...........

[Ън]

...........

[сър Айвънхоу]

Иван Вазов
На България


Ти, Българьо, майко на витязи,
майко, кървав лавър що венчава,
дух геройски що докрай запази:
слава тебе, вечна слава!

Вам, юнаци от смърт пощадени,
здрави синове на майка здрава,
днес окичени с венци зелени,
слава вам, нетленна слава!

Вам, герои, кости в бой сложили,
жертви скъпи за идея права,
цветли духове, нам вечно мили,
слава вам, безсмъртна слава!


Иван Вазов
„Елате ни вижте!“


Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,
по кръчми, по хижи — ума ми размътя.
Отбивам се в селското бедно жилище:
картина плачевна душа ми покъртя!
„Елате ни вижте“

Под — гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,
тъмничен въздух; в полумрак потопени
човеци и дрипи… На също гноише
лежи скот и стопан, духовно сближени.
„Елате ни вижте“

Зла бедност! Неволя! Души затъпели,
набърчени булки, деца застарели;
Къс ръжено тесто в пушливо огнище
загрява се там за гърла изгладнели.
„Елате ни вижте“

Тегло, запустенье!… Дълбока неволя
живота от радост, от всичко оголя!
Тор мръсен смърди сред трънливо дворище.
И болести, смърт тук боравят на воля…
„Елате ни вижте“

И вечно труд тежък и пот непрестанни —
и пак оскудия и дни окаянни.
Зло входа за смях и за песни заприщи!
Тук бедност вековна е гост постоянни.
„Елате ни вижте“

И чупи се воля и дух под хомота
на нужди, в дълбока нощ гасне живота:
ни луч от съзнанье под покрива нищи!
Човекът словесни паднал е до скота.
„Елате ни вижте“

„Елате ни вижте!“ — той моли и стене, —
вий, мъдри велможи, от нази гоени…
На миг напуснете там вашто тържище
на шум и на фрази, богато платени —
„Елате ни вижте“

Вий, дето в покой и в палати стоите,
към нас приближете — вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище
и може би вам ще настръхнат космите!
„Елате ни вижте“

Тогаз за народа се бихте смислили
и срам, угризение бихте сетили.
И вашето сърце със болка заби ще.
О, доста на думи сте нази любили —
„Елате ни вижте!“

[bibilyana]

Честито на всички българи

[Nightwish]

Честит празник на всички !

[Глас в пустиня]

Честит празник!

Когато обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!

[4avdar4e]

Честит празник, народе!!!

[Мнемозина]

Честито!

Дето вика една приятелка, нищо друго да нямаме - свобода да имаме.

[Ън]

Малко снимки от празника в Пловдив-






















И на Пловдив от високо-

[графинята]

Честит празник за всички и от мен ! Попрочетох набързо оттук оттам и се радвам че ви сварвам в същата страхотна атмосфера както някога. Бъдете живи и здрави и нека късмета да е с вас . Аз съм както винаги от скоро и за малко, но ...такъв е живота . Или поне такъв си го правим . Пожелавам весело настроение и хубави дни !

[esti]

Честит празник!

А щом е празник трябва да се яде торта - така каза синчето сутринта.

[Ън]

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

Европа,млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа ръкопляскаше на Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали
и замъци-във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за алтанлъ Стоян…
Въздигаха се кървави калета
градени със отрязани глави,
и в същност си остана непревзета
страната на хайдушките орли,
а беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремаклия пушка,с проста сопа,
със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!

[Глас в пустиня]

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

Благодаря за снимките - хубави са и хубав празник!
"Опълченците" са от клуб Традиция - нали?
Тенскс и за стихотворението, чак сега забелязах че съм го пуснал половинесто.
Чудих се какво да пусна и да се включвам ли по темата въобще. Не съм сигурен как ще се приеме, но все пак ще постна нещо - поглед на събитията.
В основата на всичко са "вечните интереси", а народите са само инструмент.

Копирано от друг клуб.

Для урегулирования кризиса в Константинополе была созвана конференция послов великих держав, но прийти к согласию не удалось. Россия была вынуждена начать подготовку к войне. Тем временем разгромленная Сербия подписала с Турцией мирный договор на условиях довоенного статус-кво. Все жертвы сербского народа оказались напрасными, а Россия фактически лишилась союзника в будущей войне. Болгарское восстание было со зверской жестокостью подавлено турками, поголовно вырезавших несколько районов страны. 12 тысяч болгар погибли в этой резне. Только Черногория, не сложившая оружия, еще продолжала в одиночку сражаться с турками, поддерживаемая симпатиями всего славянского мира. Русский Красный Крест отправил в Черногорию несколько санитарных отрядов и развернул там несколько полевых лазаретов. Главным врачом госпиталя в Цетинье стал известный русский медик, профессор Н. В. Склифосовский. Русский медицинский персонал излечил более 40 тысяч раненых черногорцев, герцеговинцев, боснийцев и албанцев, Н. В. Склифосовский и ряд русских врачей были награждены высшими орденами Черногории.

