Празници
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Празници
Празници нали са и аз като всички реших, че тоя път вече, няма мърдане, ще си почина. Вечерта преди Великден отидохме в сестра ми, там купон и много смях, на църква в 12, после малчуганите заспаха, айде на ръце, в колата и в къщи. На другият ден, по план – мързел. Сутринта- закуска, кафенце, не се работи ни- що. Никаква прах, никакви усилия. Великата тайна на водата в DVD-то, пуканки и почивка. Мило, вика ми Бейби, нашите ще ходят до сестрата, дали да не им кажем да минат и през къщи? – Да минават – викам. Аз обичам всички и много ми е приятно да виждат как хубаво мога да почивам. - Ще хапнеме вкусно с една- две чаши винце, пък после - следобеден сън. Нищо не може да ми развали настроението. Мило- тва пак Бейби- с нашите ще дойдат и сестрата. – Браво – викам- много обичам сестра ти. - Мило, айде да отидеш до Фантастико и да купиш пържоли, че няма какво да сложа на масата. И пресни картофи, лук и домати, и краставици. И зелена салата.
Колко пъти стана, и казвам, че хич не обичам да ми вика „Мило”!
Бегом до Фантастико, после до плод и зеленчука, после в къщи дъската, ножа и салатата. „Великата тайна” ме чака спряна на пауза. Малките измислиха подредбата на масата, аз наредих мокрия бар, запалихме де що има свещи из къщи и хоп пристига делегацията. Племенничката ми е седем годишно ослепително гадже, което влиза като Мерелин. Знае че отдавна съм безвъзвратно пленен, опитомен и смазан. Ако иска, ми дава да я целуна, ако не иска – не. Сега дава. Баджанака нахълтва многословно с украинска водка в ръка, следва и останалата част: тъст, тъща, сестрата на Бейби и последен, но не по значение- четиримесечния племенник. Около който всички жени се завъртат, все едно във водовъртеж. След като радостта от срещата се уталожва, всички сядаме. Баджо, както му е ред взима думата и купона почва. 6 часа по- късно сме във фазата, в която поучаваме сестрите как трябва да се държат с роднините си, а те ни гледат и не спират да се чудят, кой ги би, че да се оженят за такива идиоти. Обяда отдавна е преминал, всъщност преминала е и вечерята и нещата си клонят към сериозен запой. Слава богу, най- малкия е тук и майка му е неговият пророк. Ставай! Трябва да къпем бебето! Баджо се опитва да протестира, дори за секунда взима превес, но той много е изпил, а на нея здраво и е писнало, и нещата си идват по местата. На прощаване - няколко съвета към мен. Кълна се, че ще ги следвам! Когато си тръгват, прибираме галимацията, нощта е в пълна власт, неуморните малчугани играят докато си прибират играчките, успяваме и този път да ги паркираме в креватите без разправии. И се трупясваме.
Другият ден е почивен ден, затова с раздразнение, но и с известна злобна радост прекъсвам алармата на джиесема и се връщам в топлото легло. Това обаче е временна победа. Гадината не се дава лесно, само чака да се унеса и започва да звъни все едно някой я коли. Вдигам с кръвясали очи. Хриптя. Отсреща: жизнерадостен цигански глас. Ало, бате, здравей! Вальо се обажда. Не е ясно как успявам да съобразя, но се сещам, че тоя Вальо действително трябваше да ми се обади днес. Верно, че чак към 9 и половина, пък сега е доста преди осем, но така или иначе човека има известно основание да звъни. Пращам го да пие кафе и да ми звънне след половин час, и се излюпвам. Срещата ми с тоя циганин изисква известно обяснение, затова леко ще се отколоня от хронологията, иф ю донт майн, дет се вика.
