И вий ли тъй

[Глен]

Да ви питам и вий ли тък кат мене или ЦЪ:)
Прави ме впечатление, че преди някак си много държах да си записвам и спомням датите. Това-онова, много важно, много яко и т.н...Албуми,снимки, и в компа дати и такива. разни..
Обаче сега вече-не...
Все мий таз.Кво ми става-увредих са нещу май;)
Вий как сти.

[4avdar4e]

Да ви питам и вий ли тък кат мене или ЦЪ:)
Прави ме впечатление, че преди някак си много държах да си записвам и спомням датите. Това-онова, много важно, много яко и т.н...Албуми,снимки, и в компа дати и такива. разни..
Обаче сега вече-не...
Все мий таз.Кво ми става-увредих са нещу май;)
Вий как сти.

Никога не съм обичала Албумите от сватбата и първородния са при свеки... Щото, тва нали, така де, важни събития Винаги съм си мислела, че е важен моментът, сега, днес... Споменът е в главата ми. Ако го няма там, не е важен

Ама аз съм си башка луда, ти по мен не се води

[Глен]

Никога не съм обичала Албумите от сватбата и първородния са при свеки... Щото, тва нали, така де, важни събития Винаги съм си мислела, че е важен моментът, сега, днес... Споменът е в главата ми. Ако го няма там, не е важен

Ама аз съм си башка луда, ти по мен не се води

Оф,
пък да ти кажа, имам чувството, че вече нищо и не помня.
Останали са некви моменти, ама моменти-мигове и туй-то.
А сватбата хич не я помня вече.
А за любовните писма дето си ги пишехме, чудя се акъл имала ли съм, що ли...:)
Общъщам са назад и сякаш само мъгла ми е.

[Дядо Капинчо]

...

[Мнемозина]

Да ви питам и вий ли тък кат мене или ЦЪ:)
Прави ме впечатление, че преди някак си много държах да си записвам и спомням датите. Това-онова, много важно, много яко и т.н...Албуми,снимки, и в компа дати и такива. разни..
Обаче сега вече-не...
Все мий таз.Кво ми става-увредих са нещу май;)
Вий как сти.

Датите, които трябва да бъдат запомнени, сами остават в главата ми.
Или обратното: само тези дати, които не забравям, са важни.

За другите ми е невъзможно да ги удържа в паметта си, каквито и усилия да полагам.

[4avdar4e]

А за любовните писма дето си ги пишехме, чудя се акъл имала ли съм, що ли...:)
Общъщам са назад и сякаш само мъгла ми е.

А, виж, някои писма пазя.. Макар че една голяма част (от цяла кутия!!) унищожих в един пристъп на ярост

Няма лошо в мъглата, стига да виждаш поне на крачка пред себе си

[Глен]

А ти номерирай и датирай. Не знам как си с децата, но всички чудновати думички, които изговарят и които си мислим, че ще помним цял живот, всъщност забравяме и остават само едн-две. Така че записвай.

Ми то аз искам да записвам, ама не ми иде отвътре вече:)
Ето,обръщам се назад и се питам, кое остава най-важното и честно казано-не знам. И май вече и не искам да знам.

[Глен]

За другите ми е невъзможно да ги удържа в паметта си, каквито и усилия да полагам.

Дам!
Точну тъй и с мне се получава:)

[Глен]

А за любовните писма дето си ги пишехме, чудя се акъл имала ли съм, що ли...:)
Общъщам са назад и сякаш само мъгла ми е.

А, виж, някои писма пазя.. Макар че една голяма част (от цяла кутия!!) унищожих в един пристъп на ярост

Няма лошо в мъглата, стига да виждаш поне на крачка пред себе си

Знайш ли, аз и мъглата вземем да си заобичвам.
След мъгла по-се избистря погледа сякаш:)
То писмата и аз ги пазя, ама нищо не помня от тях:))))

[Мнемозина]

Лошото (а може би не) е, че баба ми от 87 години живот имаше петнайсетина снимки, майка ми и баща ми - към стотина, а моите вече са хиляди. Обезценяват се някак си. Като ги правиш щракаш по пет пъти, та поне една да стане и после от мързел или жалост ги оставяш всичките. А и с тези снимащи телефони ...

