не един от тук премина,
3о4о се спомина.
Нищо по-различно от общата картина!
Стремглаво препуска народът и в унес,
подпрял се на лозунги, думи без хъс.
Почива душата и сластно се храни
с памфлети на хора,облечени в мъст.
Потопи заливат ,а къщи догарят
сълзите изсъхват на пръст.
Управници,гордо с речи събарят
на вярата исполинския ръст.
Колите,бездомни, красиви ,но властни
живота превръщат в танц със смъртта.
Управници,благи ,прикрито безвластни
се чудят какво е мира....
„Държава сме!”- казват.
”И всички сме братя,
народът е сам господар!”
Но в урните бягат греховно познати
да купят народния дар.
Небето немее,а слънцето плаче
за този тъй славен народ,
децата погиват ,а майките тачат
в безверие своя хомот.
Земята на Ботев е странно игрива,
и вякакви раси я смучат подред,
а тя си децата праща ранима,
праща ,с любов по гурбет.
И питам се днеска ,какво е животът!?
Дали е пиянство в компютърен свят?
Поредната дрога до дъно изпита
съблича душата пред тайник познат.
Дали ще успея и аз като всички,
да бягам облечен във свойте мечти,
или ще запея лъжите всевишни,
но гробът ми тук ще стои!
Земята на Ботев ,май се спомина,
а с нея и всички мечти,
оставани химна да слушаме с вяра,
а от очите да капят сълзи.
