ИСКАМ ДА СКОЧА С БЪНДЖИ!

[endrofini]

Не от бабаитлък, естествено!

Считам, че до голяма степен след скока ще съм различен човек.

Мисля, че елемента на оцеляването и свръхдозата адреналин ще

се отразят върху мен в добрия смисъл. А дали е така?

Искам да ви попитам тази скорост, това свободно падане, оказват ли

лошо влияние върху физиката и психиката на човек?


А най-вече ме интересува мнението на докторите в клуба по въпроса:

Имам някакво си късогледство и астигматизъм (не голями).

Как според вас ще подейства скока на зрението ми? Опасно ли е?

[Set]

Браво, Браво!

Хич и не питай.

Първо скачай после мисли.

Адмирирам!

[endrofini]

Браво, Браво!

Хич и не питай.

Първо скачай после мисли.

Адмирирам!

Ама ти скачал ли си?

Моля някой от вас, който е скачал и умее да разказва, да опише усещането!

[Remmivs]

И аз. И с парашут.

[4avdar4e]

Аз пък не ща:( Като минавахме лятото по Аспаруховия мост, макар и с автобус, ми се завиваше свят от височината. Камо ли да застана на ръба... Тцъ, тия работи не са за мен:lol:

Между другото, наш приятел скача преди време и така се беше сецнал в кръста, че едвам ходеше.

[Set]

Браво, Браво!

Хич и не питай.

Първо скачай после мисли.

Адмирирам!

Ама ти скачал ли си?

Моля някой от вас, който е скачал и умее да разказва, да опише усещането!

Не.

Скачал съм от 12 - 15 м. във вода.

Хем е гот хем е гадно.

[endrofini]

Аз пък не ща:( Като минавахме лятото по Аспаруховия мост, макар и с автобус, ми се завиваше свят от височината. Камо ли да застана на ръба... Тцъ, тия работи не са за мен:lol:

Между другото, наш приятел скача преди време и така се беше сецнал в кръста, че едвам ходеше.

Ne ми е ясно от що ще се сецне в кръста? Може би има някаква тънкост,

преди да те дръпне отново нагоре въжето, какво да правиш? М?


пп. Обожавам високото!!! Виж, под вода ме е страх. Въпреки, че плувам добре и

мога да изплувам 50 м. под вода. Ама на не повече от един-два метра дълбочина.....

[endrofini]

Не.

Скачал съм от 12 - 15 м. във вода.

Хем е гот хем е гадно.

Е, това и на мен ми се струва гадно! Да се пльокнеш надолу с главата във вода,
при все, че си набрал почти скоростта на свободно падане.

Абе не е ли все едно че някой те удря с тиган по главата с всичка сила? М??

[Remmivs]

Познавам едно момче спец по бънджито. Ако искаш да те свържа с него.

[esti]

пп. Обожавам високото!!! Виж, под вода ме е страх. Въпреки, че плувам добре и

мога да изплувам 50 м. под вода. Ама на не повече от един-два метра дълбочина.....

А мен високото не ме привлича. Освен, когато пътувам със самолет - само тогава ми харесва.
Виж подводното страшно ме влече.
Искам да плувам с делфини и да се гмуркам в някое екзотично море с цветни рибки и корали.8)
Обожавам онзи момент, когато се потопиш под водата и всичко изведнъж затихва...и изчезва.8)

[endrofini]

Познавам едно момче спец по бънджито. Ако искаш да те свържа с него.

Мисля, че не е нужно. Аз се каня да скачам в съседното на нашето село от Буновския мост.
Не е много високо - 30 метра някъде. Но можеш да го попиташ за онова, което питам.
БЛАГОДАРЯ!!!

[почти безобидна]

Не от бабаитлък, естествено!

Считам, че до голяма степен след скока ще съм различен човек.

Мисля, че елемента на оцеляването и свръхдозата адреналин ще

се отразят върху мен в добрия смисъл. А дали е така?

Искам да ви попитам тази скорост, това свободно падане, оказват ли

лошо влияние върху физиката и психиката на човек?


А най-вече ме интересува мнението на докторите в клуба по въпроса:

Имам някакво си късогледство и астигматизъм (не голями).

Как според вас ще подейства скока на зрението ми? Опасно ли е?

Доколкото знам, ако имаш някакви проблеми със сърцето, не трябва да скачаш.
не знам за психиката. Това ти трябва да си го прецениш.
Мен лично не ме влече. Има разни клубове - плащаш си - скачаш.
Хем ще те упътят професионално кво да праиш с въжето, преди да те дръпне наобратно.

