esti написа:Взех да идвам на себе си.
Не знам, как ще я карам с тез лабави нерви, като тръгне да скитори по нощите оня пубер...
Мда... това ще е момента...
Има една поговорка "Дай Боже да ти се случи това, което жена ти мисли, че може да стане и да не се случва онова, което майка ти мисли" (или подобно нещо беше).
Аз имам спомени как много пъти майка ми и баба ми, чакайки баща ми да се върне (е - тогава нямаше мобилни тел, а служебните централи ги изключваха в 6) от работа ... какви ги дрънкаха и как се притесняваха. И винаги - неоснователно. Явно в жените си има някаква система паник-състояние, задействана без бутони, а напълно автоматично. Колко ли съм се опитвал да ги успокоя, че няма нищо и т.н. и т.н.
Сега мойте кат ги няма ми е леко криво, но ... просто мисля, че са добре и им е хубаво, а и знам, че най-лошите вести идват най-бързо. Това наистина го знам от опит - 2-3 пъти кат са се чупили героите ми - разбирал съм в течение на 5 - 10 мин от събитието. Та ... щом няма тревожен звън (само тогава се притеснявам - кат звънне някой, докато разбера, че е само инфо, че ще закъснее и да не го мисля/чакам) - всичко е ок. Автотренинг. Ако може. Ако не може - дръж бутилката с коняк до себе си и толкоз.
Айде - наздраве
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
