) и горе има площадка. След нея врати. Много... по цялата ширина на площадката. На времето, начи, проектанта е решил да даде на хората усещането за свободен достъп до правораздавателната ни система. Така си мися аз де... влизайки под кожата на Литературния Герой от онуй време... А днес какво се получава - тази огромна площадка е оградена с една грозна и неприветлива ограда. И прохода за минаване е широк не-повече от 2 метра. Та, отново преобразявайки се като ЛГ, само че сега съвременен, се опитвам да разбера какво ли се оптитва той (демек ЛГ) да ми каже метафУрично... Че съдебната ни система не е за всеки? Че не съм добре дошъл да си потърся правата? Или пък тази ограда трябва да е символ на пречките, ограниченията и прочие на съдебната ни система. И като я бутнем някой ден (оградата) изведнъж ще се окаже, че сме я оправили (системата).Абе с две думи грозно и не на място ми се видя това овче заграждение. Това е... споделих :)