[4avdar4e]

А мен високото не ме привлича. Освен, когато пътувам със самолет - само тогава ми харесва.
Виж подводното страшно ме влече.
Искам да плувам с делфини и да се гмуркам в някое екзотично море с цветни рибки и корали.8)
Обожавам онзи момент, когато се потопиш под водата и всичко изведнъж затихва...и изчезва.8)

И аз така... Обожавам да пътувам със самолет, но не и да съм на високо. Никога не бих се качила на Айфеловата кула, примерно. Може би и затова не обичам планините, а обожавам морето. Да се гмуркам, да наблюдавам, да плувам, дори просто да си лежа повърхността кат една медуза съща.

П.П. Знаеш ли как се чувствах в един период от три месеца, когато се сбърках да работя за един фонд??? Офисите се намираха на последния етаж на може би най-високата сграда в София (на профсъюзите едно време, заради която изгориха цирка:lol:) Добре, че прозорците не се отваряха... Но не мога да не призная, гледката беше възхитителна. Не съм за Ню Йорк аз, не съм:D

П.П. П. Гмуркала съм се в Средиземно море, гледката е неописуема!!

[endrofini]

Доколкото знам, ако имаш някакви проблеми със сърцето, не трябва да скачаш.
не знам за психиката. Това ти трябва да си го прецениш.
Мен лично не ме влече. Има разни клубове - плащаш си - скачаш.
Хем ще те упътят професионално кво да праиш с въжето, преди да те дръпне наобратно.

Не! Нямам никакви проблеми със сърцето и с белите дробове също. Като биволица съм!
Пуша като комин и при все това издържам 2 мин 15 под вода. С очите имам проблеми.
Надявам се да не е фатално.

ПП. Аз не знам дали ме влече, но един живот живеем все пак и ако не опитам, как да разбера?

[Remmivs]

Ако не си си правила корекция на лещите с лазер мисля, че нямаш проблем заради очите. Трябва да си с добро кръвно и добра психика обаче. Задължително е. Ще питам все пак. 30 Метра не е ли малко ниско. Трябва да е добре преценено въжето.

[Set]

Не.

Скачал съм от 12 - 15 м. във вода.

Хем е гот хем е гадно.

Е, това и на мен ми се струва гадно! Да се пльокнеш надолу с главата във вода,
при все, че си набрал почти скоростта на свободно падане.

Абе не е ли все едно че някой те удря с тиган по главата с всичка сила? М??

Не.

Слагаш си ей така ръцете отпред и те разбиват водата. Не усещаш болка.

Важното е да не превъртиш. Тогава идва лошото.

[Green Light]

Аз скочих съвсем скоро. Преди две седмици. Беше едно хубаво време. Тръгнахме с Бейби и децата уж ей така на майтап. Ботевградското, ОМВ, тунелите.. - абе скачачите ги нама тука, бе? Сигурно са си тръгнали, айде още малко по- натам, айде само още малко и после ще седнеме да хапнем на слънце и после обратно. Децата - айде, деее, стигнахме ли вече, гладен съъм, може ли да спя, аз искам тая играчка, той защо ми я взеее. И хоп! стигнахме. Много е страшно от Витиня. -Здрасти. -Здрасти. -Кво, ще скачаш ли? - Бе не знам дали ще скачам, ш'ти дам 50 кинта, ти ще ме вържеш, а после дали ще скоча хич не знам. -Ще. Ще. Ще видиш. -Аре давай да видя тая работа. Не можело веднага, понеже има групичка преди нас, ама ще ме вмъкне. Групичката -от млади актьорчета. Единия вика с ръка на сърцето -Е, хайде, момчета... Живот! - и скочи. Миналата седмица Иван Ласкин скочил и преди скока се изтъпанил да държи реч. Всички седят и гледат кво ли ще му роди главата, а той "Мамицата мууу мръснаааа! Ше му еба майката, деебааа!" и се метнал. Донесоха ми един формуляр, с който признавам че всичко каквото може да ми се случи на белия свят е само по моя вина и даже го желая с всички сили, се едно те ме разубеждават и викат недей, бе, недей, а аз глейте си работата искам да си разбия главата и тва е. Стана ми драго на душата, като ми каза там един -Бе квото и да подпишеш, ако нещо ти се случи аз отивам в затвора. "Ха така!" - викам си "Нека ти е!" И подписах. Додето се кикотим с Беби и се занимаваме с децата взеха та ме извикаха. Мене още ми смешно и хахо, хихи изведнъж се видях вързан за глезените, че и тоя нещо ми обяснява. - Кво- викам- викаш? А той - Облегни се на нас и ще те качим на парапета. И качиха ме. Тогава вече ме хвана. Точно 50 на 50 е, да знаеш. Да се откажа или да скоча. Много е страшно.
Ама не се отказах.

