Кент написа:Такава тема мисля че нямаме. Нека който има някакъв опит в отглеждането на каквото и да било да сподели.
И така - започвам.
Хубава тема. Аз не съм кой знае къф специалист, но с доматите правим почти същото. С изключение на това, че ги слагаме на различно място сяка година, да не се изтощава почвата, понеже секи зеленчук извлича от нея определени вещества. Освен тва на дъното на фитиите слагаме и прегоряла тор, препарати не слагаме изобщо и не ги пръскаме. Само ги поливаме. Една година водата беше голям проблем, та до всеки корен бучнахме по едно голямо пластмасово бирено шише с отрязано дъно / вкъщи такива бол:twisted:/ и наливахме водата в тези "фунии". Корените си дърпаха колкото им е необходимо. Тая година като порастнат малко, може би ще вкопаем фенестриран маркуч между фитиите и ще поливаме "одолу" ...като в Израел примерно. Колокото до поповите прасета, почти няма...вънка на улицата /тя прилича повече на горска пътека, де/ си държа една купчинка с прясна тор постоянно / достатъчно далече от оградата, че да не смърди/ и те се концентрират обикновенно там. Като станат няколко, с Радко ги съдим и обикновенно ги екзикутираме:rotfl24: Купчинката я попълвам чат-пат с назаем взето от комшиите, щото в къщи жувотни няма

Прав си! Това пропуснах да го спомена, че мястото се сменя всяка година. Тъкмо заради поливането се прави широка вада, за да поема повече вода. Поливането го правим късно вечер, но не е много правилно, защото студената вода може да "пресече" затоплените растения. Много хора поливат рано сутрин когато температурите са почти изравнени, а други пълнят вода от гераните в "боруци"(бетонни щерни) и след един-два дена когато водата е затоплена поливат. Цялото мяста го наторявам есен и рядко слагам тор във вадите, но по преценка може да се направи "шербетуване" винаги когато поискаш. Разтваря се прегорял оборски тор във вода, до гъстичка консистенция, като боза да речем и тогава се влива във вадата. Ако не си падаш по тая процедура, може да сложиш торта във вадата и след това да залееш обилно с вода. Варианти много. Като цяло торенето с оборски тор е хубаво, но крайно недостатъчно. За пипера например, е необходимо всяка година да се внася в почвата прегорял оборски тор в рамките на 8 - 10 тона на декар, за да има ефект. От друга страна, чрез оборските торовете в почвата се внасят и много "оцелели" семена на бурени - овчият тор бъка от най-много семена, а най-чист е кравешкият.
Шишета от безалкохолно 2,5литра слагам на салатните краставици. Режа гърлото, пробивам с шило множество дупки на дъното и вкопавам близо до корена(гнездото) на краставиците, защото после, когато се разстелат става невъзможно от една страна да намериш точното място, от друга да стигнеш до него. Пълня го всяка вечер, така краставицата която има нужда от най-много поливане, "пие" на воля колкото и се иска.
Ако се сетиш нещо друго - казвай, защото виж как пропускам някой неща дето в момента са ми сторили маловажни, или просто не съм се сетил за тях.
При нас просто не става без препарати - когато всичко е дозирано правилно няма опасност, въпросът е да не се прекалява, но от препаратите които ползвам ще трябва бая да се пръска или направо залива, за да може да остане минимална частица в растението, пък за плода да не говорим.
