Най-големият проблем в живота на всеки човек е да си намери слушател 8)
.....
Ндааааам
Ние си имаме клуб
Аде умната, щото мога да ви разконспирирам и разведките тука:shock::D
Сори, че съм тъй прозаична, но на мен по-ми допада един друг закон на вербуването, който гласи, че ако на един човек му дадеш неприлична сума пари, за да си помисли дали да ти "снесе", с уговорката, че после ще има още толкова, той в 100% от случаите идва и "снася".Set написа:Всеки човек има блестящи идеи в главата си и в живота всеки страда най-много от това, че никой не го слуша.
Най-големият проблем в живота на всеки човек е да си намери слушател 8)
.....
Ндааааам
Ние си имаме клуб:lol:
Аде умната, щото мога да ви разконспирирам и разведките тука:shock::D
Скъпо и по-несигурно.Mila написа:Сори, че съм тъй прозаична, но на мен по-ми допада един друг закон на вербуването, който гласи, че ако на един човек му дадеш неприлична сума пари, за да си помисли дали да ти "снесе", с уговорката, че после ще има още толкова, той в 100% от случаите идва и "снася".Set написа:Всеки човек има блестящи идеи в главата си и в живота всеки страда най-много от това, че никой не го слуша.
Най-големият проблем в живота на всеки човек е да си намери слушател 8)
.....
Ндааааам
Ние си имаме клуб:lol:
Аде умната, щото мога да ви разконспирирам и разведките тука:shock::D
Хахаха. Не съм тази таргет група. Значи поне не е 100%. Сигурно клони към него, но отляво.Mila написа:Сори, че съм тъй прозаична, но на мен по-ми допада един друг закон на вербуването, който гласи, че ако на един човек му дадеш неприлична сума пари, за да си помисли дали да ти "снесе", с уговорката, че после ще има още толкова, той в 100% от случаите идва и "снася".
Ми не знам, така пише по книгите... Също пише и че този вид служби наистина разполагат с голям ресурс - държавен - на кой му пука къде отиват парите?Set написа:Скъпо и по-несигурно.Mila написа:Сори, че съм тъй прозаична, но на мен по-ми допада един друг закон на вербуването, който гласи, че ако на един човек му дадеш неприлична сума пари, за да си помисли дали да ти "снесе", с уговорката, че после ще има още толкова, той в 100% от случаите идва и "снася".Set написа:Всеки човек има блестящи идеи в главата си и в живота всеки страда най-много от това, че никой не го слуша.
Най-големият проблем в живота на всеки човек е да си намери слушател 8)
.....
Ндааааам
Ние си имаме клуб:lol:
Аде умната, щото мога да ви разконспирирам и разведките тука:shock::D
Вервай ми
РекламаMila написа:
Ми не знам, така пише по книгите... Също пише и че този вид служби наистина разполагат с голям ресурс - държавен - на кой му пука къде отиват парите?
Затуй няма и да разговарят с теб. Стана ми забавно от темата, защото имам познати "бивши". Ползват всякакви научни методи, но си знаят, че няма такава сила, която да пречупи човешкия дух. Винаги се ориентират към хора със сериозни проблеми.Remmivs написа:Хахаха. Не съм тази таргет група. Значи поне не е 100%. Сигурно клони към него, но отляво.Mila написа:Сори, че съм тъй прозаична, но на мен по-ми допада един друг закон на вербуването, който гласи, че ако на един човек му дадеш неприлична сума пари, за да си помисли дали да ти "снесе", с уговорката, че после ще има още толкова, той в 100% от случаите идва и "снася".
Е, точно него не го знам.:eek:Set написа:РекламаMila написа:
Ми не знам, така пише по книгите... Също пише и че този вид служби наистина разполагат с голям ресурс - държавен - на кой му пука къде отиват парите?
Справка - Виктор Островски
Това вече е напълно вярно. Няма смисъл да си губят времето с разни идЭоти. Надеждните хора са далеч повече и по-услужливи.Mila написа:Затуй няма и да разговарят с теб. Стана ми забавно от темата, защото имам познати "бивши". Ползват всякакви научни методи, но си знаят, че няма такава сила, която да пречупи човешкия дух. Винаги се ориентират към хора със сериозни проблеми.
Именно.Remmivs написа:Това вече е напълно вярно. Няма смисъл да си губят времето с разни идЭоти. Надеждните хора са далеч повече и по-услужливи.Mila написа:Затуй няма и да разговарят с теб. Стана ми забавно от темата, защото имам познати "бивши". Ползват всякакви научни методи, но си знаят, че няма такава сила, която да пречупи човешкия дух. Винаги се ориентират към хора със сериозни проблеми.
Мдааа... Имах един съученик, преди 10. ноември разправяше, че няма по- важно нещо за него от това да стане член на БКП. След десети пламенно ни убеждаваше, че той е убеден седесар и трябва да стане член на СДС.Remmivs написа:Това вече е напълно вярно. Няма смисъл да си губят времето с разни идЭоти. Надеждните хора са далеч повече и по-услужливи.Mila написа:Затуй няма и да разговарят с теб. Стана ми забавно от темата, защото имам познати "бивши". Ползват всякакви научни методи, но си знаят, че няма такава сила, която да пречупи човешкия дух. Винаги се ориентират към хора със сериозни проблеми.

Да бе. Ако детето ти е на мушката, едва ли няма да се пречупи. Малко е встрани от вербуването, но говорейки за човешкия дух по принцип...[unknown] написа:Мдааа... Имах един съученик, преди 10. ноември разправяше, че няма по- важно нещо за него от това да стане член на БКП. След десети пламенно ни убеждаваше, че той е убеден седесар и трябва да стане член на СДС.Remmivs написа:Това вече е напълно вярно. Няма смисъл да си губят времето с разни идЭоти. Надеждните хора са далеч повече и по-услужливи.Mila написа:Затуй няма и да разговарят с теб. Стана ми забавно от темата, защото имам познати "бивши". Ползват всякакви научни методи, но си знаят, че няма такава сила, която да пречупи човешкия дух. Винаги се ориентират към хора със сериозни проблеми.
Е, стана ЧЛЕН...
А човешкият дух наистина не може да се пречупи. Стига да го имаш...
Това не е дух и няма нищо човешко в такава ситуация, Вяра. Кое ти гарантира, че ако се пречупиш и изродът получи това, което му трябва няма да натисне спусъка?vyara написа:Да бе. Ако детето ти е на мушката, едва ли няма да се пречупи. Малко е встрани от вербуването, но говорейки за човешкия дух по принцип...
Много теоретизираме... Но и само на теория човешкия дух е толкова силен. Единици са силните духом. Почти у всички нас нещо се прекършва в даден момент.Remmivs написа:Това не е дух и няма нищо човешко в такава ситуация, Вяра. Кое ти гарантира, че ако се пречупиш и изродът получи това, което му трябва няма да натисне спусъка?vyara написа:Да бе. Ако детето ти е на мушката, едва ли няма да се пречупи. Малко е встрани от вербуването, но говорейки за човешкия дух по принцип...
Не, не. Практикуваме. Прекършване. Всеки ден. Идеалите са идеални и като такива нереални. Пътят е важен. Посоката. Желанието.vyara написа:Много теоретизираме... Но и само на теория човешкия дух е толкова силен. Единици са силните духом. Почти у всички нас нещо се прекършва в даден момент.
Пътя за къде?Remmivs написа:Не, не. Практикуваме. Прекършване. Всеки ден. Идеалите са идеални и като такива нереални. Пътят е важен. Посоката. Желанието.vyara написа:Много теоретизираме... Но и само на теория човешкия дух е толкова силен. Единици са силните духом. Почти у всички нас нещо се прекършва в даден момент.
За там където искаш да отидеш. За там където искаш да намериш себе си.vyara написа:Пътя за къде?
Напротив, това е единствената сила, която имаме.vyara написа:Много теоретизираме... Но и само на теория човешкия дух е толкова силен. Единици са силните духом. Почти у всички нас нещо се прекършва в даден момент.Remmivs написа:Това не е дух и няма нищо човешко в такава ситуация, Вяра. Кое ти гарантира, че ако се пречупиш и изродът получи това, което му трябва няма да натисне спусъка?vyara написа:Да бе. Ако детето ти е на мушката, едва ли няма да се пречупи. Малко е встрани от вербуването, но говорейки за човешкия дух по принцип...
Еми пак опряхме до всемирния закон за относителността. Никакви изводи не могат да се направят, щото всичко е относително.Remmivs написа:За там където искаш да отидеш. За там където искаш да намериш себе си.vyara написа:Пътя за къде?