[endrofini]

Ако не си си правила корекция на лещите с лазер мисля, че нямаш проблем заради очите. Трябва да си с добро кръвно и добра психика обаче. Задължително е. Ще питам все пак. 30 Метра не е ли малко ниско. Трябва да е добре преценено въжето.

Ами доверявам им се, че са го преценили добре. Казаха ми, че то не се разтяга, а
има по дължината си (непроменлива в-на) хиляди ластичета (като за коса - малко стряскащо, ама ....)

Не съм правила никакви корекции, но мисля че се увеличава налягането по време на скока и
не знам дали няма да ми се увеличи дьоптъра?

То за добрата психика, нали сме говорили и друг път, че много малко хора я притежават.
Особено онези, които скачат! Според мен нито един от тях я няма. Всички са малко КУ-КУ. Като мен.

[esti]

А мен високото не ме привлича. Освен, когато пътувам със самолет - само тогава ми харесва.
Виж подводното страшно ме влече.
Искам да плувам с делфини и да се гмуркам в някое екзотично море с цветни рибки и корали.8)
Обожавам онзи момент, когато се потопиш под водата и всичко изведнъж затихва...и изчезва.8)

И аз така... Обожавам да пътувам със самолет, но не и да съм на високо. Никога не бих се качила на Айфеловата кула, примерно. Може би и затова не обичам планините, а обожавам морето. Да се гмуркам, да наблюдавам, да плувам, дори просто да си лежа повърхността кат една медуза съща.

П.П. Знаеш ли как се чувствах в един период от три месеца, когато се сбърках да работя за един фонд??? Офисите се намираха на последния етаж на може би най-високата сграда в София (на профсъюзите едно време, заради която изгориха цирка:lol:) Добре, че прозорците не се отваряха... Но не мога да не призная, гледката беше възхитителна. Не съм за Ню Йорк аз, не съм:D

П.П. П. Гмуркала съм се в Средиземно море, гледката е неописуема!!

На Латурефель (Верче сори, не знам как се пише на френч:D) бих се качила!
Париж...парфюми.....романтика.....Еххх!

[Remmivs]

Ами доверявам им се, че са го преценили добре. Казаха ми, че то не се разтяга, а
има по дължината си (непроменлива в-на) хиляди ластичета (като за коса - малко стряскащо, ама ....)

Не съм правила никакви корегции, но мисля че се увеличава налягането по време на скока и
не знам дали няма да ми се увеличи дьоптъра?

То за добрата психика, нали сме говорили и друг път, че много малко хора я притежават.
Особено онези, които скачат! Според мен нито един от тях я няма. Всички са малко КУ-КУ. Като мен.

Те обикновено сами си плетат ластиците. За очите ще питам очен доктор и ще ти кажа. За другото не знам. Аз лично си признавам, че много би ме било страх (изтръпнах като го прочетох онзи идеот Грийна) да го направя. И точно затова го искам. Същото е и с парашута.

[endrofini]

Аз скочих съвсем скоро. Преди две седмици. Беше едно хубаво време. Тръгнахме с Бейби и децата уж ей така на майтап. Ботевградското, ОМВ, тунелите.. - абе скачачите ги нама тука, бе? Сигурно са си тръгнали, айде още малко по- натам, айде само още малко и после ще седнеме да хапнем на слънце и после обратно. Децата - айде, деее, стигнахме ли вече, гладен съъм, може ли да спя, аз искам тая играчка, той защо ми я взеее. И хоп! стигнахме. Много е страшно от Витиня. -Здрасти. -Здрасти. -Кво, ще скачаш ли? - Бе не знам дали ще скачам, ш'ти дам 50 кинта, ти ще ме вържеш, а после дали ще скоча хич не знам. -Ще. Ще. Ще видиш. -Аре давай да видя тая работа. Не можело веднага, понеже има групичка преди нас, ама ще ме вмъкне. Групичката -от млади актьорчета. Единия вика с ръка на сърцето -Е, хайде, момчета... Живот! - и скочи. Миналата седмица Иван Ласкин скочил и преди скока се изтъпанил да държи реч. Всички седят и гледат кво ли ще му роди главата, а той "Мамицата мууу мръснаааа! Ше му еба майката, деебааа!" и се метнал. Донесоха ми един формуляр, с който признавам че всичко каквото може да ми се случи на белия свят е само по моя вина и даже го желая с всички сили, се едно те ме разубеждават и викат недей, бе, недей, а аз глейте си работата искам да си разбия главата и тва е. Стана ми драго на душата, като ми каза там един -Бе квото и да подпишеш, ако нещо ти се случи аз отивам в затвора. "Ха така!" - викам си "Нека ти е!" И подписах. Додето се кикотим с Беби и се занимаваме с децата взеха та ме извикаха. Мене още ми смешно и хахо, хихи изведнъж се видях вързан за глезените, че и тоя нещо ми обяснява. - Кво- викам- викаш? А той - Облегни се на нас и ще те качим на парапета. И качиха ме. Тогава вече ме хвана. Точно 50 на 50 е, да знаеш. Да се откажа или да скоча. Много е страшно.
Ама не се отказах.

