Пътища

[Niya]

Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

[Звенения]

Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

НЕ!

[lilly]

Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Колкото и странно да ти звучи някои хора предпочитат да живеят така. Незнам колко са щастливи, но на мен също би ми било неудобно да им дам остатъци от храна

Когато някое циганче ми поиска пари аз обикновено предлагам да му купя закуска, но често ми отказват

[почти безобидна]

Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Понякога интуициата ти подсказва правилното решение - може би си щяла да го обидиш с пицата.
Лятото някъде намирам един дядо да спи до входа - гол до кръста, застлал си човека, нагласил се, хърка яко! се:D

Обадих се на социалните. Те ме попитаха как изглежда, какво-що...
А, казват - знаем го - ние го прибираме, той бяга (от някакъв старчески дом)
като застуди, сам ещ се прибере.
Дано твоя чичо има къде са се скрие от студа - симпатичен ми стана.

[ELBI]

Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Защо? Нищо не пречи да му купиш нещо специално за него! Или пица, или баничка... Или да му занесеш нещо от къщи и чаша вино. Няма да обеднееш. И за Коледа може да му спретнете един пакет-подарък и някаква банкнота в плик. Пък и децата ти ще видят, че е хубаво да се помага.

Вероятно не е егоизмът ти, а просто не си го правила до сега (може би те е срам да го направиш). Направи го - просто го направи. Успех в преодоляване на нещичко там в себе си! Ще го сториш!

[Kent]

Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Ей, Ния здравей. Ако се двоумиш кво да направиш питай големия син....след като го светнеш за ситуацията надве-натри...... "Децата понякога са по-умни от възрастните, а винаги и безспорно са по-искрени"8) /тая мисъл е от някой, ма забравих от кой:oops:/ Поздрави.

[Green Light]

Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Понякога интуициата ти подсказва правилното решение - може би си щяла да го обидиш с пицата.
Лятото някъде намирам един дядо да спи до входа - гол до кръста, застлал си човека, нагласил се, хърка яко! се:D

Обадих се на социалните. Те ме попитаха как изглежда, какво-що...
А, казват - знаем го - ние го прибираме, той бяга (от някакъв старчески дом)
като застуди, сам ещ се прибере.
Дано твоя чичо има къде са се скрие от студа - симпатичен ми стана.

А мен такива ме плашат. Може би съм закостенял мозък, може би понеже не ги разбирам тия хора и затова им се стряскам, ама тва е. Хем просяк, хем бездомен и мръсен, хем пък спокоен и усмихнат.... Една вечер реших пешачката да слезна през полето към Дружба и ха натам, ха насам, то застроено през лятото, нови огради, лутам се, кучета ме стреснаха и аз накрая тръгнах да излизам към пътя. Покрай пътя има едни дебели тръби сигурно са от теца и както тръгнах да ги прескачам изведъж във високата трева пред мене гледам клечат двама. Беше тъмно та ги видях внезапно. Двама мъже средна възраст, нито съвсем дрипави, нито пък много чисти.... После с втория поглед гледам направили си землянка под тръбите. Отвътре женски глас нещо говори полугласно. Изгледах ги и отминах. Ама после като взех да се тормозя: Бе какво правят в 21век здрави, прави мъже под тая тръба. Ноември месец е, не е бирения купон август_сред_тревата. Да няма я някоя жена отвлечена, я дете в тая землянка сред полето. Оттогава се тормозя - що не се върнах!!!?
Куку и половина

[Set]

А мен такива ме плашат. Може би съм закостенял мозък, може би понеже не ги разбирам тия хора и затова им се стряскам, ама тва е. Хем просяк, хем бездомен и мръсен, хем пък спокоен и усмихнат... нещо не му е чиста работата. Една вечер реших пешачката да слезна през полето към Дружба и ха натам, ха насам, то застроено през лятото, нови огради, лутам се, кучета ме стреснаха и аз накрая тръгнах да излизам към пътя. Покрай пътя има едни дебели тръби сигурно са от теца и както тръгнах да ги прескачам изведъж във високата трева пред мене гледам клечат двама. Беше тъмно та ги видях внезапно. Двама мъже средна възраст, нито съвсем дрипави, нито пък много чисти.... После с втория поглед гледам направили си землянка под тръбите и отвътре женски глас нещо говори полугласно. Изгледах ги и отминах. Ама после като взех да се тормозя: Бе тия правят в 21век здрави, прави мъже под тая тръба. Ноември месец е, не е бирения купон август_сред_тревата. Да няма я някоя жена отвлечена, я дете в тая землянка сред полето. Оттогава се тормозя - що не се върнах!!!?
Куку и половина

