Изпълнен с "гордост и предразсъдъци" от прекрасния ден.
Мисля си как ще врътна на тъгъдък суперсериите и 2-3 коремни прески барабар, когато....
- Що се бавиш, а ?
Ивката чака пред блока.
- Ми а де? Трафффффффик! - Оправдание
Отключвам с половин ръка входа, че другата държи патрони в африкански калибър и куфарче за "мръсницата" (както любовно нарича една от пушките ми Ивко).
И хоп.
Кученце ми се усмихва.
Самичко на междуетажните стълби. С нашийник от "Милосърдния център"
Душичка. Някаква странна кръстоска между булдог и улична превъзходна.
Добро та добро.
......
След малко се носят половинката и именника.
- Знаеш ли, че долу едно кученце влезе след нас във входа? А татееее?
- Знаеш.
......
След буйно детство и болки в кръста се прибираме капнали. Моето момиче трепери в нощния хлад а аз гледам животинката.
......
- Момци, искате ли да нахраним кученцето? - Мръвка в нас винаги ще се намери
- Татееее, как се казва?
- Иван.
......
Яде животинката. Душица гладна...
А аз го гледам и се чудя. Кое е по-добре. Да го храня или да го застрелям.
Не знам отговора.
Идва зима.


