Дами и Господа, аз съм объркана и разфокусирана относно възпитанието на децата и необходимите ограничения, които съпътстват този процес.
Има примери около мен на родители, които толерират дребни уж пороци на децата си с цел предпазване от по-големите. Или другата цел е да им е готино на децата, като не се ограничават, защото "ех, и ние навремето какви глупости сме правили.."
Конкретен пример:
Момче в 7-ми клас, което миналото лято направи първото си напиване (водка и бира) със знанието на родителите си. Отива на РД със заръката да не пие твърдо, но една бира може.
Резултат - напиване не само с бира.
Миналата седмица го хванаха и че пуши.
Разрешава му се да стои до 2, 3 посреднощ по заведения, компании...със знанието на родителите и понякога тайни проверки (без да разбере детето) на място от майка му.
Трябва да кажа, че живеят в едно курортно предградие на Бс и там наистина е доста по-спокойно отколкото във всеки голям град.
Но все пак, става дума за дете на 14 години на което вече му се разрешава да посреща утрото по заведенията с бира в ръка.
Аз понеже не споделям такава "тактика" за възпитание, ми се намеква, че съм смотана, закостеняла, деспотична и каква ли не още майка.
Днешните деца били други!!!
Абе колко "друго" може да бъде едно дете на 14, за да го питам, дали да му опържа картофки за мезе на биричката!
Споделете опит, моля ви!
На грешен път ли съм, щом сина ми има вечерен час и не му разрешавам чаша бира или цигарка?
А за висене по кръчмите, дори не може и да става въпрос!
Те няма да избягат, има време...
В никакъв случай не съм и в другата крайност де - това държа да го подчертая.
Е?
При вас как е?