БоЕВ написа:
Само за първата вечер са събрани 85 000 есемеса. ДДС-то от тях, 17 000 в хазната, а при предаването по закона за даренията се облагат и с още 4%. Или тия 85 000(до момента), ще намалеят с 3 400 лв, които пак влизат в бюджета. Равносметката е - 81 600 за децата, а 20 400 за "държавата".
а дали само толкова?
копи-пейст от 40-50, автор: Оптимист, 2003г.
"Разбери цялата истина, преди да си правиш заключения. Какво ти дава основания да си мислиш, че парите ще отидат точно за тази цел и никоя друга?
Колко от парите? Можеш ли да отговориш?
В Америка такива кампании - колкото щеш. С лопата да ги ринеш. Хората дават, щото имат и щото са милостиви. Но и там, както и тук, не полагат усилия да разберат как ще бъдат използвани парите им.
Компаниите занимащи се с благотворителна дейност се рекламират като организации чиято цел не е печалба (non profit organizations). Правителството ги води като организации със специален статут. На тях данъци не се удържат. Тези компании обаче имат разходи! И тия разходи се покриват от дарените пари. Естествено! Та, да си дойдем на думата. Знаеш ли на какъв процент от събраните средства възлизат разходите им??? Да те открехна.
Нормално, разходите на такива компании възлизат на около 80% от събраните средства. Помня една такава компания в Чикаго, чиито разходи възлизаха на 97% от събраните средства. Ще кажеш, ама как така??? Ами много просто. Президента на компанията беше отделил 1,500,000 долара за своята годишна заплата. Беше нагласил сума ти роднини в ръководството, които си доразпределяха като заплати и бонуси останалите пари. Имат и други разходи. Като погледнеш накрая, останали 3% процента за благотворителност. Побеснях като го прочетох. Разпределят парите между себе си и за благотворителната компания не оставаше и една стотинка печалба. Такъв е регламента, но това не значи, че хората в компанията работят без пари! Нали?
А ти какво си мислеше? Че всичките пари ще отидат само за тази цел и никоя друга? Божееееее, колко наивност на този свят, Божееее!
И какво? Господ изгонил търговците от храма, а?
...
"Когато четох статистиката на времето и разбрах, че от моят чек само три процента ще отидат за това, за което съм го изпратил, тогава побеснях. Хич не обичам да се минавам по такъв глупешки начин. Но и аз бях още пресен в Америка. От къде да ги знам тия работи? Бях доволен, че тази държава, в която бях отишъл като последен оръфляк, срещу моят труд, ми предложи сносен живот и надежда за още по-добър. Чувствах се задължен и направих най-малкото което можах. Написах чек и го изпратих да помагам на бедни семейства. Аз лично се идентифицирах с тях и затова на тях исках да помогна. Това беше в началото. Още първата година. А компании за благотворителност - колкото искаш. Избираш си за какво искаш да помагаш и им изпращаш чек или чекове. С първият си чек от $20 разбрах че съм помогнал фактически само със 60 стотинки. Също така разбрах, че съм бил класифициран като пръв балък и моето име и адрес бяха продадени на още много подобни компании. Направо ме заринаха с поща. Ежедневно започнах да получавам по две кила писма и картички, всичките искащи да им напиша чек, помагайки на куци, кьорави, сакати, гладни, жадни и то не само от Америка а от цял свят.
Картинката, която си бях представил изпращайки първият чек, се срина. Изведнаж си представих стотици и хиляди хитри и дебели бизнесмени протегнали ръцете си към мен, за да се докопат до моите отделени с лишение 20 долара. В писмата и картичките имаше снимки на плачещи деца, каточели току-що извадени от Бухенвалд или Аушвиц. Кожа и кости. Проклех ги на ум и изхвърлях с отвращение пощата им. Този един инцидент промени философията ми. Трябва да се има предвид, че философията ми беше все още с българска настройка. Значи да дам на някого $20 от които той да си прибере $19.40 като заплащане срещу услугата да помогне на страдащите със $.60 стотинки, не ми се връзваше. Добрах се до финансовата информация на всичките компании занимаващи се с такава дейност (информацията идваше във вид на книжка с данните за всички компании), за да разбера дали се бях натъкнал на изключение или това си беше правилото. Трите процента бяха изключение, но картинката на всички останали не беше кой знае колко по-розова. Горе-долу, най-ефективните компании задържаха половината за заплати и други разноски, като поща с молби за помощ, реклами по радиото и телевизията и др. Тогава реших за себе си, че да помагам по този начин не е ефективно. Мина време преди пак да отделя пари за помощ. Вече за цели много по-различни от помагането на отделни фамилии или деца. Изпращах пари на медицинската асоциация за разбиране причините на рака и евентуалното му елиминиране. Изпращал съм пари и на медицинска асоциация за изследване проблемите свързани със сърдечната дейност. В Щатите това са двете най-често споменавани причини за преждевременна смърт. Представих си, че напредък в тази област би помогнал на много повече хора от цял свят. Освен това, да помагам на учени хора да разкриват тайните на живота, някак си съвпадаше с личните ми убеждения. Да помагам на човек, който ще изконсумира помощта и на следващия ден ще иска още и така до края на живота си, ми не ме търсете там. За такива помощи си има друг вид хора. Не съм спрял никого да помага както намери за добре. Лично аз се нуждая от информация преди да взема решение."
от оня ден се каня да ти пиша, ам все или не ми стига времето, или забравям. Та, донякъде и заради теб 
гледах "Великолепната шесторка" в четвъртък. Честна дума, очаквах някоя поредна боза, нооо... Бях приятно изненадана, а накрая - направо респектирана 
Изключително професионално направено - зала, музиканти, участници... Само на Ани Салич й се обидих малко заради двете грешки в бройните съществителни, ама мисля да й простя 