В конце 1876 года началось восстание в Северной Албании. Его руководитель Пренк Биб Дода предложил черногорскому князю Николаю политический и военный союз при условии сохранения автономии Албании. Идея черногорско-албанского союза получила поддержку России. Только энергичные действия турецких властей, бросивших против албанцев крупные военные силы и утопивших восстание в крови, помешали осуществить этот план.

Между тем все усилия европейских держав урегулировать положение на Балканах не привели к успеху. Ситуация продолжала оставаться взрывоопасной. Турция, поддерживаемая Англией, отказывалась идти на любые уступки подвластным ей народам, а национально-освободительному движению на Балканах грозило полное поражение. Это могло серьезно ослабить позиции России. Когда [71] все средства мирного урегулирования были исчерпаны, в России начали готовиться к войне.

В Петербурге понимали, что нельзя начинать военные действия, не урегулировав отношения с Австро-Венгрией. Переговоры с ней начались еще летом 1876 года. Сторонам удалось достичь согласия по многим вопросам. Австро-Венгрия поддержала претензии России на возвращение последней Южной Бессарабии, утерянной в результате Крымской войны. Петербург и Вена обязались не допустить образования на Балканах в случае поражения Турции большого славянского государства. Максимум на что они могли пойти — это «добиваться некоторых территориальных приращений для Сербии и Черногории». Позиция России относительно предоставления автономии Боснии и Герцеговины поддержки у Вены не нашла.

3(15) января 1877 года в Будапеште Россия подписала с Австро-Венгрией секретное соглашение: Австро-Венгрия обязалась соблюдать нейтралитет в будущей русско-турецкой войне, взамен Россия соглашалась с притязаниями Австро-Венгрии на Боснию и Герцеговину — то есть на те земли, которые должны были стать частью «Великой Сербии» и из-за которых и разгорелся Восточный кризис. Одна из статей Будапештского соглашения предусматривала, что «в случае территориальных изменений или распадения Оттоманской империи образование большого сплоченного славянского или иного государства исключается; напротив, Болгария, Албания и остальная Румелия могли бы стать независимыми государствами». Иными словами, Россия отказывалась способствовать планам создания «Великой Сербии» и делала ставку на независимость Болгарии. Но в Белграде об этом пока не знали.

12 апреля 1877 года Россия объявила Турции войну. Начался беспримерный по трудности и героизму поход русской армии за Дунай, навеки покрывший русское оружие славой Плевны и Шейнова, Шипки и Филиппополя. 314 дней и ночей продолжался освободительный поход. В [72] боях за освобождение Болгарии пало более 50 тысяч русских солдат.

«8 января 1878 года в наш город Хасково прибыли братушки, — записывал в памятной тетради житель болгарского города Хасково Апостол Стратиев. — Великая Россия освободила нас, я пишу это, потому что об этом нужно помнить всегда, на веки вечные».

Вступление русских войск на Балканы вызвало новую волну национально-освободительной борьбы порабощенных Турцией народов. Румыния провозгласила свою полную независимость от Турции, и румынская армия приняла участие в освобождении Болгарии. По всей Болгарии формировались отряды народного ополчения, присоединявшиеся к русским войскам. Черногорцы в упорном девятидневном бою («девять кровавых дней» со 2 по 11 июня 1877 года) устояли перед султанской армией и перешли в контрнаступление. В Боснии, Герцеговине и Македонии усилилось повстанческое движение.

После долгих раздумий 1 декабря 1877 года Сербия решилась присоединиться к общеславянскому движению. Падение Плевны оказало решающее влияние на колебания Белграда. Король Милан Обренович объявил войну Турции, не забыв сообщить сербскому народу, что главные задачи в борьбе с турками уже решены другими: «Мы найдем на поле боя покрывшую себя героической славой храбрую русскую армию; братьев черногорцев и наших смелых соседей — румын, которые, перейдя Дунай, борются за независимость и свободу порабощенных христиан».

Ведя локальные боевые действия и не встречая сильного сопротивления (главные силы турецкой армии сражались с русскими в Болгарии), сербы заняли города Ниш, Пирот и вышли на историческое Косово поле, где пятьсот лет назад решилась судьба Сербии.

19 января было подписано соглашение о перемирии России с Турцией. Известие об этом всколыхнуло европейские столицы. В Вене поспешили заявить, что Австрия [73] требует созыва международной конференции для обсуждения условий мира с Турцией и не будет считать действительными те положения будущего мирного договора, которые затронут интересы Австро-Венгрии. В подкрепление своей позиции Вена объявила частичную мобилизацию и концентрацию своих войск на границе с Россией. Австрийский министр иностранных дел граф Д. Андраши даже был готов к более решительным действиям, но главнокомандующий австро-венгерской армией эрцгерцог Альбрехт и генералы были против немедленной войны с Россией.