И квооооо? Давай бързо! Искам продължение! Моля!
Вика ли? Грийн, моля те, доразкажи го! Страхотен си!

[Set]

То за добрата психика, нали сме говорили и друг път, че много малко хора я притежават.
Особено онези, които скачат! Според мен нито един от тях я няма. Всички са малко КУ-КУ. Като мен.

Не е точно така.

Може би искаш да си докажеш, че го можеш.

Аз го направих като по-малък.

Ако сега реша, знам че го мога.

Не ми е интересно.

[endrofini]

Ами доверявам им се, че са го преценили добре. Казаха ми, че то не се разтяга, а
има по дължината си (непроменлива в-на) хиляди ластичета (като за коса - малко стряскащо, ама ....)

Не съм правила никакви корегции, но мисля че се увеличава налягането по време на скока и
не знам дали няма да ми се увеличи дьоптъра?

То за добрата психика, нали сме говорили и друг път, че много малко хора я притежават.
Особено онези, които скачат! Според мен нито един от тях я няма. Всички са малко КУ-КУ. Като мен.

Те обикновено сами си плетат ластиците. За очите ще питам очен доктор и ще ти кажа. За другото не знам. Аз лично си признавам, че много би ме било страх (изтръпнах като го прочетох онзи идеот Грийна) да го направя. И точно затова го искам. Същото е и с парашута.

Да, ама трябваше да се сетиш за парашута едно време /около 90 година/. Сега ми се
струва доста сложно да намериш такава възможност

[Remmivs]

Да, ама трябваше да се сетиш за парашута едно време /около 90 година/. Сега ми се
струва доста сложно да намериш такава възможност

Баш тогава се бях засилил да скачам. Бяхме на студентска почивка и имаше един инструктор, колега от ТУ с нам колко си стотин скока. И почти се бях записал. Много говорихме. Обаче моята прекрасна кралица ми каза избирай - или аз или парашутите. И аз избрах. Сигурно щото съм шубе. Но се самозалъгвам, че е защото я обичам.

[4avdar4e]

Аз лично си признавам, че много би ме било страх (изтръпнах като го прочетох онзи идеот Грийна) да го направя. И точно затова го искам. Същото е и с парашута.

Вече съм абцолютно и 100% убедена, че тоя форум е пълен с мазохисти!!! Ходят по горите, шляпат в калта, лежат в храстите, падат в най-дълбокия снег, ай да не описвам всичко...

Б@си, вместо да се излежавам някъде на сенкя и да си пия коктейлчето с чадърче (а пред мен да има една плазма, която чат-пат да ми отделя погледа от гледката на океана и хоризонта), шъ рипам. Неее, не е за мен:lol:

[почти безобидна]

Доколкото знам, ако имаш някакви проблеми със сърцето, не трябва да скачаш.
не знам за психиката. Това ти трябва да си го прецениш.
Мен лично не ме влече. Има разни клубове - плащаш си - скачаш.
Хем ще те упътят професионално кво да праиш с въжето, преди да те дръпне наобратно.

Не! Нямам никакви проблеми със сърцето и с белите дробове също. Като биволица съм!
Пуша като комин и при все това издържам 2 мин 15 под вода. С очите имам проблеми.
Надявам се да не е фатално.

ПП. Аз не знам дали ме влече, но един живот живеем все пак и ако не опитам, как да разбера?

Ами ако те притеснява да не ти се вдигне диоптъра, недей да скачаш.
Питай въжеиграчите, те знаят какво вреди и какво не.
За здравината на въжето нема кво да се плашиш.
Може и ластик за коса да го наричат, ама е здраво.
Лично аз си знам, че не ме влече, макар че не съм пробвала.

[ELBI]

Не от бабаитлък, естествено!

Считам, че до голяма степен след скока ще съм различен човек.

Мисля, че елемента на оцеляването и свръхдозата адреналин ще

се отразят върху мен в добрия смисъл. А дали е така?

Искам да ви попитам тази скорост, това свободно падане, оказват ли

лошо влияние върху физиката и психиката на човек?


