Мнемозина написа:
Мисля си, има две възможности.
Вариант 1: още в началото на спора заявяваш твърдо мнение и не отстъпваш ни на йота от него. Човекът отсреща също е категоричен и никакво сближаване на позициите не настъпва. Общо взето, и двамата сте се изслушали и сте взели за сведение виждането на другата страна. Може и да сте се ядосали един на друг, може и да не сте, няма значение. Но получил ли се е разговор реално?
е то това не е разговор. Какво ще рече това - декларираш позицията си и точка. Няма спор, няма диалог, има някакво дклариране на позиции, което за мен поне е безмислено.
Вариант 2: В хода на разговора успяваш да тласнеш човека да тръгне по пътеките на твоята мисъл, да му покажеш основанията на виждането си. Постепенно стигате поне до някакво средно мнение или дори успяваш да го убедиш изцяло.
Само че човекът срещу теб понякога се чувства манипулиран.[/quote]
И тук не съм съвсем съгласна. Ако ще водищ спор или диалог - нали го правиш за да се сравнят двете гледни точки, да се преценят нещата и т.н? Обикновено се стига до някаква средна позиция - като се извлече най-доброто от двете първоначални позиции. Не се стремя - аз поне - да убедя някого непременно в нещо, като не ще - негова воля, няма да хабя енергия, я.
Виж, дразня се, когато се опитват не само ме манипулират (Боев, чети внимателно!) но и с моите думи да защитават собствените си позиции, особено когато съм дала заявка, че не ми допадат. Тогава може и зла да стана.

Но инак съм добра душа, да не си помислиш нещо...