Не.Remmivs написа:Чете ли тази тема? А дръпна ли програмката? А поне изгледа ли филмчето? М?vyara написа:Така. Обаче самата система като цяло?
Как мина моя ден
Re: Как мина моя ден
И това е вариант.snowprincess написа:нещо трето няма ли, щото умна не съм, нямам и дарба, остава да съм налучкала по случайностvyara написа: Логиката пречела на интуицията... казват. Трябва да избираш - или да си умна, или да си със свръхестествени дарби.
Е не ме обърквай де - не съм казала, че смисъла е в това да те помнят.Мнемозина написа:
Не, сигурна ли си, че ще ти е все едно.
А и смисълът не е задължително да е в паметта за теб. Той може дори да не е осъзнаван и разбиран - и пак да го има.
Дори и не говоря за смисъла.
Казах само, че след като умра нищо няма да има значение за мен. Просто няма да има мен, за да му се прикачи някакво значение.
Освен ако няма задгробен живот и да се окаже, че съм безсмъртна.
Уф, само дано няма и страшен съд, че тогава ще ми се опърли перушината в казана.
Винаги съм се чудел как хората могат да се "кефят" от подобни мисли...esti написа:Кефи те мисълта, че 100 години след смъртта ти хората ще те помнят?Remmivs написа:
Епикурейството е хубаво нещо. Винаги съм му се възхищавал. Съвсем сериозно. Но на мен то не ми е достатъчно. Или по-точно е. Обаче ме кефят и неща, които не се вписват директно в неговата схема.
Живееш днес, мислиш за утре. Няма нищо след теб, освен ако може от "горе" да помагаш на най-любимите си (през живота си) същества. Но и последното е по-скоро да им дадеш вярата и силата, че ще могат да преодоляват трудните ситуации.
Но пък и знам, че има разни хора и разни идеали, мисли и поведение. Едни живеят, други - живуркат, трети - хвърчат в илюзии.
Не ме кефят титли и звания, макар и да са някакъв критерий. Не ме кефят изкуствени похвали и застой (на мисъл и действия).
Такива ми ти работи
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Човек живее точно толкова, колкото е жив споменът за него.esti написа:Кефи те мисълта, че 100 години след смъртта ти хората ще те помнят?Remmivs написа:
Епикурейството е хубаво нещо. Винаги съм му се възхищавал. Съвсем сериозно. Но на мен то не ми е достатъчно. Или по-точно е. Обаче ме кефят и неща, които не се вписват директно в неговата схема.
Това е според тези, които помнят... не и според този, който го няма. А тези, които помнят просто имат нужда от това да помнят някого... А такава нужда имат, защото имат да се учат и да следват модел на подражание.БоЕВ написа:...
Човек живее точно толкова, колкото е жив споменът за него.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
на мойта приятелка свекър и беше болен от рак, казаха му около година, че му оставаQuid написа:общо взето хората са доста големи прахосници на времето което им е отредено да са на тази планета
вчера се чудех ако някое доки ме фиксира че имам 6 м живот кво ще правя да еба мама му
начи ако хората знаеха кога е финала им едва ли щяха да са такива дебили и прахосници на време
продължи да живее тихо и кротко както до тогава е живял
вечерта преди да умре казал на жена си да легне до него, защото повече няма да има такава възможност (явно хората усещат кога им идва последния час), на сутринта я прегърнал силно и казал: "това е, свърши се"

Gaspode написа:Уелкъм бек
Къде се загуби бе девойко мори убава? Надявам се, че си приключила с боледуването за следващите 3-4 живота и ще те виждаме по-често тук... пък и офффлайн...
Не знам... понякога тялото си взема почивка, защото не даваме спокойствие на духа. Сигурно.
Оправям се.
Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.esti написа:Е не ме обърквай де - не съм казала, че смисъла е в това да те помнят.Мнемозина написа:
Не, сигурна ли си, че ще ти е все едно.
А и смисълът не е задължително да е в паметта за теб. Той може дори да не е осъзнаван и разбиран - и пак да го има.
Дори и не говоря за смисъла.
Казах само, че след като умра нищо няма да има значение за мен. Просто няма да има мен, за да му се прикачи някакво значение.
Освен ако няма задгробен живот и да се окаже, че съм безсмъртна.
Уф, само дано няма и страшен съд, че тогава ще ми се опърли перушината в казана.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.
Panta rhei...