Да се изправяме след прекършване ли? Чудесно казано! По-силен е не този, който никога не пада, а този, който винаги става, да се перефразирам малко в едно от любимите ми твърдения. А пък ако става дума за самото теоритизиране - да там сме силни и непобедими. До един.Mila написа:Напротив, това е единствената сила, която имаме.
Правилото е следното:Mila написа: Напротив, това е единствената сила, която имаме.
Не си прав, Сете! Няма сила, която да прекърши готовия да умре (загуби всичко, но не и себе си).Set написа:Правилото е следното:Mila написа: Напротив, това е единствената сила, която имаме.
Няма човек, който да не може да бъде пречупен.
По един или друг начин.
Тука азе ще съм несъкрушим гръб на Вяра:lol:
(то не бяха целувки:oops::lol:)
Е, така де, най-страшно е като паднеш първия път - после лесно - падаш, ставаш, падаш, ставаш.......докато накрая гушнеш букетчето и всичко свърши.Remmivs написа:Да се изправяме след прекършване ли? Чудесно казано! По-силен е не този, който никога не пада, а този, който винаги става, да се перефразирам малко в едно от любимите ми твърдения. А пък ако става дума за самото теоритизиране - да там сме силни и непобедими. До един.Mila написа:Напротив, това е единствената сила, която имаме.
Да, точно до последния път! И на мен, Лейди Мила. Лека!Mila написа:Е, така де, най-страшно е като паднеш първия път - после лесно - падаш, ставаш, падаш, ставаш.......докато накрая гушнеш букетчето и всичко свърши.
Май ми е време да си лягам . Лека нощ! Беше ми приятно че си побъбрихме.:)
А, може и да не ставаш. Я виж Сетовата бяла мечка!Mila написа:Е, така де, най-страшно е като паднеш първия път - после лесно - падаш, ставаш, падаш, ставаш.......докато накрая гушнеш букетчето и всичко свърши.Remmivs написа:Да се изправяме след прекършване ли? Чудесно казано! По-силен е не този, който никога не пада, а този, който винаги става, да се перефразирам малко в едно от любимите ми твърдения. А пък ако става дума за самото теоритизиране - да там сме силни и непобедими. До един.Mila написа:Напротив, това е единствената сила, която имаме.
Май ми е време да си лягам . Лека нощ! Беше ми приятно че си побъбрихме.:)
Готовият да умре вече е умрял, какво има да му се прекършва. Затова и никога не сме готови да умрем, някои казват, че цял живот се учело. Според мен ако си наистина, ама наистина готов, вече не си жив, духът ти е отлетял далеч от живота. Тъй поне си мисля със сънения си мозък:DRemmivs написа:Не си прав, Сете! Няма сила, която да прекърши готовия да умре (загуби всичко, но не и себе си).Set написа:Правилото е следното:Mila написа: Напротив, това е единствената сила, която имаме.
Няма човек, който да не може да бъде пречупен.
По един или друг начин.
Тука азе ще съм несъкрушим гръб на Вяра:lol:
(то не бяха целувки:oops::lol:)
Не. Не е. Според мен. Ние умираме всеки ден, Вяра. Бавно и полека. Така по-живи ли сме? Ако си поставен пред избор честта или живота ти примерно? В крайна сметка - memento mori. Всички сме пътници за натам. Какво ще ти добави жалко продължение на това съществуване ако нямаш себеуважение след подобен акт? Тези хора са истински умрели макар и живи според мен. У тук си признавам, че и аз съм сънен и освен това съм си аз и философствам дървено както е обичайно. Не знам какво ще направя ако имам такъв избор. Знам само какво бих искал да направя.vyara написа:Готовият да умре вече е умрял, какво има да му се прекършва. Затова и никога не сме готови да умрем, някои казват, че цял живот се учело. Според мен ако си наистина, ама наистина готов, вече не си жив, духът ти е отлетял далеч от живота. Тъй поне си мисля със сънения си мозък:D
