Едно момче от мотоциклетистите си отиде ...

[woman eur]

http://bikerz.netissat.bg/tosho/tosho.jpg
.. "прозаично" ... сигурно ще кажете.
Или "такъв е животът", или ... "донористи, кво да се прави, всеки си поема риска" ...
Слагам снимката в юрл, за да не утежнява поста.
Който иска, да кликне и да я види.

Искаше ми се да копи-пейстна една негова статия "Екипировката - въпрос на личен избор". Просто ми се иска да споделя с вас не толкова смъртта му, колкото това, което остави. Изключително разумен райдър, с много познания.
Най-малкото е интересно да се прочете и затова си позволявам.
Писал е и други неща, но първото, което аз прочетох, когато щях да си купувам моторетката, беше това ...
...
Да карате без ботуши и да паднете може да ви струва няколко охлузвания, може да ви струва смачкване на стъпалото, а в някои редки случаи може да отнесете и ампутация. А е възможно да не може да ходите без патерица. Ще трябва да се борите с теглото си до края на живота си. Болката няма да ви изоставя дори при леки разходки. Но най-вероятно няма да ви убие.

Да карате без ръкавици и да паднете може да ви струва няколко охлузвания, може да ви струва една смачкана ръка, или в тежкия случай - ужасяваща болка от обезобразен крайник, богат на нервни окончания. А може да изгубите пръст или два. Това ще ви отнеме възможността да играете на топка с вашия син, да почувствате по подходящ начин нежната извивка на женска гръд, или да си държите бирата. Но най-вероятно няма да ви убие.

Да карате без яке с протектори и кожени панаталони, или без цял кожен костюм, или поне без кожено яке и дебели дънки, и да паднете може да ви струва няколко сериозни охлузвания. Можете да остържете едното си зърно в асфалта. Може да си имплантирате асфалт в рамото. Може да превърнете гърба си в телешка пастърма. Може да си изстържете капачката или пък да имате белег с формата на Австралия на пласеца, точно какъвто има мой приятел. Може да се уплашите до смърт и повече да не се разхождате гол по плажа, чувствайки се неловко. Може да свършите и като героя на Кевин Спейси от "Предай нататък" и да трябва да се справяте със същия неловък момент, когато си сваляте дрехите с новата си приятелка. Но най-вероятно няма да ви убие.

Да карате без гръбен протектори и да паднете в редки случаи ще бъде необратимо. Но дори и след падането има много възможности - бордюри, калници, стълбове, боклуци на пътя. И всяка една от тях може да се превърне в Златната Възможност, която да нарани гръбначния стълб по най-неправилния начин и да ви остави в инвалидна количка. Или може би, ще си имате постоянна въртяща болка в единия крак. Или няма да можете да си движите краката. Или ще трябва да носите памперси, и/или колостомна торбичка, която да издърпвате през крачола и да изстисквате изпражненията си в тоалетната, точно като един мой познат. Или да не можете да се движите от гърдите надолу. Или от врата надолу. Колко добри сте да управлявате джойстика с устата си? Или може да ви трябва респиратор? Или чужди 24-часови грижи? Несъмнено има сблъсъци, които съвсем предвидимо довеждат до сигурни травми, дори и с най-добрия гръбен протектор на света. Но има катастрофи и последващи сблъсъци, в които и най-обикновените гръбни протектори ви позволяват да почувствате разликата - когато ставате и си тръгвате с болки в мускулите, но "на крака". Искате ли последните ви крачки да са онези, направени пред магазина за цигари, преди да се качите на мотора? Тези 10 скъпоценни крачки ще си ги спомняте до края на живота си, защото следващият път когато не сте на мотора, ще бъдете по гръб на носилката, гледайки мигащите лампи, със сълзи по цялото лице, защото не можете да почувствате онази своя драгоценна част в гащите? Да карате с или без гръбначен протектор и да паднете може да няма разлика, но може да усетите цялата разлика на света. Може да не ви убие, но може да ви накара да искате да се беше случило.