Групов сеХ

[Green Light]

А мен такива ме плашат. Може би съм закостенял мозък, може би понеже не ги разбирам тия хора и затова им се стряскам, ама тва е. Хем просяк, хем бездомен и мръсен, хем пък спокоен и усмихнат... нещо не му е чиста работата. Една вечер реших пешачката да слезна през полето към Дружба и ха натам, ха насам, то застроено през лятото, нови огради, лутам се, кучета ме стреснаха и аз накрая тръгнах да излизам към пътя. Покрай пътя има едни дебели тръби сигурно са от теца и както тръгнах да ги прескачам изведъж във високата трева пред мене гледам клечат двама. Беше тъмно та ги видях внезапно. Двама мъже средна възраст, нито съвсем дрипави, нито пък много чисти.... После с втория поглед гледам направили си землянка под тръбите и отвътре женски глас нещо говори полугласно. Изгледах ги и отминах. Ама после като взех да се тормозя: Бе тия правят в 21век здрави, прави мъже под тая тръба. Ноември месец е, не е бирения купон август_сред_тревата. Да няма я някоя жена отвлечена, я дете в тая землянка сред полето. Оттогава се тормозя - що не се върнах!!!?
Куку и половина

Групов сеХ

Пък аз да отмина!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

[Remmivs]

Защо? Нищо не пречи да му купиш нещо специално за него! Или пица, или баничка... Или да му занесеш нещо от къщи и чаша вино. Няма да обеднееш. И за Коледа може да му спретнете един пакет-подарък и някаква банкнота в плик. Пък и децата ти ще видят, че е хубаво да се помага.

Вероятно не е егоизмът ти, а просто не си го правила до сега (може би те е срам да го направиш). Направи го - просто го направи. Успех в преодоляване на нещичко там в себе си! Ще го сториш!

v

[Remmivs]

Ей, Ния здравей. Ако се двоумиш кво да направиш питай големия син....след като го светнеш за ситуацията надве-натри...... "Децата понякога са по-умни от възрастните, а винаги и безспорно са по-искрени"8) /тая мисъл е от някой, ма забравих от кой:oops:/ Поздрави.

Май това понякога е доста често, камарад. Страхотна мисъл!

[Remmivs]

Ама после като взех да се тормозя: Бе какво правят в 21век здрави, прави мъже под тая тръба. Ноември месец е, не е бирения купон август_сред_тревата. Да няма я някоя жена отвлечена, я дете в тая землянка сред полето. Оттогава се тормозя - що не се върнах!!!?
Куку и половина

И аз бих се тормозел. Ставаме дует кукумицини. Аба как е мъжка кукувица? Кукъл?

[4avdar4e]

И аз бих се тормозел. Ставаме дует кукумицини. Аба как е мъжка кукувица? Кукъл?

Кукувиц

[Niya]

Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Колкото и странно да ти звучи някои хора предпочитат да живеят така. Незнам колко са щастливи, но на мен също би ми било неудобно да им дам остатъци от храна

Когато някое циганче ми поиска пари аз обикновено предлагам да му купя закуска, но често ми отказват

Да, чувала съм го това, така им било по-лесно. Кой знае?!?

[Niya]

Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Понякога интуициата ти подсказва правилното решение - може би си щяла да го обидиш с пицата.
Лятото някъде намирам един дядо да спи до входа - гол до кръста, застлал си човека, нагласил се, хърка яко! се:D

Обадих се на социалните. Те ме попитаха как изглежда, какво-що...
А, казват - знаем го - ние го прибираме, той бяга (от някакъв старчески дом)
като застуди, сам ещ се прибере.
Дано твоя чичо има къде са се скрие от студа - симпатичен ми стана.

