Ден Втори.
Предната вечер валя. Но много и бая. Ама там където съм аз не вали. Аз и Ние си бяхме в Къщата, пък валя вънка
Какво са Родопите? Камъни и Зеленина, според някои...Но, ако се вгледа Човек...излиза че те...и Камъка и Растението си виреят в абсолютна симбиоза. Допълват се един вид, едно без друго нема да е същото 8)

...и без мъглите....есенните /третия елемент/ също не ще да са Родопи.

23-ти септември беше заплануван /предната вечер след много Бири/ за посещение на Скалния Феномен "Костен Камък". Югоизточно от Орехово, по пътя към Кабата. Без Деца, два часа..а, с Деца...хм... И така ...8)
Към 9 часа след кафета и разни там паузи...марш нагоре.
В началото на камионния път има и....хе...оградка..та да не цопне някой ентусиаст в Дерето
Орехово от пътя за Кабата.
Един Параклис по Пътя. Някъде бях споменал, че на Ореховци им е нещо като Хоби да строят Параклиси. И Чешми. Или нещо като Навеждение от Свише. Докато ние се занимаваме с общото взето глупости из долините

, Хората там съграждат Неща които ще пребъдат. Ама това си е само мое мнение, де

Обикновенно всеки Параклис се строи от Някой, който е СЪНУВАЛ че трябва да го построи. И то, на точно определено място. Този долу се казва "Св.Марина" май че.
Друг Параклис, на 50 метра по-горе. Това е "Параклиса на Щерката" 8) "Св.Йоан Кръстител". Строен е също по Сън..... от хазаина Наско. Внукът му като бил 10 годишен, сънувал някаква църква с надписи на чужд език, на сутринта споделил с Дядо си за Съня. Посочил и мястото дето видял Църквата. Пресъздал и надписа. Оказало се, че е на гръцки... Дядото започнал да копае за основи, открил каменни остътъци от Византийска Църква на същото място, надписите върху плочите били идентични с тези от Съня. Изпратил писмо със запитване до Гръцкото посолство в София. От там подтвърдили, че според надписите се касае за развалини на Византийска Църква от около 3 в.сл.Хр. Дядо Наско с помоща на съселяните си дигнал Параклиса за около 2 години. Името му останало на Св.Йоан естествено, понеже го имало в надписите. И последно. Внукът сънувал на 7-ми март въпросния сън. Точно тогава се роди Щерката.
Итака вървяхве, крещахме /ние вървяхме, пък децата "крещахме"

/ и........не след дълго излязохме на пътечката за водопада Скакалото. По точно Водопадчето 8) Нямаше как да не го посетим.
Някои ходейки, а други яздейки
Работата е там, че теренът беше много пресечен, а къмъните люто хлъзгави /аз поне дважды посетих с гъз потока/ та внука на Хазаите, Божидар изяви желание да носи подвижен крякащ товар....и т.н. и Внука и Моя Малкия много се кефиха и грачеха и цвилеха из долината нон-стоп.
...Цветенце в Дърво се впряга...
Към Потока се протяга...
От самия Водопад фотка не ще има, щото Малкото си изкара лейката

и поля наоколо...та де не ме обвинят Тримата от Запаса /нал са Тройка вече, бре/...Уважаемите Модератори в разпространение на детска порнография
...после се върнахме на Маршрута и продължихме нагоре към Костен Камък. В началото пътеката е бая стръмна, камениста и задъхваща...хубаво, че имаше кво да се гледа 8)
Впоследствие обаче коренно се преформатира. Сами виждате 8) Кеф

От Природна гледна точка Радопи са ....Зелена, Камениста и Водноизбликваща Планина. От човешка Гледна точка и Практика са станали затуй сигурно Чешмисти и Параклисови. И в основата на всичко е якия Родопски Камък....задържащ влагата за растениета, изграждащ коритата на безбройните Ручеи и Реки и градящ Основите на множеството Чешми и Параклиси.
Поредната Чешма нагоре.

Параклис "Св.Илия" на 40 минути преди Костен камък и Чешмата до него естествено.
И Родопско Флора и Фауна /фауната май че беше в анабиоза или по-лошо

/

...под стрехите на параклиса имаше и квартирка 8)
...там до надписа "Рок Илия"
Скалният Феномен "Костен Камък" представлява източнота стена на каньна "Койловски Дол". В дъното тече Койловска Река, която излиза на с.Малево насетне. Самият каньон е меко казано не много лесно достъпен, та затуй тук има запазени уникални екземпляри от Родопската флора и фауна.
Каката на излизане от Предверието на Койловския каньон.

Време за обяд. Там Мама и Малкия бяха приготвили вкусна супа. Обядването беше в Параклиса естествено. "Св.Илия". Радко беше се бая поизморил от крясъци и подскачане из камънаците та ни изчака да се върнем от Костен Камък във въпросната Божия Обител. Колко от Децата могат да си позволят да обядват в Параклис, ммммм........ Хубаво обаче, че после имаше две метли...и противопожарната мания на Тате, та изчистихме и загасихме всичко проди тръгване 8)

Снимка за спомен до "Св.Илия" - Капитан /Аз/, двама Лейтенанти /младшок и старшок/ и Офицера за Свръзка от Териториалните Части / ..и Внук на Хазаите/. 8)
П.П. Капитаншата мете в Параклиса, затуй я няма
Ами, поседяхме и тръгнахме надоле, то беше лесно вече 8)

На връщане пак срещи с местната флора. Това е Черен Средиземноморрси Бор - общо взето рядко растение в България.

А, тва са Къпини. Толкова големи и узрели, че чак синеят.

На връщане към "къщи". Така приключи втория ден. Следва продължение, обаче.