В живота на всеки мъж идва един етап, когато е по- лесно да уйдисаш на жена си, отколкото да измисляш оправдания за да изкръшкаш от домашна работа. В такъв момент на слабост, аз, под диригентството на Бейби, изчистих фамилния таван. Изкарахме вековните семейни съкровища и педесе килограма прах и ги струпахме, естествено, в общия такъв. Как да е, под всесъседско презрение и гняв, изкарахме зимата, но дойде момент, в който трябваше да ги разкараме. Наех, значи аз гореспоменатия Вальо, пък той определи, като единствено възможен ден - вторият ден на Великден. Много важно. Давам му ключа от тавана, метам по един поглед, че да изнесат всичко и това е. Аз, да работя нямам ни-как-во намерение. Тръгва по план. Давам нареждания, редя заплахи и работата почва. Слизам за малко да видя, че товарят нещата в камион, а не ги хвърлят около кофите за боклук или не дай Боже в съседските дворове и успокоен се прибирам. Я, викам си, да зема, да ги накарам, да изкарат и бетонната пътека от двора. Тя е от рехав бетон, през градинката. Мое дело, обаче стана много арт. И е толкова крива, че по нея- а си стъпил, а си си изкълчил нещо. Сега е момента да я разбия. Хващам кирката и за има- няма петнайсе минути и виждам сметката. Вальо- викам- я подхвани и тая пътека, хем да си починеш малко от качване по стълби. Трябва още няколко пъти да му го кажа, докато зацепи, но момчето се оказва схватливо и разбра. Изнесе пътеката, а аз заравних пръстта и сложих плочки. Има нужда от още, обаче като за почивен ден – толко. Прибирам кирката с приятната умора, на човек , който го чака кафенце в къщи. Отбивам се, да видя как е хавата, около камиона и там се натъквам на находка. Половината ми таван е подпрян на близкия трафопост, а бетонените парчета от пътеката, са под и до контейнерите за боклук. Изнасям се до тавана, че да сгепцам Вальо, и там се натъквам на подобно положение. Усилено се мете около купчините със стари неща, останали в тоя таван от юрския период. Самите купчини, обаче са недокоснати. Първи разбор на ситуацията с Вальо на тавана. Втори разбор и отбелязване на мероприятия по стълбите, където се стеле чувствителна част от фамилния боклук. И трети разбор пред камиона. На третия разбор споменавам, какво бих направил ако нещата продължат така. Имам и публика от баби. Спор с циганина собственик на камиона, дали и какво трябва, да се изхвърля в камиона. Бабите сформират агитка. Накрая работата се концентрира в необходимите три полета: таван, стълби и камион. Вальо споменава факта, че са дошли без чували за боклук, без метли и без лопати. За да чистят. Тичам до мазето и осигурявам, каквото трябва. За по- лесно се качвам и измитам половината таван за показно. После го измитам пак, заради финия начин, по който пълнят чувалите. Нататък върви лесно, понеже циганите много обичат така. Когато ги юркаш и ги бройкаш, на тях работата им спори и за нула време отхвърлят сума чудо. След около два часа стигаме до последен напън, после инспекция с Вальо и всичко е тип- топ. Разплащаме се, идва и чистачката, та да измете и измие, всичко е песен. Аз влизам в банята. Тоя път се къпя бързо, понеже искам да почивам, да мързелувам и да се изтягам на дивана. Излизам едва ли не задъхан от бързане и тогава гадното, долно, злопаметно същество пак се раззвънява Дзъррр, дзъррр, дзъррр…. Един клиент бил наблизо. Понеже бил болен предната седмица и не сме могли да се срещнем, дали съм нямал нещо против да се видим сега.
Кой? Аз? Ма как!
Обличам се на тъгъдък, взимам едни мостри, за които ще стане въпрос на срещата и хуквам. На входа на кооперацията се сещам, че съм си забравил едно листче с важни драсканици и звънкам на Бейби по домофона, да ми отвори. По улицата върви един съсед и мързеливо бута колело.
- Ейй вика, нямаш ли си ключ, та разкарваш жена си? Ама може ли, да си толко мързелив?!
Обърнах се аз тогава, така лекичко към него, че да го погледна и той веднага се качи на колелото. И отпраши.
Колко пъти стана, и казвам, че хич не обичам да ми вика „Мило”!