Така, де, а аз никъде не съм звъняла. Като започнаха да събарят къщата му си помослих, че трябва нещо да направя, някому да се обадя...Минаха две години, както споменах.

[Niya]

Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Понякога интуициата ти подсказва правилното решение - може би си щяла да го обидиш с пицата.
Лятото някъде намирам един дядо да спи до входа - гол до кръста, застлал си човека, нагласил се, хърка яко! се:D

Обадих се на социалните. Те ме попитаха как изглежда, какво-що...
А, казват - знаем го - ние го прибираме, той бяга (от някакъв старчески дом)
като застуди, сам ещ се прибере.
Дано твоя чичо има къде са се скрие от студа - симпатичен ми стана.

А мен такива ме плашат. Може би съм закостенял мозък, може би понеже не ги разбирам тия хора и затова им се стряскам, ама тва е. Хем просяк, хем бездомен и мръсен, хем пък спокоен и усмихнат.... Една вечер реших пешачката да слезна през полето към Дружба и ха натам, ха насам, то застроено през лятото, нови огради, лутам се, кучета ме стреснаха и аз накрая тръгнах да излизам към пътя. Покрай пътя има едни дебели тръби сигурно са от теца и както тръгнах да ги прескачам изведъж във високата трева пред мене гледам клечат двама. Беше тъмно та ги видях внезапно. Двама мъже средна възраст, нито съвсем дрипави, нито пък много чисти.... После с втория поглед гледам направили си землянка под тръбите. Отвътре женски глас нещо говори полугласно. Изгледах ги и отминах. Ама после като взех да се тормозя: Бе какво правят в 21век здрави, прави мъже под тая тръба. Ноември месец е, не е бирения купон август_сред_тревата. Да няма я някоя жена отвлечена, я дете в тая землянка сред полето. Оттогава се тормозя - що не се върнах!!!?
Куку и половина

И аз не съм им луд фен. И аз се питам как зрави хора са я докарали до тук и следващият въпрос ме връща към самата мен. А, аз мога ли да стигна до тук?!? Никога не мога да бъда сигурна какво ме чака утре. А сега, де.
Кукумицини.

[Niya]

Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Ей, Ния здравей. Ако се двоумиш кво да направиш питай големия син....след като го светнеш за ситуацията надве-натри...... "Децата понякога са по-умни от възрастните, а винаги и безспорно са по-искрени"8) /тая мисъл е от някой, ма забравих от кой:oops:/ Поздрави.

Поздрави, друже! Съгласна и още как, децата си казват " право куме в очи ". Не прощават никому.
Ще му обясня и ще видим. Чак ми стана интересно какво ще му хрумне.
P.S. Пращам най-после снимките.

[Niya]

Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Защо? Нищо не пречи да му купиш нещо специално за него! Или пица, или баничка... Или да му занесеш нещо от къщи и чаша вино. Няма да обеднееш. И за Коледа може да му спретнете един пакет-подарък и някаква банкнота в плик. Пък и децата ти ще видят, че е хубаво да се помага.

Вероятно не е егоизмът ти, а просто не си го правила до сега (може би те е срам да го направиш). Направи го - просто го направи. Успех в преодоляване на нещичко там в себе си! Ще го сториш!

Ха, болна тема - да превъзмогна, да преодолея..... Знам, че трудно казвам, че съм сгрешила и , че съжалявам.
Сигурно има и още. Но, хва, че ще стане като едно "популярно" предаване от 10ч., от понеделник до петък.

[Мнемозина]

Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Винаги можеш да дадеш на някого нещо, без да го засегнеш. Просто трябва да съумееш да го направиш така, че да не е като милостиня. И това изобщо не е трудно, ако смяташ този човек за равен на себе си.
Моя съседка пенсионерка дълги години гледа болната си от Бехтерев дъщеря. Така и не разбрах как се справя с двете пенсии с всичките лекарства, лекари, топлофикации и други неща. От време на време й носех по нещо за хапване, но гледах да е готвено, за да се оплача, че децата не искат да го ядат. Или пък козунак за Великден, сладкиш за Коледа... ей такива неща. Ама то и аз все гледам да храня когото свАря, от зодията ми е май.
Що се отнася до това дали ти можеш да попаднеш в такава ситуация, мисля, че не. Най-малкото защото имаш деца. Неговото положение не е безизходица, то е избор според мен, и той затова е спокоен. Но като е сам и бездетен, практически няма какво да го свързва с обществото. Ти не би направила такъв избор.