В Лондоне премьер-министр Англии Дизраэли также потребовал созыва международной конференции. Английский флот демонстративно вошел в пролив Дарданеллы. В ответ правительство России известило турецкого султана, что русские войска намерены войти в Константинополь. Международная обстановка обострилась до предела.

19 февраля 1878 года был подписан Сан-Стефанский прелиминарный мирный договор между Россией и Турцией. По этому договору провозглашалась полная независимость от Турции Сербии, Черногории и Румынии, а также Болгарии, территория которой распространялась и на всю Македонию вплоть до Албании. О независимости Албании речь пока не шла, но российская дипломатия ставила этот вопрос в числе задач следующего этапа. Большие приращения получала Черногория — ее территория увеличивалась в три раза. Что касается Сербии, то она по Сан-Стефанскому договору не получила всех тех земель, которые были освобождены сербскими войсками в ходе войны и на присоединение которых рассчитывали в Белграде.

Почему так произошло? Некоторое время русская дипломатия полностью поддерживала сербского князя Михаила Обреновича и усиленно способствовала сближению сербов и болгар. Идея объединения сербов и болгар в одно федеративное государство при полном равенстве двух народностей выглядела вполне реальной, и болгарские представители [74] даже начали переговоры с правительством Илии Гарашанина о создании сербо-болгарского южнославянского царства во главе с сербской династией Обреновичей. Однако эти переговоры были сорваны по инициативе Гарашанина. В планах «югославянской революции», «освобождения и объединения», предусмотренных в «Начертании», никакого равноправия для других славянских народов Балкан не предусматривалось. Гарашанин и другие сербские политики пренебрежительно считали болгар политически неспособными к развитию, лишенным государственных качеств и энергии для борьбы. А после отставки Гарашанина и полной переориентации сербских правящих кругов на Запад, Белград прекратил все контакты с болгарами.

В Петербурге никогда не признавали права Сербии в одиночку решать национальные вопросы на Балканах. Во имя государственных интересов России русская дипломатия встала на сторону болгарского освободительного движения. Болгарам в силу специфики их положения не на кого было больше рассчитывать, кроме как на Россию. И в этой ситуации сильная и благодарная Болгария была гораздо более предпочтительным союзником на Балканах, чем «лукавая» «Великая Сербия», чьи правители откровенно рассматривали Россию как инструмент для обслуживания сербских интересов. «Наша внешняя политика всегда действовала против советов России, — признавал Никола Пашич, почти бессменный, с 1891 по 1926 год, премьер-министр Сербии, — и стремилась уверить европейские державы в том, что она слепо не следует этим советам, и искала симпатий и поддержки у Западной Европы. В конце концов, немудрено, что она потеряла симпатии России» (Шемякин, с. 195). Кроме того, через Болгарию лежал кратчайший путь в Средиземное море, к Константинополю и проливам Босфор и Дарданеллы. А именно это, а не счастье сербских революционеров, было главной целью внешней политики Российской империи на Балканах. [75]

«Болгария была нашим любимым детищем, а Сербия — забытой падчерицей», — отмечает в своих мемуарах русский посланник в Белграде князь С. Н. Трубецкой. «Сербия была нашим союзником, и мы не очень хорошо с нею обращались», — сказал в 1915 году император Николай II, как бы подводя итог всей русской политики в отношении Белграда (Дж. Бьюкенен. Мемуары дипломата. М., 1991, с. 150).

Подобное отношение Петербурга вызвало в Сербии шок. Сан-Стефанский договор «как громом поразил сербские идеалы», писал Никола Пашич. Националистический угар сменился глубоким разочарованием.

Впрочем, Сан-Стефанский договор вызвал разочарование не только в Сербии. Албанцы протестовали против планов включения в состав Болгарии части албанских территорий. Английские и австрийские агенты разжигали недовольство албанцев, стараясь направить его против славян и России.

Усиление позиций России на Балканах вызвало в Англии и Австро-Венгрии в буквальном смысле слова истерику. В Вене особенно болезненно восприняли статьи Сан-Стефанского договора о предоставлении независимости славянским народам — это нарушало планы Австрии включить в зону своего влияния Сербию, Черногорию и Албанию. В Англии резкое недовольство вызвало получение Болгарией выхода к Эгейскому морю, предусмотренное условиями Сан-Стефанского договора. В результате Россия через своего союзника Болгарию получала выход в Средиземное море в обход черноморских проливов.