Бегом до Фантастико, после до плод и зеленчука, после в къщи дъската, ножа и салатата. „Великата тайна” ме чака спряна на пауза. Малките измислиха подредбата на масата, аз наредих мокрия бар, запалихме де що има свещи из къщи и хоп пристига делегацията. Племенничката ми е седем годишно ослепително гадже, което влиза като Мерелин. Знае че отдавна съм безвъзвратно пленен, опитомен и смазан. Ако иска, ми дава да я целуна, ако не иска – не. Сега дава. Баджанака нахълтва многословно с украинска водка в ръка, следва и останалата част: тъст, тъща, сестрата на Бейби и последен, но не по значение- четиримесечния племенник. Около който всички жени се завъртат, все едно във водовъртеж. След като радостта от срещата се уталожва, всички сядаме. Баджо, както му е ред взима думата и купона почва. 6 часа по- късно сме във фазата, в която поучаваме сестрите как трябва да се държат с роднините си, а те ни гледат и не спират да се чудят, кой ги би, че да се оженят за такива идиоти. Обяда отдавна е преминал, всъщност преминала е и вечерята и нещата си клонят към сериозен запой. Слава богу, най- малкия е тук и майка му е неговият пророк. Ставай! Трябва да къпем бебето! Баджо се опитва да протестира, дори за секунда взима превес, но той много е изпил, а на нея здраво и е писнало, и нещата си идват по местата. На прощаване - няколко съвета към мен. Кълна се, че ще ги следвам! Когато си тръгват, прибираме галимацията, нощта е в пълна власт, неуморните малчугани играят докато си прибират играчките, успяваме и този път да ги паркираме в креватите без разправии. И се трупясваме.
Другият ден е почивен ден, затова с раздразнение, но и с известна злобна радост прекъсвам алармата на джиесема и се връщам в топлото легло. Това обаче е временна победа. Гадината не се дава лесно, само чака да се унеса и започва да звъни все едно някой я коли. Вдигам с кръвясали очи. Хриптя. Отсреща: жизнерадостен цигански глас. Ало, бате, здравей! Вальо се обажда. Не е ясно как успявам да съобразя, но се сещам, че тоя Вальо действително трябваше да ми се обади днес. Верно, че чак към 9 и половина, пък сега е доста преди осем, но така или иначе човека има известно основание да звъни. Пращам го да пие кафе и да ми звънне след половин час, и се излюпвам. Срещата ми с тоя циганин изисква известно обяснение, затова леко ще се отколоня от хронологията, иф ю донт майн, дет се вика.
В живота на всеки мъж идва един етап, когато е по- лесно да уйдисаш на жена си, отколкото да измисляш оправдания за да изкръшкаш от домашна работа. В такъв момент на слабост, аз, под диригентството на Бейби, изчистих фамилния таван. Изкарахме вековните семейни съкровища и педесе килограма прах и ги струпахме, естествено, в общия такъв. Как да е, под всесъседско презрение и гняв, изкарахме зимата, но дойде момент, в който трябваше да ги разкараме. Наех, значи аз гореспоменатия Вальо, пък той определи, като единствено възможен ден - вторият ден на Великден. Много важно. Давам му ключа от тавана, метам по един поглед, че да изнесат всичко и това е. Аз, да работя нямам ни-как-во намерение. Тръгва по план. Давам нареждания, редя заплахи и работата почва. Слизам за малко да видя, че товарят нещата в камион, а не ги хвърлят около кофите за боклук или не дай Боже в съседските дворове и успокоен се прибирам. Я, викам си, да зема, да ги накарам, да изкарат и бетонната пътека от двора. Тя е от рехав бетон, през градинката. Мое дело, обаче стана много арт. И е толкова крива, че по нея- а си стъпил, а си си изкълчил нещо. Сега е момента да я разбия. Хващам кирката и за има- няма петнайсе минути и виждам сметката. Вальо- викам- я подхвани и тая пътека, хем да си починеш малко от качване по стълби. Трябва още няколко пъти да му го кажа, докато зацепи, но момчето се оказва