Мнемозина написа:между това просто да си убедителен в един спор (или разговор, както искате) и това да доминираш в него, да налагаш мнението си.
Мисля си, има две възможности.
Вариант 1: още в началото на спора заявяваш твърдо мнение и не отстъпваш ни на йота от него. Човекът отсреща също е категоричен и никакво сближаване на позициите не настъпва. Общо взето, и двамата сте се изслушали и сте взели за сведение виждането на другата страна. Може и да сте се ядосали един на друг, може и да не сте, няма значение. Но получил ли се е разговор реално?
Вариант 2: В хода на разговора успяваш да тласнеш човека да тръгне по пътеките на твоята мисъл, да му покажеш основанията на виждането си. Постепенно стигате поне до някакво средно мнение или дори успяваш да го убедиш изцяло.
Само че човекът срещу теб понякога се чувства манипулиран.
И аз не знам какво ви питам сега.
Но по-добре нищо не казвайте, да не се заформят спорове...
ами границата е в това дали искаш или не
при мен границата между искам и трябва малко се размива, та ще се опитам да поясня
когато трябва да свърша нещо, аз искам да го свърша и целта оправдава средствата, т.е. ще отстъпвам, ще настъпвам, както дойде, но ще стигна до някъде над средата, по-близо до първоначалните мои 100%.
ако не работя, няма значение - не е нужно да убеждавам никой в нищо, ако науча нещо ново ок - аз съм центърът на вселената и ако има и други вселени нямам нищо против
за манипулацията - без нея не може да се работи, който не я владее е аут.
но ако ми се пробват в личните взаимоотношения - няма прошка.
ако никъде не мога да си сваля доспехите, защо ми е да имам дом?