Европа стояла на пороге войны. В Петербурге уже обсуждали «образ действия в случае новой войны с Англией и Австрией». Канцлер А. М. Горчаков, военный министр Д. А. Милютин, министр финансов М. X. Рейтерн, министр внутренних дел С. И. Тимашев полагали, что войны надо избежать любой ценой. Представители дома Романовых — императрица, великий князь Николай Николаевич-старший, [76] великий князь Александр Александрович — настаивали на жесткой позиции, считая, что отказ от войны приведет к падению престижа России во всей Европе. Ради престижа мы, как известно, весь народ готовы на плаху положить — и командование русской армией на Балканах получило приказ занять Босфор и не допустить прорыва английской эскадры в Черное море. Одновременно в Вену был направлен русский дипломат граф Н. П. Игнатьев. Перед ним стояла сложная задача — убедить императора Франца Иосифа и министра иностранных дел Д. Андраши, главных сторонников «жесткого курса», в справедливости русских требований. Но переговоры зашли в тупик: в Вене уже видели Австро-Венгрию гегемоном на Балканах и ни о каком присутствии России в этом регионе не желали и слышать. Н. П. Игнатьев отклонил все претензии Вены. Переговоры были прерваны.

В таком же ключе развивались отношения России с Англией. Премьер Дизраэли повел себя, по отзыву русских дипломатов, «с поразительной наглостью». Он объявил Сан-Стефанский договор «несовместимым с законными интересами Великобритании». Англия в открытую начала подготовку к войне. Английские войска, расквартированные на Мальте, получили приказ готовиться к десантной операции на Балканах, а английский флот в Эгейском море был спешно усилен.

Накалившуюся обстановку разрядило предложение Бисмарка стать «честным маклером» в переговорах с конфликтующими сторонами. В этот период Германия не имела никаких военно-стратегических интересов на Балканах и ее позиция была подчеркнуто нейтральной. В начале декабря 1876 года Бисмарк, выступая в рейхстаге, заявил, что во всем Восточном вопросе он не видит интереса, «ради которого стоило бы пожертвовать костями хотя бы одного померанского мушкетера». Для Германии гораздо важнее было сохранение Союза трех императоров — Германии, Австро-Венгрии и России — и сохранение своего лидерства в этом союзе. [77]

При посредничестве Германии в Берлине был созван международный конгресс по Балканам. «Россия пошла в Берлин извиняться за свою победу», — ядовито охарактеризовал позицию русской дипломатии на этом конгрессе А. А. Керсновский в своей «Истории русской армии». Впрочем, в Петербурге с самого начала понимали, что Сан-Стефанский мир — не окончательный, и с его условиями великие державы не согласятся, а воевать одновременно с Англией, Австро-Венгрией и Турцией реально мыслящие политики России не собирались. Сан-Стефанский договор, по существу, олицетворял программу-максимум русской политики на Балканах по состоянию на тот период. Реализовать полностью эту программу Россия не надеялась, да и не могла.

Берлинский конгресс открылся 1(13) июня 1878 года и проходил в условиях острой дипломатической борьбы. Австро-Венгрия и Англия требовали от России отказаться от планов создания «Великой Болгарии» и сократить территорию Болгарии до минимума. Эта позиция получила поддержку Сербии, политика которой со времени Берлинского конгресса и до начала XX века отличалась ярко выраженной проавстрийской ориентацией.

Англия настаивала на разделении Болгарии на две части, при этом северная часть получала политическую автономию, а южная — административную автономию в составе Турции. Австрия также выступала против создания единой Болгарии. «Это означает смертный приговор болгарской национальности, — заявлял в ответ глава русской дипломатии А. М. Горчаков, — честь и интересы России запрещают это категорически».

Одновременно английская дипломатия сделала ставку на противопоставление Греции славянским народам Балкан, пытаясь превратить Грецию в плацдарм своей балканской политики. Англия удержала Грецию от вступления в войну с Турцией в 1877 году и теперь требовала для Греция территориальных приращений в Эпире и Фессалии. Фактически же целью Англии было поощрение [78] греческого национализма и искусственное разжигание национальных противоречий на Балканах. Что же касается «любви» Англии к грекам, то министр иностранных дел Англии лорд Солсбери в 1877 году так характеризовал греков в частной беседе: «Эту расу... он полагает слишком уж недисциплинированной и чересчур пропитанной конституционными теориями, чтобы играть полезную роль среди примитивных народов Оттоманской империи».

На конгресс в Берлин прибыла и албанская делегация, члены которой, встретившись с Бисмарком, просили включить албанский вопрос в повестку дня заседаний. «Албанской национальности не существует», — ответил Бисмарк. Его мнение совпадало с представлениями лидеров других западноевропейских государств. Объясняются эти представления не какой-то злонамеренностью, а элементарной убогостью мышления европейских руководителей, которые традиционно исповедуют доставшийся им еще со времен Римской империи стереотип: существует западная культуртрегерская «цивилизация» и прочий «мир варваров», людей второго сорта, которые все на одно лицо, и которых желательно «окультурить», привить им начала «цивилизации», а тех, кто сопротивляется — уничтожить. То, что могут существовать иные цивилизации, не похожие на западную, в рамки стереотипа не укладывается. Этот взгляд продолжает доминировать в сознании западных политиков до сего дня.