[Ън]

А ВЪПРОСЪТ е принципен...

Това е само пример.
Ето ви друг:
На онова лайно/педераст/педофил- Смачкан Чесън, му дали половин милион, за да.... изпее една песен!
Той пък взел, че не я изпял!!
Но паричките прибрал!!!
Сега като изнасили поредното момченце, с тези парички ще си плати на "добрите" чичковци , за да не му се карат и да не го затварят там където му е мястото.
И пак ще е невинен...
И пак ще е добър...
И пак добре ще живее...

А нашият съсед тази зима може и да не оцелее.
Сигурно, защото не може да пее...

Та, така... Другари и Другарки.

[графински съм]

Винаги можеш да дадеш на някого нещо, без да го засегнеш. Просто трябва да съумееш да го направиш така, че да не е като милостиня. И това изобщо не е трудно, ако смяташ този човек за равен на себе си.
Моя съседка пенсионерка дълги години гледа болната си от Бехтерев дъщеря. Така и не разбрах как се справя с двете пенсии с всичките лекарства, лекари, топлофикации и други неща. От време на време й носех по нещо за хапване, но гледах да е готвено, за да се оплача, че децата не искат да го ядат. Или пък козунак за Великден, сладкиш за Коледа... ей такива неща. Ама то и аз все гледам да храня когото свАря, от зодията ми е май.
Що се отнася до това дали ти можеш да попаднеш в такава ситуация, мисля, че не. Най-малкото защото имаш деца. Неговото положение не е безизходица, то е избор според мен, и той затова е спокоен. Но като е сам и бездетен, практически няма какво да го свързва с обществото. Ти не би направила такъв избор.

Наистна нищо не се знае.Има случки всякакви по белия свят.Лично познавам мъж вече на 59 години,работеше по строенето на ж.п.линиите.Караше специална машина за това.След развода си /25г.брак примерно/замина за Съюза уж да забрави ,щото тежко го понасяше.След 5г.там се завърна по кризите ,без дом/на дъщерята го оставиха/.Къде,къде при майка си.Да ама апартамента на дъщеря и.Като почина бабата....по казаните.Така я кара от поне 6-7години вече.Всички други са си "взели"живота в ръце,а той е бреме.Без доход,без пенсия,без перспективи.Е кой иска да го"издържа"-отговарям :-Никой!Не се касае за ден-два.И майка ми го е прибирала за по 2 месеца зимата,затова ми е ясно за какво става въпрос.Трудна работа.

[Niya]

Вчера, за пореден път срещнах един човек, който живее близо до нас. Живее, силно казано. Няма къща, само малко местенце обрасло с треволяци и останки от съборената му преди две / станаха вече две / години къща. Има си местенце, което наподобява легло, от струпани дъски и найлони. Има си и куфар в който държи дрехите си, има и чешма. Всеки ден подрежда, чисти, премита двора си. Видима възраст между 40 и 50, бяла, дълга, гъста коса, мустаци, пожълтели от цигарен дим и брада. Не знам с какво се храни. Винаги ми прави път, когато се разминаваме и аз съм с децата. И се усмихва. Спокойно. Веднъж, за секунда помислих да му дам пицата, която големият син отказваше да яде и не можах. Хвана ме срам. От мене си, от непукизма ни, от егоизма ни.
Знаем ли наистина, какво ни чака утре?!