То май всичко се обезценява. Едно време цял живот се мечтаеше за една кола. Сега ги сменяме всяка година кажи-речи. Баща ми по всяко време имаше по 3-4 ризи, обръщаха яките им като се протрият. На моите не им знам броя. Тъжно е.

Днес си мислех, преди време ми бяха попаднали едни писма между двама колеги и приятели от 40-те и 50-те години.
И двамата - големи личности, разбира се, и силни характери.
Никога няма да забравя усещането. Първо - хартията: специална за писма, меко жълта или бледосива, релефна и плътна - като фин плат.
И после - почерците. Замахът на ръката. Удоволствието от писането до приятел, което просто е пропито в хартията заедно с мастилото.
Страхотно.
От нас нищо такова няма да остане с тези мейли и телефони...

[Дядо Капинчо]

...

[4avdar4e]

Писах, аз, писах, пък всичко се затри

С две думи, че ме мързи пак: не се обезценява, ако е в сърцето и в душата ни.

[4avdar4e]

И после - почерците. Замахът на ръката.

Не съм голяма личност, знаех си Пиша по-бетер от доктор, дори личните бележки от типа: Да купим хляб!!! (моля да се отбележи мн.ч.!!:winkw:), плащане - детска градина, и от тоя сорт вече са в Уърд и разпечатани

[4avdar4e]

След мъгла по-се избистря погледа сякаш:)

Йес, това е истината След мъглата идва слънце и всичко изведнъж е някак много по-ярко

[esti]

....унищожих в един пристъп на ярост

И аз така правя.
Опитвала съм се да запазя разни неща, но като ме хванат лудите и......

[Мнемозина]

И после - почерците. Замахът на ръката.

Не съм голяма личност, знаех си Пиша по-бетер от доктор, дори личните бележки от типа: Да купим хляб!!! (моля да се отбележи мн.ч.!!:winkw:), плащане - детска градина, и от тоя сорт вече са в Уърд и разпечатани

Ох, не ми напомняй.
В последните години ако пиша без компютър, то е много дълго и бързо, и почеркът ми вече съвсем на нищо не прилича.
И ако се наложи да напиша нещо на ръка, умирам от срам!
Изобщо графолозите в наше време не знам как се справят.

Ама аз за друго говорех там и ти го знаеш, само ме поднасяш!
Ето, виждаш ли, заради компютрите няма да могат след 50 години да ни се възхищават какви големи личности сме...

[doktorka]

Ама аз за друго говорех там и ти го знаеш, само ме поднасяш!
Ето, виждаш ли, заради компютрите няма да могат след 50 години да ни се възхищават какви големи личности сме... [/quote]

pomnq az!
drug put!
samo wajni rojdeni dni.
koito se praznuwat wsqka godina.
wsichko drugo e mugla.
kato ostareem shte si spomnim wsichko ,koeto dori ne sme znaeli,che pomnim.
a shte zabrawqme koga sme qli i koj e toq chovek do nas...:)))))))

imam zapazeni belejki ot uchenicheskite si godini.
pazq si pismata ot muj mi ( togava gadje).
edni snimki zatrih w pristup na bqs...( sega syjalqwam)
vsichko,koeto pazq w sebe si ostawa.
pazq na deteto pismata do Dqdo Koleda.

a uchitelkata na sina mi v purvi klas kaza ( kogato se izvinqwah za grozniq pocherk na sushtiq tozi sin) :"sled 10 godini vsichki shte rabotqt s komp.Za kakvo mu e da pishe krasivo?"

kolkoto do pisaneto-imam operaciq zaradi nego...
i nqma kraj,nqma kraj...