Итогом Берлинского конгресса стало подписание Берлинского трактата, который изменил ряд положений Сан-Стефанского договора в ущерб интересам России и славянских народов Балкан. Черногория, Сербия и Румыния получали полную независимость. Северная часть Болгарии определялась как самостоятельное государство, вассальное по отношению к Турции и платящее ей дань. Территория Болгарии была сокращена до минимума. Ее южная часть превращалась в автономную провинцию Восточная [79] Румелия в составе Турции. Македония оставалась под властью Турции.

Англия «в награду» выторговала себе Кипр, Австро-Венгрия получила санкцию на оккупацию Боснии и Герцеговины. Албания же в документах конгресса фигурировала лишь как географическая область — потенциальный источник территориальных приращений соседних балканских государств.

Берлинский конгресс стал рубежным моментом в истории Балкан. Сыграв определенную стабилизирующую роль, он одновременно заложил те фундаментальные балканские противоречия, которые на долгие годы, вплоть до сегодняшнего дня, закрепили за Балканами недобрую славу «порохового погреба Европы».

Россия, несмотря на победоносную войну с Турцией, в результате оказалась в проигрыше. Русское общественное мнение, от крайних националистов до самых «красных» народников, горячо сочувствовало борьбе сербов, болгар и других народов Балкан за свою свободу. Но оказалось, что образование независимых славянских государств на Балканах создало для официального Петербурга постоянную головную боль — русская дипломатия теперь постоянно тонула в балканской трясине. Император Александр III был убежден, что его предшественник совершил большую ошибку, нарушив статус-кво на Балканах: «В 1876 и 1877 годах наше несчастье заключалось в том, что мы шли...с народами, вместо того чтобы идти с правительствами. Российский император всегда должен идти только с правительствами». Признав тем самым, что российский император — явление антинародное, Александр III тем не менее четко обозначил проблему, вставшую перед всей Европой во второй половине XIX века: «правительствам» теперь приходилось иметь дело не только друг с другом, но и с «народами». Иными словами, социальные движения в Европе становились важным фактором европейской политики. Для Балкан, где этническая чересполосица являлась главной причиной конфликтов, [80] социальный фактор усложнял все проблемы ровно вдвое: ведь каждый нация делилась на «правительство» и «народ», интересы которых совпадали очень редко.

Болгария решениями Берлинского конгресса была глубоко оскорблена: болгарские земли расчленялись, а Македония отторгалась от Болгарии. Это больно ударило по национальным чувствам болгар. «Болгария в границах, предусмотренных Сан-Стефанским договором!» — так можно сформулировать цель внешней политики Болгарии после Берлинского конгресса. Македонский вопрос отныне стал камнем преткновения в болгаро-сербских отношениях. Идея конфедерации Сербии и Болгарии была окончательно похоронена, а соперничество между двумя странами в, македонском вопросе становилось источником постоянной угрозы межславянской войны на Балканах.

Задохин А. Г., Низовский А. Ю. Пороховой погреб Европы. — М.: Вече, 2000.

Изводите всеки сам да си направи.

[Ън]

Благодаря за снимките - хубави са и хубав празник!

Хубав празник се получи. И тренировка добра- догоре и обратно с 30килограмов товар(малкият син )

"Опълченците" са от клуб Традиция - нали?

Да, участват и във възстановки. И сега се пуцаха, ама ние бяхме тръгнали надолу вече...

Тенскс и за стихотворението, чак сега забелязах че съм го пуснал половинесто.

Аз пък сега видях, че и ти си го пуснал. Сори за дублирането.

... и да се включвам ли по темата въобще.

Очаквам огън и жупел над главите ни отново. Само чакаме почти_ безобидна...

[Piqndurnik]

Честит празник!

...А щом е празник трябва да се яде торта - така каза синчето сутринта.

Щом е празник, трябва да се (и ще се) полее

[Ън]

Изводите всеки сам да си направи.

Сега сколасах да го прочета.
" Австро-Венгрия и Англия требовали от России отказаться от планов создания «Великой Болгарии» и сократить территорию Болгарии до минимума. Эта позиция получила поддержку Сербии..."
Мдаа, пък искат да ги подкрепяме за Косово....
Ония изрватеняци и долни пияници ( както казва Куида)- англичаните, няма какво да ги коментираме. А само като си помисля, че някой българи са склонни да им се кланят....

[Глас в пустиня]

Изводите всеки сам да си направи.

