Всичко е на 6:-)
Благодаря на Господ, че чу молбите ми и за пореден път не ме изостави
Благодаря на ВАС, че се надявахте, мислехте и се молехте с мен, че насочихте цялата си положителна енергия (наистина ви усещах зад гърба си, докато чаках в някакви мрачни и студени коридори) в подкрепа на бедната ми изплашена душа
Благодаря и на вълшебната фея. Вяра, кажи на малката художничка, че феята и НАИСТИНА сбъдва желания!
Отново дишам. Отново времето се върна към нормалното си темпо
Преживях една от най-дългите седмици в живота ми. Сигурно на всекиго се е случвало по един или друг начин. Все едно времето се забавя, дори на моменти спира. Като да чакаш да се явиш на изпит и всичко да ти е свито, свито...Кълбо от нерви. Топка в гърлото. И после.....Чакаш, чакаш, чакаш да чуеш/видиш резултата. Това е по-лошо и от самия изпит.
Даваш си сметка за неща, за които нормално не се и замисляш....
Преди дни, нахилена като варена тиква и с ясното съзнание, че трябва да се мисли положително, влезнах в едни коридори, претъпкани с бедни и болни хора. На никого не му беше "положително". От онези коридори, в които чакат най-болните. Имаше хора в очите на които нямаше и капка живец. Гледаха уморено и примирено. Мъртви души в болни тела. Колкото и да се съпротивлявах след 40-50 минути грохнах. Толкова издържа положителният ми поляритет, удавен от морето болка наоколо.
Задавах си много въпроси, един от които беше-защо виждах само бедни болни? Къде са богатите? Или те изобщо не боледуват? Имаше хора дошли от селата....В колко часа ли са станали за да дойдат на време в 7.30. В студа..... Стана ми много мъчно....
Но стига за това
Исках да кажа БЛАГОДАРЯ, че ви има
и
ОБИЧАМ ВИ !!!
Бъдете ЗДРАВИ !!!!!
:rotfl24::rotfl24:
алкохолизирах се вече с този студ 
И затова ужасно много се радвам, че при теб всичко е на 6, от сърце. Никога, ама никога повече да няма в живота ти такива седмици 