схватливо и разбра. Изнесе пътеката, а аз заравних пръстта и сложих плочки. Има нужда от още, обаче като за почивен ден – толко. Прибирам кирката с приятната умора, на човек , който го чака кафенце в къщи. Отбивам се, да видя как е хавата, около камиона и там се натъквам на находка. Половината ми таван е подпрян на близкия трафопост, а бетонените парчета от пътеката, са под и до контейнерите за боклук. Изнасям се до тавана, че да сгепцам Вальо, и там се натъквам на подобно положение. Усилено се мете около купчините със стари неща, останали в тоя таван от юрския период. Самите купчини, обаче са недокоснати. Първи разбор на ситуацията с Вальо на тавана. Втори разбор и отбелязване на мероприятия по стълбите, където се стеле чувствителна част от фамилния боклук. И трети разбор пред камиона. На третия разбор споменавам, какво бих направил ако нещата продължат така. Имам и публика от баби. Спор с циганина собственик на камиона, дали и какво трябва, да се изхвърля в камиона. Бабите сформират агитка. Накрая работата се концентрира в необходимите три полета: таван, стълби и камион. Вальо споменава факта, че са дошли без чували за боклук, без метли и без лопати. За да чистят. Тичам до мазето и осигурявам, каквото трябва. За по- лесно се качвам и измитам половината таван за показно. После го измитам пак, заради финия начин, по който пълнят чувалите. Нататък върви лесно, понеже циганите много обичат така. Когато ги юркаш и ги бройкаш, на тях работата им спори и за нула време отхвърлят сума чудо. След около два часа стигаме до последен напън, после инспекция с Вальо и всичко е тип- топ. Разплащаме се, идва и чистачката, та да измете и измие, всичко е песен. Аз влизам в банята. Тоя път се къпя бързо, понеже искам да почивам, да мързелувам и да се изтягам на дивана. Излизам едва ли не задъхан от бързане и тогава гадното, долно, злопаметно същество пак се раззвънява Дзъррр, дзъррр, дзъррр…. Един клиент бил наблизо. Понеже бил болен предната седмица и не сме могли да се срещнем, дали съм нямал нещо против да се видим сега.
Кой? Аз? Ма как!
Обличам се на тъгъдък, взимам едни мостри, за които ще стане въпрос на срещата и хуквам. На входа на кооперацията се сещам, че съм си забравил едно листче с важни драсканици и звънкам на Бейби по домофона, да ми отвори. По улицата върви един съсед и мързеливо бута колело.
- Ейй вика, нямаш ли си ключ, та разкарваш жена си? Ама може ли, да си толко мързелив?!
Обърнах се аз тогава, така лекичко към него, че да го погледна и той веднага се качи на колелото. И отпраши.
Последно промяна от Green Light на 29.04.08, 19:18, променено общо 2 пъти.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Абсолютно. Видите ли случайно минаващ - у лево! Ако имате колебания дали е случайно минаващ или не, питайте ме мене. Аз ги познавам.ELBI написа:и кво - не разбрахме що си толкоз мързелив - тайната гледал, водата виждал, съвети взимал, а мързелив. Баси хората, начи...
Изводът е - не ебавайте мнения на хора случайно минаващи по входовете...
Списъкът на Грийн. Том 1 до том 24-тGreen Light написа:Абсолютно. Видите ли случайно минаващ - у лево! Ако имате колебания дали е случайно минаващ или не, питайте ме мене. Аз ги познавам.ELBI написа:и кво - не разбрахме що си толкоз мързелив - тайната гледал, водата виждал, съвети взимал, а мързелив. Баси хората, начи...
Изводът е - не ебавайте мнения на хора случайно минаващи по входовете...
Леле... по-горе щях да пиша "у лево", но синът ме викна и .. кат се върна ми бе секнала мисълта, та само "Прати"
И аз да разкрия една тайна:
Грийн е Велик и ести е Неговия пророк
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
хехехе, от кога те чакам... шегувах се самоesti написа:ELBI написа:
Грийн е Велик и ести е Неговия пророк
Вярно е, Велик е!