А най-вече ме интересува мнението на докторите в клуба по въпроса:

Имам някакво си късогледство и астигматизъм (не голями).

Как според вас ще подейства скока на зрението ми? Опасно ли е?

И аз, и аз... и искам и да изкарам курс за парашут и след това да скоча и с такова. Казват, че усещането е много, много по-върха от това да скочиш с бънджи.

Апропо, веднъж съм правил свободно падане от 70 м. кула - според мен от горе усещането е като при бънджито - това, че си на стол с нещо там...хич не помага в усещането за гледката под тебе. А след това падането е за 1-2 секунди - наистина е екстремно, но е ужасно бързо. Гадното е като си горе - като гледаш и мислиш...

ПП. И съм се спускал от въже на 40 м. височина в пещера - бавно, бавно с пращене на въжето и мисли как то се къса и падаш долу... А както съм писал съм бил и на параплан и делтаплан, но си мисля, че бънджито ще е огромно шубе преди да се скочи...

[Йон]

А аз ->>> НЕ!

С парашур ми звучи готино, ама на ластик, някак си гадно ще да е.


Предразсъдъци разни..

[Green Light]

И квооооо? Давай бързо! Искам продължение! Моля!
Вика ли? Грийн, моля те, доразкажи го! Страхотен си!

А кой ще работи? М? Не ви е сТрам, риш, драскачи из форумите, риш, и въобше губи-време хора, сте вие! Не ви увря главата, че трябва сериозна работа и отношение, към нещата от живота, риш. Хем да речеш лапета, а то зочовци. Че и даже колкото по-чо толкоз повече вятър в главите. Ами хайде да кажа, то се видяло къде отиде тая сутрин.
..............
Седя си аз на тоя парапет стабилка отсякъде. Парапета широк, удобен, кеф ти слизай, кеф ти сядай, кеф ти стой колкото си искаш. Къде ще скачаш, бе, ланкоолу, на сто години си станал, тва е за лапета работа. Да избиват комплекси, да вчепетляват гаджетата и после да го удрят на як запой. Ми ти с тая кола с деца, дрътльо, къв купон, къв запой, хем че и не пия, на всичкото отгоре. Пфу! Разпервам ръцете с адска мъка, мускулите ми са от памук, а дланите тежат цял тон. Гледам отсеща хълма, а красивата му есенна окраска изведнъж ми опротивява и става сива. Е хайде, маймуно, седиш цял час на тоя парапет, решавай нещо, че събра опашка вече. И докато си викам "Връщам се" с учудване чувам някой да вика Ихуу!, разбирам , че съм аз, и виждам, как краката ми отскачат от стабилния, широк, любим мой парапет. -Чао парапетче, едничко мое приятелче мило! Падам с главата надолу. Падам. Падам. Падам и падам часове наред. Кой крещи, като че го колят? Аз ли съм, това? Къде остана тарикатското "Ихуу"? ..аре, бе тва въже няма ли най- после да се опъне, егати и въжето, егати и чудото. След векове усещам дръпването на въженценцето. Милото ми въженце, милите ми приятели! Вързали са ме! Не са забравили! Нищо не се откачи! Нищо не се скъса! Цял съм! Аааа, пак падааам. Не, че не искам да викам още ама глас нямаа! Света се върти, но аз мога да гледам само надолу към черния път и спрелите коли да зяпат шоу. Струва ми се че ако отместя погледнещо ще се счупи, развали, откачи. Все пак, опитвам се. Трябва да видя къде е другото въже по което ми спускат един карабинер с който да се закача и да ме изтеглят. Ето го въжето. Да го хвана? Невъзможно! Тия луди ли са? Как да го хвана, като не мога да управлявам ръцете си, мога само да се хиля като зелка и тва е. Слава богу, ръцете ми самички свършват работата. Но идва и момента на закачането на карабинера за кръста ми. Тоя карабинер горе ми се стори огромно нещо и другия на кръста ми също. Обаче тука, въртящ се, люлеещ се и нахилен до невъзможност ми струва сложна работа закачането. Тия да не ме имат за командос, мамка им. Как да закача тия чудесии. Обаче и тука ръцете ми направиха чудо и аз се видях закачен. Пътешествието нагоре е пълно с чудеса и преживявания, но главното са редуващите се пристъпи на страх и хилеж. После, горе на моста всички ме тупат по гърба и ми викат, че съм бил голяма работа, герой и звезда, но аз бях сигурен, че омаловажават всичко.

П.П. Бейби ми каза(а после видях и на клипа) че на парапета съм седял само няколко секунди

[Пенчо Заека]

И квооооо? Давай бързо! Искам продължение! Моля!
Вика ли? Грийн, моля те, доразкажи го! Страхотен си!

