ПодпИсvyara написа:Напоследък се улавям, че по-малко съм склонна да се преструвам. И по-добре, фалша винаги се усеща. А и е много готино, като си си ти. Повече се налага да отговаряш на въпроси от рода на какво ти е? Ами смотано ми е, начумерено ми е. Съжалявам, че хората очакват да им се усмихвам, защото така са свикнали, пък аз само искам да заспя зимен сън и да се събудя напролетИ ето на и тук не ми се преструва.
Хората все очакват всичко да е по някакъв стереотип и да протича по определен начин. Но когато си с истинското си настроение и мисли, усещаш как дишаш от това, че си искрен. Но има още много товар от стереотипи за отхвърляне, да.
Ужасно завиждам на малките и ми е мъчно, че моето буйно 18-годишно аз остана толкова далеч назад, като мироглед и темперамент. Има я утехата от това, че когато успея да се погледна отстрани, виждам, че не злобея, ами съм благ и усмихнат чичко, обаче това са оправдания. Искам да полудея, но така, някак вълшебно да полудея и да не приличам на полуделите смешни чичковци- мои връстници. Повечето бунтари на 40- 50 години са уплашени, пълни с комплекси и спомени за необуздан секс глупаци. Адски ме е страх от такова полудяване. И друг път съм казвал- дано ме отмине!