Сега сколасах да го прочета.
" Австро-Венгрия и Англия требовали от России отказаться от планов создания «Великой Болгарии» и сократить территорию Болгарии до минимума. Эта позиция получила поддержку Сербии..."
Мдаа, пък искат да ги подкрепяме за Косово....
Ония изрватеняци и долни пияници ( както казва Куида)- англичаните, няма какво да ги коментираме. А само като си помисля, че някой българи са склонни да им се кланят....

То само това да беше с мед да го намажеш.
Англичаните винаги са били против създаването на каквато и да е България, ако зависеше само от тях сега изобщо нямаше да ни има на картата. Шанс - едно странно стечение на обстоятелствата. Измекярската сръбска политика по отношение на Русия кара империята да преразгледа позицийте си на балканите. За има-няма 50 години руски воиски преминават няколко пъти през територията на българия в освободителна битка за други народи, но никога не е поставян въпроса за създаване на Българска даржава, до този момент. Сега русия бърза, това е единственият и шанс да има присъствие и съюзник на балканите. Въпреки споразумението с Австро-Унгария, че няма да създава голяма и силна славянска държава, Русия поставя въпроса за Санстефанска Българи(границите на екзархията, а кой друг ако не султана е знаел най-добре територийте населени с българи) - искай много, за да получиш малко, както всъщност става след Берлинският конгрес. За това са и по-сетнешните "предателства" - Русия е категорично против Съединението и тн. За политиката на Сърбите не ми се говори - в цитата си личи много добре отношението, на предложението за обединение на България със Сърбия се отнасят доста високомерно като не искали една държава с хора втора ръка(то и сега май не мислят по-различно). Факт е обаче че сърбите като верни васали на султана се включват във войната чак когато Плевен пада и следващата спирка е София. В това време сърбите превземат Ниш и Пирот, та до днес, ако русите се бяха забавили и сърбите бяха стигнали София първи, сега София щеше да е провинциално сръбско градче.
Политика какво да се прави! Едни печелят, а други губят. Спечелихме свободата си, но загубихме душите/братята си.

Тежка е мъгла паднала /2
над нашата Македония
българска земя най-мила /2

Не е тежка мъгла паднала,
най ми било робство кърваво /2
най- ми било робство кърваво
на гърци, сърби проклети. /2

Поповете вси избесени,/2
даскалите вси разстреляни
за език роден, български./2

Сал една опора остана,/2
кай шо мисли на народ добро -
нашето родно ВМРО/2

Ке се борим за свобода/2
за нашта Македония
за сите българи заедно./2

Чете ли за кушиите около паметника на Тодор Александров? Еничарите винаги са били по-опасни и от самите поробители.

[ELBI]

Боев, ясно и видно е, че си чел и се чудя защо ти поне ги дрънкаш едни нелепи на моменти...

Ала преди това относно дългия текст, който прегледах не особено подробно - той не е никак сензационен и е пълен с не малко руски гледни точки и хич не може да се нарече обективен, макар и наистина да прави по няколко крачици в страни от официозите. Както ти правилно отблеязваш, а дългия текст това е разгледано погрешно, Русия се е била уговорила предварително на 2 пъти (което не е отбелязано горе) с Австро-Унгария да не създава голяма славянска държава и това е значело предварителна уговорка да не създава голяма България (а не, както е в текста - голяма Сърбия). Русия влиза в тази война с пълното съзнание, че:

1. Много малко вероятно е да я спечели (и от анализите е видно, че ако не бяха опълченците на Шипка, войната наистина щеше да се спечели от турците).
2. Ако я спечели и си направи провинция (както и в други случаи) на Балканите, за да може да контролира протоците - което и е имперска амбиция от столетия наред - тя ще е малка и хич не я е интересувало дали съвпада с етническите граници на българите.

И щото по тези теми може да се пише много, а няма голям смисъл, я припомни 2 неща - благодарение на коя велика сила Съединението не се проваля и кой спира Отоманската империя да нахлуе (иначе тази велика сила наистина е била ВИНАГИ срещу Русия и срещу нейните марионетки ... забавно е, че точно тя, освен съединението подкрепя още доста време Стамболов просто защото и Русия е против него)? И второ - по време на Константинополската конференция на посланиците, как, с какво и кога тази сила е била против създаване на България - напротив - тя утвърждава и се съгласява с границите (тогава се правят 2 - Източна и Западна България, които общо покриват етнографията на българите в Отоманската империя, за разлика от Сан Стефанска България) обсъждани на заседанието. Да не говорим за Гладстон, митингите във всеки по-голям град и т.н. и т.н. (виж дворцовия историк Пантев - който хич не може да се причисли към т.н. русофоби, но поне той е с най-много изследвания в тази сфера).

Айде сега и някой да ми каже кой департамент на руското външно министерство се е занимавал с България?

А - и как е била тя наричана в много от дипломатическите писма на същото министерство?

