Нашата грешка е в това,

[Remmivs]

че гледаме на смъртта като на бъдещо събитие. По-голямата част от смъртта вече е настъпила: времето, което е изминало, е нейно владение.
-- Сенека

[Semiramis]

Сенека да си гледа работата
Семирамис

Ще се обоснова така

Човекът живее със стремеж към покой. Това му желание постепено се изпълнява. Накрая настъпва вечен покой. Стремежът към покой е равен на мързел /не, Чаве, не се отнася за нас/ принципно.

или така

По-голяма част от смъртта ни вече е настъпила, но не заради времето, което е изтекло, а заради пораженията, които е нанесло върху гъвкавостта/мързела на ума/интуицията/т.н.

но не е прав, де

[Semiramis]

че гледаме на смъртта като на бъдещо събитие. По-голямата част от смъртта вече е настъпила: времето, което е изминало, е нейно владение.
-- Сенека

Простете, Сър, чия беше теорията за качествената тежест и количественото проявление на времето?
струва ми се, че не е моя, но ще потърся, че такива неща си ги записвам
В случай че е Ваша, бихте ли оборили Сенека с нея?

[Дядо Капинчо]

че гледаме на смъртта като на бъдещо събитие. По-голямата част от смъртта вече е настъпила: времето, което е изминало, е нейно владение.
-- Сенека

Мога ли да внеса предложение такива теми да не се пускат в неделя вечер. И без това ми е достатъчно гнусно, че утре съм пак на работа.

Тълкуванията за мързела на многоуважаваната от мен Семирамида също не ми допадат.

Я някой бързичко да 3о4овизира темата.

Давам жокер. Смърт, контрапункт - зачеване.

Айде, и по-бързичко моля.

[Remmivs]

мммм не съм сигурен, че помня такава теория, но може дори и да е моя
ние, гениите, знаете

мисълта ми хареса, лично на мен
бях си я записал даже, конзолата ме поздрави с нея преди време
и я записах, за да я споделя
сега и дойде реда

а ми хареса защото някак си резонира с онази моя тема за един кадър от нищото

[Remmivs]

Мога ли да внеса предложение такива теми да не се пускат в неделя вечер. И без това ми е достатъчно гнусно, че утре съм пак на работа.

Тълкуванията за мързела на многоуважаваната от мен Семирамида също не ми допадат.

Я някой бързичко да 3о4овизира темата.

Давам жокер. Смърт, контрапункт - зачеване.

Айде, и по-бързичко моля.

нещо за баламатума ли ти се ще, ми пълно е наоколо, сигурно и тук ще се напълни
принципно сме много потентни и още повече плодовити тук
но на мен понякога ми се иска да погледам чернотата на небето и иглите на ядрените пламъчета там
и да помълча мислейки
и да записвам мислите си
най-вече тук
защото тук също има хора, които се взират в мрака с трепет
и желание да го познаят, като част от тях

[Дядо Капинчо]

но на мен понякога ми се иска да погледам чернотата на небето и иглите на ядрените пламъчета там
и да помълча мислейки
и да записвам мислите си
най-вече тук
защото тук също има хора, които се взират в мрака с трепет
и желание да го познаят, като част от тях

Бе и аз изпадам в такива промишления, ама в неделя вечер ...

Нищо, като си я подхванал, карай. Тя ще се избистри.

ПП А не може така. Неуважително е някак си. Трябва все пак нещичко по темата да ти напиша.

