Филма много го харесвам, книгата още повече - от тия е, дето като видя ново издание и си го купувам. Имам три до момента.
какъв филм!
-
Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Ми и аз не знам. Ама някои книги като им видя новото издание и ме гложди отвътре докато не си го купя.4avdar4e написа:Що, верно??Dark Lady написа:а що ти е ново издание?
т.е. що са ти три издания?
Няма никаква причина логична, знам, обаче...
За щастие, не са много въпросните книги - вероятно ще се преброят на пръстите на ръцете заглавитята - щото ще се разоря инак.
на един приятел му подарих 10 еднакви книги
и го виждам този изрод
и питам кво прави и кво чете
ми онези книги ги чете
стигнал до 5-тата
дзен и изкустото за стрелба с лък
малиииииии
и го виждам този изрод
и питам кво прави и кво чете
ми онези книги ги чете
стигнал до 5-тата
дзен и изкустото за стрелба с лък
малиииииии
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
не съм го писал аз - ЛИЛИТ от Говорим си за секс, преди сума
години. Седи В библиотека вече
Първоначално се усеща “отвътре” – като конвулсия. Вагиналните мускули някак се свиват – в дълбочина. Оттам тръгва. Но се разпространява като концентрични кръгове във вода, в която си хвърлил камъче. Цялото ти тяло сякаш се превръща в нещо пулсиращо… Ударите на сърцето ти се сливат един с друг и ти се струва, че се превръщат в нещо като глух тътен…
Загуба на контрол…
Тялото ти престава да те “слуша” и да се подчинява.
Разумът се изключва, изоставя те – независимо от опита да го “догониш” и да се “закачиш” за него. Като дръпване на шалтер – главният ти бушон изключва против волята ти.
Тялото ти спира да ти принадлежи.
Прави си каквото си иска – трепери, гърчи се, мята се, хапе, стене, стиска юмруци, драска, извива се, вцепенява се, в един миг застива… Не можеш по никакъв начин да го владееш…
Загуба на чувство за време…
Струва ти се че ту тече светкавично, ту ужасно бавно. Някак се процежда – като да опиташ да прокараш дебел вълнен конец през малка игла. Когато се случат няколко оргазма един след друг, усещането е, че този “конец” ту се удебелява и промушва ужасно бавно, ту внезапно изтънява и мълниеносно се шмугва през иглата…
Загуба на чувство за реалност.
За “тук и сега”. Като пелена, която те обгръща, забулва и скрива. Филтър, стена, през която обичайните делнични дразнители не могат да пробият – поне в тези няколко секунди… Не чуваш телефона, не забелязваш как си съборил нощната лампа, нито болката от прехапаните ти до кръв устни…
Пропадане…
Това усещане е някак хем интуитивно познато, хем непознато. В съзнателния си живот не си го изпитал очевидно – освен ако си скачал с бънджи…вероятно е подобно… Но сякаш имаш някакъв спомен – нещо като генетична памет за времето, когато си бил в някаква друга форма. Предполагам, че това би било усещането, ако “паднеш” директно в Космоса – в онова грамадно, черно, безвъздушно, безплътно и безкрайно пространство, където няма начало и край…
Понякога – усещане за избухване на неоново бяла светлина пред очите, която те ослепява за секунди и после става черна. Като бездна, в която пропадаш. Трудно е да се определи къде е “бездната” – вън или вътре в теб. Може би по-скоро вътре. Като да се “върнеш” в някакво свое архетипно, амебно, първично състояние, в което няма разум – има само дълбочина, мрак, екстаз и движение…
Усещане че се взривяваш. Разпадаш се на съставните си части…
Превръщаш се в някаква течна полуматерия, която се разлива, губейки първоначалната си форма. Всяка твоя клетка се превръща в пулсиращо кълбо от нервни окончания. И в същото време ти самият си един голям оголен нерв…
Усещане за сливане…
Изчезва границата между “аз” и “ти”. Всяка граница се разпада…
Спираш да правиш разлика между собственото си тяло и тялото на човека, който причинява оргазма. Ти се превръщаш в него и той – в теб… Изчезва разликата между “вътре” и “вън”…
Понякога – усещане за ужас.
