Мнемозина написа:
Ами ти всъщност не питаше ли това - "защо всички искат да са първа цигулка".
Пък аз не искам.
А това, че не винаги имаме избор, даже по-често нямаме, е друг въпрос.
Понякога не си искал, а се оказва, че точно това си свирил.
Друг път те изтикват насила...
Изобщо тази аналогия с оркестъра не е много точна, защото в живота почти никога не знаем цялата партитура. Не само напред във времето, а и сега, в момента.
Пък никой не иска да свири втора цигулка, защото зад тях са тромпетите и им надуват главите.
Не, лъжа, не е така, да не вземеш да ми повярваш сега?

Да, това питах, макар под "всички" да имах предвид повечето.
Аз също не държа да съм първа цигулка и затова ми се вижда прекалено това щение на голяма част от хората.
А най-непонятни са ми категоричните декларации, като на девойката "аз никога няма да бъда втора цигулка" при положение, че наистина не винаги имаме избор.
Но може би се иска малко по-голям житейски опит, за да може човек да си смекчи категоричността на изявленията и изискванията.
От друга страна ако това е част от принципите на човек има голяма вероятност цял живот да се отстоява независимо от цената.
Има и принципни хора, нали?
А аналогията с оркестър няма как да е друга, когато става дума за цигулки.
Освен това да знаем цялата партитура не е задължително условие да свирим в оркестъра.
То това му е и интересното на този вид оркестри - не знаем партитурите, но все пак свирим.
Къде по слух, къде с импровизации.....непрекъснато се опитваме да постигнем хармонията.
Вече за успеваемостта е друга тема.