Винаги можеш да дадеш на някого нещо, без да го засегнеш. Просто трябва да съумееш да го направиш така, че да не е като милостиня. И това изобщо не е трудно, ако смяташ този човек за равен на себе си.
Моя съседка пенсионерка дълги години гледа болната си от Бехтерев дъщеря. Така и не разбрах как се справя с двете пенсии с всичките лекарства, лекари, топлофикации и други неща. От време на време й носех по нещо за хапване, но гледах да е готвено, за да се оплача, че децата не искат да го ядат. Или пък козунак за Великден, сладкиш за Коледа... ей такива неща. Ама то и аз все гледам да храня когото свАря, от зодията ми е май.
Що се отнася до това дали ти можеш да попаднеш в такава ситуация, мисля, че не. Най-малкото защото имаш деца. Неговото положение не е безизходица, то е избор според мен, и той затова е спокоен. Но като е сам и бездетен, практически няма какво да го свързва с обществото. Ти не би направила такъв избор.

Да, така е, безспорно си права. Винаги имаш избор, но и никога не казвай никога. Защото пътят е пълен със завои, едни очаквани, други не. Та, това ми беше идеята, за промените, желани или не, удачни или не.
Като си помисля, последно се наложи да се променя руслото преди година и нещо.

[Ън]

Що се отнася до това дали ти можеш да попаднеш в такава ситуация, мисля, че не. Най-малкото защото имаш деца.

Не мисля, че е така, за съжаление...

Децата могат само да те мотивират да дадеш всичко от себе си. А, ако това "всичко" не е достатъчно...
Представете си следната ситуация:
Разболявате се тежко. Но няма да умрете скоро. Не сте и работоспособен. Тогава?
Преди седем години за малко щяха да ми отрежат палеца на едната ръка. Заради един панарициум. Веднъж цепене/ дренаж, втори път, трети път... Хирурга, който ми е приятел и съсед ми казва, че често такива инфекции завършвали с ампутация.
Е, какъв стоматолог щях да бъда без палец?
Никакъв, естествено!
А без ръка? Какво щях да работя? И как щях да издържам семейството си... При "всичко"- то ми желание?

Не, не сме се уплашили! Не ме разбирайте погрешно!
Просто ЗНАМ, че това може да се случи. И ЗНАМ, че никой няма да ми помогне.

[І]

Просто ЗНАМ, че това може да се случи. И ЗНАМ, че никой няма да ми помогне.

Имам една рецепта...
"Когато няма друг изход, търси друг вход."
Винаги ми е помагала. Онзи брадатия отгоре си знае работата. Каквото си заслужил...
Но няма да те остави насред пътя. Дори и да ти се струва, че е така...най много да те е носил на ръце /като в онази притча за следите в пясъка/.

[Мнемозина]

Що се отнася до това дали ти можеш да попаднеш в такава ситуация, мисля, че не. Най-малкото защото имаш деца.

Не мисля, че е така, за съжаление...

Децата могат само да те мотивират да дадеш всичко от себе си. А, ако това "всичко" не е достатъчно...
Представете си следната ситуация:
Разболявате се тежко. Но няма да умрете скоро. Не сте и работоспособен. Тогава?
Преди седем години за малко щяха да ми отрежат палеца на едната ръка. Заради един панарициум. Веднъж цепене/ дренаж, втори път, трети път... Хирурга, който ми е приятел и съсед ми казва, че често такива инфекции завършвали с ампутация.
Е, какъв стоматолог щях да бъда без палец?
Никакъв, естествено!
А без ръка? Какво щях да работя? И как щях да издържам семейството си... При "всичко"- то ми желание?

Не, не сме се уплашили! Не ме разбирайте погрешно!
Просто ЗНАМ, че това може да се случи. И ЗНАМ, че никой няма да ми помогне.

Не мисля, че не би се справил дори и ако това ти се беше случило. Криза щеше да преживееш, но щеше да се справиш. Подценяваш се.

В това, което написах по-горе, говорех за ИЗБИРАНЕ на такъв живот. За немалко клошари съм чувала, че се чувстват много по-спокойни така, отколкото в предишното си битие.
А за случаите на безизходица... да пази Господ. (С това отговарям и на Ния, просто нямам време сега... )

[bead_]

Разболявате се тежко. Но няма да умрете скоро. Не сте и работоспособен. Тогава?
Просто ЗНАМ, че това може да се случи. И ЗНАМ, че никой няма да ми помогне.