Накрая, каските. Ездата без каска и катастрофата може да нямат последствие. Вие можете дори да не докоснете твърда земя с главата си. Или пък можете да си направите асфалтен фейслифт. Можете да имате сблъсък, който да ви доведе главоболие през целия следващ ден. Можете да имате сериозен сблъсък, който да ви закара в болница за безкрайни изследвания и да до края на живота си да имате мигрена. Може да си нараните орбитите или да загубите зрението си. Може получите фрактура на скулите и до края на дните си да бъдете напълно функционален, обаче с Франкенщайнски белег и метални пластини, които да ви тормозят в студено време и да задействате всички метални детектори по летищата. Можете да имате вътрешен кръвоизлив в главата, от който да не събудите в продължение на часове, или дни, или месеци - докато всички ваши майки, бащи, братя, сестри, деца, колеги и приятели-мотористи идват да ви посещават в болницата, запълвайки депресиращата стая с цветя и картички, на които пише "Оздравявай скоро!", и които вие никога няма да помиришете или прочетете. Със сигурност можете да се събудите абсолютно нормален, като изключим дупката в главата ви за да намаля налягането в нея. Или да се събудите леко замъглен, несигурен кои са точно тези хора. Или да се събудите и да се наложи отново да се учите на всички неща, които са ви отнели целия досегашен живот. Или да се събудите като детето-мъж, лигавейки се и смеейки се докато се опитвате да нареждате кубчета, носейки панталонки и тениски, подписани от вашите майки, бащи, братя, сестри, деца, колеги и приятели-мотористи, и които вие никога няма да можете да прочетете. Или да имате отворена рана на главата, с която знаете, че няма да се върнете към онзи "пич", който сте били преди това. Остатъкът от живота ви - ден, седмица, месец, година - ще се състои от хранене през тръбички, безкрайно бипкане на сърдечен монитор, съскане на респиратор и капчукане от венозни системи. Разбира се, на вас изобщо няма да ви пука докато сте в онзи въображаем свят, за който никой друг не знае. Вашето тяло ще отслабне и атрофира. Евентуално, вашата физическа обвивка ще се умори някой ден и тогава онези, които ви обичат, ще трябва да вземат най-мъчителното решение в техния живот. Или пък може да умрете на пътя - пухкаво сиво мозъчно вещество, примесено с кръв и костен мозък. Вашата последна езда може да бъде с 30 км/ч по квартална уличка, комбинирана с нетърпелив млад шофьор и неспазен знак "Стоп". Или да бъде магистралата, където влизането в дупка може да нарани джантата и да накара предната гума да изскочи от леглото си, като ви хвърли зад мантинелата. Или да сте по пътя на славата, карайки на задна гума със 150 км/ч, просто завършвайки по грешен начин. Всеки от тях може да доведе до 10 секундна новина по телвизията, или некролог на 18 страница в "24 часа". Да караш с каска може да няма значение - или да означава разликата между това, което си сега, и отнемането на живота ти както, ако Господ беше натиснал ключ на лампа.

Мога да живея без пръст на крака или деформирано стъпало - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това. Мога да живея с ръка, която прилича на изгоряла и да се науча да пиша с другата - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това. Мога да живея с белег като Австралия на прасеца - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това. Мога да живея с белезите от охлузванията по тялото и крайниците ми - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това. Мога да живея в инвалидна количка, агонизирайки всеки ден - но аз избирам да опитам и да се предпазя от това

Не мога да живея като мъжът-дете. Вече съм си играл с конструктори и строители. Лигавя се само насън.