С крива усмивка върху приятно позеленялото ми лице си го признавам:lol:
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Re: Празници
Толкова познато звучи, банални работи на пръв поглед, а само ти можеш така да го разкажеш, че да не може човек да се откъсне и да му е кеф да го чете.Green Light написа:Празници нали са ....
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
ОткровеНи, Грийн, с едно НGreen Light написа:Няма нищо по- лесно от това да поставиш запетайките на място. Аз, лично ги поставям по сто пъти на един пост. Да не говорим за тафталогии и откровенни грешки от незнание.
Вие се правете, че не забелязвате.
Четвърта поправка.
П.П. Нема да зимам участие у тая тема, щото ние у други ден почваме тавана
Когато терминаторите не искат да си лягат или да си изядат закуската с мен ли ги плашиш?Green Light написа:Ести, гледала ли си Шрек? Там където котарака сваляше шапка, отваряше широко очи и пускаше тъжна музика. И после нападаше със сабята. Ти сега, това ли правиш?esti написа: Тъкмо се зарадвах, че някой ме чака....
Запетайки... Има една диктовка на Мериме (на френски, разбира се, френският има донякъде сложен правопис. Във Франция е нормално да се провеждат състезания по правопис, французите са доста неграмотни, колкото и странно да ви звучиGreen Light написа:Няма нищо по- лесно от това да поставиш запетайките на място. Аз, лично ги поставям по сто пъти на един пост. Да не говорим за тафталогии и откровенни грешки от незнание.
Вие се правете, че не забелязвате.
Четвърта поправка.
- Пенчо Заека
- Мнения: 1264
- Регистриран на: 24.09.06, 08:58
- Местоположение: Южния парк
- Обратна връзка:
Ади другия път като пишеш да пишеш през ред, че така много гъсто и се обърках. В крайна сметка, не разбрах кой изчисти тавана:rotfl24::rotfl24::rotfl24: Спуках се!
Ейии, ти от моите болести страдаш - от тях се не мре, но с тях се мре. Едната е мързел.
Ейии, ти от моите болести страдаш - от тях се не мре, но с тях се мре. Едната е мързел.
Ако се разболееш и до два месеца не умреш, значи ще живееш.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Ми да понеже е "обикновен", нали, не е "обикновенен"?4avdar4e написа:ОткровеНи, Грийн, с едно НGreen Light написа:Няма нищо по- лесно от това да поставиш запетайките на място. Аз, лично ги поставям по сто пъти на един пост. Да не говорим за тафталогии и откровенни грешки от незнание.
Вие се правете, че не забелязвате.
Четвърта поправка.
П.П. Нема да зимам участие у тая тема, щото ние у други ден почваме таванаШъ правим там на младежа място за ..... усамотение
Баси, начи, истортията. Ами радостта с едно "т" ли е? "РадостЕН", но пък не е "радостеНЕН"
Да не говорим, че пред петнайсе "че"та не съм сложил запетайки. И пред още толкова "и"та съм. Или пък не трябва да се казва "Около който се завъртяха във водовъртеж", ами "Около,(запетайка) когото" Ама пиша и пускам. После две бързи поправки и толкова. После се червя. Пък като се сетя, че има и професиналисти и започвам, да се изпотявам, сигурно здраво ви пиля нервите. Прости на илитерата, Чавдарче! Неграмотностт?а е кофти работа. Ще с' стараем!
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Верно, верно! Винаги съм казвал, че добре, че не ме боли толкова, колкото ме мързи.Пенчо Заека написа:Ади другия път като пишеш да пишеш през ред, че така много гъсто и се обърках. В крайна сметка, не разбрах кой изчисти тавана:rotfl24::rotfl24::rotfl24: Спуках се!
Ейии, ти от моите болести страдаш - от тях се не мре, но с тях се мре. Едната е мързел.
Иначе за протокола - моля, да се поддържа официалната версия - "Циганите изчистиха тавана". Имам реноме, все пак.
