Марвин написа:frisky lioness написа:П.П. Ей се, баш като за теб имам свободна една мома-англичанка:lol::lol::lol:
пък кой знае, може и роднина да ми станеш, дет се вика:lol:
:winkw:
аре сега пък ти! остави човека малко да се порадва на свободата... хомотя лесно може да му се надене!
prosto ne moga da se sdurja...
Мирончо го изгледа учуден.
Хаджи Смион му клюмна приятелски.
— Да се оженя?
— Брр... не е зле да се ожени човек.
— Не е зле, не е зле — каза Хаджи Смион.
Мирончо се замисли пак.
— Сиреч ти, драгий жаркий — каза той навъсено, като сложи флаутата на коленете, — казваш да си увра врата в женския хомот?
— Пази, Боже!
— Да има кой да ме води за носа?
— Ама чувай!
— Да стана още отсега роб на някой шарен малакоф?
— Не, не, не! — викаше Хаджи Смион, който вече се разкайваше, че политиката неволно го увлече в препирня по тоя дяволски въпрос.
— Ти вярваш ли, че Мирончо е толкова простак?
— Кой вярва?
— Мирончо няма нужда от жена, драгий ми приятелю. Какво ми липсва? Ето моята булка сладкогласна, с нея веселя и мене си, и хората — тя чува ли се чак у вас?
— Всяка вечер я слушаме с булката... тя много обича оная, влашката; но не дай, Боже...
— Какво не "дай, Боже"?
— Да се мисли за старини, за старини да се мисли, драгий ми приятелю — каза отечески Хаджи Смион.
— Е?
— Човек е добре да си има дечица.
— За това ли? Браво, любезний мой приятелю драгий, браво! Сега ако храня мене си — Миронча, тогава да храня рояк сополиви Мирончовчета! Аз не съм Селямсъзът! Кой закон пише това?
— Как кой закон пише това? Православний наш закон — отговори храбро Хаджи Смион.
— Вятър — закон! А моят закон е написан на качулката ми: лъжовен свят и суета сует! Всичко е дим!
— То се знае, всичко е вятър и дим — каза убедено Хаджи Смион.
— Женен бил, неженен бил, се ще се мре, нали?
— И аз това щях да кажа.
— Чувай, драгий мой приятелю любезний, каква е моята философия, ти знайш, аз съм философ?
— Ти си философ?
— И има нещо в тая (Той посочи главата си.)
— Има, знам.
— Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен в тоя свят, а знайш ли кое?
— Знам.
— Свободата.
— Американски.
— Па друго не ти трябва...
И той се наведе внимателно над флаутата си, като се мъчеше да запецне една клапа...
— Да, па друго не ти трябва.
Хаджи Смион видя пак, че губи полека-лека бойното поле пред необоримите доказателства на философа. Но той се престраши и направи едно доблестно и последно усилие, за да се закрепи на позицията си, та като отстъпи, да му е чиста съвестта. Той подхвана бодро:
— Но виж, халоолу, човек, ако е спокоен в къщата си... а кой дава спокойствие в къщата? Пак жената. Например аз, ти питай мене, става осем години как водя Гинка, а за нищо не се грижа... нито на влакно грижа нямам, разбираш? А като не си спокоен, как ще бъдеш благодарен?
Мирончо все стоеше наведен над флаутата си и не отговори.
Хаджи Смион се одързости.
— Неженен — добро... Но хората по нас, знайш... не можеш да им вържеш езика... Виж, ти ходиш например у калугериците, совсем невинно, да кажем, но светът, разбираш? Не иде хубаво, разбираш?... Без фамилия. Не, не, не е хубаво, нито е пък прилично... Какво ще кажат хората?
Мирончо се намуси, тръсна силно главата си и пюскюлчето на качулката се преметна отпреде.
— Виждаш ли какво казва това? "Не ме е грижа от никого!"
Хаджи Смион се смути от тоя неопровержим аргумент и каза, без да ще:
— Качулката има право, и тя е философ.
— Жената, аз да ти кажа ли тебе? Тя е змия в пазва, с която лягаш да спиш.
— Право, право, и аз понякога, когато ме ядоса нещо булката, викам си: их, чорт го взел, да бях сега Мирончо!
— Е, и ти видиш, я?
— Как не виждам?
— А идеш, па казваш: драгий приятелю, ожени се ? А сам знаеш...
— Не за това, аз само тъй, приятелски... ти, харно правиш, ти си философ.
/нали бил около 4 години/.
:winkw:
символично, празнично... 
толкова е хубаво, когато любовта ти проговори. А ти пожелавам да можеш да и проговориш и ти.
/, бившата не е лош човек, но се води по акъла на лоши хора.
Еле на 40 години...