4avdar4e написа:Баси, Семи, само ТИ можеш при тия ваште разстояния да спретнеш такъв разговор:rotfl24:
как ме разсмя само...
що бе... ма сте забравили, че много говоря май?
А и съм поискала от Оня Горе хора, с които с 1 приказка да се разбирам.
А и аз съм забравила колко бързо пишете...
не мога си насмогна на темата явно
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Още в дира бях писал за една жена, съседка. Та тая жена - царство й небесно - близо 30 години е живяла с диагноза рак. В началото не са и давали големи шансове - операции, лечения, самолечения. Когато се умори да се бори и позволи на болестта да напредне пак не се предаде напълно. Зае се с подготовка на собственото си погребение. Много неща извърши преди да падне на леглото в морфинено успокоение.vyara написа:То пък какво ли толкова можеш да направиш. Каквото и да направиш, все тая. Самата мисъл ще ти отрови всичко. По-добре да си щастлив прахосник.Quid написа:общо взето хората са доста големи прахосници на времето което им е отредено да са на тази планета
вчера се чудех ако някое доки ме фиксира че имам 6 м живот кво ще правя да еба мама му
начи ако хората знаеха кога е финала им едва ли щяха да са такива дебили и прахосници на време
Шапка й свалям - има хора и хорица.
ми разбира се !!! Левъл 2 и левълите нагоре са си кеф. Но и кефчетата на левъл 1 1/2 не са лошиRemmivs написа:...като да напишеш книга например, да гледаш звездите и да се чудиш какво има в недрата им. Левъл 2 така да се каже ме кефи.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Това, което исках да кажа е, че сега, докато съм жива не правя нищо с мисълта за, след като умра.Мнемозина написа:
Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.
Само тук и сега.
Другото е...мижай да те лАжем.
Какво да ти отговоря на туй сега?Semiramis написа:Мнемо, мерси!Мнемозина написа:
Това е от късните стихотворения на Йосиф Бродски.
Ту ми харесва, ту ме плаши.
Общо взето през два реда ми харесва, през два ме плаши.
Това просто е супер!
плаши те, че още не си на петдесет, а ти пасва ли?
няма страшно. може тяло на 18 г и знание на 300
За теб се сетих всъщност като го четох.
Т.е. И за теб.
Panta rhei...
Знаеш ли какво ще правиш?!?Quid написа:общо взето хората са доста големи прахосници на времето което им е отредено да са на тази планета
вчера се чудех ако някое доки ме фиксира че имам 6 м живот кво ще правя да еба мама му
начи ако хората знаеха кога е финала им едва ли щяха да са такива дебили и прахосници на време
Ще им теглиш една!
Кой каза, по дяволите, кога и колко.
Ай стига!
Повярваш ли на тва и си труп и преди 6 месеца.
Така мисля аз.
Хващаш една манекенка или повече и ..екшън докато не почне да ти се живее.
Пилееш кинтите свободно докато душата ти не се отпусне напълно.
Ритваш тъщата и надуваш до дупка Обичам те на Азис в изпълнение на Тома.
И толкоз.
бравос... и в наше село тъй...esti написа:Това, което исках да кажа е, че сега, докато съм жива не правя нищо с мисълта за, след като умра.Мнемозина написа:
Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.
Само тук и сега.
Другото е...мижай да те лАжем.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Точно!ELBI написа:Това е според тези, които помнят... не и според този, който го няма. А тези, които помнят просто имат нужда от това да помнят някого... А такава нужда имат, защото имат да се учат и да следват модел на подражание.БоЕВ написа:...
Човек живее точно толкова, колкото е жив споменът за него.
А не е ли това смисъла на живота?
Дори и маймуните имат някаква "памет" която не им позволява всяко поколение да започва отначало/отново.
Не вярвам във войнстващият дарвинизъм по отношение на хората. Всичко е промивка и мозъчна клизма с цел създаване на видиотени консуматори - живей сега и на момента, пожелай си всичко което можеш и не можеш да си позволиш, защото когато умреш...
Пълна шитня!
Мнемозина написа:Какво да ти отговоря на туй сега?Semiramis написа:Мнемо, мерси!Мнемозина написа:
Това е от късните стихотворения на Йосиф Бродски.
Ту ми харесва, ту ме плаши.
Общо взето през два реда ми харесва, през два ме плаши.
Това просто е супер!
плаши те, че още не си на петдесет, а ти пасва ли?
няма страшно. може тяло на 18 г и знание на 300
За теб се сетих всъщност като го четох.
Т.е. И за теб.
