МЪЖжжж написа:Mila написа:
Да, като литературен опит е прекрасно! Но е далеч от същината на проблема.
п.п. Да си гей НЕ Е въпрос на избор-те просто са си такива. Тук, разбира се изключвам някои по-ексцентрични личности, които просто искат "да опитат от всичко".
Мила,
/дано жената не прочете как те наричам..
/.
Сигурно да си гей /и за това има виц
/ може и да не е въпрос на избор /дано да не ми се и налага да го разбера някога/, но да го демонстрираш агресивно е.
п.п. /при мен се обърнаха нещата...
основния въпрос отиде в п.п.-то..
, ама това заради "Мила"-та..
/
Та къде всъщност беше проблема?
Та - по въпроса за проблема - проблема с жените, мъжете и всичко останало...И най-вече защо жените като цяло се чувстват в по-неизгодна позиция, въпреки всички доводи на здравия разум.
Първо - моля за извинение всички психолози тук, които са компетентни, но си траят.
Ето, започвам с пример от собствения си живот, който, както е видно съвсем не е изолиран случай. Вече споменах, че като малка, родителите ми имаха един основен въпрос към мен "Колко ти писаха?".Stranniche добави, че нейните са потискали и всичко женско в нея - същото важи и за мен . Никъде не се споменаваше ,че въобще имам пол. А, само веднъж, когато ги попитах защо, освен че е важно да съм пълна отличничка , трябва да се грижа и за домакинството вкъщи, а от брат ми не изискват нито подобен успех(той дори не беше и оличник, да не говорим за "пълен"), нито труд вкъщи. Тогава баща ми, с авторитета на дългогодишен университетски преподавател(професор), простичко ми обясни, че от жените така и така после нищо не става- можело да са отличнички, първенци на випуск и т.н. - после - нищо. Маамустара, почувствах се като някаква стока със скрит фабричен дефект - значи, колкото и да се натЕгам - нищо. К'во ти фламенко, к'ви танци маамуд'еба, като то програмата поначало си е бъгната. И така - у мен се оформи усещането, че ако искам да съм ОК, просто не трябва да бъда жена. Нищо не съм имала против мъжете, просто исках тате да го успокоя, че неговото момиче не е някаква си лоша, тъпа, своенравна женка, ами напротив - то е много лесно за разбиране, учено е, няма никакви страсти (освен да се усъвършенства професионално, разбира се).
И понеже вече се бях почувствала в безтегловност - ми да, след като тялото ти вече не съществува - какво друго да е усещането?! - започнах да търся все пак някакъв пример, който да следвам, някакъв модел, идентичност, или както там се казва. И какво?! Ми - няма. За мъжете има богове, има герои, има учени, има преуспели политици, бизнесмени и въобще - един куп мъже на почит. Ни една жена - е, има там 5-6 - "изключения", ама все с "мъжки" неща се са се занимавали напр. Жана Д'арк, Екатерина Велика, Мария Кюри - ето даже в момента за други не се сещам. Никоя не е била почитана заради това, че е била разбираща, нежна и любяща майка и съпруга. Само Майка Тереза, но точно по това време още никой тук не знаеше за нея.Та така - дори ако задълбаем в религиозните постановки - жената не само че не стува, ами направо си е първа дружка със Сатаната и причина за всички нещастия в човешкия род. Нещо повече - дори демонстрирането на женственост се смята за греховно, неморално, срамно...
Ми - уважаеми мъже - при това положение може да се предположи, че ако все още не съм се отказала от идеята да бъда "доброто момиче" , то поне вече съм станала леко озлобена, взела съм шофьорска книжка, подстригала съм се късо, нося дънки, пуша по 2кутии цигари на ден, пия като казак и най-вече - искам да докажа на себе си и на света, че ето на аз, ей тъй, както съм си мъж второ качество се справям много по-добре от един куп мъже (от първото качество). Това си е моята история, но си мисля че не е някакъв изолиран случай. И не мисля, че съм останала с погрешни впечатления от ситуацията или съм развила някакви кой знае какви патологични отклонения.. .
Вярно - сега времената са други, но цялото това минало си съществува, не може просто така, да махнеш с ръка и вече да е друго. Има натрупано прекалено много огорчение, прекалено много обида, несигурност, негативизъм, все още няма обществено одобрени модели за женско поведение и успех. Знам, че това не може да стане ей тъй, от днес за утре, но малко повече разбиране никога не вреди.
Та така де - най-лесното зе една жена е да бъде женствена. И е истинско. Като погледна назад - толкова години съм пропиляла, но то не е дошло от мен, не съм била някаква ексцентрична откачалка, или нещо подобно - искала съм просто да постигна "нещо" - според нечии разбирания. Ми това е. Стана дълго и неясно, толкова си мога.
, исках да кажа "се възпротивяват" - нали ме разбра правилно... 
/Ей сега ако темата кривне и към мъжката дискриминация 
:!::!:
!!!
:roll:
- шегувам се.