А кой ще работи? М? Не ви е сТрам, риш, драскачи из форумите, риш, и въобше губи-време хора, сте вие! Не ви увря главата, че трябва сериозна работа и отношение, към нещата от живота, риш. Хем да речеш лапета, а то зочовци. Че и даже колкото по-чо толкоз повече вятър в главите. Ами хайде да кажа, то се видяло къде отиде тая сутрин.
..............
Седя си аз на тоя парапет стабилка отсякъде. Парапета широк, удобен, кеф ти слизай, кеф ти сядай, кеф ти стой колкото си искаш. Къде ще скачаш, бе, ланкоолу, на сто години си станал, тва е за лапета работа. Да избиват комплекси, да вчепетляват гаджетата и после да го удрят на як запой. Ми ти с тая кола с деца, дрътльо, къв купон, къв запой, хем че и не пия, на всичкото отгоре. Пфу! Разпервам ръцете с адска мъка, мускулите ми са от памук, а дланите тежат цял тон. Гледам отсеща хълма, а красивата му есенна окраска изведнъж ми опротивява и става сива. Е хайде, маймуно, седиш цял час на тоя парапет, решавай нещо, че събра опашка вече. И докато си викам "Връщам се" с учудване чувам някой да вика Ихуу!, разбирам , че съм аз, и виждам, как краката ми отскачат от стабилния, широк, любим мой парапет. -Чао парапетче, едничко мое приятелче мило! Падам с главата надолу. Падам. Падам. Падам и падам часове наред. Кой крещи, като че го колят? Аз ли съм, това? Къде остана тарикатското "Ихуу"? ..аре, бе тва въже няма ли най- после да се опъне, егати и въжето, егати и чудото. След векове усещам дръпването на въженценцето. Милото ми въженце, милите ми приятели! Вързали са ме! Не са забравили! Нищо не се откачи! Нищо не се скъса! Цял съм! Аааа, пак падааам. Не, че не искам да викам още ама глас нямаа! Света се върти, но аз мога да гледам само надолу към черния път и спрелите коли да зяпат шоу. Струва ми се че ако отместя погледнещо ще се счупи, развали, откачи. Все пак, опитвам се. Трябва да видя къде е другото въже по което ми спускат един карабинер с който да се закача и да ме изтеглят. Ето го въжето. Да го хвана? Невъзможно! Тия луди ли са? Как да го хвана, като не мога да управлявам ръцете си, мога само да се хиля като зелка и тва е. Слава богу, ръцете ми самички свършват работата. Но идва и момента на закачането на карабинера за кръста ми. Тоя карабинер горе ми се стори огромно нещо и другия на кръста ми също. Обаче тука, въртящ се, люлеещ се и нахилен до невъзможност ми струва сложна работа закачането. Тия да не ме имат за командос, мамка им. Как да закача тия чудесии. Обаче и тука ръцете ми направиха чудо и аз се видях закачен. Пътешествието нагоре е пълно с чудеса и преживявания, но главното са редуващите се пристъпи на страх и хилеж. После, горе на моста всички ме тупат по гърба и ми викат, че съм бил голяма работа, герой и звезда, но аз бях сигурен, че омаловажават всичко.

П.П. Бейби ми каза(а после видях и на клипа) че на парапета съм седял само няколко секунди

Край, спечели ме за каузата! Мож пък да се от-сецна??? А? Кажи, кажи, че ше се отсецна!:D

[Пенчо Заека]

Аз лично си признавам, че много би ме било страх (изтръпнах като го прочетох онзи идеот Грийна) да го направя. И точно затова го искам. Същото е и с парашута.

Вече съм абцолютно и 100% убедена, че тоя форум е пълен с мазохисти!!! Ходят по горите, шляпат в калта, лежат в храстите, падат в най-дълбокия снег, ай да не описвам всичко...

Б@си, вместо да се излежавам някъде на сенкя и да си пия коктейлчето с чадърче (а пред мен да има една плазма, която чат-пат да ми отделя погледа от гледката на океана и хоризонта), шъ рипам. Неее, не е за мен:lol:

Въри в ъгълъ да се срамуваш! Млада, права жена, да не ще да прай щуротии, ааа-ма-ха!

[Пенчо Заека]

Ако не си си правила корекция на лещите с лазер мисля, че нямаш проблем заради очите. Трябва да си с добро кръвно и добра психика обаче. Задължително е. Ще питам все пак. 30 Метра не е ли малко ниско. Трябва да е добре преценено въжето.

Ами доверявам им се, че са го преценили добре. Казаха ми, че то не се разтяга, а
има по дължината си (непроменлива в-на) хиляди ластичета (като за коса - малко стряскащо, ама ....)