Ние всички правим избор. Екипировката не може винаги да ни предпази. Всички най-добри кожи, дънки, кордура, кевлари, фибростъкла и пластмаси са безполезни, когато съдбата постави Неподвижните обекти или Неустоимата сила на вашия път. Но аз избирам да разбъркам картите в моя полза. Ако всичко свършва грозно, а нагласената колода и асото в ръкава губят пред флош-рояла на Съдбата, нека така да бъде. Но аз ще опитам.

-------------------------------------------
По повод на развихрилата се скоро полемика "Каски - с или без".

[Ън]

Понякога загиват най- добрите и най- разумните. Аертон Сена беше най- добрият и най- разумният от пилотите...
Това е опасно удоволствие. Но...вие си го знаете...
Съжалявам за момчето!
Пази се!

[woman_eur]

Понякога загиват най- добрите и най- разумните. Аертон Сена беше най- добрият и най- разумният от пилотите...
Това е опасно удоволствие. Но...вие си го знаете...
Съжалявам за момчето!
Пази се!

Сена наистина беше най-добрия.
И като човек - скромен, ..

[Ън]

Понякога загиват най- добрите и най- разумните. Аертон Сена беше най- добрият и най- разумният от пилотите...
Това е опасно удоволствие. Но...вие си го знаете...
Съжалявам за момчето!
Пази се!

Сена наистина беше най-добрия.
И като човек - скромен, ..

Да!
Невероятен човек!

[Ън]

Тези думи: Вашата последна езда може да бъде с 30 км/ч по квартална уличка, комбинирана с нетърпелив млад шофьор и неспазен знак "Стоп" ми направиха силно впечатление. Спомних си миналото лято, в нашият квартал, на едно Т-образно кръстовище се бяха засекли лека кола и мотор. На колата нищо и нямаше, само леко ожулена предна броня. Дори на мотора нищо му нямаше- съвсем здрав си изглеждаше... Но до тях беше спряла линейка...

Макар, че сме се виждали само два пъти с теб, знаеш, че те считам за приятел. Затова ти казвам: Пази се! Притеснявам се за теб!

[І]

Еххх Юро. Не ми се ще да влизам в кожата на Ники каво те мисли, докато Румборак е извън гаража...

[woman eur]

Макар, че сме се виждали само два пъти с теб, знаеш, че те считам за приятел. Затова ти казвам: Пази се! Притеснявам се за теб!

Аз съм падала с 20 км/ч.
На полигона, след гредата (там има една пирамида, по която се качваш, трябва да спреш на върха й, после да се спуснеш на скорост, да се качиш върху една пътечка - малко по-широка от бордюр ... целта е да се запази равновесие). Та паднах, излизайки от гредата, защото имаше пясък и защото без да искам навих газта, правейки десен завой ... Нищо особено не ми стана, само ми се охлузи кожата по глезена, но ми остана белег.


Винаги се чудя как да спра в следвашите 10 метра, примерно, от 60 км/час. И не знам как. Никой незнае, впрочем.

Карам доста бавно ... друго незнам какво да направя.
И екипировка събирам.
Вече имам незнамсикакви ръкавици - с кевларени нишки и пр.
Скоро и наколенки, после яке ... и Господ да ме пази

[woman eur]

Еххх Юро. Не ми се ще да влизам в кожата на Ники каво те мисли, докато Румборак е извън гаража...

Ники просто ми се обажда отвреме-навреме ...

"Жено, къде си - до мотора и въз него!?"
"Спокойно, бря! Не съм толко смотана! "

В събота, с хубавото време, ходихме до Щъркела - аз с мотора, той с колата и девойката и едно комшийско хлапенце... хапнахме кебапчета, бири, много беше гот ...

И после ми вика - абе, ти си станала по-смела, виждам.
Еми, то ми втръсна да се возя и се по светофарите да вися, та там по завоите беше есктра 8) 8) 8)

[Dark Angel]

Ех, мъка

Бог да го прости

ПП / Юро, бъди внимателна. моля те. като видя мотор все за теб си мисля

[Green Light]

Ех, бе хора! Не знам какви са странните пътища по които се движат човешките чувства и желания, но това което прочетох по странен начин ме накара да искам и аз да се яхна да един румбо рак. Непременно ще го направя.