чакай да стана академик; първо социология по-официална, пък после ще напиша че търсят нещо дето не е там въобще. щото е вътре. примерно.
ти си ми супер, просто!
Това е друго.esti написа:Това, което исках да кажа е, че сега, докато съм жива не правя нищо с мисълта за, след като умра.Мнемозина написа:
Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.
Само тук и сега.
Другото е...мижай да те лАжем.
Удоволствията тук и сега могат да бъдат най-разнородни и... дори смислени.
Panta rhei...
Мнемозина написа:Това е друго.esti написа:Това, което исках да кажа е, че сега, докато съм жива не правя нищо с мисълта за, след като умра.Мнемозина написа:
Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.
Само тук и сега.
Другото е...мижай да те лАжем.
Удоволствията тук и сега могат да бъдат най-разнородни и... дори смислени.
Тук и сега има капан - да останеш със занижен критерий
ма всеки да се оправя. принципно правилно.
нъл тъй
Това е така. Но има красота и спокойствие, че не ти казват. А може да имаме и по-малко от 6 месеца - Божа работа.Quid написа:общо взето хората са доста големи прахосници на времето което им е отредено да са на тази планета
вчера се чудех ако някое доки ме фиксира че имам 6 м живот кво ще правя да еба мама му
начи ако хората знаеха кога е финала им едва ли щяха да са такива дебили и прахосници на време
Ако останат 6 месеца - сигурно ще прахосам повечко пари за разни нещица... малко ще преям от ситуации ...
не рядко прахосваме времето, защото виждаме краят в някакво далечно, почти необозримо бъдеще... Което може би не е така лошо.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Не съм експерт по Дънов точно, Боев. Слушам за него като не знам. Поне по това, което ми разказват май става дума за това, че не трябва да се вкопаеш в предписания. Каквито и да са. Смисълът въобще не е в това да следваш буквата, а да дишаш и обичаш от душа.БоЕВ написа:Интересно минават дните ти!
Я, ако имаш желание поразкажи нещо за ясновидците...или пък Дънов, четох три негови книжлета, ама нещо не се разбрахме...трудно, да не кажа невъзможно е да следваш неговите предписания в днешното динамично време.
Някой по-компетентен може да каже.
Последно промяна от Semiramis на 16.04.08, 10:13, променено общо 1 път.
Ох, днес говоря на китайски май.Мнемозина написа:Това е друго.esti написа:Това, което исках да кажа е, че сега, докато съм жива не правя нищо с мисълта за, след като умра.Мнемозина написа:
Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.
Само тук и сега.
Другото е...мижай да те лАжем.
Удоволствията тук и сега могат да бъдат най-разнородни и... дори смислени.
За какви удоволствия става дума сега?
Това да живееш тук и сега без мисълта за след смъртта включва само удоволствия ли?
ELBI написа:бравос... и в наше село тъй...esti написа:Това, което исках да кажа е, че сега, докато съм жива не правя нищо с мисълта за, след като умра.Мнемозина написа:
Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.
Само тук и сега.
Другото е...мижай да те лАжем.
Точно.Semiramis написа: Тук и сега има капан - да останеш със занижен критерий
ма всеки да се оправя. принципно правилно.
нъл тъй
Последно промяна от Мнемозина на 16.04.08, 10:30, променено общо 1 път.
Panta rhei...
Не, не включва само удоволствия, разбира се.esti написа:Ох, днес говоря на китайски май.Мнемозина написа: Това е друго.
Удоволствията тук и сега могат да бъдат най-разнородни и... дори смислени.
За какви удоволствия става дума сега?
Това да живееш тук и сега без мисълта за след смъртта включва само удоволствия ли?
Но да живееш само тук и сега - това затваря много голяма част от възможните перспективи.
Panta rhei...
Мнемозина написа:Не, не включва само удоволствия, разбира се.esti написа:Ох, днес говоря на китайски май.Мнемозина написа: Това е друго.
Удоволствията тук и сега могат да бъдат най-разнородни и... дори смислени.
За какви удоволствия става дума сега?
Това да живееш тук и сега без мисълта за след смъртта включва само удоволствия ли?
Но да живееш само тук и сега - това затваря много голяма част от възможните перспективи.
хахахахахаааааааааа...
Абсолютно! Съгласна на 200 %
Даже хората с по-изявени познания все пак гледатн от зимни до летни гуми все по-готини, а не от днес до утре само
примерно
Добре, оставям ви да си мислите за след, като умрете и да се радвате на повечето възможности произлизащи от това.Мнемозина написа:
Не, не включва само удоволствия, разбира се.
