Стига, бе....Мнемозина написа:садистка.
Днес следобед дъщеря ми е ужасно добричка, прибира, помага, не се кара с брат си, свършила си е работата.
Аз, обаче, за пореден път съм сготвила нещо, което тя не яде.
Предлагам й да й направя нещо друго, а тя (мило и сговорчиво, в порядъка на мировата си добрина):
- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.
Кукличка!!!Мнемозина написа:садистка.
Днес следобед дъщеря ми е ужасно добричка, прибира, помага, не се кара с брат си, свършила си е работата.
Аз, обаче, за пореден път съм сготвила нещо, което тя не яде.
Предлагам й да й направя нещо друго, а тя (мило и сговорчиво, в порядъка на мировата си добрина):
- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.
Заменям един, дето изяде половин кутия течен шоколад, половин кутия с желирани бонбони, бананите на братята си и пита "Какво и кога ще вечеряме" за твойта, дето е свикнала да не яде.Мнемозина написа:садистка.
- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.
Мнемозина написа: Аз, обаче, за пореден път съм сготвила нещо, което тя не яде.
Предлагам й да й направя нещо друго, а тя (мило и сговорчиво, в порядъка на мировата си добрина):
- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.
.
пък ния успяхме да убедим щеркатаМнемозина написа:садистка.
Днес следобед дъщеря ми е ужасно добричка, прибира, помага, не се кара с брат си, свършила си е работата.
Аз, обаче, за пореден път съм сготвила нещо, което тя не яде.
Предлагам й да й направя нещо друго, а тя (мило и сговорчиво, в порядъка на мировата си добрина):
- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.
Ама аз не я броя за злояда.4avdar4e написа:Заменям един, дето изяде половин кутия течен шоколад, половин кутия с желирани бонбони, бананите на братята си и пита "Какво и кога ще вечеряме" за твойта, дето е свикнала да не яде.Мнемозина написа:садистка.
- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.
Лошото е, че у нас и злоядата ни племенница прояде, та може да ти я върнем (о, ужас!!!) ядяща
Аууу, чакай да ти разкажа:Stranniche написа:Мнемозина написа: Аз, обаче, за пореден път съм сготвила нещо, което тя не яде.
Предлагам й да й направя нещо друго, а тя (мило и сговорчиво, в порядъка на мировата си добрина):
- Не се тревожи, мамо, аз вече съм свикнала нищо да не ям.
Мен пък са ме карали насила да ям неща, които не понасях. Слагаха ме на столче, което се затваряше, така че да не мога да избягам, и се започваше. Няма да продължавам да разказвам, но ще спомена само, че си фантазирах свят, в който не се яде
А съм 100% сигурна че децата ти са големи късметлии!!!
Ох, за месо да не говорим изобщо.Кент написа: пък ния успяхме да убедим щерката
че месото се яде, беше го спряла щото
това ме навява на спомени
че като бяха по-мънечки със синчето като че ли бяха
по умни така, по-първични
отдавна някой беше подарил на жена ми заяк за рд на село ама жив
забравили били хората че съм драл само човешка кожа и не ще имам необходимите умения да го подложа/заяка/
на бързо и безболезнено пътешествие към тенжурата
аз бях се наточил да го коля обаче и едно тънко ножце от швецки стайнлес бях наточил
но се притеснявах дяцата как ше реагират
пък сутринта ме събудиха точно те
каката размахва кубинско мачете
а малкия един четырехгранный штык от "Мосин"
и врещят - Тате кога ше колим зайката:shocked:
зайката я закла ена кумшийка опитна и никой не видя как
да кажа за любителите на зайките:shy:
ама тва горе може и да съм го писал и преди
Що да не можеМнемозина написа: Синът ми - някъде на две години.
На гости сме у една приятелка с дете на неговата възраст и много властна майка (бабата, значи), която точно тогава е там. Останал е някакъв крем от сина ми, който бабата изведнъж реши, че трябва да доям аз. След като отказах няколко пъти, тя грабна лъжицата и започна да ми го дава в устата.
Никога не съм била злояда, но в този момент усетих как може да бъде тормозено едно дете да яде.
Лъжица след лъжица, и то с темпо, което не ти позволява да кажеш каквото и да било, никакво място за съпротива, дори не успяваш да преглътнеш - ужас!
(Пък щото си и голям човек вече, не може да блъснеш ръката й нагоре и да оплескаш тавана.)
?! Каквото повикало, такова се обадило! 
:rotfl24:Ама не го оплесках и още ме е яд!Stranniche написа:
Що да не може?! Каквото повикало, такова се обадило!