мога ли да ти дам един практичен съвет - направи си застраховка живот с клаузи за временна нетрудоспособност. ще ти плащат, когато си болен дневни пари, ще ти изплащат всички разходи за лечение /ако не дай си боже се разболееш/, а при злополука ще ти изсипят определено количество пари накуп. зависи от теб каква ще бъде застрахователната сума.
п.с. не съм застрахователен агент, но съм фен на застраховането. държавата ни е такава - никаква помощ не може да се очаква от нея.

[Remmivs]

мога ли да ти дам един практичен съвет - направи си застраховка живот с клаузи за временна нетрудоспособност. ще ти плащат, когато си болен дневни пари, ще ти изплащат всички разходи за лечение /ако не дай си боже се разболееш/, а при злополука ще ти изсипят определено количество пари накуп. зависи от теб каква ще бъде застрахователната сума.
п.с. не съм застрахователен агент, но съм фен на застраховането. държавата ни е такава - никаква помощ не може да се очаква от нея.

Ако има нещо, към което съм суеверен, то това е застраховките "живот". Ирационално е, знам.

[bead_]

Ако има нещо, към което съм суеверен, то това е застраховките "живот". Ирационално е, знам.

аз имам от 7 години. засега съм ползвала само дневни пари за болничен престой, когато родих второто си дете. да чукам на дърво...
но пък междувременно свекърва ми й се спука апендиксът в гърция. изръсихме се супер яко. беше "пропуснала" да си направи застраховка. щеше да й струва 20-на лева...

[Kent]

Ако има нещо, към което съм суеверен, то това е застраховките "живот". Ирационално е, знам.

аз имам от 7 години. засега съм ползвала само дневни пари за болничен престой, когато родих второто си дете. да чукам на дърво...
но пък междувременно свекърва ми й се спука апендиксът в гърция. изръсихме се супер яко. беше "пропуснала" да си направи застраховка. щеше да й струва 20-на лева...

Хе-хе нас ни правят задължителни застраховки в "Спешна помощ"....най-интересно е, че включват и битови злополуки....за счупения си преди две години крак гризнах хилядарка, ако се бях утрепал тогава /щото паднах от ени скали и по логично беше да си счупя врата, пък то само крак....не знам как стана:oops:/ Жената щеше да земе около 35 хиляди еврака и .... и до има нов мъж впридачу:twisted:

[Dark Angel]

Разболявате се тежко. Но няма да умрете скоро. Не сте и работоспособен. Тогава?
Просто ЗНАМ, че това може да се случи. И ЗНАМ, че никой няма да ми помогне.

мога ли да ти дам един практичен съвет - направи си застраховка живот с клаузи за временна нетрудоспособност. ще ти плащат, когато си болен дневни пари, ще ти изплащат всички разходи за лечение /ако не дай си боже се разболееш/, а при злополука ще ти изсипят определено количество пари накуп. зависи от теб каква ще бъде застрахователната сума.
п.с. не съм застрахователен агент, но съм фен на застраховането. държавата ни е такава - никаква помощ не може да се очаква от нея.

аз се бях засилила да си правя - агентите се държаха с мен все едно искам да се самоубивам и затова го правя. обясненията ми, че е необходимо поради естеството на работата ги накараха да ме гледат още по-подозрително. обясниха ми, че така съм щяла да предизвикам съдбата

и все пак зная, че трябва да си направя - мисълта за мизерията в която би пропаднало фемилито ако стане недай Боже нещо с един от нас двамата ми свива корема

[4avdar4e]

и все пак зная, че трябва да си направя - мисълта за мизерията в която би пропаднало фемилито ако стане недай Боже нещо с един от нас двамата ми свива корема

Обади се, ако решите.

Мисля, че е много необходимо нещо, не бива да имаме предразсъдъци. Със застраховка или без, никой не знае какво го чака. Не е агитация, човек трябва да мисли спокойно и трезво за неизбежното... Начи, колите и имуществото си ги застраховаме, а живота - не, щото да не повикаме злото??? Това не го разбирам..