Онлайн разликата между родители и деца се задълбочава
Ново изследване на Дафна Лемиш от факултета по комуникации в университета на Тел Авив разкрива, че съществува огромна пропаст между това, което родителите мислят, че децата и им правят онлайн и какво в действителност се случва. "Данните сочат, че родителите не знаят какво правят децата им" казва Лемиш. Изследването разкрива, че 30% от децата между 9 и 18 години изтриват историята на търсенията от четците си в опит да защитят личната си свобода от техните родители, че 73% от децата споделят, че предоставят лична информация онлайн, докато само 4% от родителите на същите деца са наясно с това, и че 36% от децата признават, че са се срещали с непознати, с които са се запознали онлайн, а само 9% от родителите на тези деца знаят, че децата им имат подобно рисково поведение. Лемиш съветва родителите да предоставят на децата си средства за да бъдат наясно с Интернет и най-важното - да говорят с техните деца. "Детето се нуждае от средства подобни на тези, които го научават да се пази (да бъде наясно с) от опасностите в парка, в търговския център или където и да е другаде. Правилата за реалния свят важат със същата сила и в онлайн света.
http://www.sciencedaily.com/releases/20 ... 143203.htm
И отново за децата, родителите, Интернет и още нещо
Убаво де, ама страничката, която пусна онзи ден наблягаше на кражбите на интелектуална собственост, не толкова на сигурноста на децата в нета. Казах ти - не е лош поректа, дори ми харесва и може да бъде полезен, ама е недообработен и целта му сякаш е размита, не е фокусиран така да се каже, или пък фокуса е грешен.Remmivs написа:Не, не е така, определено. Да си кажеш името и адреса на непознат човек онлайн, особено ако си дете, е крайно тъпо и опасно поведение, което не се наблюдава при контактите ф2ф. Децата са жертва, както и някои възрастни впрочем, на илюзията за анонимност.
Пък и не може да се каже, че това го няма при срещите ф2ф.
Колко деца тръгват на някъде с някого, защото са им обещали нещо си - балонче, шоколадче и т.н.?
Права сиpocti_bezobidna написа:Убаво де, ама страничката, която пусна онзи ден наблягаше на кражбите на интелектуална собственост, не толкова на сигурноста на децата в нета. Казах ти - не е лош поректа, дори ми харесва и може да бъде полезен, ама е недообработен и целта му сякаш е размита, не е фокусиран така да се каже, или пък фокуса е грешен.Remmivs написа:Не, не е така, определено. Да си кажеш името и адреса на непознат човек онлайн, особено ако си дете, е крайно тъпо и опасно поведение, което не се наблюдава при контактите ф2ф. Децата са жертва, както и някои възрастни впрочем, на илюзията за анонимност.
Пък и не може да се каже, че това го няма при срещите ф2ф.
Колко деца тръгват на някъде с някого, защото са им обещали нещо си - балонче, шоколадче и т.н.?
Мен май туй най- ме подразни - уж загрижени за децата, пък акцента върху "купете си от нас"... ма не можах да го изкажа :) 10х за което :)
А тук не, че има нещо ново, просто е пренесено в друга среда. Нима родителите ни са знаели винаги когато сме бягали от час, палили цигара или ...ъъъъ.... пили боза, примерно.
И както винаги решението също е старо - повече да си приказваме с децата :)
Мдам :)
Да, разговорите са много важни.Gaspode написа: Нима родителите ни са знаели винаги когато сме бягали от час, палили цигара или ...ъъъъ.... пили боза, примерно.
И както винаги решението също е старо - повече да си приказваме с децата :)
Мдам :)
И гласуването на доверие. Аз общо взето винаги съм спазвала уговорките
с родителското тяло, но и доста простотии съм правила.
Никога нищо не ми е било забранявано, налагано, не са ме ограничавали -
там ще ходиш, там не; с този ще се срещаш, с онзи не.
Разговорите се били "Това не е хубаво, защото..." а не
"Аз казвам, значи така ще стане!"
Мисля, че това изигра полбожителна роля.