Не съм правила никакви корекции, но мисля че се увеличава налягането по време на скока и
не знам дали няма да ми се увеличи дьоптъра?

То за добрата психика, нали сме говорили и друг път, че много малко хора я притежават.
Особено онези, които скачат! Според мен нито един от тях я няма. Всички са малко КУ-КУ. Като мен.

Аре са, диоптри, извинения, обяснения.....Ако ги качиш, после с Норбеков ще ги свалиш! Давай, това ти е шанса!:D

[ELBI]

....
П.П. Бейби ми каза(а после видях и на клипа) че на парапета съм седял само няколко секунди

Мда... и аз така съм го сънувал няколко пъти.

Преди години бях на много тънък косъм да го направя, и просто не го сторих, щото в къщи и с приятели нямах подкрепа, а сам не ми се ходеше ... и ... миналата година нещо този почти неистов, огромен ентусиазъм мина. Все още искам, но малко по-малко от преди. Странно защо.

Мерсаж за споделеното! Те това са темички

[Пенчо Заека]

пп. Обожавам високото!!! Виж, под вода ме е страх. Въпреки, че плувам добре и

мога да изплувам 50 м. под вода. Ама на не повече от един-два метра дълбочина.....

А мен високото не ме привлича. Освен, когато пътувам със самолет - само тогава ми харесва.
Виж подводното страшно ме влече.
Искам да плувам с делфини и да се гмуркам в някое екзотично море с цветни рибки и корали.8)
Обожавам онзи момент, когато се потопиш под водата и всичко изведнъж затихва...и изчезва.8)

Да, да! Водолазенето е голяма работа! Но и скачането си го бива. А пък летенето с пара или делта планер - само си го представям къф кеф ще е! Животът е пред меееен!:D:D

[endrofini]

..............
Седя си аз на тоя парапет стабилка отсякъде. Парапета широк, удобен, кеф ти слизай, кеф ти сядай, кеф ти стой колкото си искаш. Къде ще скачаш, бе, ланкоолу, на сто години си станал, тва е за лапета работа. Да избиват комплекси, да вчепетляват гаджетата и после да го удрят на як запой. Ми ти с тая кола с деца, дрътльо, къв купон, къв запой, хем че и не пия, на всичкото отгоре. Пфу! Разпервам ръцете с адска мъка, мускулите ми са от памук, а дланите тежат цял тон. Гледам отсеща хълма, а красивата му есенна окраска изведнъж ми опротивява и става сива. Е хайде, маймуно, седиш цял час на тоя парапет, решавай нещо, че събра опашка вече. И докато си викам "Връщам се" с учудване чувам някой да вика Ихуу!, разбирам , че съм аз, и виждам, как краката ми отскачат от стабилния, широк, любим мой парапет. -Чао парапетче, едничко мое приятелче мило! Падам с главата надолу. Падам. Падам. Падам и падам часове наред. Кой крещи, като че го колят? Аз ли съм, това? Къде остана тарикатското "Ихуу"? ..аре, бе тва въже няма ли най- после да се опъне, егати и въжето, егати и чудото. След векове усещам дръпването на въженценцето. Милото ми въженце, милите ми приятели! Вързали са ме! Не са забравили! Нищо не се откачи! Нищо не се скъса! Цял съм! Аааа, пак падааам. Не, че не искам да викам още ама глас нямаа! Света се върти, но аз мога да гледам само надолу към черния път и спрелите коли да зяпат шоу. Струва ми се че ако отместя погледнещо ще се счупи, развали, откачи. Все пак, опитвам се. Трябва да видя къде е другото въже по което ми спускат един карабинер с който да се закача и да ме изтеглят. Ето го въжето. Да го хвана? Невъзможно! Тия луди ли са? Как да го хвана, като не мога да управлявам ръцете си, мога само да се хиля като зелка и тва е. Слава богу, ръцете ми самички свършват работата. Но идва и момента на закачането на карабинера за кръста ми. Тоя карабинер горе ми се стори огромно нещо и другия на кръста ми също. Обаче тука, въртящ се, люлеещ се и нахилен до невъзможност ми струва сложна работа закачането. Тия да не ме имат за командос, мамка им. Как да закача тия чудесии. Обаче и тука ръцете ми направиха чудо и аз се видях закачен. Пътешествието нагоре е пълно с чудеса и преживявания, но главното са редуващите се пристъпи на страх и хилеж. После, горе на моста всички ме тупат по гърба и ми викат, че съм бил голяма работа, герой и звезда, но аз бях сигурен, че омаловажават всичко.

П.П. Бейби ми каза(а после видях и на клипа) че на парапета съм седял само няколко секунди

Благодаря ти, Грийн!

[4avdar4e]

Въри в ъгълъ да се срамуваш! Млада, права жена, да не ще да прай щуротии, ааа-ма-ха!

Може ли тоя ъгъл да е нейде на Карибските острови? Или в Средиземно море???:lol:

Тцъ, не ми се правят вече щуротии, бях много щура, га си требваше. Сега и качването на Виенско колело за мен е преживяване, от което ми омекват коленете:oops: Откак станах майка ме гони див страх да не се случи нещо с мен....

[ELBI]

Да, да! Водолазенето е голяма работа! Но и скачането си го бива. А пък летенето с пара или делта планер - само си го представям къф кеф ще е! Животът е пред меееен!:D:D

Ако си заинтересувана, обещал съм на Рем и малкия ми син параплан в софийско (парапла правих около Айтос, а с делта-моторен летях в Троян - и за 2-те мога да потърся телефоните, ако си решила да го сториш) и с групова уговорка ще ни е още по-добре и забавно.

[endrofini]

[

Аре са, диоптри, извинения, обяснения.....Ако ги качиш, после с Норбеков ще ги свалиш! Давай, това ти е шанса!:D

Да бе! И аз това си викам! Кво ми пука за дьоптрите? И без туй съм си кьорел, най-много да провИда!

А и съвсем доброволно, знаейки, че се кЬорА, вися по цял ден пред компа.

Та нямало да скоча, ако ми кажат че е вредно!!!


Реме, недей да питаш дофтурите! Не ми пука!

[frisky lioness]

Аз скочих съвсем скоро. Преди две седмици. Беше едно хубаво време. Тръгнахме с Бейби и децата уж ей така на майтап. Ботевградското, ОМВ, тунелите.. - абе скачачите ги нама тука, бе? Сигурно са си тръгнали, айде още малко по- натам, айде само още малко и после ще седнеме да хапнем на слънце и после обратно. Децата - айде, деее, стигнахме ли вече, гладен съъм, може ли да спя, аз искам тая играчка, той защо ми я взеее. И хоп! стигнахме. Много е страшно от Витиня. -Здрасти. -Здрасти. -Кво, ще скачаш ли? - Бе не знам дали ще скачам, ш'ти дам 50 кинта, ти ще ме вържеш, а после дали ще скоча хич не знам. -Ще. Ще. Ще видиш. -Аре давай да видя тая работа. Не можело веднага, понеже има групичка преди нас, ама ще ме вмъкне. Групичката -от млади актьорчета. Единия вика с ръка на сърцето -Е, хайде, момчета... Живот! - и скочи. Миналата седмица Иван Ласкин скочил и преди скока се изтъпанил да държи реч. Всички седят и гледат кво ли ще му роди главата, а той "Мамицата мууу мръснаааа! Ше му еба майката, деебааа!" и се метнал. Донесоха ми един формуляр, с който признавам че всичко каквото може да ми се случи на белия свят е само по моя вина и даже го желая с всички сили, се едно те ме разубеждават и викат недей, бе, недей, а аз глейте си работата искам да си разбия главата и тва е. Стана ми драго на душата, като ми каза там един -Бе квото и да подпишеш, ако нещо ти се случи аз отивам в затвора. "Ха така!" - викам си "Нека ти е!" И подписах. Додето се кикотим с Беби и се занимаваме с децата взеха та ме извикаха. Мене още ми смешно и хахо, хихи изведнъж се видях вързан за глезените, че и тоя нещо ми обяснява. - Кво- викам- викаш? А той - Облегни се на нас и ще те качим на парапета. И качиха ме. Тогава вече ме хвана. Точно 50 на 50 е, да знаеш. Да се откажа или да скоча. Много е страшно.
Ама не се отказах.

Боже:shock:, Грийн, как пишеш?!:shock: Докато го прочета това и пуслът ми бавно, бавно и после все по-бързо, след всяка следваща дума се повишаваше. Накрая сърцето ми биеше лудо и цялата се бях изпотила:?

[Пенчо Заека]

Да, да! Водолазенето е голяма работа! Но и скачането си го бива. А пък летенето с пара или делта планер - само си го представям къф кеф ще е! Животът е пред меееен!:D:D

Ако си заинтересувана, обещал съм на Рем и малкия ми син параплан в софийско (парапла правих около Айтос, а с делта-моторен летях в Троян - и за 2-те мога да потърся телефоните, ако си решила да го сториш) и с групова уговорка ще ни е още по-добре и забавно.

Посред зима ли бе? Айде напролет - навита съм!