Тук всички сме щастливи, успели, имаме страхотни семейства и деца. Някога, в стария дир, не беше така. Там бяхме никове с проблеми, с победи, с разкази и случки, с вопли и вицове.. Щастливи и нещастни. Бяхме хора. Тук сме някакви Супермени, Бойко Борисовци... Знаем всичко, можем всичко, светът е в краката ни. И морето е до колене. (а аз, която не пуша уж, в момента паля втора цигара при горяща първа).
Страшно ми е приятно с всички ви, но в момента ми е ужасно тъжно и тежко, и имам да решавам твърде важни неща за бъдещето си... И никой няма да вземе вместо мен тези решения. Затова ще ви зарежа за едно известно време... колкото е нужно... Когато намеря усмивката си, ще се върна при вас

П.П.П. Ако някой междувременно направи кампания "Подари усмивка на Чавето", моля средствата да бъдат превеждани по личната ми сметка
П.П. Великото стихотворение "Подари ми усмивка" от великата поетеса Чавдаркова ще бъде издадено в следващия й сборник