Да не дава Господ такива избори. Забравих името на филма, но имаше един филм, свързан с концлагерите. Един гаден шваба накара една майка да избере кое от двете й деца да убие, защото иначе щеше да убие и двете. Ревах с глас. Тя избра да умре момиченцето, за да може да спаси момченцето. После вече не беше жива, макар че надживя войната, но оня уби и двете й деца, ако добре си спомням.Remmivs написа:Не. Не е. Според мен. Ние умираме всеки ден, Вяра. Бавно и полека. Така по-живи ли сме? Ако си поставен пред избор честта или живота ти примерно? В крайна сметка - memento mori. Всички сме пътници за натам. Какво ще ти добави жалко продължение на това съществуване ако нямаш себеуважение след подобен акт? Тези хора са истински умрели макар и живи според мен. У тук си признавам, че и аз съм сънен и освен това съм си аз и философствам дървено както е обичайно. Не знам какво ще направя ако имам такъв избор. Знам само какво бих искал да направя.vyara написа:Готовият да умре вече е умрял, какво има да му се прекършва. Затова и никога не сме готови да умрем, някои казват, че цял живот се учело. Според мен ако си наистина, ама наистина готов, вече не си жив, духът ти е отлетял далеч от живота. Тъй поне си мисля със сънения си мозък:D
Изборът на Софи.vyara написа:Да не дава Господ такива избори. Забравих името на филма, но имаше един филм, свързан с концлагерите. Един гаден шваба накара една майка да избере кое от двете й деца да убие, защото иначе щеше да убие и двете. Ревах с глас. Тя избра да умре момиченцето, за да може да спаси момченцето. После вече не беше жива, макар че надживя войната, но оня уби и двете й деца, ако добре си спомням.Remmivs написа:Не. Не е. Според мен. Ние умираме всеки ден, Вяра. Бавно и полека. Така по-живи ли сме? Ако си поставен пред избор честта или живота ти примерно? В крайна сметка - memento mori. Всички сме пътници за натам. Какво ще ти добави жалко продължение на това съществуване ако нямаш себеуважение след подобен акт? Тези хора са истински умрели макар и живи според мен. У тук си признавам, че и аз съм сънен и освен това съм си аз и философствам дървено както е обичайно. Не знам какво ще направя ако имам такъв избор. Знам само какво бих искал да направя.vyara написа:Готовият да умре вече е умрял, какво има да му се прекършва. Затова и никога не сме готови да умрем, някои казват, че цял живот се учело. Според мен ако си наистина, ама наистина готов, вече не си жив, духът ти е отлетял далеч от живота. Тъй поне си мисля със сънения си мозък:D
Точно той. Невероятно тежък филм. А това хората са го живели..Мнемозина написа:Изборът на Софи.vyara написа:Да не дава Господ такива избори. Забравих името на филма, но имаше един филм, свързан с концлагерите. Един гаден шваба накара една майка да избере кое от двете й деца да убие, защото иначе щеше да убие и двете. Ревах с глас. Тя избра да умре момиченцето, за да може да спаси момченцето. После вече не беше жива, макар че надживя войната, но оня уби и двете й деца, ако добре си спомням.Remmivs написа:Не. Не е. Според мен. Ние умираме всеки ден, Вяра. Бавно и полека. Така по-живи ли сме? Ако си поставен пред избор честта или живота ти примерно? В крайна сметка - memento mori. Всички сме пътници за натам. Какво ще ти добави жалко продължение на това съществуване ако нямаш себеуважение след подобен акт? Тези хора са истински умрели макар и живи според мен. У тук си признавам, че и аз съм сънен и освен това съм си аз и философствам дървено както е обичайно. Не знам какво ще направя ако имам такъв избор. Знам само какво бих искал да направя.vyara написа:Готовият да умре вече е умрял, какво има да му се прекършва. Затова и никога не сме готови да умрем, някои казват, че цял живот се учело. Според мен ако си наистина, ама наистина готов, вече не си жив, духът ти е отлетял далеч от живота. Тъй поне си мисля със сънения си мозък:D
Четох книгата и никога не посмях да гледам филма. Ако и да е с Мерил Стрийп.
филмът си заслужава...doktorka написа:Изборът на Софи.
Четох книгата и никога не посмях да гледам филма. Ако и да е с Мерил Стрийп.
проблемът обаче идва от това,че някои са слушатели ,други "говорители"...( нямаше ли един такъв виц?)Set написа:Всеки човек има блестящи идеи в главата си и в живота всеки страда най-много от това, че никой не го слуша.
Най-големият проблем в живота на всеки човек е да си намери слушател 8)
.....
Ндааааам
Ние си имаме клуб:lol:
Аде умната, щото мога да ви разконспирирам и разведките тука:shock::D