Преди няколко дни е имал спречкване с двама негови съученици. Първо единият, а после и другият са го ударили в корема без причина (по неговите дума и аз съм склонна да му вярвам-не защото ми е дете).
Сутринта преди да се качат в час е разговарял с някакъв негов приятел и докато си говорили "побойникът" се приближил и...праз с корема. Нашият, понеже е едно джезве кокали и не може да се защити го напсувал. В процес на разследването се оказва, че "биячът" не е разбрал нещо си от разговора на сим ми и дружката му, мато неправилно е разтълкувал чутото. Казал от своя страна на "бияч 2-ри" и онзи по същият начин, малко по-късно прас в корема.
Нашият присвит и с болки обикаля педагогически съветници и лекари през целия ден
Случката продължава. След като се прибра разказа и каза, че днес (понеделник) имал среща и разговор с педагогическият съветник. Питах го надълго и широко дали ударите не са били по-скоро на майтап, а той каза, че при "побойник 1-ви" си е често срещано явление и той твърдо бил решил да каже на съветника, защото не искал това да остане нанаказано. Както казах е кльоща и няма друг начин по който може да противодейства на деца, физически превъзхождащи го. Второто момче е вече по-високо от мен (аз съм 165см.), тежи сигурно поне 60-тина кила и носи 42 номер обувки. Син ми е категория бълха
Питам го защо след като тези сценки се случват и друг път с други деца никой не казва, а той -"Защото ги е страх"
И какво правим.....Не знаех дали да го поощря за това да говори със съветника. В крайна сметка може да е просто детско спречкване...
Днес се прибира и преди малко ми се обажда по телефона. Страшно подтиснат. Съветничката дошла, говорила с децата изяснила (предполагам) случая и сега онези не му говорят. Казали и на останалите от класа да не разговарят с него, защото щял да отиде при педагогическият съветник. Никой не е взел неговата страна и той се чувства много изолиран и объркан. Въпреки това не съжалява за постъпката си дори това да го направи "клюкар" в очите на останалите.....
Много ми е мъчно:( Аз съм момиче и никога не съм имала подобни проблеми в училище. И всичко това, с което ни заливат всеки ден по телевизии и вестници е просто ужасно....
Мисля, че част от проблемите се пораждат от това, че голям брой родители си нямат и най-бегла представа какво правят децата им в училище (аз може и да съм сред тях). Не ми се искаше дасе забърквам в лични разпри с другите родители, но може и до там да се стигне.
След подобни разговори в училище, още повече ако не се касае за някакво голямо провинение, няма практика родителите да биват уведомявани за проявата на отрочето си. Преди поне имаше забележки и защо ли.....иамхме повече страх не толкова от родителите си, колкото от учители и директори....
Ох,....моля да ме извините за неколедната тема, ама ми стана кофти и реших да споделя....
:mad:
:winkw: