Дълго време бях обезинтернетена и сериозно ме тресеше зочолипсията:(. Сега успях да се нетна от фоайето на един хотел, където загладени чичковци с тъмни костюми и бели ризи се разхождат важно-важно. Ако се поклашаха малко повече и бяха във фракове, щях да си представя, че съм в Антарктика, заобиколена от пингвини, но уви – животът е прозаичен и седя в един най-обикновен хотел, населен с ходещи костюми. Някои от тях седят край масите, качили крачол върху крачол (костюмите са преметнали крачоли, не масите) и пушат пури. Чудя се дали на рецепцията раздават противогази. (Не трябва ли да се казва “противогазове” ?!:roll:)
Навън снежинките танцуват и някои се издигат отново към сивото небе, опитвайки се да се задържат максимално време във въздуха – явно знаят какво ги чака, когато паднат на асфалта...
Преди няколко дни по чудо не валя и реших да се разходя до морето. Обзе ме странното желание да направя някоя снимка. Но в момента, в който стъпих на плажа, Северният вятър ме сграбчи така яростно за ушите, че трябваше да обещая да не ходя там докато не се постопли. Все пак успях да щракна два пъти:boev: докато и ръцете ми не се вледеношушулкаха. (Сори – подобни снимки от същото място съм правила и преди, но нямам други – в този град наистина “просто няма какво да се случи”.
) Спирам да пиша, защото почна на ме прихваща логореята...
Нещо ново в ЗоЧоландия?
Успешна и усмихната седмица на всички!
. Е, по-добре толкова, отколкото нищо. 
.