Ох, извинявай, ама много ми стана смешно като си представих как бабата те храни с лъжицата, а ти оплескваш тавана с крем.
Но си беше смешно и така, де, на зрели годни да те хранят с лъжица в устата. що не и каза с хрипкав глас на бабатаСинът ми - някъде на две години.
На гости сме у една приятелка с дете на неговата възраст и много властна майка (бабата, значи), която точно тогава е там. Останал е някакъв крем от сина ми, който бабата изведнъж реши, че трябва да доям аз. След като отказах няколко пъти, тя грабна лъжицата и започна да ми го дава в устата.
Никога не съм била злояда, но в този момент усетих как може да бъде тормозено едно дете да яде.
Лъжица след лъжица, и то с темпо, което не ти позволява да кажеш каквото и да било, никакво място за съпротива, дори не успяваш да преглътнеш - ужас!
(Пък щото си и голям човек вече, не може да блъснеш ръката й нагоре и да оплескаш тавана.)
:rotfl24::rotfl24:Понеже съм възпитана да не говоря с пълна уста.Кент написа:
що не и каза с хрипкав глас на бабата
"дрочиш старухо:rotfl24:, че...бухло съма уплила:rotfl24: небоз"
и лъжицата щеше да замръзне във въздуха
още преди първото пикиране
ама трява и интонация
мда възпитаните дами не говорят с пълна устаПонеже съм възпитана да не говоря с пълна уста.
Какви ми ги приказваш, аз направо блокирах от такова посегателство, толкова нереално ми се стори...
А тя просто бързаше да измие купичката и си разреши проблема от раз.
Като ги заредиш едни такива и падам от смях.Кент написа: мда възпитаните дами не говорят с пълна уста
първо плюят на пода после кво-то имат да казват
ако трява дори с вилицата си помагат
сетих се че като бяхме гаджета и майка често казваше на жена ми
еж, еж мила ти нали сичко да едеш обичаш
и жена ми тогава още неженена за мен
я гледаше с едни големи ласкави очи:crying:
но едеше, факт
после отидохме да живееме на друго място:rotfl24:
вилицата тогава не е вилицаКато ги заредиш едни такива и падам от смях.
Кога си помагат с вилицата, че не доразбрах - като плюят или като казват квото имат да казват?
Кент написа:вилицата тогава не е вилицаКато ги заредиш едни такива и падам от смях.
Кога си помагат с вилицата, че не доразбрах - като плюят или като казват квото имат да казват?
а потенциометър
размахвайки я в непосредствена близозост
около фейса на потентната/потентния
може да
им регулираш потенцията
поняла:rotfl24:
Ей сега ще се обадя в "Закрила на детето"Мнемозина написа:садистка.
Тъй де, точно това си мислех.esti написа:Ей сега ще се обадя в "Закрила на детето"Мнемозина написа:садистка.
На една колежка дъщеря и редовно ги правеше такива и що възмутени погледи и реплики е отнасяла колежката....Мнемозина написа:Тъй де, точно това си мислех.esti написа:Ей сега ще се обадя в "Закрила на детето"Мнемозина написа:садистка.
Представяш ли си това със страдалчески вид да го обясни на някакво външно лице?
Вчера една циганка в Бургаската болница се доближава до мен и ме пита:esti написа:Ей сега ще се обадя в "Закрила на детето"Мнемозина написа:садистка.
Мнемозина написа: .... бабата изведнъж реши, че трябва да доям аз. След като отказах няколко пъти, тя грабна лъжицата и започна да ми го дава в устата.
Никога не съм била злояда, но в този момент усетих как може да бъде тормозено едно дете да яде.
Лъжица след лъжица, и то с темпо, което не ти позволява да кажеш каквото и да било, никакво място за съпротива, дори не успяваш да преглътнеш - ужас!
(Пък щото си и голям човек вече, не може да блъснеш ръката й нагоре и да оплескаш тавана.)
Ако щеш ми вярвай - нямах никакъв избор.pocti_bezobidna написа:
Ама ти какво?! Да не би да го изяде?!
У бабката ли? не за конкретния случай говоря, а за начина на мислене - непоклатима увереност,Мнемозина написа: А най-смешното е, че направо ме възхищава пълната липса на съмнение дали пък отсрещния човек може би няма някакви различни идеи за това какво иска.
Удивително е!
Ади бе! Не можеш!Мнемозина написа: (Пък щото си и голям човек вече, не може да блъснеш ръката й нагоре и да оплескаш тавана.)