Направо ме хвана за гърлото:

Ако всичко свършва грозно, а нагласената колода и асото в ръкава губят пред флош-рояла на Съдбата, нека така да бъде. Но аз ще опитам.

И въобще всичко, кото прочетох...Бог да го прости! Ех, че кофти

[bead_]

хубавите хора първи си отиват
Бог да го прости

[Remmivs]

Бог да го прости.

[annonymus]

http://bikerz.netissat.bg/tosho/tosho.jpg
.. "прозаично" ... сигурно ще кажете.
Или "такъв е животът", или ... "донористи, кво да се прави, всеки си поема риска" ...
Слагам снимката в юрл, за да не утежнява поста.
Който иска, да кликне и да я види.

Искаше ми се да копи-пейстна една негова статия "Екипировката - въпрос на личен избор". Просто ми се иска да споделя с вас не толкова смъртта му, колкото това, което остави. Изключително разумен райдър, с много познания.
Най-малкото е интересно да се прочете и затова си позволявам.
Писал е и други неща, но първото, което аз прочетох, когато щях да си купувам моторетката, беше това ...
...

[/b]

Жалко за човека...
Съдба да го ****!
Винаги те изненадва в гръб...

[Set]

Ех, че кофти

Не е кофти.

Пича точно така е искал. Евала му правя.

[Green Light]

Ех, че кофти

Не е кофти.

Пича точно така е искал. Евала му правя.

Да. Евала. Но за другите - с раздялата с приятел всички умират по малко. Сигурно умират още повече ако раздялата е завинаги. Пък и винаги е кофти когато от тоя свят безвреме си отиде ценен човек

[Set]

Ех, че кофти

Не е кофти.

Пича точно така е искал. Евала му правя.

Да. Евала. Но за другите - с раздялата с приятел всички умират по малко. Сигурно умират още повече ако раздялата е завинаги. Пък и винаги е кофти когато от тоя свят безвреме си отиде ценен човек

Това е може би от начина ни на възпитание. Да скърбим. От догмите и нормите. От християнството. Знам ли.

[Dark Angel]

Ех, че кофти

Не е кофти.

Пича точно така е искал. Евала му правя.

Да. Евала. Но за другите - с раздялата с приятел всички умират по малко. Сигурно умират още повече ако раздялата е завинаги. Пък и винаги е кофти когато от тоя свят безвреме си отиде ценен човек

Това е може би от начина ни на възпитание. Да скърбим. От догмите и нормите. От християнството. Знам ли.

Абе Сете ти прочете ли какво си написал???? :twisted:

скръбта идва неканена. мъката по отишъл си близък не е поза, не е възпитание - това е страдание, това е болка заради която преставаш да възприемаш околния свят, сякаш всичко свършва.....

а ти пишеш глупости

[lilly]

Може малко тъпо да ви прозвучи, но понякога е по-добре да живееш кратко и изпълнено с емоции, отколкото дълго и скучно.....

[Set]

Абе Сете ти прочете ли какво си написал???? :twisted:

скръбта идва неканена. мъката по отишъл си близък не е поза, не е възпитание - това е страдание, това е болка заради която преставаш да възприемаш околния свят, сякаш всичко свършва.....

а ти пишеш глупости

Щом ти го казваш.

[Dark Angel]

Може малко тъпо да ви прозвучи, но понякога е по-добре да живееш кратко и изпълнено с емоции, отколкото дълго и скучно.....

А ти това от каква точно позиция го казваш????

децата живеят супер емоционално, като почнат да попорастват загубват част от темпото

трябва ли всички да измират къмто 20-25 годишна възраст????

а кой е човека който преценява кой живее скучно и кой интересно????