[vyara]

И аз пазя много неща, които не разглеждам обаче. Чакам ги да отлежат и да се изненадвам после.
Капинчо е прав, че всичко се обезценява с количественото натрупване, а и с времето нямам желание да снимам с камера, например и да трупам още и още записи. Някои мигове ми се е искало да запечатам, но тогава няма как и после все нещо ще забравя, но това не е най-важното.
По-важно е да изживяваме моментите. Така или иначе една снимка или един дневник не могат да предадат дори и малка част от истината. Аз затова не пиша вече в дневника на децата. Имам такъв уж да записвам разни неща, но го зарязах. Като го четат някой ден ще намерят там само частица от моите мисли и толкова.
Май не трябва да искаме да останем във времето или да запишем файлове със спомени, а просто да бъдем. Сега. Нищо не се губи, просто остава някъде под друга форма, дори когато няма да ни има.

[Глен]

И аз пазя много неща, които не разглеждам обаче. Чакам ги да отлежат и да се изненадвам после.
Капинчо е прав, че всичко се обезценява с количественото натрупване, а и с времето нямам желание да снимам с камера, например и да трупам още и още записи. Някои мигове ми се е искало да запечатам, но тогава няма как и после все нещо ще забравя, но това не е най-важното.
По-важно е да изживяваме моментите. Така или иначе една снимка или един дневник не могат да предадат дори и малка част от истината. Аз затова не пиша вече в дневника на децата. Имам такъв уж да записвам разни неща, но го зарязах. Като го четат някой ден ще намерят там само частица от моите мисли и толкова.
Май не трябва да искаме да останем във времето или да запишем файлове със спомени, а просто да бъдем. Сега. Нищо не се губи, просто остава някъде под друга форма, дори когато няма да ни има.

Ех, че готино си го казала:)!
Супееееер!
Благодаря ти:)!

[Quid]

никво време нямам за такива неща
никво
аз си ги знам нещата
друг да ги чете и гледа?!
нямам такава оферта за сега

[Дядо Капинчо]

...

[Quid]

взима човек и пише нещо
това нещо се основава на сумати неща
и някой го чете и го бил разбрал

и кво е разбрал?
илюзии

[Мнемозина]

взима човек и пише нещо
това нещо се основава на сумати неща
и някой го чете и го бил разбрал

и кво е разбрал?
илюзии

Усетил, не разбрал.

[Мнемозина]

Аз пък се радвам, че прадядо ми е писал дневници и спомени. На мен те ми бяха интересни и полезни години (и още са). Нищо, че никой друг от рода не се е поинтересувал, включително и тези, у които те са били - изхвърлилли са ги. Отдавна ви споменах за тези две-три изречения, които ме трогнаха. Ето ги пак.



Има някои пък в такива случаи спят. Спят като пъни. Но времето отива - днеска е 1 май, утре - 2-3,4,5... и историята се насуква. Ама все не е лошо, мисля си ази, дето ще спя или друго да върша, ще понадращя за някои случаи на някоя книжка и го захвърли някъде. И на него ще му бъде реда да се прочете след дълги години, ако не запали печката без да е студено.

Кога е писано това?

[Дядо Капинчо]

...

[Мнемозина]

Точно тази страница е от 1947 година. Предполагам, че е започнал да пише около 1938. Последната му тетрадка е от 1957, когато е починал. Тетрадка (голям формат, 80 стр) номер 11 е от 1949 година. Не знам колко са всичките - аз имам 4, една от които, най-ценната за мен, е първата част от автобиографията му, започваща 1874 г.

Ако гледаш почерка и правописа - прадядо ми е учил до второ отделение и през 1947 е бил на 73 години.

Защото е с новия правопис - а аз си представях, че ще пуснеш нещо по-отдавнашно.
Затова се учудих.

