Dark написа:претича пред мен оня ден и спря на крайчето на пътя, опашката и на асфалта, обърна се и погледна с любопитство 8)
Казвал съм го и друг път, обичам да релаксирам сред природата, далеч от хора, глъч и суета. Та, днес след тежка седмица и още по-тежък ден се прибирам, влизам в дънките, нахлузвам гуменетките, фотото в ръка и хващам гората. Движа се със средно темпо, като се старая да не пропусна нещо, в храстите цвърчат птички, високо в небето гарвани танцуват, носени от вятъра зловещ танц...възможно е и сетивата ми да са прекаленно изострени, но безпогрешно по поведението на птиците и други дреболии се ориентирам в обстановката, усетих нещо нередно, нещо ставаше около мен, в миг усетих да преминават тръпки по гърба ми, някой ме наблюдава, познавам тая тръпка, така става винаги когато ме гледат недружелюбно. Забавих крачка и взех да оглеждам пеизажа с периферното си зрение, нищо нередно...опа-а-а-а, на високото в трева се чернее нещо което не се вписва в картинката...бавно спирам, вдигам апарата, зум и щрак...бърз преглед на екрана, да, уши, животно, вероятно вълк...сега се сещам, зимата щрапайки през преспите недалеч от тук намерих разкъсан чакал, ясно-о-о-о, стоя и се чудя, да го подгоня ли, възможно е да станат хубави снимки....не, няма смисъл, аз съм в неговият дом, щраквам още няколко пъти и продължавам.
след комп. увеличение, беше на около 250-300 метра, 12Х зум неможа да изкара детаел