ей начи, как ги пишете такива безумни бе

[Set]

А ти това от каква точно позиция го казваш????

децата живеят супер емоционално, като почнат да попорастват загубват част от темпото

трябва ли всички да измират къмто 20-25 годишна възраст????

а кой е човека който преценява кой живее скучно и кой интересно????

ей начи, как ги пишете такива безумни бе

Ще те питам само едно нещо.

Четирите въпросителни дали допълват красноречието?

[Dark Angel]

Ще те питам само едно нещо.

Четирите въпросителни дали допълват красноречието?

оставям без отговор

да попитам и аз едно нещо - въпросът ти като остроумие, ирония или сарказъм да го възприема?????

[lilly]

Може малко тъпо да ви прозвучи, но понякога е по-добре да живееш кратко и изпълнено с емоции, отколкото дълго и скучно.....

А ти това от каква точно позиция го казваш????

децата живеят супер емоционално, като почнат да попорастват загубват част от темпото

трябва ли всички да измират къмто 20-25 годишна възраст????

а кой е човека който преценява кой живее скучно и кой интересно????

ей начи, как ги пишете такива безумни бе

Казвам го във връзка с поставената тема. Реда ми на мисли беше следния: Няма човек (независимо дали е на 15 или 55), който да не е наясно, че моторът не е най-безопасното превозно средство. Със сигурност не ти върши толкова работа, колкото трепета, който изпитваш докато го караш...
Та, според теб как е по-добре - да живееш с мечтата да се носиш на мотора или да умреш на мотора?

Може би възгледите ни за живота и смъртта са доста различни, защото от малка съм свикнала около мен да умират близки хора при доста гадни обстоятелства и съм губила хора, които много съм обичала. Самата аз съм била на границата със смъртта и някак си в такива ситуации ти се сменя доста представата за живота и смъртта.

Може да е безумно за теб, но за мен си има смисъл :)

Никъде не твърдя, че трябва да измират ВСИЧКИ на 20-25 години и въобще на никого не го пожелавам, но ФАКТ е, че се случва....

[Set]

Ще те питам само едно нещо.

Четирите въпросителни дали допълват красноречието?

оставям без отговор

да попитам и аз едно нещо - въпросът ти като остроумие, ирония или сарказъм да го възприема?????

По избор. Света е тройнствен. Плюс, минус и нула (+-0).

[Dark Angel]

Казвам го във връзка с поставената тема. Реда ми на мисли беше следния: Няма човек (независимо дали е на 15 или 55), който да не е наясно, че моторът не е най-безопасното превозно средство. Със сигурност не ти върши толкова работа, колкото трепета, който изпитваш докато го караш...
Та, според теб как е по-добре - да живееш с мечтата да се носиш на мотора или да умреш на мотора?

Може би възгледите ни за живота и смъртта са доста различни, защото от малка съм свикнала около мен да умират близки хора при доста гадни обстоятелства и съм губила хора, които много съм обичала. Самата аз съм била на границата със смъртта и някак си в такива ситуации ти се сменя доста представата за живота и смъртта.

Може да е безумно за теб, но за мен си има смисъл :)

Никъде не твърдя, че трябва да измират ВСИЧКИ на 20-25 години и въобще на никого не го пожелавам, но ФАКТ е, че се случва....

написала си го като един вид обобщение - как е добре да се живее и кога е добре да се умре

ти нямаш и най-бледа идея какви са моите възгледи за живота, нито имаш идея що народ е умрял покрай мен. нито имаш идея колко пъти аз лично съм се срещала с Нея.

не зная що за човек си и как си свикнала със смъртта, но аз така и не съм свикнала и се съмнявам че някога ще свикна. все си боли.

