esti написа:
Сигурно имам неотразима усмивка и топли, добри кучешки очи и хората не могат да ми устоят.

Kравешки. Топлите са кравешките. Кучешките са умни или разбиращи. Вълчите - зли, лисичите - малки и хитри, плъха - само малки, пък прасето - шубелисани и "потънали в тлъстина" Има и такива които хубаво виждат през деня, други през нощта, такива които хич ги няма и така нататък, има дори "мъжки поглед". Само за женските очи литературата мълчи. Руснаците, понеже се чувстват в свои води по въпроса, се пробват да се изказват чат пат, обаче нищо не им се разбира. Освен, че били черни и прекрасни. Но топли, студени, цъ, не казват. Пият шампанско, което би ни казало нещо, ако не пиеха за щяло и нещяло. И да не бяха черни, или дори примерно да беше само едно око, или хич, руснаците пак щчха и да пият и да пеят. Затова предлагам да игнорираме руския опит и да приемем, че за женските очи не може да се говори. За да определим твоите ще трябва да прибегнем до експеримент. С Елби, да речем. Значи Елби, вървиш си през една градинка. В Бургас. Или Варна. Бе, няма значение къде - градинка, като градинка. Слънце грее, птички пеят, небето - небе, цветята - цветя, добрият дядо Боже съвестно си изпълнява задълженията горе на небето, без да се помайва. Вървиш, значи и гледаш една жена. Седи. На пейка. Поклаща крак. Никакви високи платформи, малка черна, велурена обувка с висок ток. Токчето е идеален завършек на канта на чорапогащник. От който след като с усилие откъснеш поглед минаваш на червена минипола. Там вече залепваш. Но внезапно, като истрел гръмва "Добър ден!" Задържаш се на крака. До момента в който виждаш ослепителна усмивка. Тогава вече падаш.
Пита се: какви са и очите?