[vyara]

Май не трябва да искаме да останем във времето или да запишем файлове със спомени, а просто да бъдем. Сега. Нищо не се губи, просто остава някъде под друга форма, дори когато няма да ни има.

Аз пък се радвам, че прадядо ми е писал дневници и спомени. На мен те ми бяха интересни и полезни години (и още са). Нищо, че никой друг от рода не се е поинтересувал, включително и тези, у които те са били - изхвърлилли са ги. Отдавна ви споменах за тези две-три изречения, които ме трогнаха. Ето ги пак.

Ами аз все си мисля, че дедите ни си живеят в нас. Живеят чрез нас. Това, което имаме и носим не е наше, каквото и да си мислим. С гените се предават много неща. Светоусещането. Мислим, че сме единствени и уникални, но едва ли е така. Хубаво е да видиш, че някой в миналото е помислил за теб. Ти това си усетил, не си усетил него, а мисълта му за теб. Затова харесваш този цитат.

[Дядо Капинчо]

...

[Дядо Капинчо]

...

[vyara]

Може би и това Верче. Но всъщност, това което ме трогва е, че един 73 годишен старец, загубил и шестте си сина е намерил начин не само да живее, но и да счита своя живот важен и да отнесе днешните си драсканици в бъдещето. И да се окаже прав.

Животът винаги е прав.
Често си мислим, че едно или друго наше действие няма смисъл, че това е безсмислено, онова е безсмислено, а смислено е винаги случването или случването винаги е смислено, по-скоро. Дали е жалко обаче, че зависи от нас? Защото много неща остават неказани и неразкрити....
Но не е нужно постоянно да пишеш и всичко да записваш. Можеш да усетиш много и от една дреболия, стига да е видяла бял свят, макар и с действие, което не е върху хартия...
Усещане, каза Мнемо. Но който търси да усети, усеща. Какво ли? Каквото иска и каквото може. Другите му наследници не са го усетили. Всичко е в нас.

[Мнемозина]

Животът винаги е прав.
Често си мислим, че едно или друго наше действие няма смисъл, че това е безсмислено, онова е безсмислено, а смислено е винаги случването или случването винаги е смислено, по-скоро. Дали е жалко обаче, че зависи от нас? Защото много неща остават неказани и неразкрити....
Но не е нужно постоянно да пишеш и всичко да записваш. Можеш да усетиш много и от една дреболия, стига да е видяла бял свят, макар и с действие, което не е върху хартия...
Усещане, каза Мнемо. Но който търси да усети, усеща. Какво ли? Каквото иска и каквото може. Другите му наследници не са го усетили. Всичко е в нас.

Това е така, но разсъждаваш малко егоистично.
Това, което ти би искала да удържиш, да усетиш, да знаеш.
А не ти ли идва наум, че някой след теб би искал да научи нещо за теб (примерно)? За това как ти си усещала едно или друго, за това какво ти се е случвало? Какво е направило живота ти такъв, какъвто е?
Това си е белег на времето ни - ние живеем в момента, за момента (аз вече живея за мига, каза веднъж леля ми, варейки компоти) и неинтересувайки се от миналото, всъщност губим бъдещето.
Разликата между Капинчо и прадядо му е разликата между него и правнуците му.
Приликата - също.

Това ти го казвам не като укор, защото и себе си укорявам така. Аз също бързичко замитам следи, спомени... поне материалния им вид. Каквото остане.

[vyara]

Това е така, но разсъждаваш малко егоистично.
Това, което ти би искала да удържиш, да усетиш, да знаеш.
А не ти ли идва наум, че някой след теб би искал да научи нещо за теб (примерно)? За това как ти си усещала едно или друго, за това какво ти се е случвало? Какво е направило живота ти такъв, какъвто е?
Това си е белег на времето ни - ние живеем в момента, за момента (аз вече живея за мига, каза веднъж леля ми, варейки компоти) и неинтересувайки се от миналото, всъщност губим бъдещето.
Разликата между Капинчо и прадядо му е разликата между него и правнуците му.
Приликата - също.