Може би не е лошо да споделиш как си успяла да вкамениш сърцето си

[Kent]

Може малко тъпо да ви прозвучи, но понякога е по-добре да живееш кратко и изпълнено с емоции, отколкото дълго и скучно.....[/quot


Тъй е. Ма още по-добре мнооооооого дълго и със сякакви емоции.....прекрасни и ужасни:D Има един лаф на руски...."Маслом кашу не испортишь"...та и емоциите само украсяват живота, без особено значение с какъв знак са:twisted:

[lilly]

Казвам го във връзка с поставената тема. Реда ми на мисли беше следния: Няма човек (независимо дали е на 15 или 55), който да не е наясно, че моторът не е най-безопасното превозно средство. Със сигурност не ти върши толкова работа, колкото трепета, който изпитваш докато го караш...
Та, според теб как е по-добре - да живееш с мечтата да се носиш на мотора или да умреш на мотора?

Може би възгледите ни за живота и смъртта са доста различни, защото от малка съм свикнала около мен да умират близки хора при доста гадни обстоятелства и съм губила хора, които много съм обичала. Самата аз съм била на границата със смъртта и някак си в такива ситуации ти се сменя доста представата за живота и смъртта.

Може да е безумно за теб, но за мен си има смисъл :)

Никъде не твърдя, че трябва да измират ВСИЧКИ на 20-25 години и въобще на никого не го пожелавам, но ФАКТ е, че се случва....

написала си го като един вид обобщение - как е добре да се живее и кога е добре да се умре

ти нямаш и най-бледа идея какви са моите възгледи за живота, нито имаш идея що народ е умрял покрай мен. нито имаш идея колко пъти аз лично съм се срещала с Нея.

не зная що за човек си и как си свикнала със смъртта, но аз така и не съм свикнала и се съмнявам че някога ще свикна. все си боли.

Може би не е лошо да споделиш как си успяла да вкамениш сърцето си

Погрешно си го приела като обобщение. Просто в случая звучи някак си оправдателно по-скоро, отколкото обобщително или поучително (обикновено при такива случаи най-често всички започват да поучават, заклеймяват и обобщават)

Не казвам за теб и нямам представа, споделям от моя гледна точка или форумът не е предвидена опция да споделяш само своето мнение?!? (Ако забелязваш ползвам МОЖЕ БИ, което добавя голяма доза несигурност)

Успяла съм да го вкаменя - вярно е. Как ли? Ами просто в един момент осъзнаваш колко е кратко и преходно всичко и колко малко неща наистина си заслужават... Ако ти опиша всичко ще го обърна доста на философия и рискувам да прозвучи като клише.... Всичко си е в мен и някои неща наистина незнам как се обясняват....

[lilly]

Може малко тъпо да ви прозвучи, но понякога е по-добре да живееш кратко и изпълнено с емоции, отколкото дълго и скучно.....

Тъй е. Ма още по-добре мнооооооого дълго и със сякакви емоции.....прекрасни и ужасни:D Има един лаф на руски...."Маслом кашу не испортишь"...та и емоцеиите само украсяват живота, без особено значение с какъв знак са:twisted:

Е, това е идеалния вариант :)

[Мнемозина]

Успяла съм да го вкаменя - вярно е. Как ли? Ами просто в един момент осъзнаваш колко е кратко и преходно всичко и колко малко неща наистина си заслужават... Ако ти опиша всичко ще го обърна доста на философия и рискувам да прозвучи като клише.... Всичко си е в мен и някои неща наистина незнам как се обясняват....

Вкаменяване?
Това ми прилича повече на някакво вцепенение.
И аз така се чувствам напоследък. Не непрекъснато де.

[Dark Angel]

Успяла съм да го вкаменя - вярно е. Как ли? Ами просто в един момент осъзнаваш колко е кратко и преходно всичко и колко малко неща наистина си заслужават... Ако ти опиша всичко ще го обърна доста на философия и рискувам да прозвучи като клише.... Всичко си е в мен и някои неща наистина незнам как се обясняват....

не ми разказвай.
замислих се - не искам да общувам с човек чието сърце не изпитва болка. /а дали определението "човек " важи....../

[lilly]

Успяла съм да го вкаменя - вярно е. Как ли? Ами просто в един момент осъзнаваш колко е кратко и преходно всичко и колко малко неща наистина си заслужават... Ако ти опиша всичко ще го обърна доста на философия и рискувам да прозвучи като клише.... Всичко си е в мен и някои неща наистина незнам как се обясняват....

не ми разказвай.
замислих се - не искам да общувам с човек чието сърце не изпитва болка. /а дали определението "човек " важи....../

Дарки винаги ли си така крайна?

[lilly]

Успяла съм да го вкаменя - вярно е. Как ли? Ами просто в един момент осъзнаваш колко е кратко и преходно всичко и колко малко неща наистина си заслужават... Ако ти опиша всичко ще го обърна доста на философия и рискувам да прозвучи като клише.... Всичко си е в мен и някои неща наистина незнам как се обясняват....

Вкаменяване?
Това ми прилича повече на някакво вцепенение.
И аз така се чувствам напоследък. Не непрекъснато де.

Може би това е по-правилното определение

[Green Light]

Ще те питам само едно нещо.

Четирите въпросителни дали допълват красноречието?

оставям без отговор

да попитам и аз едно нещо - въпросът ти като остроумие, ирония или сарказъм да го възприема?????

По избор. Света е тройнствен. Плюс, минус и нула (+-0).

Кофти е да виждаш отстрани как хора не се разбират.

П.П. Без претенции съм, че на мене всички са ми ясни, де.
Каквото и както и да е, дано почива в мир след хубавия си живот този мъж

[Dark Angel]

Дарки винаги ли си така крайна?

не разбира се - в работата съм като водата къде по пътя на най-малкото съпротивление, къде с упорството на вълните, къде с изплъзването на водата държана в шепи.....

а иначе да, крайна съм - в някой неща съм много, много крайна. може би като остарея ще почне да ми е все едно за смъртта, изневярата, любовта, доверието.....но за момента съм такава

свободен форум - свободно изразявам крайно мнение.
нехаресващите моите крайни мнения не ги насилвам да четат

[Remmivs]

Ех, че кофти

Не е кофти.

Пича точно така е искал. Евала му правя.

Да. Евала. Но за другите - с раздялата с приятел всички умират по малко. Сигурно умират още повече ако раздялата е завинаги. Пък и винаги е кофти когато от тоя свят безвреме си отиде ценен човек

Това е може би от начина ни на възпитание. Да скърбим. От догмите и нормите. От християнството. Знам ли.

Всички умираме. Bibamus. Има култура в начина на възприемане на смъртта. Съгласен съм с това. Но според мен, мъката винаги присъства когато си отиде някой, когото обичаш. Въпреки всички сенки хвърлени в душата ти. Не е норма и не е догма мъката. Любов е.

[Маркиз Алие]

Всички умираме.

Не всички.

[4avdar4e]

Всички умираме.

Не всички.

Ха-ха, пожелай ми безсмъртие се пееше някъде

[Remmivs]

Всички умираме.

Не всички.

Още не съм я чел. Миналата седмица си я купих.

За живота и смъртта сме говорили много пъти. И нямам нищо против да поговорим пак. Може би в нова тема. Обещавам да не се самоцитирам, макар че признавам, ще ми е мъчно за предишните ми гениалности. Нищо. Ще сътворя нови.

[Remmivs]

Ха-ха, пожелай ми безсмъртие се пееше някъде

На мен ми харесват и думите на Фридрих, същият той и Велики, крал на Прусия (с тях почва "Ах, тази Алиса") - Свини! Вечно ли искате да живеете?!

Може би защото страшно ми хареса книгата...

[І]

Всички умираме.

Не всички.

Ха-ха, пожелай ми безсмъртие се пееше някъде

"Пожелай ми Любов" се пее на повече места...