Колкото по нагоре отивам, толкова по-често се сещам (ме подсещат за смъртта). Като бях по-млад, не ме беше страх от смъртта, а от умирането (тези последни минути, дай Боже да са минути). Сега вече започва да ме хваща шубето и за смъртта. Не ме е (все още, за по-натътък не знам) страх от това след нея, щото мисля, че няма след нея, но някак си започва да ми става тъжно и страшно, че няма да мога да довърша живота си. От друга страна мисля, че човек трябва задължително да умре ПРЕДИ да е завършил живота си, иначе е много страшно. Бе както и да го увъртам, аритметиката вече не е в моя полза. По-рано си казвах остават ми 40-45години (статистически). Ми това е повече отколкото см живял, пък то не е малко. Сега ми остават 20-25. Това не стига, че е два пъти по-малко отколкото съм живял, ами и това дето съм го живял вече не ми изглежда толкова много. А в неделя вечер ми е най-крив живота, та затова. Ама вий си пишщете, пишете си.

[4avdar4e]

че гледаме на смъртта като на бъдещо събитие. По-голямата част от смъртта вече е настъпила: времето, което е изминало, е нейно владение.
-- Сенека

Съгласна съм, аз вече съм мъртва...

[Мнемозина]

че гледаме на смъртта като на бъдещо събитие. По-голямата част от смъртта вече е настъпила: времето, което е изминало, е нейно владение.
-- Сенека

Днес е някак напрегнато в клубчето, Милорд, и красотата на това твърдение май трудно ще бъде усетена.

А то просто показва един начин да приемеш смъртта. Защото така тя наистина е миналото, а не бъдещето. И вървейки към нея, се доближаваш до собственото си минало, до началото.
Вървиш напред, завръщайки се.

[Дядо Капинчо]

А то просто показва един начин да приемеш смъртта. Защото така тя наистина е миналото, а не бъдещето. И вървейки към нея, се доближаваш до собственото си минало, до началото.
Вървиш напред, завръщайки се.

Аз не го приемам така. Точно защото, макар никога да не ми е хрумвало, изводът на Рем ми изглежда страшно логичен. Но това не ме успокоява, а ме плаши. Плаши ме, защото смъртта не е там далече, незнайно зад кой ъгъл, а е вече в мен. Отдавна. Значи това, което наричам живот е само една дълга агония. Точно, защото напоследък го чувствам така, не ми беше нужно Рем да ми го формулира в една стройна мисъл.

[Мнемозина]

А то просто показва един начин да приемеш смъртта. Защото така тя наистина е миналото, а не бъдещето. И вървейки към нея, се доближаваш до собственото си минало, до началото.
Вървиш напред, завръщайки се.

Аз не го приемам така. Точно защото, макар никога да не ми е хрумвало, изводът на Рем ми изглежда страшно логичен. Но това не ме успокоява, а ме плаши. Плаши ме, защото смъртта не е там далече, незнайно зад кой ъгъл, а е вече в мен. Отдавна. Значи това, което наричам живот е само една дълга агония. Точно, защото напоследък го чувствам така, не ми беше нужно Рем да ми го формулира в една стройна мисъл.

Но това не е Рем, а Сенека.

Не знам, аз напоследък си давам сметка, че и в мен е, и че отдавна е там. И това някак ме успокои.
Не го очаквах, но така се получи.

[Дядо Капинчо]

Но това не е Рем, а Сенека.

Не знам. Аз вече някъде писах, че съм полуинтелигент. Чел съм много, но практически никой от сорта на Сенека.

Не знам, аз напоследък си давам сметка, че и в мен е, и че отдавна е там. И това някак ме успокои.
Не го очаквах, но така се получи.

Това е, защото си добра. а аз съм зъл към себе си и все повече към околните.

[latrevw]

Не знам, аз напоследък си давам сметка, че и в мен е, и че отдавна е там. И това някак ме успокои.
Не го очаквах, но така се получи.

е това е велик напредък, а никога няма да успея, горя от желание за още и още, от всичко - това дърво, аспуха на тази кола, близването на кучето, смеха на децата, сълзите от болка... тая пуста смърт не мога да я приема

но и аз вече не я чувствам като бъдеще, а като нещо, което се случва сега, с всяко погребение, в мен остава забит по един от нейните ножове, не мога да гледам философски на смъртта...

