vyara написа:Успех на изпита!
По въпроса за грънците... в началото на "Аризонска мечта" се казваше, че повече време отнема да мислиш за нещо, отколкото да го направиш.
На друго място бях чела, че е полезно човек понякога да действа ограничено - като интелигентно 10-годишно дете, например... Или пък спомни си Форест Гъмп, за мен той е най-типичния пример как действието може да надмогне умуването и да даде плодове...
И аз съм забелязала - от много мислене сякаш човек го преживява много пъти в душата си и то е като извършено, после действието все едно губи от инерцията си. И друго съм забелязала. Аз например много неща не довършвам. Започвам ги, виждам, че мога и сякаш това ми стига - не ме вълнува крайния резултат. Не мога да се захвана само с едно нещо. Може би при мен е различно. Може би не съм намерила онова нещо, което единствено ще ми доставя удоволствие да правя....
Интересна тема.
Леко изместваш въпроса

Не става дума нито за това как бавноразвиващ се справя с живота, като развива таланта си да маа по топчето за тенис,
нито дали действието като процес се предхожда от мисленето и кой колко е продължителен.
Питах защо на 80% от завършилите филологии или музика и през ум не им минава да създават нещо в областта за която са учили, а това правя непрофесионлно подготвени за дейността хора?
И си отговорих - защото непрофесионалиста е необременен със своите и чужди очаквания и е свободен.
На мен лично прекалената информираност ми пречи и ако усетя че започвам да блокирам умишлено си чистя съзнанието, за да мога да продължа.
И попитах при ви вас как е?