(вероятно БоЕВ ги знае тези неща, но не мога да разбера защо не погледне картината с всичките налични факти и обяснения - патриотизмът не се нуждае от едностранчиво и пропагандиско разглеждане на историческите събития, а от едно пълно, защото само истината е от интерес за нас - още повече, че в този период бг народът няма от какво да се срамува или какво да му се спестява...освен от унизителното и презрителното отношение на някои "братя"...защо ли не е публикувана "Писма от България", но това е вече въпрос с доста по-голяма трудност).

[ELBI]

Едни печелят, а други губят. Спечелихме свободата си, но загубихме душите/братята си.

БоЕВ, българите щяха да спечелят свободата си като най-големия етнос на Балканите рано или късно. В момента на тази първа свобода те не са докрай консолидирани - Екзархията е все още в процес на основаване на наши църкви, училищата тепърва никнат и точно тази война спира повсеместното развитие на бг национална идея и съзнание. Точно тази война разцепи България и тя никога не можа сама (а и нямаше никога голям съюзник - нито Русия, нито Англия, нито който и да е друг застана зад нас през Балканските войни) да се обедини, въпреки хилядите жертви - повече от колкото жертви на други тук... Да не споменаваме изобщо, че Русия не възпира Румъния (на която подарява Северна Добруджа, щото си присвоява Безарабия/Молдова) по време на Междусъюзническата, когато сме били на победен марш да разбием Гърция и Сърбия взети заедно (и след това нямаше да има нужда да участваме в 1 св. война).

Да - прав си, че тогава губиме, но нека се знае поради кого ...

Да си видял в Гърция паметници на освободители? А те (войната на Русия, след която Гърция става независима стига до Одрин!!! и цяла България е в ръцете на руския император, който връща цялата тази земя на султана - това също се "пропуска" много удобно от книжките у нас) щяха да имат независимост без тази война с Русия на куково лято (друг е въпросът, че гърците освен военната подкрепа на Русия по онова време имат и подкрепата на Англия и т.н.,но Одринският договор прави южните ни съседи самостоятелни).

[Мнемозина]

Честит празник за всички и от мен ! Попрочетох набързо оттук оттам и се радвам че ви сварвам в същата страхотна атмосфера както някога. Бъдете живи и здрави и нека късмета да е с вас . Аз съм както винаги от скоро и за малко, но ...такъв е живота . Или поне такъв си го правим . Пожелавам весело настроение и хубави дни !

Чаках, чаках и в някоя друга тема да се обадиш, обаче на, ето сега тук ще трябва да спамя, пък БоЕВ така ме е наплашил...

Та исках да ти кажа здрасти, благодаря, хубаво е, че наминаваш.

[графинята]

Чаках, чаках и в някоя друга тема да се обадиш, обаче на, ето сега тук ще трябва да спамя, пък БоЕВ така ме е наплашил...

Та исках да ти кажа здрасти, благодаря, хубаво е, че наминаваш.

Върнах се по повод рожденния ден на наследника - направи 18 години ! И смятам да си почина около 2 месеца ако е рекъл господ както се казва. Ще гледам да наминавам и наистина ми е много приятно с вас !

[Глас в пустиня]

БоЕВ, ...

Въпреки преобладавощото мнение, че съм човек с крайни възгледи, категорично съм против преминаването от една крайност в друга. И Англия, и Русия преследват свой имперски цели, но е факт, че обикновеният руски мужик е изпитвал някакви сантименти към българите, макар че, от това едвали му е било по лесно когато е умирал от премръзване в зимния балкан или пък бойните полета.

[Глас в пустиня]

... пък БоЕВ така ме е наплашил...

О! Станах вече и плашило.
Темата не е моя.
Пък и вече съм решил за себе си - да го духат бедните, сакатите, болните и осталая сволач. Сам съм си достатъчен и слънцето се върти около мен. Затова ще си живуркам по фънковски - седейки на бюро ще дипля кинти и от висотата на положението си ще пикая върху останалия свят.

[Dark Angel]

...... И Англия, и Русия преследват свой имперски цели, но е факт, че обикновеният руски мужик е изпитвал някакви сантименти към българите, макар че, от това едвали му е било по лесно когато е умирал от премръзване в зимния балкан или пък бойните полета.

Боев, стига бе - кога на някой му е пукало какво мисли обикновенния човек? Че руския мужик би изпитвал сантименти към всеки които му налее голяма чаша водка

[ELBI]

БоЕВ, ...

Въпреки преобладавощото мнение, че съм човек с крайни възгледи, категорично съм против преминаването от една крайност в друга. И Англия, и Русия преследват свой имперски цели, но е факт, че обикновеният руски мужик е изпитвал някакви сантименти към българите, макар че, от това едвали му е било по лесно когато е умирал от премръзване в зимния балкан или пък бойните полета.