Това ти го казвам не като укор, защото и себе си укорявам така. Аз също бързичко замитам следи, спомени... поне материалния им вид. Каквото остане.

Колко парадоксално е да ме обвиняваш в егоизъм, а на мен и през ум да не ми е минало, че държа някой да научи нещо за мен.
Оня дневник го писах, за да не забравя накои неща за децата. Някои смешни думи, какво са обичали да правят на определена възраст и разни други неща - отпечатъци с боички от ръчички и крачета...
За себе си не съм писала, защото мисля, че няма да им е интересно. Хората търсят себе си предимно. Това хем е алтруистично от моя страна, хем егоистично от твоята гледна точка. Аз каквото мога да им дам, гледам да им го дам с обич, прегръдки и внимание. Те ще го збравят, но ще остане чувството за мен, а аз това искам да остане.

[Мнемозина]

Колко парадоксално е да ме обвиняваш в егоизъм, а на мен и през ум да не ми е минало, че държа някой да научи нещо за мен.
Оня дневник го писах, за да не забравя накои неща за децата. Някои смешни думи, какво са обичали да правят на определена възраст и разни други неща - отпечатъци с боички от ръчички и крачета...
За себе си не съм писала, защото мисля, че няма да им е интересно. Хората търсят себе си предимно. Това хем е алтруистично от моя страна, хем егоистично от твоята гледна точка. Аз каквото мога да им дам, гледам да им го дам с обич, прегръдки и внимание. Те ще го збравят, но ще остане чувството за мен, а аз това искам да остане.

За децата ти - да.
Но за правнуците ти?
Много наблизо гледаш, това ти казвам.
Гледаме, всъщност.

[vyara]

За децата ти - да.
Но за правнуците ти?
Много наблизо гледаш, това ти казвам.
Гледаме, всъщност.

Ти какво знаеш за твоята прабаба? Ами за нейната прабаба? Колко назад може да се върне човек и да обхване генетичните си разклонеиия.
Нямам такова желание. Искало ми се е да знам повече за живота на моята баба. И помня историите, които тя ми е разказвала за детството си. Те ще си отидат с мен. За децата ми няма да са важни, защото тя почина преди те да се родят, за съжаление....
Живата връзка е тази, която носи истинските усещания за човека. Другото е история, митове и легенди, които могат да бъдат манипулирани и изкривени.

ПП За децата си например аз искам да съм това, което беше баба ми за мен - най-добрия човек на света, който да им даде най-много любов. Баба ми това за тях не го може, мога го аз... чрез нея и себе си...

[Дядо Капинчо]

...

[Мнемозина]

Ти какво знаеш за твоята прабаба? Ами за нейната прабаба? Колко назад може да се върне човек и да обхване генетичните си разклонеиия.
Нямам такова желание. Искало ми се е да знам повече за живота на моята баба. И помня историите, които тя ми е разказвала за детството си. Те ще си отидат с мен. За децата ми няма да са важни, защото тя почина преди те да се родят, за съжаление....
Живата връзка е тази, която носи истинските усещания за човека. Другото е история, митове и легенди, които могат да бъдат манипулирани и изкривени.

ПП За децата си например аз искам да съм това, което беше баба ми за мен - най-добрия човек на света, който да им даде най-много любов. Баба ми това за тях не го може, мога го аз... чрез нея и себе си...

Питаш ме за прабаба ми...
При нас тук нещата са малко разместени. Както каза и Капинчо, не толкова голямата разлика във времето дава обаче големи, огромни разлики в начина на живот, на мислене. В този смисъл за прабабите си знам доста много - макар и не конкретно за тях.
Виж, за прадядо си знам повече - но в онова време мъжете са оставяли повече следи. А и той специално е бил доста конфликтен и са го запомнили.