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Празници
Бате, ти си неотразимGreen Light написа:

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Re: Празници
Отразим е. Ние сме му огледалото. Ама много малко тва огледалце, бе. Махай се, върви публикувай. Е, ще трябва да ти шлифоват малко диамантчетата... Така ми се иска да те прочета някъде, където много хора ще те четат.frisky lioness написа:Бате, ти си неотразимGreen Light написа:
:rotfl24::rotfl24:
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Французите са ненормални. Но права си- Балзак съм същи.vyara написа: Запетайки... Има една диктовка на Мериме (на френски, разбира се, френският има донякъде сложен правопис. Във Франция е нормално да се провеждат състезания по правопис, французите са доста неграмотни, колкото и странно да ви звучи), наречена е "дяволска диктовка", уж не е нищо особено, а хора като Наполеон, Александър Дюма и Балзак имат десетки грешки на тази диктовка. Тя е не по-дълга от половин стандартна страница. Така, че... Не че те насърчавам да пренебрегваш запетайките, но това не е попречило на тези хора да са велики.
П.П. Това за тая диктовка, да знаеш че отсега нататък влиза в ежедневна употреба. "Кво ми се праиш, бе?! Бил съм сгрешил нещо си в мейла. Ти знаш ли, Мериме на какво е направил Балзак и Дюма? На кайма ги е направил. Направо ги е закопал на три факинг метра под земята, е това!"
Re: Празници
Чшшшшшшшшауууулоууу!!!vyara написа:... да те прочета някъде, където много хора ще те четат.
Ние тук да не сме малко?
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Празници
Той може и да пише/публикува, ама тайно:winkw:vyara написа:Отразим е. Ние сме му огледалото. Ама много малко тва огледалце, бе. Махай се, върви публикувай. Е, ще трябва да ти шлифоват малко диамантчетата... Така ми се иска да те прочета някъде, където много хора ще те четат.frisky lioness написа:Бате, ти си неотразимGreen Light написа:
:rotfl24::rotfl24:
Мойто дяте почна вчера да пише втория си роман.
Втори, защото преди време започна първия, но нещо го напуснала музата, та го зарязал:lol::lol:
Вчера написал две глави от втория и ме пита дали ще имам време да им хвърля едно оче в събота/неделя

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Re: Празници
Ми малко сме. Ти пък. Ние сме толкова тесен кръг. Кръжец направо.Звеневия написа:Чшшшшшшшшауууулоууу!!!vyara написа:... да те прочета някъде, където много хора ще те четат.![]()
Ние тук да не сме малко?
Е, той и на нас ще ни показва произведенията си. На нас първо, нали Грийни?
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Празници
Явно е само подготовка, защото гледам стената още е деФстФена:lol::lol::lol:

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Re: Празници
ОубачИ сме широко скроени!vyara написа:Ние сме толкова тесен кръг.
Re: Празници
Чакам го да се разпише и да викам оня познат на Грийна...frisky lioness написа:Явно е само подготовка, защото гледам стената още е деФстФена:lol::lol::lol:
Re: Празници
Публикува тайно... той е толква скромен, че не знам какво би го изръчкало.frisky lioness написа: Той може и да пише/публикува, ама тайно:winkw:
Мойто дяте почна вчера да пише втория си роман.
Втори, защото преди време започна първия, но нещо го напуснала музата, та го зарязал:lol::lol:
Вчера написал две глави от втория и ме пита дали ще имам време да им хвърля едно оче в събота/неделя:winkw:
А ти поощрявай твоето, не се знае, може и да го четем един ден.
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Празници
Аз го поощрявам, но предпочитам да чете:-):winkw:vyara написа:Публикува тайно... той е толква скромен, че не знам какво би го изръчкало.frisky lioness написа: Той може и да пише/публикува, ама тайно:winkw:
Мойто дяте почна вчера да пише втория си роман.
Втори, защото преди време започна първия, но нещо го напуснала музата, та го зарязал:lol::lol:
Вчера написал две глави от втория и ме пита дали ще имам време да им хвърля едно оче в събота/неделя:winkw:
А ти поощрявай твоето, не се знае, може и да го четем един ден.

