ELBI написа:
Статията говори за отдавна известни концепции - Плато(н) с идеализма си - идеалните форми съществуващи в абстракция и как нашия свят е някакво тяхно отражение или материализмът с камъкът в пустинята.
За разлика от предната, цитирана от Рем, където основното бе, че в социална/човешка среда човекът се е развил повече/по-бързо/по-различно/по-така (на фона на естествения отбор) тук си бе само една компилация от мнения и подходи в науката (естествено с философски привкус или препратки) за науката и нейните закони. И имаше за подправка Господ с неговите закони, теорията на струните и куп неща за десерт/гарнитура.
Такива ми ти работи

Стигнах и до нея най-накрая.
От такива компилации ми идват много странни мисли в главата - например че монотеизмите са също плод на човешката необходимост от рационалност.
Да разсъждаваш върху възможността за съществуване на всеобщ природен закон, без да си го открил - това си е точно философия.
Тук - в популярно облекло.
Напоследък четох едно нещо, от което ми светна следното (то не че е ново, но ми се яви в удобен за показване вид): в модерната философия (забележи, даже не и на науката, а изобщо на философията) има два големи дяла, два начина за обяснение на живота, вселената и всичко останало.
Единият е математическият проект - с всичките му присъщи формализми, експерименталност, обективиране и пр. Търсене на универсалното знание, на mathesis universalis.
А другият е идеята за интерпретативните вселени, които - най-просто казано - се създават чрез всеки човешки поглед и всяка човешка мисъл за тях. Или, дори и да има една вселена, тя за всеки е различна.
Ясно е, че математиците, физиците и сродните им учЕни търсят своите универсални познания, но ме учудва това, че другият вариант тотално не съществува за тях... Напълно им убягва възможността, че може би истина няма. Или че всяко нещо може да бъде истина - за някого.
Аз просто идвам от друга посока.
И - подчертавам - не споря.

Само споделям какво ми дойде в главата, четейки всичко това.
П.П. Пропуснах да благодаря за възможността да побълбукам в чужди води.
