето условие още на интервюто). Не хленча, не говоря по телефоните...
Е, мисля, че примерът ти не е удачен.

Има жени и жени, мъже и мъже. Просто хората са различно възпитани и мотивирани, не е до пол...
Но и твоят пример, Чаве, не е универсален, защото, първо, до теб е бил Звеневия, второ, МОЖЕЛО е да работиш и от къщи, дори и не непрекъснато, МОЖЕЛО е да си тръгваш на минутата след края на работния ден...
Тези опции не винаги са налице, нали?
По принцип другите примери, които дават Дарки и Вяра, винаги са свързани със завземане на мъжки територии - това извън икономическата ефективност, спомената от Гаспод. Става дума за високи позиции във високи до някое време мъжки професии. Високи в смисъл на елитни, защото ако се явиш на конкурс за арматурист/ка, хич няма да се учудиш, че са избрали мъж. Ако се явиш изобщо, нали?
За мен лично не е естествено да родиш едно дете и след три месеца (или шест седмици) да наемеш гледачка, за да можеш да правиш кариера - не говоря за тези, които са принудени да го правят.
И не мисля, че това е добър вариант за детето също. Дъщерята на братовчед ми беше гледана така (той- много зает във фирмата, жена му и тя на друга страна с много важна кариера). Това дете например проходи и проговори доста късно. Просто защото гледачката не е майка, тя няма стимул да тласка детето напред, да го развива. Щото ако въпросът е е да е нахранено и преоблечено, можеш и в седмичен детски дом да го дадеш, нали?
Другата страна: ако някоя от вас ми каже, че никога не се е прибирала изнервена и притеснена от невървеж в работата и не е имала желанието да остане на спокойствие, и не й е било трудно в този момент (повтарям, в този момент) да изслуша безкрайните детски разкази и въпроси - ще излъже. Само че детето се чувства отхвърлено, като му кажеш "Остави ме за малко". И колкото по-амбицирана си, колкото повече стръв и страст влагаш в кариерата си, толкова по-чести са тези моменти.
Та за какво равноправие точно се борим? Понеже тук вече не коментираме мъжка и женска същност, а нещо друго.