[Мнемозина]

Не знам, аз напоследък си давам сметка, че и в мен е, и че отдавна е там. И това някак ме успокои.
Не го очаквах, но така се получи.

Това е, защото си добра. а аз съм зъл към себе си и все повече към околните.

Не виждам нищо, свързано с добрина или злина тук. Да не говорим, че и двете са доста относителни.

[Semiramis]

че гледаме на смъртта като на бъдещо събитие. По-голямата част от смъртта вече е настъпила: времето, което е изминало, е нейно владение.
-- Сенека

Мога ли да внеса предложение такива теми да не се пускат в неделя вечер. И без това ми е достатъчно гнусно, че утре съм пак на работа.

Тълкуванията за мързела на многоуважаваната от мен Семирамида също не ми допадат.

Я някой бързичко да 3о4овизира темата.

Давам жокер. Смърт, контрапункт - зачеване.

Айде, и по-бързичко моля.

Има нещо такова. За неделите. Но от друга страна в час пик спамът е ултра.

е аз исках оптимистично да прозвуча. Това с мързела е обърнатото на "движението е живот". Тоест същото.
Движение на мисълта. Примерно.

[Дядо Капинчо]

Това с мързела е обърнатото на "движението е живот". Тоест същото.

Именно. Напоследък при възмоожност спя по 12-14 часа и върша само това, което е задължително и неизбежно.

[Semiramis]

мммм не съм сигурен, че помня такава теория, но може дори и да е моя
ние, гениите, знаете

мисълта ми хареса, лично на мен
бях си я записал даже, конзолата ме поздрави с нея преди време
и я записах, за да я споделя
сега и дойде реда

а ми хареса защото някак си резонира с онази моя тема за един кадър от нищото

умната теория, имам опасения, че може и на Елби да беше ... ..след като ние с теб не помним..
просто няма начин да я е измислил някой по-световно известен от пишещите тук...

та теорията е, че при количествено натрупване /на вдишвания/ нараства качеството на усещането .. май не е на Елби, щото щеше да е че с годините жените са по-скъпи, а виното е по-червено....

както и да е...

много се надявам да се сетиш за какво говоря, понеже си се дразня като не мога да го изразя.

ПП
Хм.... за онази тема.

[Дядо Капинчо]

Не виждам нищо, свързано с добрина или злина тук. Да не говорим, че и двете са доста относителни.

Успокоението срещу страха и озлоблението.

[Semiramis]

Това с мързела е обърнатото на "движението е живот". Тоест същото.

Именно. Напоследък при възмоожност спя по 12-14 часа и върша само това, което е задължително и неизбежно.

ми...
сутрин как ти е индикатора за здраве?
работи ли си?
да?
няма страшно тогава.
синусоида.
пет вълни нагоре и три корективни.

[doktorka]

че гледаме на смъртта като на бъдещо събитие. По-голямата част от смъртта вече е настъпила: времето, което е изминало, е нейно владение.
-- Сенека

те затова умните хора са умни хора...

съгласна съм...
обач една друга мисъл ме вълнува.
защо в една паралелна Вселена не остаряват и не се разболяват и са все красиви и силни?
нима това не е една от нашите земни отрцателни черти-да се стремим да сме млади и красиви?
защо тази отрицателна черта е пренесена там?
м?

п.с. Въпросът е към Сър Рем.

[ELBI]

че гледаме на смъртта като на бъдещо събитие. По-голямата част от смъртта вече е настъпила: времето, което е изминало, е нейно владение.
-- Сенека

готино и до някъде вярно. Готино, защото те подсеща, че нейното владение е частично. Останалото е твое/мое :)

[Remmivs]

А то просто показва един начин да приемеш смъртта. Защото така тя наистина е миналото, а не бъдещето. И вървейки към нея, се доближаваш до собственото си минало, до началото.
Вървиш напред, завръщайки се.

Красота и наслада! Благодаря Ви, Лейди Мнемозина!

