Мнемозина написа:
Еми да, ама в случая става дума за бит. Проза.
А като почне да ме влачи битовата лавина, всичките ми мисли се замъгляват.

И ако се чувствах чиста пред себе си, че съм се оставила да ме завлече това баш, нямаше да похленчвам тук сега.
И съм забелязала, че точно битът е мястото, в което другите хора успяват да подреждат нещата си, а на мен той напоследък ми се изплъзва. Сигурно усеща, че не го обичам.

Много си мислих днес ей за тоя твой постинг...
Битът и прозата са едни ... оф, тука писах, преправях, реших да се спра на 66%:winkw: процента от живота ни. Днес, сега, уви. Оня цитат за справедливостта, дето не помня на коя поетеса беше, е от едно стихотворение, което започваше така" Двама влюбени събираха тайно пари, за да избягат" ... (тук не помня).... (и след като събирали дълго пари "ги налегна ежедневната проза: детски болести, ток неплатен.." (и пак не помня)... и после нещо имаше за това, че неумолимото време изтрило чертите им.. и за справедливостта, която винаги идва "но да идваше и навреме" (Божкей, стихотворение не бях преразказвала:shy:)
Та си мисля, Мнемо, че само ти се струва, че другите хора успяват да си подреждат бита. Може би така изглежда, но изобщо не е сигурно. Ако бит е удобното диванче и телевизор, ти искаш ли го такъв??? Работещата печка, ако няма кой да ти яде манджите

Капещата чешма?? Задръстената тоалетна???
Мисля, че знам какво те тормози, но това е просто защото дълго си "уседнала" (тогава пък що не можеш да гласуваш за Б.Б.???

) И сега ти се налага да излезеш леееекичко от коловоза.
Съвет: опитай се да мислиш за бита като за саксия с цветя или аквариум с рибки