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Re: Празници
Той си казА - бутилькья Балантайнс и бадеми и е у джаза (прозата, пардон)vyara написа: че не знам какво би го изръчкало.
Re: Празници
Охххоо, надай се - "чукча писатель - чукча не читатель!"frisky lioness написа: предпочитам да чете:-):winkw:
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Празници
Звеневия написа:Охххоо, надай се - "чукча писатель - чукча не читатель!"frisky lioness написа: предпочитам да чете:-):winkw:

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Re: Празници
Ами напивайте го по-често там.Звеневия написа:Той си казА - бутилькья Балантайнс и бадеми и е у джаза (прозата, пардон)vyara написа: че не знам какво би го изръчкало.
Re: Празници
И някво леке от блевайнтайнс/бадемосхлъцинг...vyara написа:(следва списък имена) за вдъхновението и прочие..."
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Не. Никъде другаде из нета, нито пък тайно наяве. Не е от скромност, а от страх.
Тук ми е приятно да пиша. Отварям си прозореца за нова тема и почвам да тракам. Не знам как да пиша по друг начин.
Може би нчкой ден ще опитам. Ще стане с фанфари и три поредни обявления тук. За да ми стискате палци и да викате оп - оп - оп
Тук ми е приятно да пиша. Отварям си прозореца за нова тема и почвам да тракам. Не знам как да пиша по друг начин.
Може би нчкой ден ще опитам. Ще стане с фанфари и три поредни обявления тук. За да ми стискате палци и да викате оп - оп - оп
Ако платиш/отстъпиш разумен прОцент на Куида, той с удоволствие/загриженост на добър мениджър ще се разходи по темите, ще коопи/пейстне някъде на сигурно и след има-няма три месеца ще си стиснете ръцете на един охолен коктейл/презентация на първия по рода си форумлет!Green Light написа:Ще стане с фанфари и три поредни обявления тук. За да ми стискате палци и да викате оп - оп - оп
Щом има "чиклет" да се продава с милиВони, шо па да няма "форумлет"?
(Ако си прекалено нагъл, мож да го кръстиш и "гриЙнлет"!
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Не трябва и няма от какво да те е страхGreen Light написа:Не. Никъде другаде из нета, нито пък тайно наяве. Не е от скромност, а от страх.
Тук ми е приятно да пиша. Отварям си прозореца за нова тема и почвам да тракам. Не знам как да пиша по друг начин.
Може би нчкой ден ще опитам. Ще стане с фанфари и три поредни обявления тук. За да ми стискате палци и да викате оп - оп - оп
освен от това, някой твой почитател да не събира тайно бисерите ти
и да ги издаде по самоинициатива:winkw::-)

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
палци ще ти стискаме ако си платиш бре пичGreen Light написа:Не. Никъде другаде из нета, нито пък тайно наяве. Не е от скромност, а от страх.
Тук ми е приятно да пиша. Отварям си прозореца за нова тема и почвам да тракам. Не знам как да пиша по друг начин.
Може би нчкой ден ще опитам. Ще стане с фанфари и три поредни обявления тук. За да ми стискате палци и да викате оп - оп - оп
ти нещо доста залитна ми се струва:blum:
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
Представяй си, че ни пишеш от самотен остров, където няма нет. Явно трябва да говориш на приятел, за да ти е приятно. Но си мисля, че като всеки талант и този трябва да се развива...Green Light написа:Не. Никъде другаде из нета, нито пък тайно наяве. Не е от скромност, а от страх.
Тук ми е приятно да пиша. Отварям си прозореца за нова тема и почвам да тракам. Не знам как да пиша по друг начин.
Може би нчкой ден ще опитам. Ще стане с фанфари и три поредни обявления тук. За да ми стискате палци и да викате оп - оп - оп
От какво те е страх? Че няма да те харесат колкото нас тук ли? Да не те критикуват? Ти имаш нужда от обратна връзка. Можеш да станеш само по-добър, не можеш да станеш по-лош. От какво да те е страх?