прав си- аз също не обичам крайностите и ги избягвам. Точно имперски интереси са преследвани, а не некви тъпи братства или подобни... Много готина тема подхвана - мужика съвсем определено му е било през онази работа и хич не се е кефил. Или е намирал някакво оправдание в каузата, на която така или иначе е бил изпратен. Истина е, обаче за славянофилските събрания и митинги/подобни...в Русия. Ала покрай репортажите за Апр. възстание е имало митинги и събрания и на други места и в други държави - не само в Русия (пак виж другарят Пантев). Иначе "интересът" към нас е бил точно колкото "интересът" на американците към демокрацията в Кувейт/Ирак.

Каквото било - било. Има още доста път да извървим, обаче като нация за разбиране на смисъла и последиците за страната ни и хората ни от тази война. Макар и да не може да се отрече, че има и едно положително развитие на нацията ни от един момент нататък (със заложената бомба на бъдещи неизбежни войни за освобождение на Македония и Тракия).

[Глас в пустиня]

.... би изпитвал сантименти към всеки които му налее голяма чаша водка

"Водката" е начин на живот. След голяма чаша в днешно време едни продават душите си, а други телата.

[Dark Angel]

"Водката" е начин на живот. След голяма чаша в днешно време едни продават душите си, а други телата.

не може да си сигурен относно душата

тия работи са много, много лични и едни страничен наблюдател не би могъл да каже дали Г-н Х или Г-ца У продава душата си в тоя момент

Трябва да познаваш, много, много, ама много добре някой и пак не би могъл да си сигурен (че продава или не продава душата си) като направи нещо екстремно

[Амаранта]

Абе някой да знае, къде изкупуват души, и каква е тарифата?:rotfl24:

[сър Айвънхоу]

Абе някой да знае, къде изкупуват души, и каква е тарифата?:rotfl24:

Питай Гогол!

[Глас в пустиня]

Абе някой да знае, къде изкупуват души, и каква е тарифата?:rotfl24:

Питай Гогол!

А може и Гугъл!:rotfl24:

Странно нещо са хората, интересуват се от покупко-продажбата на неща които не притежават.

[Глас в пустиня]

...

не може да си сигурен относно душата...

Така е, 99,999% от българите са мъртво родени - без души. Но затова пък са оборудвани с два-три стомаха.

[Амаранта]

...

не може да си сигурен относно душата...

Така е, 99,999% от българите са мъртво родени - без души. Но затова пък са оборудвани с два-три стомаха.

Аааа, най-сетне схванах на къде биеш. За съжаление, не е толкова просто.

[annonymus]

...

не може да си сигурен относно душата...

Така е, 99,999% от българите са мъртво родени - без души. Но затова пък са оборудвани с два-три стомаха.

Аааа, най-сетне схванах на къде биеш. За съжаление, не е толкова просто.

Глей сега, трябва да си супер горда, че имаш шанса да познаваш нищожния % роден с душа.
И аз взех да се замислям - току виж съм перживяла нЕкой катарзис и глей само к`во става!

[Глас в пустиня]

...

не може да си сигурен относно душата...

Така е, 99,999% от българите са мъртво родени - без души. Но затова пък са оборудвани с два-три стомаха.

Аааа, най-сетне схванах на къде биеш. За съжаление, не е толкова просто.

Нищо не е просто, освен изкъпаният полицай.

[Глас в пустиня]

...

не може да си сигурен относно душата...

Така е, 99,999% от българите са мъртво родени - без души. Но затова пък са оборудвани с два-три стомаха.

Аааа, най-сетне схванах на къде биеш. За съжаление, не е толкова просто.

Глей сега, трябва да си супер горда, че имаш шанса да познаваш нищожния % роден с душа.
И аз взех да се замислям - току виж съм перживяла нЕкой катарзис и глей само к`во става!

Нямам време за заобиколки, та направо по поста - Обичам те ва!

[сър Айвънхоу]

Нищо не е просто, освен изкъпаният полицай.

Има, имаааа:
Въпрос: Кой е най-простият уред?
Отговор: Сфетофара! Защото може да бъде заменен с полицай.

[annonymus]

Нямам време за заобиколки, та направо по поста - Обичам те ва!

Абсолютно не разбрах какво икаш да кажеш.

[doktorka]

...

не може да си сигурен относно душата...

Така е, 99,999% от българите са мъртво родени - без души. Но затова пък са оборудвани с два-три стомаха.

знаех си аз ,че сме извънземни!

[Ън]

Изводите всеки сам да си направи.

Само две имена на английски "приятели" ще спомена- Бенджамин Дизраели и сър Хенри Елиът.
И нека всеки сам си прави изводите, наистина....

[Dark Angel]

ъ
темата отлетела към души и Дизраели

и сега
сега какво да кажа

това 0.001 % - направо не трепва въздуха
как се живее