Търсех си страницата у Глог / Трънка/ и Блог. ДИР-ник. бг и сЪ оказА, че са го трийнали друзята гадни ниедни. И викам да си го намеря с некви ключови думи и написах МЪЖжжж
Жив да не бех..
:lol:Станал съм нарицателно из неквото пространство ..
Е ся кат се върна от Варна в края на седмицата, ще има четенЬе...
МЪЖжжж
ВА да съ приготвят...че ще им звъня последователно к`о ме упущат девойките от Сименс.
Проверете си никовете с търсачката... сигурно интересни неща ще изкочат!
Некой даже и именцето си е ползвал да го ххххх Ма ми хареса първото дет прочетох..
"Нека и аз да разкажа своя случай, макар че Аннна вече е направила изводите за себе си. Сигурна съм, че след време, още някоя "пренебрегната" съпруга ще потърси съдействие и помощ, ще се чуди къде да поплаче на нечие рамо. А ако преди това прочете и предишни постинги по темата - ще й е от голяма полза.
Аз и съпруга ми сключихме брак и решихме да имаме дете след 26 годишнина. Дотогава вечни купони, пътувания, забавления и т.н. Ами то, от хора без ангажименти, какво друго....Веднага с моето забременяване, започна и неговата борба за оцеляване, в хаоса на частния бизнес. Родих детето и така започнаха "мъките" ми. Той - ангажиран от сутрин до вечер/ срещи, договори,бизнес вечери/, а аз - затворена като в клетка /зимно бебе, уф/. Тогава /преди 13 г./ нямаше фитнеси, нямаше равлечения, само Канал1 и Ефир2, аз в чужд град без познати и приятелки, без ничия помощ /"Който си има дете, да си го гледа! Гледате си кефа! - казваха свекитата/ - изобщо кошмар. Ходейки с малкия по разходки, аз наблюдавах веселите родители, завиждах им, а после у дома плачех и се чувствах пренебрегната, забравена, отхвърлена....А вечер бързах, да си го изкарам на него. Вечно мрънках, вечно се сърдех, че е работохолик и за него бизнеса, работата и клиентите са по-важни от мен и детето. Съмнявах се дали изобщо чувам истината или има и по-дълбока причина /жена/. Дразнех се, когато през нощта малкия се разплакваше, а той грабваше една възглавница и се изнасяше в другата стая. Върха на сладоледа беше, когато една вечер домъкна цялата документация, за да я подрежда и селекционира и тогава аз вече побесняла, се разкрещях:
- Да не съм ти готвачка, чистачка или вещ, че ме забелязваш само когато на теб ти трябвам, и съм ти необходима!
Тогава той се обърна с недоумяващ поглед към мен и ми отговори:
- Скъпа, след като съм се оженил за теб и съм поел отговорност и към дете, значи съм длъжен да ви осигуря, нахраня, но не съм длъжен да ти търся забавления!
Побеснях, скарахме се и повече не си проговорихме до края на вечерта. На следващия ден, след като той замина на работа, аз започнах да замислям "пъклени" планове - как да му го върна, така че да го нараня, уж да разбере как съм се чувствала. Докато обмислях плановете, изведох малкия на разходка и за щастие, или по знак на съдбата, срещнах неговият приятел. Споделих му какво се е случило и за щастие, от него научих истината за моята "изолация". Рабрах колко важни преговори и договори му предстоят, с колко сериозни клиенти трябва да се срещне, колко промени да направи, за да осигури стабилност в доходите и живота на семейството ни. И веднага разбрах, каква ужасна егоистка съм била. Аз дори не отделях време, за да го изслушам, а все се оплаквах. В заслепението си не забелязвах, че е отслабнал, пребледнял, замислен, угрижен. Докато се прокрадваха онези ужасни мисли за друга жена, не осъзнавах факта, че той дори няма време за любимите си занимания, като риболова например. Мислех си, че съм му омръзнала, че вече е получил това което иска и се е променил. До преди часове се чудех, къде се загуби онзи весел, нежен, любящ шегаджия, купонджия, веселяк. Изведнъж разбрах, че той все още си е тук, но много, много по-отговорен и целеустремен, и ако искам пак да е до мен, пак да ме прегръща, да ме целува, зависи само от МЕН и от никой друг.
Прибрах се, направих любимите му ястия, приспах детето и го зачаках. Когато се завърна, още от вратата очакваше да го посрещна с "ръце на кръста и китката, килната наляво". Обаче свари една любяща, нежна и кротка жена, подредила маса за интимна вечеря и откровени разговори. Може би това беше преломния момент в семейният ни живот.
От тогава разбрах, че мъжът е като детето - дори и да е сбъркал, трябва да го прегърнеш, да го целунеш, да го изслушаш, а не да го нападаш и да му се караш. Както каза и Мъжжжжж/ боже и аз незнам колко ж да сложа/, мъжете не се променят! Щом някога ти е казал, че те обича, не е необходимо да го караш да ти го повтаря постоянно. Няма и да го направи, ако сам не го пожелае. Ние само трябва да съхраняваме и подклаждаме тази му обич! Жените сме тези, които трябва да осигурим малкото "райско" кътче, в което той да пожелава да се прибере и след напрегнатия ден, и след дългите делови разговори, и след трудните работни дни, а дори и след риболова, и срещите с приятели. Само трябва да го осъзнаем и да го направим!. Аз съм благодарна на съдбата, че в онзи критичен за мен ден, сложи на пътя ми човека, който ми показа истината и ми отвори очите. За Аннна предполагам, че всички откликнали на нейния постинг, играят ролята на този наш приятел.
А колкото до фитнеса, козметичките и времето за теб като жена - колкото сме по-непредсказуеми и по-грижовни към външността си, толкова мъжете ни са по-доволни, горди и винаги искат да се похвалят с нас. Нищо, че винаги ни повтарят, че дори и по пантофи и ухаещи на манджи, винаги ще сме тяхното вдъхновение...
Незнам дали съм била в помощ на Аннна, но колкото повече разговаряме за грешките си, толкова повече хора ще предпазим да не ги повтарят.
И отново към Аннна - смелост, търпение, любов и много воля. Ти сама трябва да промениш нещата. Жените си имаме интуиция и винаги намираме верния път - стига да го искаме искренно и от сърце!
Успех на теб и на всички форумци!"
Га ли ш`е ми се падне разсъдлива жена?!
Не смея да напиша у гугъла същия ник.
Щот тия па там ровят къде ли не... 
Това аз не мога да си го представя - не трето, ами планирането. Божа работа, казвам аз. Когато - тогава, колкото - толкова. 