Но да живееш само тук и сега - това затваря много голяма част от възможните перспективи.
Аз не мисля за смъртта - нямам толкова време за губене.
аз пък съм си мислил за смърта и си мисля, че това не ми е било изгубено време. А и донякъде поради това, мисля, че трябва да живеем сега и докато можем, за живите и за близките ни, за нещата и идеалите в които вярваме. Някак си тази тема трябваше да ми мине през акъла, да бъде обяснена за мене си и ... може би пак ще мисля за това някой ден, но не знам кога. Та сега се радвам на готиния живот, хубавите хора, приятните изживявания, хубавите неща, дето могат да се свършат и ... абе все готини нещица... днес, сега...
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Уф, не мога се отлепя от вас начи.ELBI написа:аз пък съм си мислил за смърта и си мисля, че това не ми е било изгубено време. А и донякъде поради това, мисля, че трябва да живеем сега и докато можем, за живите и за близките ни, за нещата и идеалите в които вярваме. Някак си тази тема трябваше да ми мине през акъла, да бъде обяснена за мене си и ... може би пак ще мисля за това някой ден, но не знам кога. Та сега се радвам на готиния живот, хубавите хора, приятните изживявания, хубавите неща, дето могат да се свършат и ... абе все готини нещица... днес, сега...
Да, трябва да се мисли за смъртта. Това ти дава повече живот. Повече нива! Повече всичко!
Но не и да се забиеш у тази мисъл само и да зае.еш всичко останало щото си финито отма.
За смъртта съм мислила, но не губя време да мисля за след смъртта - за след, каквото и да измисля все ще е изстрел в тъмното.ELBI написа:аз пък съм си мислил за смърта и си мисля, че това не ми е било изгубено време.
А за смъртта просто няма как да не мисли човек, дори и да не иска.
Тя е част от живота и непрекъснато ни се набива в очите.
Няма мърдане.
дито!!!esti написа:За смъртта съм мислила, но не губя време да мисля за след смъртта - за след, каквото и да измисля все ще е изстрел в тъмното.ELBI написа:аз пък съм си мислил за смърта и си мисля, че това не ми е било изгубено време.
А за смъртта просто няма как да не мисли човек, дори и да не иска.
Тя е част от живота и непрекъснато ни се набива в очите.
Няма мърдане.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
отново - дито!!!Remmivs написа:Уф, не мога се отлепя от вас начи.ELBI написа:аз пък съм си мислил за смърта и си мисля, че това не ми е било изгубено време. А и донякъде поради това, мисля, че трябва да живеем сега и докато можем, за живите и за близките ни, за нещата и идеалите в които вярваме. Някак си тази тема трябваше да ми мине през акъла, да бъде обяснена за мене си и ... може би пак ще мисля за това някой ден, но не знам кога. Та сега се радвам на готиния живот, хубавите хора, приятните изживявания, хубавите неща, дето могат да се свършат и ... абе все готини нещица... днес, сега...
Да, трябва да се мисли за смъртта. Това ти дава повече живот. Повече нива! Повече всичко!
Но не и да се забиеш у тази мисъл само и да зае.еш всичко останало щото си финито отма.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Не, не е въпросът за мислене, а за това да не го усещаш като празнота това там след смъртта.esti написа:За смъртта съм мислила, но не губя време да мисля за след смъртта - за след, каквото и да измисля все ще е изстрел в тъмното.ELBI написа:аз пък съм си мислил за смърта и си мисля, че това не ми е било изгубено време.
А за смъртта просто няма как да не мисли човек, дори и да не иска.
Тя е част от живота и непрекъснато ни се набива в очите.
Няма мърдане.
Panta rhei...
Абе не може без мислене.Мнемозина написа:
Не, не е въпросът за мислене, а за това да не го усещаш като празнота това там след смъртта.
Нали трябва да мисля, за да си дам сметка какво и за какво точно става дума в усещанията ми.
И пак да кажа - празнота или не изобщо не ми пука.
Не ме топлят никакви усещания за след...
Истинските усещания са сега, докато съм жива!
Ако не ми вярваш ела да ми шибнеш един шамар, за да видиш как го усещам. И за експеримента, ела да ми го шибнеш и след като умра - да сравниш усещанията.
А за едни други по-приятни усещания може да помоля някой клубар да експериментира.
Трабва да си правим услуги, не може...