[Remmivs]

Аз не го приемам така. Точно защото, макар никога да не ми е хрумвало, изводът на Рем ми изглежда страшно логичен. Но това не ме успокоява, а ме плаши. Плаши ме, защото смъртта не е там далече, незнайно зад кой ъгъл, а е вече в мен. Отдавна. Значи това, което наричам живот е само една дълга агония. Точно, защото напоследък го чувствам така, не ми беше нужно Рем да ми го формулира в една стройна мисъл.

Прощавай, не съм знаел, още по-малко пък искал да ти причиня подобен дискомфорт (еле па в неделя вечер). Според мен е хубаво човек да не обръща гръб на това, което го плаши. Не и да го превръща в модус вивенди (хех, готино звучи в този контекст, нали), разбира се, но не и да го елиминира, т.е. да се прави, че то не съществува. Полезно е, а и здравословната реакция е при постоянно, но не и критично, дразнение силата на сигнала да отслабва. Нещо като обезвкусяването на дъвките. Всъщност те не губят аромата си 10 минути след като ги лапнем. Не. Просто мозъкът ни отсява фоновия сигнал на вкуса им и по този начин ни оставя възприемчиви към промяна. Не знам в каква връзка наистина го казах пък това тук. Просто скок, както и да е.

[Remmivs]

е това е велик напредък, а никога няма да успея, горя от желание за още и още, от всичко - това дърво, аспуха на тази кола, близването на кучето, смеха на децата, сълзите от болка... тая пуста смърт не мога да я приема

но и аз вече не я чувствам като бъдеще, а като нещо, което се случва сега, с всяко погребение, в мен остава забит по един от нейните ножове, не мога да гледам философски на смъртта...

няма смърт наистина
всичко е едно
сигурен съм в това

[Remmivs]

умната теория, имам опасения, че може и на Елби да беше ... ..след като ние с теб не помним..
просто няма начин да я е измислил някой по-световно известен от пишещите тук...

та теорията е, че при количествено натрупване /на вдишвания/ нараства качеството на усещането .. май не е на Елби, щото щеше да е че с годините жените са по-скъпи, а виното е по-червено....

както и да е...

много се надявам да се сетиш за какво говоря, понеже си се дразня като не мога да го изразя.

ПП
Хм.... за онази тема.

GMTA M?

Съжалявам, но наистина не мога да светна в момента, но не се дразни. На мен също ми се случва да се опитвам да си спомня нещо и да не успявам в момента. Преди ми лазеше по нервите, защото е ей тук, ама го няма, но сега просто спокойно чакам да дойде само, или пък да не дойде. И бавно пасейки слизам надолу по-склона...

PS
Бива си я, нали! Oh, Lord...

[Remmivs]

те затова умните хора са умни хора...

съгласна съм...
обач една друга мисъл ме вълнува.
защо в една паралелна Вселена не остаряват и не се разболяват и са все красиви и силни?
нима това не е една от нашите земни отрцателни черти-да се стремим да сме млади и красиви?
защо тази отрицателна черта е пренесена там?
м?

п.с. Въпросът е към Сър Рем.

В това да има преход (всъщност, поне два са известните на нас - раждане и преминаване отвъд - може да има и повече, това не знаем (още)) има някакъв смисъл. Защото те кара да обичаш и цениш момента. Въпреки всички страсти и неволи. И благодарение на тях. Може и да не се разболяват, но преминават и това ги кара да обичат живота дори още по-силно, защото могат да му се наслаждават още по-дълго. А това вече е положителна човешка черта. Или поне за мен е.

[Глас в пустиня]

Баси - да няма някаква радиация из въздуха, че сте се вторачили така в смъртта?!:shocked:

Вчера и днес врътнах на 700км и в това което видях нямаше и нотка от и за смъртта - млади, добре облечени, буйни и надъхани млади хора - абитуренти. Безсмъртни малките братчета на Дънкан Макклауд са завладели републиканската пътна мрежа...