При особено разтърсващи оргазми. Случва се много рядко – лично на мен 1-2 пъти досега. Ужасът идва от усещането за “изчезване” – винаги съм смятала, че когато умира, човек се чувства по подобен начин. Като отделяне от физическото тяло и превръщане в някаква астрална, безплътна материя. Пропадане на толкова голяма дълбочина, че за части от секундата успяваш да се усъмниш дали ще успееш да се “върнеш”… Това усещане е много екстатично, магическо и толкова мистично, че чак е леко зловещо…
Разбира се, с всеки мъж е различно – и всеки оргазъм е различен сам за себе си…
А и не се получава всеки път…
Понякога е силно, дълбоко, разкъсващо… Друг път е леко, “пърхащо” – като рояк пеперуди, които политат из вътрешностите ти… Понякога е тихо и безшумно, с едно поемане на въздух. Друг път е писък… Понякога ми заглъхват ушите, друг път ми се вцепеняват мускулите… Понякога е леко, като “гъдел” и напрежение, което плавно се провира, приплъзва през теб и се освобождава. Друг път е помитащо и разпадащо като ядрена енергия…
Винаги е различно…
Свиване, пулсиране…esti написа:Подценяваш силата на словото ли?Green Light написа:
Не мога, понеже там само илюстрациите ще вълнуват и ще трогват хората. Буквите - не.
Никога ли не ти се е случвало думите да погалят сетивата ти толкова нежно, че да се чудиш това докосване ли е или само дъх, който минава бавно и изпепеляващо по цялото ти същество.
Не ти ли се е случвало всички образи да се стопят, като сладолед вържу изящни топли женски бедра, а в главата ти да остане само Словото, Думите, забиващи се, като котешки нокти в съзнанието ти, което ги повтаря, като ехо - "я, я вундаба....я я....я...вун...":blum:
Не?:lol:
Първоначално се усеща “отвътре” – като конвулсия. Вагиналните мускули някак се свиват – в дълбочина. Оттам тръгва. Но се разпространява като концентрични кръгове във вода, в която си хвърлил камъче. Цялото ти тяло сякаш се превръща в нещо пулсиращо… Ударите на сърцето ти се сливат един с друг и ти се струва, че се превръщат в нещо като глух тътен…
Загуба на контрол…
Тялото ти престава да те “слуша” и да се подчинява.
Разумът се изключва, изоставя те – независимо от опита да го “догониш” и да се “закачиш” за него. Като дръпване на шалтер – главният ти бушон изключва против волята ти.
Тялото ти спира да ти принадлежи.
Прави си каквото си иска – трепери, гърчи се, мята се, хапе, стене, стиска юмруци, драска, извива се, вцепенява се, в един миг застива… Не можеш по никакъв начин да го владееш…
Загуба на чувство за време…
Струва ти се че ту тече светкавично, ту ужасно бавно. Някак се процежда – като да опиташ да прокараш дебел вълнен конец през малка игла. Когато се случат няколко оргазма един след друг, усещането е, че този “конец” ту се удебелява и промушва ужасно бавно, ту внезапно изтънява и мълниеносно се шмугва през иглата…
Загуба на чувство за реалност.
За “тук и сега”. Като пелена, която те обгръща, забулва и скрива. Филтър, стена, през която обичайните делнични дразнители не могат да пробият – поне в тези няколко секунди… Не чуваш телефона, не забелязваш как си съборил нощната лампа, нито болката от прехапаните ти до кръв устни…
Пропадане…
Това усещане е някак хем интуитивно познато, хем непознато. В съзнателния си живот не си го изпитал очевидно – освен ако си скачал с бънджи…вероятно е подобно… Но сякаш имаш някакъв спомен – нещо като генетична памет за времето, когато си бил в някаква друга форма. Предполагам, че това би било усещането, ако “паднеш” директно в Космоса – в онова грамадно, черно, безвъздушно, безплътно и безкрайно пространство, където няма начало и край…
Понякога – усещане за избухване на неоново бяла светлина пред очите, която те ослепява за секунди и после става черна. Като бездна, в която пропадаш. Трудно е да се определи къде е “бездната” – вън или вътре в теб. Може би по-скоро вътре. Като да се “върнеш” в някакво свое архетипно, амебно, първично състояние, в което няма разум – има само дълбочина, мрак, екстаз и движение…
Усещане че се взривяваш. Разпадаш се на съставните си части…
Превръщаш се в някаква течна полуматерия, която се разлива, губейки първоначалната си форма. Всяка твоя клетка се превръща в пулсиращо кълбо от нервни окончания. И в същото време ти самият си един голям оголен нерв…
Усещане за сливане…
Изчезва границата между “аз” и “ти”. Всяка граница се разпада…
Спираш да правиш разлика между собственото си тяло и тялото на човека, който причинява оргазма. Ти се превръщаш в него и той – в теб… Изчезва разликата между “вътре” и “вън”…
Понякога – усещане за ужас.
При особено разтърсващи оргазми. Случва се много рядко – лично на мен 1-2 пъти досега. Ужасът идва от усещането за “изчезване” – винаги съм смятала, че когато умира, човек се чувства по подобен начин. Като отделяне от физическото тяло и превръщане в някаква астрална, безплътна материя. Пропадане на толкова голяма дълбочина, че за части от секундата успяваш да се усъмниш дали ще успееш да се “върнеш”… Това усещане е много екстатично, магическо и толкова мистично, че чак е леко зловещо…
Разбира се, с всеки мъж е различно – и всеки оргазъм е различен сам за себе си…
А и не се получава всеки път…
Понякога е силно, дълбоко, разкъсващо… Друг път е леко, “пърхащо” – като рояк пеперуди, които политат из вътрешностите ти… Понякога е тихо и безшумно, с едно поемане на въздух. Друг път е писък… Понякога ми заглъхват ушите, друг път ми се вцепеняват мускулите… Понякога е леко, като “гъдел” и напрежение, което плавно се провира, приплъзва през теб и се освобождава. Друг път е помитащо и разпадащо като ядрена енергия…
Винаги е различно…
Re: не съм го писал аз - ЛИЛИТ от Говорим си за секс
Коя е авторката?Green Light написа:
Свиване, пулсиране…
Стана ми интересно, дали е изпитвала оргазъм горката.
Когато всичко е на ръба на загубата на съзнание и в един момент се "събудиш" нямаш толкова подробен, и разбит на съставни части спомен от това, което те е сполетяло.
Знаеш само, че излизаш бавно и сладко от хипноза - човек има ли спомени от хипнозата?
Май не.
Толкова детайлно може да се опише само състоянието след това.
Всъщност....може и да греша.
ако е дева нищо чудно да е успяла да се удържи в съзнание и да е анализирала точка по точка всичко.
Re: не съм го писал аз - ЛИЛИТ от Говорим си за секс
Разбира се, с всеки мъж е различно – и всеки оргазъм е различен сам за себе си… А и не се получава всеки път…esti написа: Коя е авторката?
Аз пък заради туй реших, че го е писал мъж и много се изненадАх
П.П. Ама го четох по диагонала, де
-
Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Не знам дали се помнят в детайли, но ... се помни хубавото и невероятното. Всъщност даже не го помниш като "ей това бе така, ей онова бе иначе". Като затвориш очи понякога цялата ферия изригва от някъде в тебе и ... ако имаш настроение и желание - не ти, а съзнанието ти пише.Dark Lady написа:...баси, аз що не помня бе
искам да помня такива неща, за да си ги преживявам отново (ей сега примерно, както си седя в офиса) ама не мога
остава само спомен, че е било хубаво ама колко хубаво.....
На моменти като се сетя за подобни неземни моменти - освен спомена, че е било хубаво, много хубаво, ако успея да се абстрахирам от заобикалящия ме свят и се оставя на мислите ... не знам как но се получава описанието. Иначе и аз не помня.
И в тебе отново се се сбъскват желанието да настъпиш педала за нова ферия от цветове, усещания и летене и онова другото - разумното - дето побутва крака към спирачката. Не че първото не наделява, де...
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
-
Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World