Green Light написа:endorfini написа: И квооооо? Давай бързо! Искам продължение! Моля!
Вика ли? Грийн, моля те, доразкажи го! Страхотен си!
А кой ще работи? М? Не ви е сТрам, риш, драскачи из форумите, риш, и въобше губи-време хора, сте вие! Не ви увря главата, че трябва сериозна работа и отношение, към нещата от живота, риш. Хем да речеш лапета, а то зочовци. Че и даже колкото по-чо толкоз повече вятър в главите. Ами хайде да кажа, то се видяло къде отиде тая сутрин.
..............
Седя си аз на тоя парапет стабилка отсякъде. Парапета широк, удобен, кеф ти слизай, кеф ти сядай, кеф ти стой колкото си искаш. Къде ще скачаш, бе, ланкоолу, на сто години си станал, тва е за лапета работа. Да избиват комплекси, да вчепетляват гаджетата и после да го удрят на як запой. Ми ти с тая кола с деца, дрътльо, къв купон, къв запой, хем че и не пия, на всичкото отгоре. Пфу! Разпервам ръцете с адска мъка, мускулите ми са от памук, а дланите тежат цял тон. Гледам отсеща хълма, а красивата му есенна окраска изведнъж ми опротивява и става сива. Е хайде, маймуно, седиш цял час на тоя парапет, решавай нещо, че събра опашка вече. И докато си викам "Връщам се" с учудване чувам някой да вика Ихуу!, разбирам , че съм аз, и виждам, как краката ми отскачат от стабилния, широк, любим мой парапет. -Чао парапетче, едничко мое приятелче мило! Падам с главата надолу. Падам. Падам. Падам и падам часове наред. Кой крещи, като че го колят? Аз ли съм, това? Къде остана тарикатското "Ихуу"? ..аре, бе тва въже няма ли най- после да се опъне, егати и въжето, егати и чудото. След векове усещам дръпването на въженценцето. Милото ми въженце, милите ми приятели! Вързали са ме! Не са забравили! Нищо не се откачи! Нищо не се скъса! Цял съм! Аааа, пак падааам. Не, че не искам да викам още ама глас нямаа! Света се върти, но аз мога да гледам само надолу към черния път и спрелите коли да зяпат шоу. Струва ми се че ако отместя погледнещо ще се счупи, развали, откачи. Все пак, опитвам се. Трябва да видя къде е другото въже по което ми спускат един карабинер с който да се закача и да ме изтеглят. Ето го въжето. Да го хвана? Невъзможно! Тия луди ли са? Как да го хвана, като не мога да управлявам ръцете си, мога само да се хиля като зелка и тва е. Слава богу, ръцете ми самички свършват работата. Но идва и момента на закачането на карабинера за кръста ми. Тоя карабинер горе ми се стори огромно нещо и другия на кръста ми също. Обаче тука, въртящ се, люлеещ се и нахилен до невъзможност ми струва сложна работа закачането. Тия да не ме имат за командос, мамка им. Как да закача тия чудесии. Обаче и тука ръцете ми направиха чудо и аз се видях закачен. Пътешествието нагоре е пълно с чудеса и преживявания, но главното са редуващите се пристъпи на страх и хилеж. После, горе на моста всички ме тупат по гърба и ми викат, че съм бил голяма работа, герой и звезда, но аз бях сигурен, че омаловажават всичко.
П.П. Бейби ми каза(а после видях и на клипа) че на парапета съм седял само няколко секунди
Пак си помисли в кой ъгъл точно. Пък страхът - ще ти мине, като поотраснат хлапетата!
:oops::P