пп Миналото не е мъртво - миналото е спомен, спомен който може да топли и да образува емоции.

[Remmivs]

не знам защо възприемате негативно тази мисъл

аз ви я пуснах с усмивка

[esti]

пп Миналото не е мъртво - миналото е спомен, спомен който може да топли и да образува емоции.

Аз също споделям това - а не онова.
Да си кажа за протокола.

[Remmivs]

не виждам противоречие да кажа пък аз

но пък аз съм си дървено човече де

[esti]

не виждам противоречие да кажа пък аз

но пък аз съм си дървено човече де

просто сенека е умирал от скука и е решил да напише нещо за смъртта.
а ние можем да виждаме, каквото си искаме в думите му.

[Remmivs]

просто сенека е умирал от скука и е решил да напише нещо за смъртта.
а ние можем да виждаме, каквото си искаме в думите му.

не, не мисля, че просто си е бъркал в носа
той е един умен мъж, наистина
т.е. дори и да си е бъркал в носа пак е щяло да бъде не по-малко умно

да, така си е, ама това всъщност е много хубаво като се замислиш, не е ли
всеки вижда нещо различно от едното
което е инверсия доказваща отново единствеността
на брат му на сенека, който може би си е бъркал на друго място докато го е мислил това

PS
Лека нощ, банда!

[4avdar4e]

е това е велик напредък, а никога няма да успея, горя от желание за още и още, от всичко - това дърво, аспуха на тази кола, близването на кучето, смеха на децата, сълзите от болка... тая пуста смърт не мога да я приема

но и аз вече не я чувствам като бъдеще, а като нещо, което се случва сега, с всяко погребение, в мен остава забит по един от нейните ножове, не мога да гледам философски на смъртта...

ЧувствУвала ли си опустошена?? Сигурна съм, че си. И оптимизма ти е резултат на минали погребения...

[І]

ЧувствУвала ли си опустошена?? Сигурна съм, че си. И оптимизма ти е резултат на минали погребения...

Едва ли има някой да не се е чувствал така.
Убеден съм, че го знаеш.
Една прегръдка от приятел.
Ако искаш и снимка...



Вчера бях на гости на едни мои моделистчета и се "осветкахме" яко. Не ме питай днес как съм карал самолетите с тъмни цайси цял ден..
Та тая въпросна рошава муцуна си мехареса още от влизането и почти цяла вечер не можех да се докопам до чашата си от него Носеше ми играчките си да си играеме..

[сър Айвънхоу]

Та тая въпросна рошава муцуна си мехареса още от влизането и почти цяла вечер не можех да се докопам до чашата си от него Носеше ми играчките си да си играеме..

Ами, усетило добичето кой е най-готиния в компанията. Животните и децата ВИНАГИ разбират!

[Quid]

не ми точно ясно сенека какво иска да каже

но и умирачката си е като всичко останало покрай нас

[Remmivs]

Ами, усетило добичето кой е най-готиния в компанията. Животните и децата ВИНАГИ разбират!

Сега ще ме разфасоват, но жените не бяха ли животинки и те?

[Дядо Капинчо]

Сега ще ме разфасоват, но жените не бяха ли животинки и те?

Тц. Те са птици. Едни такива големи, бели. Ама не лебеди.

[сър Айвънхоу]

Ами, усетило добичето кой е най-готиния в компанията. Животните и децата ВИНАГИ разбират!

Сега ще ме разфасоват, но жените не бяха ли животинки и те?

[frisky lioness]

че гледаме на смъртта като на бъдещо събитие. По-голямата част от смъртта вече е настъпила: времето, което е изминало, е нейно владение.
-- Сенека

Стигате вече с тая смърт и старост
и без друго ме е страх
аз затова ли влизам тук да ме разстройвате, а:(:crying:

Чакай да си помисля нещо позитивно....
След 3 седмици улитам (надявам се):winkw: