Гледам сина си. Ведър, леко притеснен от изпитите, които държи почти всеки ден, уверен в младостта си ... и се сещам за оня ден, когато празнувах със съученици един кръгъл брой години (в десетична система) от същото “житейско време”. И ние бяхме усмихнати и ведри, тръпнещи било за изпити, било за тази или онази любов и като цяло – адски уверени. А сега – някои от нас са много уверени (успехите в живота, знанията за него, разгаданите тайни...ако това е възможно), други – вятър ги вее на бял кон, но като цяло – усмивки и някакви надежди. Много по-различни от тези на сина ми (не че всичко споделя, но използвам дедуктивния метод и разни диалози, когато гледаме заедно някой сериал или филм свален от торентите... тук таме ползвам и личният дневник – неизтритите в сивите клетки страници).
И просто ми е кеф. И за него (макар и да съм не по-малко любопитен за неизвестността, която му предстои), и за мен (малко по-малко неизвестности, щото имам по-малко години – е – според статистиката). Или пък е може би заради времето?
Абе готино нещо е живота. Само дето не мога да пиша така бързо – да хвана темпото на всичките мисли, които ме спохождат в онези няколко секунди, когато го гледам. Или се сещам за себе си. Ала нали това не е най-важното!
Разни неважни мисли
Разни неважни мисли
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
преди няколко години участвах у такава вечеринка:rotfl24:ELBI написа:бе навремето пиехме повечеQuid написа:като се събрахте със съучениците имаше ли пиене и т.н. бре
кво се отнесе за лирическия герой:blum:
имаше всичко - поркане, танци... герои, героини...
мазало беше
ноооооо
цяла вечер пихме малки водки:rotfl24:
и към 7 сутринта го питам един братчед
абе мое ли да ми кажеш що цяла нощ пихме малки водки?
така било редно:rotfl24:
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
Яко. Възпитани сте, начиQuid написа:преди няколко години участвах у такава вечеринка:rotfl24:ELBI написа:бе навремето пиехме повечеQuid написа:като се събрахте със съучениците имаше ли пиене и т.н. бре
кво се отнесе за лирическия герой:blum:
имаше всичко - поркане, танци... герои, героини...
мазало беше
ноооооо
цяла вечер пихме малки водки:rotfl24:
и към 7 сутринта го питам един братчед
абе мое ли да ми кажеш що цяла нощ пихме малки водки?
така било редно:rotfl24:
леле - до 7 - младежи сте... Ние изкарахме до 3. Предни годишнини сме изкарвахме до 5 някъде...
абе беше си хубаво. И класната си поканихме и беше гот - тя с акъла си, смя се, говорихме си... хич не съжалявам, че не гледах мача (само накрая зърнах головете на повторение ... а - и гледах първите 10-12 мин.). Честита ви титла!
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
ние бяхме 18 мъже
обачеееееее
у кръчмата се застъпихме с едни от техникум и онези празнуваха неква малка годишнина
икономистки
оня бяха само жени
и нали сещаш кво стана
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
последното приключение с царевица мое беше следното
пълнене на кошове с царевица
....
след бурна нощ бачкането не спореше
събрахме пари ,платихме на една фадрома и онзи за час приключи
и от там у кръчмата на селото
и идват комсомолците
и започнаха скандалите
що не сме си на работното място
смях голям падна:rotfl24:
пълнене на кошове с царевица
....
след бурна нощ бачкането не спореше
събрахме пари ,платихме на една фадрома и онзи за час приключи
и от там у кръчмата на селото
и идват комсомолците
и започнаха скандалите
що не сме си на работното място
смях голям падна:rotfl24:
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
баси ... тарикати сте вие, тарикати - хем само мъже, хем с по-младички жени... леле...Quid написа:
ние бяхме 18 мъже
обачеееееее
у кръчмата се застъпихме с едни от техникум и онези празнуваха неква малка годишнина
икономистки
оня бяха само жени
и нали сещаш кво стана
и какво стана, че хич се не сещам?
сутринта, след като изяснихте що сте поръчвали мънички водчици
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
баси, колко е гадно да си на тутуна след тежка нощ....Quid написа:последното приключение с царевица мое беше следното
пълнене на кошове с царевица
....
след бурна нощ бачкането не спореше
събрахме ...
най-гадно беше на бригадата за рози, щото там бурната нощ винаги свършваше... в ставане (4 събахлем) за бране...
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
на тутун не съм би, но за розите не ми припомняйELBI написа:баси, колко е гадно да си на тутуна след тежка нощ....
най-гадно беше на бригадата за рози, щото там бурната нощ винаги свършваше... в ставане (4 събахлем) за бране...
и онези икаруси по онези прашни пътища с онези закуски (не знам защо ги наричаха банички, като имаха вкус и консистенция на камък, прахът в автобуса само допълваше усещането)
а вечер (или когато) като затвориш очи и....
пред нас са блеснали житата
само дето бяха безкрайни редове от рози
стига бе - розите е най-готината бригада!!!
Почваш в 4 сутринта, но пък свършваш в 11 :) и като цяло е кеф - няма гадното навеждане като за домати, разни други дето ръцете ти се скапват... и цял ден - лайф. И цяла нощ (до ставане за рози).
Ние поне си изкарахме супер. И мачлета на градския стадион в Сопот... леле... кеф....
Почваш в 4 сутринта, но пък свършваш в 11 :) и като цяло е кеф - няма гадното навеждане като за домати, разни други дето ръцете ти се скапват... и цял ден - лайф. И цяла нощ (до ставане за рози).
Ние поне си изкарахме супер. И мачлета на градския стадион в Сопот... леле... кеф....
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
за сено и за сливи беше по-готино от розите, вервай ми 
PS
Ние тази година правим пълнолетие от завършването на гимназията. Но нямаме никаква организация. НИ-КАК-ВА. Преди три години се нагърбих със задачата да организирам. Поне половин и повече година преди датата. С телефони, писма, сайт със записвания от страната и чужбина... Събрахме се 10-на човека. От близи 30. А бяхме такъв готин клас, мамка му...
http://www.vbox7.com/play:1b6f545a
PS
Ние тази година правим пълнолетие от завършването на гимназията. Но нямаме никаква организация. НИ-КАК-ВА. Преди три години се нагърбих със задачата да организирам. Поне половин и повече година преди датата. С телефони, писма, сайт със записвания от страната и чужбина... Събрахме се 10-на човека. От близи 30. А бяхме такъв готин клас, мамка му...
http://www.vbox7.com/play:1b6f545a
/Винаги аз и един приятел го организираме. И винаги се получава. И почти винаги завършваме у нас, освен в случаите, когато и започваме там. Ние се събрахме 32 от 40 (има 4-5 в чужбина, а на 2-3 нямаме координатите от 20 г. насам и ...). Абе супер клас бяхме .. и май си останахмеRemmivs написа:за сено и за сливи беше по-готино от розите, вервай ми
PS
Ние тази година правим пълнолетие от завършването на гимназията. Но нямаме никаква организация. НИ-КАК-ВА. Преди три години се нагърбих със задачата да организирам. Поне половин и повече година преди датата. С телефони, писма, сайт със записвания от страната и чужбина... Събрахме се 10-на човека. От близи 30. А бяхме такъв готин клас, мамка му...
http://www.vbox7.com/play:1b6f545a
Дано следващият път имаш повече успех.Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.