Но е вярно, че аз имам афинитет към такива неща. Даже не толкова към рода си, а изобщо. И ми се е налагало да "следвам стъпките" на човек, който е оставил след себе си точно това, което той си е решил - а толкова други важни и интересни неща трябваше да откривам по косвени пътища. При това този човек изобщо не се е мислел за малозначим - както се смятаме ние с теб.
Та затова мисля по този начин.

[vyara]

Но е вярно, че аз имам афинитет към такива неща. Даже не толкова към рода си, а изобщо. И ми се е налагало да "следвам стъпките" на човек, който е оставил след себе си точно това, което той си е решил - а толкова други важни и интересни неща трябваше да откривам по косвени пътища. При това този човек изобщо не се е мислел за малозначим - както се смятаме ние с теб.
Та затова мисля по този начин.

Ти представяш ли си всеки живял на тази планета да остави миналото си по някакъв начин за другите. Ми то с тоя кратък живот кога поколенията ще имат време да пишат своя история от ровене в миналото. Амнезията е полезна в някои случаи.
Ето сега човечеството помни разни владетели, дето са струпали повече камъни един върху друг и са записали името си на тях Това не значи, че те са били най-умните, най-силните и най-добрите, които бъдещето трябва да помни, ама на - точно тях помни и преписва. Много важно. На мен пък не ми пука особено.

[Мнемозина]

Ти представяш ли си всеки живял на тази планета да остави миналото си по някакъв начин за другите. Ми то с тоя кратък живот кога поколенията ще имат време да пишат своя история от ровене в миналото. Амнезията е полезна в някои случаи.
Ето сега човечеството помни разни владетели, дето са струпали повече камъни един върху друг и са записали името си на тях Това не значи, че те са били най-умните, най-силните и най-добрите, които бъдещето трябва да помни, ама на - точно тях помни и преписва. Много важно. На мен пък не ми пука особено.

Абе хем си права, хем не си.
Има си хора, които много държат да останат в паметта на поколенията, все едно по какъв начин.
Има и други, дето това не ги интересува.
Обаче... как да ти обясня, понякога ровейки в някакво минало, научаваш разни неща за себе си. Даже мисля, че винаги така се получава.

[4avdar4e]

Обаче... как да ти обясня, понякога ровейки в някакво минало, научаваш разни неща за себе си. Даже мисля, че винаги така се получава.

Чакай, чакай, тук е моментът да кажа Чета си днес пресата и кво да видя!! Кичка Будурова пише книга, автобиографична при това!! Тва напоследък е заразно заболяване, мисля си. :rotfl24:

П.П. Глей ся кво се сетих:shy: Продажбите на "Бард" за 2007 са толкова, колкото около коледните и новогодишните празници е сумата от продадени пиратки и други подобни И това се смята за огромен успех на книгоиздаването ни...

[Мнемозина]

Обаче... как да ти обясня, понякога ровейки в някакво минало, научаваш разни неща за себе си. Даже мисля, че винаги така се получава.

Чакай, чакай, тук е моментът да кажа Чета си днес пресата и кво да видя!! Кичка Будурова пише книга, автобиографична при това!! Тва напоследък е заразно заболяване, мисля си. :rotfl24:

П.П. Глей ся кво се сетих:shy: Продажбите на "Бард" за 2007 са толкова, колкото около коледните и новогодишните празници е сумата от продадени пиратки и други подобни И това се смята за огромен успех на книгоиздаването ни...

Не бе, за Кичка Бодурова друг цитат трябваше да оставиш - за ония, дето много държат да останат в историята.

Вярно, че много станаха тия писания напоследък у нас и то е много любопитно всъщност. Т.е. не това, че толкова много се пишат, колкото това кой какви неща търси.
Аз си имам някакво обяснение, обаче повече не ми се задълбава на тая тема май.
Като ще си говорим за автобиографични книги, Поражението е точно такава.