esti написа:Марвин написа:
1. Вдигат детето и го водят в най-близката болница.
Само дето май нямат право да го направят.
Ако полицаи видят човек в безпомощно състояние, видимо нуждаещ се от лекарска помощ - викат линейка не го транспортират с полицейската кола, защото нито имат необходимите знания, нито животоспасяемо обурудване и ако човека умре в колата им ще носят отговорност.
Бе да, ама да ти кажа, жалко че не сме го знаели това че нямаме право, когато бяхме 9ти клас, понеже тая операция по спасяването на Пища щях да си я спестя, аз лично. Но, да знаеш, че човека си беше пътник или с тежко увреждане щеше да е най- малко. Ние го спасихме, честна дума. Първо го свалихме по стълбите. Аз и Яки го държахме за краката, пък Боби го хвана под мищниците. Натежало му обаче и пуснал за малко, за да си почине, ама забравил да ни каже. Пък ние си слезнахме до долу. Усетихме малко по- различно че е, но си викам тва сигурно и мене ме хваща пиенето, затва залитам. Долу, като се огледах викам- Бобсъне, тва дето правеше туп, туп, главата ли беше, бе? Пък той- а - вика- едва ли се е ударил много, те стълбите нямат остри ръбове. Карай - вика Яки - само от първия етаж го сваляме, кво толкова. После решихме, че понеже сестра му на Пища е медицинска сестра, няма никакъв смисъл да го караме в Пирогов, може да го заведеме у тях, пък сестра му ще ни бъде благодарна. Кви съобразителни момчета, хем умни, хем красиви, може да ни почерпи нещо, момчето си е съвсем добре, само заради тях, герои. Взехме да го мъкнеме през St George ама ни дотежа, сложихме го на една пейка, от ония яките, сещаш ли се, дето тежаха по сто кила, нямаше други. Асфалт, пързаля се- и я задърпахме. Егати направо ни се взе въздуха от зор, а един човек вика, бе вие, хулигани пияни гадни, какво се я задърпали тая пейка посред нощ, мамицата ви, събудихте квартала. И аха да му кажем, че спасяваме човешки живот, и видяхме че Пища хич не е на пейката. Понеже трябваше да вземем един завой на ъгъла на църквата и той се заклещил, краката му висяха, и ние като дръпнахме по- силно и той се изхлузил. Не сме го приклещили силно или поне не там, където мислехме отначало, понеже сега със сигурност знам, че момчето си има и жена и деца и всичко. Пък сестра му ни се расърди накрая, крещя, крещя. Де да го знаех тоя закон тогава, ама на.